Решение по дело №453/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

МОТИВИ към НАХД 453/19.

 

 

Производството е образувано въз основа на внесено от прокурор от  РП – Пазарджик постановление с предложение П.Е.М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, а именно за това, че на 23.08.2018г. в с.Черногорово, обл.Пазарджик, на кръстовището на ул.“Трета“ и ул.“Шеста“, при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК №*******, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДВП /“Участниците е движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка", чл.50 ал.1 от ЗДвП/ „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство"/ и чл.46, ал.2 от ППЗДвП /“Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на стоп-линията, очертана с пътна маркировка, или, ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“/, вследствие на което по непредпазливост е причинил на Н.М.ИвА.а от с.Овчеполци, обл.Пазарджик средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето, вследствие на разкъсно-контузна рана на дясната буза, която след зарастването си е оставила белег /цикатрикс/, който загрозява лицето.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за постановяване на решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен и му се наложи административно наказание глоба след като на основание чл. 78а, ал.1 от бъде освободен от наказателна отговорност.

Защитникът не оспорва обективната и субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние, като моли за снизходителност при определяне на глобата. 

Обвиняемият не се явява, редовно призован.

  Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 23.08.2018 г. обв.П.М. управлявал л.а.“Фолксваген Поло“ с ДК №Х 6530 КМ.

Около 11.00 ч. се придвижвал по ул.“Трета“ в с.Черногорово, обл.Пазарджик, управлявайки автомобила със скорост от порядъка на 37-40 км/ч. По същото време по ул.“Шеста“ в горепосоченото населено място в посока кръстовището с ул.“Трета“ се движел л.а.“БМВ“ с ДК №РА 2555 ВН, управляван от св.М.ИвА.а. И двата автомобила били технически изправни. В автомобила, управляван от св.М.ИвА.а, пътувала и дъщеря й - постр.Н.ИвА.а, която била заела място на задната седалка на автомобила. Когато М. достигнал кръстовището, образувано от ул.“Трета“ и ул.“Шеста“, въпреки наличието на вертикална маркировка /знак „Стоп“/, не изпълнил задължението си да спре и осигури предимство на пътните превозни средства, движещи се по ул. “Шеста“. Без да спира, той продължил движението си, като навлязъл в кръстовището, през което по същото време преминавал автомобила, управляван от св.М.ИвА.а. Последвал удар между предната част на автомобила, управляван от обв.М. и дясната странична част на автомобила, управляван от св.М.ИвА.а. В резултат на така настъпилия удар, вследствие на който се счупило и стъклото на задната дясна врата на автомобила, управляван от св.М.ИвА.а, пътуващата на задната седалка на автомобила постр.Н.ИвА.а получила травматични увреждания. Тя била откарана с частен транспорт до Спешно отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД, където била прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и приета за лечение в хирургично отделение при същото лечебно заведение. Вследствие настъпилото пътно-транспортно произшествие й била причинена разкъсио-контузна рана на дясната буза, която след зарастването си е оставила белег (цикатрикс), който загрозявал лицето й, т.е. представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите, констатирани при прегледа на пострадалата травми - разкъсно-контузни рани й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК

На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик. Двамата водачи, участници в пътно-транспортното произшествие, били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство, което не отчело наличие на такъв. Пристигналите на място полицейски служители изготвили констативен протокол за ПТП, в който отразили констатациите си.

Във връзка с постъпила жалба от М.ИвА.а в РП-Пазарджик е възложена предварителна проверка, след приключването на която е образувано настоящото досъдебно производство. След приключването им и на база горните данни прокурорът е предал на съд обвиняемия в специалното производство по реда на гл. 28 от НПК за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б. „б" във връзка с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл.6 т.1 във вр. 50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП.

Доказателствата от ДСП, ценени на основание чл. 378, ал.2 от НПК са непротиворечиви досежно правно-релевантните факти. Те не се оспорват и се установяват от всички еднозначни и взаимнодопъващи се доказателства.

Няма спор на кой път и в какъв участък от него е настъпило процесното ПТП. Няма спор и е установено, че двата автомобила- управлявания от обвиняемия и този , управляван от Иванова  са били технически изправни  и не е настъпила техническа повреда, която е във връзка с произшествието.

Установено е наличието на знак Стоп като вертикална маркировка за обвиняемия , който е създавал задължение за него да спре на кръстовището и да изчака да преминат пътните превозни средства по пътя с предимство - този , по който се е движела Иванова. Нормата на чл. 50, ал.1 от Правилника конкретно указва, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Разпоредбата на чл.46, ал.2 от ППЗДвП повелява, че пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на стоп-линията, очертана с пътна маркировка, или, ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, както и че преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.

Правилно е прието от обвинителя, че нарушаването на тези специални правила е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - причинената средна телесна повреда на пострадалото дете . Факт е, че именно неправомерното - в нарушение на тези норми -навлизане в кръстовището от обвиняемия е довело до настъпване на конфликта с правомерно навлезлия поради ползваното предимство автомобил, управляван от Иванова,  в който е  пътувало пострадалото дето.

Неправилно при запълване на бланкетния състав е ползваната общата норма на чл. 6, т.1 от ЗДвП , която  задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Неправилната привръзка е резултат от наличие на двете специални норми от закона и Правилника, които също сам обвинителя е посочил в състава на възприетата правна квалификация. Като резултат от тази преценка по обвинението за престъпление по чл. 343, ал.1 б.Б от НК във вр. чл. 6, т.1 от ЗДвП се постанови оправдателен диапозитив на съдебния акт.

Правилна обаче, както се посочи вече, е преценката, че именно нарушаване на правилата за предимство са тези, които са обусловили факта на настъпване на пътно-транспортния инцидент.

Установена от авто-техническото изследване е била скоростта на движение на автомобила, управляван от обвиняемия  - около 37-40км/ч., тоест на рамките на позволената за движение в населено място. Установено е от същото изследване, че двата автомобила, между които настъпил процесния сблъсък, са били технически изправни.

Правилна е преценката на автора на обвинението  кои нарушения на правилата за движение по пътищата стоят в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия пътен инцидент тъй като ако те са били спазени, произшествието не би настъпило

При физическия контакт между автомобилите, управлявани от обвиняемия и майката на пострадалото дете последното е претърпял увреждания, които са също експертно преценени: разкъсио-контузна рана на дясната буза, която след зарастването си е оставила белег (цикатрикс), който загрозявал лицето й, т.е. представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите констатирани травми - разкъсно-контузни рани са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК

 

При коментара на телесната увреда на пострадалия следва да се имат предвид т. 18 от ППВС 3/79г. :“Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление.

Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.“

 В субективно отношение обвиняемият е съзнавал противоправността на действията си. Нарушенията на правилата за движение по пътищата са съзнателни и умишлени. Не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в процесната пътна ситуация ще предизвика ПТП  и ще увреди по процесния начин пострадалия.

Горният анализ налага извода за правилност и обоснованост на извода на прокурора, че с действията си обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. „б" във връзка с чл. 342 ал.1 от НК във вр. 50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП.

Единствената корекция в квалификацията Съдът внесе оправдавайки обвиняемия за нарушаване на с чл.6 т.1 ЗДвП , тъй като, както вече се коментира горе, тази норма въвежда общо правило, а е установено специално спрямо него, което е неизпълнено и това неизпълнение е в пряка причинна връзка с престъпния резултат.  .

Предвиденото за това престъпление наказание е „до три години лишаване от свобода" или „пробация". Обвиняемият е пълнолетен, не е неосъждан ( настъпила реабилитация за всички предподни осъждания л.90-91), не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК към датата на настоящето деяние и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди подлежащи на възстановяване, поради което бе освободен по чл.78а НК от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му бе наложено административно наказание ГЛОБА.

 При отмерването й се съобразиха данните относно самото деяние и конкретно установеното за личността на обвиняемия, преценена и на база на данните за него като водач на МПС (л. 84) , какъвто е вече 23 години , през които има три нарушения ( 2 НП и фиш) , за които са наложени глоби, които вече са били платени.   Липсват данни за предходни противоправни и противообществени прояви на обвиняемия и данни за системи нарушения на правилата за движение по пътищата. Данните за имотното състояние на обвиняемия са според представената от него декларация (л. 92). От друга страна пострадалото от инцидента е дете на девет години, момиче в подрастваща възраст - юношеска, в която обезобразяването ще има и сериозен социален белег в живата й. 

Горните критерии за отмерването и необходимостта наказанието да доведе до постигане на целите от реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН предопредели решението за отмерване на глобата - 1100 лева.

 Прецени се необходимост от налагане на наказанието по чл. 343г от НК - четири месеца лишаване от правоуправление , която преценка в хипотезата на ал.4 на чл. 78а НК бе направена с оглед данните за обвиняемия като правоспособен водач и основно  предвид превантивното въздействие в личен аспект, което ще окаже това наказание. 

В тежест на подсъдимия и на основание чл. 189, ал.3 от НПК се присъди да заплати сторените на ДСП разноски по сметка на ОД на МВР Пазарджик в размер на 455,80 лв.

По изложените мотиви Съдът постанови решението си.                                                                        

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: