РЕШЕНИЕ
№ 1296 09.10.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и
четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В.С.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1895 по описа за 2020
година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на А.Г. *** против решение № 260011/17.08.2020г,
постановено по а.н.д. № 372/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0304-003410 от 05.02.2020г.,
издадено от Началник група, към ОД на МВР Бургас, РУ-Несебър, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 7 месеца.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че при съставяне и връчване на АУАН и НП са
допуснати съществени нарушения, тъй като в АУАН като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а в НП – чл.140, ал. 1 от ЗДвП. Счита,
че твърдяното нарушение е несъставомерно и недоказано, и за това нарушение не
се предвижда отнемане на контролни точки. Иска се неговата отмяна и отмяна на
НП.
В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, се явява лично като поддържа
касационната жалба.
Ответната страна – ОД на
МВР Бургас, РУ-Несебър редовно уведомена, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на А.Г. е ангажирана за това, че 09.12.2019г.
в 09:25 часа в на път ІІІ -906 с посока към с. Гюльовца на кръстовището за с.
Руен управлява собственият си лек автомобил Рено 19 с рег. № А0356ВК като
служебно е прекратена регистрацията на ППС на нов собственик, който в
двумесечен срок не е изпълнил задължението си да регистрира ПС в срок.
За
така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), който е предявен и подписан от А.Г. с отбелязване - без възражения. Представено
по делото е и Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставянето
на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения..
По същество намира, че правилно е била ангажирана отговорността на лицето, тъй
като не се изисква конкретна форма на вина, за да се счита нарушението за
съставомерно и е достатъчно наличието на небрежност, проявена чрез неглежиране
на задължението за пререгистрация на МПС-то в двумесечния срок, установен от
закона и готовност за приемане на неблагоприятните последствия от това
правнорелевантно бездействие, вкл. съгласието за шофиране с прекратена
регистрация и допускане на административно нарушение от типа на настоящото.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобил,
който е бил с прекратена регистрация, което обстоятелство не било оспорено от
самия жалбоподател.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира
съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани
гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя,
съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдебен състав споделя установената от районния съд
фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи.
Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите
предпоставки за издаване на Наказателно постановление.
По делото безспорно се установи, че
касаторът е управлявал МПС, което не е регистрирано за движение по пътищата за
обществено ползване. С това си деяние касаторът е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата и по точно на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно
който "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места."
Настоящият касационен състав намира
съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си
убеждение.
Неоснователно е наведеното от
касатора възражение, че между АУАН и НП има противоречие с посочване на
различна норма в НП като нарушена, от тази посочена в АУАН. Актосъставителят е
посочил като нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда
възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Така дадената квалификация на нарушението не
задължава наказващия орган да възпроизвежда всички разпоредби описани в акта,
поради факта, че този орган има правомощие сам да извърши квалификация на
описаното нарушение. Още повече, че съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината
на нарушителя, какъвто е процесният случай. Именно с наказателното
постановление се определя евентуалното административно наказание и за какво
деяние се налага тази санкция, поради което с посочване на вярната правна
квалификация на процесното нарушение не би могло да се наруши правото на защита
на подведеното под отговорност лице.
Нещо повече, наказаното лице се
защитава срещу фактите описани в АУАН и НП, а не срещу правото. Не е налице
разминаване в описанието на фактическата обстановка в двата акта, поради което
лицето не е било възпрепятствано да разбере в какво се изразява извършеното от
него нарушение и да се защити адекватно.
Отнемането на контролни точки е фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (за контролните органи)
функция. Тъй като отчетът на отнетите контролни точки се води въз основа на
отбелязванията в наказателните постановления, то наказателното постановление в
частта, в която е отбелязан броя на отнетите точки, има удостоверителна
функция, защото удостоверява, че поради извършено нарушение на правилата за
движение, за което е наложено административно наказание, от наличните контролни
точки на водача по силата на закона се отнемат отбелязания брой контролни
точки. То не е административно наказание и не подлежи на самостоятелно
оспорване.
Атакуваното съдебно решение е
обосновано с оглед на събраните по делото доказателства и съответно на
приложимия процесуален и материален закон. Същото е постановено от териториално
и родово компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
260011/17.08.2020г, постановено по а.н.д. №372/2020г. по описа на Районен съд –
Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.