ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600516 по описа за 2022 година
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд на
основание чл.53, ал.2, б.“б“ НК е отнел в полза на Държавата паричната сума
от 3,00 лева на монети, представляваща част от сумата 5,12лв., предадена
доброволно от осъдения И. А. А..
Недоволен останал осъдения и чрез защитника си обжалвал
определението. В жалбата си посочил, че съдът неправилно е счел, че
въпросните пари са пряка облага, придобита от процесното престъпление
против собствеността. Поискал отмяна на определението и постановяване на
ново, с което парите да бъдат върнати на наследниците на убития Х. Ю.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура намира
жалбата за основателна и предлага да бъде уважена. Прокурорът споделя
изцяло съображенията на защитата, посочени в жалбата и ги намира за
основателни.
Защитата на осъдения поддържа жалбата си. Навежда доводи за липса
на предпоставките за отнемане в полза на Държавата на процесната сума пари
и иска да бъдат върнати на наследниците на собственика им.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
1
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е основателна.
За да постанови доброволно предадените от осъдения А. веществени
доказателства, представляващи монети на обща стойност 3.00 лв. да бъдат
отнети в полза на Държавата, първата инстанция е намерила, че същите са
пряка облага, придобита от процесното престъпление против собствеността.
Така изложените от първата инстанция съображения не могат да бъдат
споделени.
Правилно първата инстанция е намерила, че монетите на обща стойност
3.00 лв. са предмет на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 и т.11, вр. чл.115,
вр. чл.63, ал.1, т.1 и по чл.194, ал.1 НК., за което А. е признат за виновен и
осъден.
Вън от вниманието на първата инстанция е останало обстоятелството,
че тези монети са били собственост на пострадалия Х. М. Ю. и
противозаконно са били отнети от владението му от осъдения А..
При това положение същите подлежат на връщане на собственика им, а
в случай, че същият е починал /какъвто е настоящият казус/ на неговите
наследници. Те на първо място нямат характеристиката на облага /пряка или
непряка/ в смисъла заложен от законодателя в разпоредбата на чл.53, ал.3 НК
и на следващо място подлежат на връщане на наследниците на починалия
собственик.
Като не е съобразил това обстоятелство съдът незаконосъобразно е
отнел в полза на Държавата инкриминираните монети на стойност 3.00 и така
е нарушил материалния закон, което диктува отмяна на определението.
Тези неправилни разсъждения са довели и до разглеждане на делото не
по предвидения в НПК ред.
В случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе с присъдата по
въпросите за веществените доказателства, които подлежат на връщане той
може да се произнесе с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, който
ред е различен като производство и последици от този, заложен в
разпоредбите на т.1 до т.3 на същата норма. Затова първата инстанция като е
2
разгледала делото по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е допуснала съществено
процесуално нарушение, което обаче е отстранимо от настоящата инстанция.
Както беше посочено по – горе, реда за произнасяне по делото е този по
чл.306, ал.1, т.4 НПК и контролът на атакуваното определение следва да се
осъществи по реда на глава 22-ра НПК, в каквато насока е разпоредбата на
чл.341, ал.2 НПК, при който когато въззивната инстанция отмени атакуваното
определение само решава по същество въпросите по жалбата, без да връща
делото на първата инстанция за ново разглеждане.
Настоящият състав като съобрази, че процесните веществени
доказателства – монети на стойност 3.00лв. са били собственост на
пострадалия Х. М. Ю., който е починал и противозаконно са били отнети от
владението му от осъдения А., намира, че същите следва да бъдат върнати на
неговите наследници.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 15.11.2022г. по нохд №2280/19г. на
Окръжен съд Пловдив, с която е постановено на основание чл.53, ал.2, б.“б“
НК да се отнеме в полза на Държавата паричната сума от 3,00 лева на монети,
представляваща част от сумата 5,12лв., предадена доброволно от осъдения И.
А. А. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – монети на стойност 3.00 лв.
предадени доброволно от осъдения И. А. А. ДА СЕ ВЪРНАТ на
наследниците на пострадалия Х. М. Ю..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3