СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на
секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 2285 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 19139
от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. 45812 по описа на Софийски районен съд
за 2017 г. II ГО 71 състав е осъдил „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на А.С.С.
с ЕГН ********** сумата от 2800 лв. представляваща обезщетение за неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания от получени травми, претърпени от него
при настъпило на 22.03.2016 г. ПТП, като е отхвърлил иска за сумата в размер на
4 200 лева, представляваща разликата над уважената сума от 2800 лева до пълно
претендираната в размер на 7 000 лева. Осъдил е „З.Д.Б.И.“
АД с ЕИК ******** да заплати сумата от 288 лева разноски по делото. С решението
е отхвърлен изцяло искът на А.С.С. за сумата от 95,75 лв. имуществени вреди.
Решението в
отхвърлителната част е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.С.С. с ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат М.М.. В жалбата са релевирани оплаквания, че
съдът неправилно е приложил чл. 51, ал. 2 от ЗЗД като сочи, че изводът за
съпричиняване не може да се основава на предположения, а на доказани по
несъмнен начин конкретни действия и бездействия на пострадалия с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат. Счита, че в конкретния случай
изводът за приноса на пострадалия към вредоносния резултат остава недоказан.
Изтъква, че дори да се приеме, че е налице съпричиняване, то приносът на
пострадалия е много по-нисък от определения от съда размер – 60%. По отношение
на иска за имуществени вреди счита за неправилен извода на съда, че същите не
са в причинно следствена връзка с ПТП. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на исковете в пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемият „ЗАД
Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******* оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Решението е
обжалвано и от „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, чрез юрисконсулт В.М.за сумата
над 1120 лв. до уважения размер от 2800 лв. а именно 1680 лв., както и в частта
за разноските. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приложил материалния
закон. Процесуалният представител на ответното дружество счита че присъденото
обезщетение в размер на 7000 лв. е прекомерно завишено като не съответства на
реално претърпените от ищеца болки и страдания. Намират, че в случая
справедливото обезщетение по щетата е в размер на 2800 лв. като същото се
редуцира съобразно приносът на пострадалия в размер на 60%, при което признават
за дължима сумата от 1 120 лв. Във връзка с което моли за отмяна на решението в
осъдителната част за сумата над 1 120 лв. до присъдения размер от 2800 лв.
Въззивната жалба
на А.С.С. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е частично основателна.
Въззивната жалба
на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Производството
пред първа инстанция е започнало по предявени искове от А.С.С. срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на суми в размер от
7 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания от получени травми, претърпени от ищеца
при настъпило на 22.03.2016 г. ПТП, както и 95,75 лв. медицински разходи
свързани настъпилите травматични увреждания.
Съдът констатира следното:
От приложения по делото протокол за ПТП
и заключението по приетата по делото САТЕ се установява, че на 22.03.2016 г.
около 18:50 се е движил по ул. *******с посока към бул. „******“ като преди
настъпване на произшествието се е намирал перпендикулярно на пътното платно с
посока към центъра на гр. София. Преди настъпване на произшествие скоростта на
л.а. „Фолксваген Голф“ е била 0. Преди настъпване на произшествието л.а.
„Ланчия Капа“ бил в спряло състояние, след което водачът потеглил
неконтролирано, при което изминал разстояние 1,5 – 2,0 метра преди да настъпи
удара, като скоростта на автомобила при удара била около 10 км./ч. С приетия от
вещото лице механизъм на ПТП кореспондират и показанията на свидетелят С.М.И., дадени в открито заседание на 21.11.2018 г.
От приложените по делото
съдебномедицинско удостоверение и амбулаторен лист, както и приетата по делото
СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил мозъчно
сътресение, кръвонасядане и оток в лявата челно слепоочна област, охлузна рана
и оток в лявата теменна част на главата, кръвонасядане в областта на лявата
буза в долната и една трета до ръба на долната челюст, кръвонасядане и оток на
лявата ушна мида, кръвонасядане в областта на лявата раменна става и горна
трета на лявата мишница по предното външната й повърхност. По своя
медико-биологичен характер тези травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според експертизата периодът на
възстановяване от мозъчното сътресение е две-три седмици, охлузната рана и
отока в лявата теменна част заздравяват за 10-14 дни, а периодът на
възстановяване на останалите мекотъканни травми е 7-10 дни.
От приложения по делото амбулаторен лист
се установява, че за полученото мозъчно сътресение на А.С. е назначена терапия
от Пирацетам 800 мг. 2х2т. и Дексофен 3х1т. По делото са представени две рецепти,
като с тази от 26.03.2016г. на ищеца са изписани лекарствата Пирацетам 800 мг. и Дексофен, а с рецепта от
28.03.2016г. му е изписано лекарството Финлепсин ТА. От приложените касови
бележки се установява, че изписаните лекарства за закупени на стойност 15,75
лв.
По делото е представена също квитанция
за заплащане на такса в размер на 50 лв. за издаване на съдебномедицинско
удостоверение. Самото удостоверение е представено по делото на лист 8. Представена
е и фактура № 548 от 28.03.2016 г., ведно с касова бележка за пратена сума в
размер на 30 лв. за извършен платен преглед.
По изложените във въззивните жалби
възражения, настоящата инстанция приема следното:
Според нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденият, спрямо който деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите
си за обезщетяване на вредите, спрямо застрахователя по договор срещу
гражданска отговорност, застрахован по който е делинквентът- правната фигура на
прекия иск. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника - застраховател.
СГС също приема, че са налице
предпоставките на горецитираната правна норма. Налице е деликт-настъпилото ПТП
на 22.03.2016 г., налице е и договор за гражданска отговорност със
застраховател/ ответника/, осигуряваща ГО на деликвента.
Спорни между страните се явяват
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, наличието и степента на
съпричиняване, и ноличието на причинно-следствена връзка между твърдените
имуществени вреди и настъпилото ПТП.
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с
чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият
понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.;).
При уврежданията установени с в
производството, и посочения период за възстановяване, настоящият състав на СГС
приема, че справедливото обезщетение на вредите е 7 000 лв, както е приел и
първоинстанционния съд. За да определи този размер на обезщетението съдът
съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял травмата касае се човек в
активна възраст без данни за придружаващи заболявания и усложнения, сравнително
краткия период на възстановяване, социално-икономическите условия в страната
към датата на произшествието - март 2016 г.
По отношение на възражението, че не е
налице съпричиняване настоящият състав намира, че същото е неоснователно.
Съпричиняването има обективен характер,
като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена
връзка, а е ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този
смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди – така решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. №
93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не
зависи от субективния елемент "вина". В този смисъл следва да се има
предвид т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, според която
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не на вина.
Първоинстанционният съд е формирал
изводи, че е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца поради нарушаване на ППЗДВП и извършване на забранена маневра без да
подсигури преминаване на попътно движещото се МПС „Ланчия Капа“. Съдът е
определил размер на съпричиняването равен на 60%.
Настоящият състав намира изводите на
първоинстанционния съд досежно размера на съпричиняването за правилни.
Според формираната практика на ВКС за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача
на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да
определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП.
В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП
като е предприел маневра навлизане на в
съседна пътна лента без да пропусне преминаващото по лентата МПС – л.а. „Ланчия
Капа”, представляващо нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДВП.
Налице е принос и на увреденото лице,
като настоящият съдебен състав приема, че степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е в размер на 60 %, а приносът на
делинквента е 40 %, до каквито крайни изводи е стигнал и първоинстанционният
съд.
При приетото съотношение на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и определеното обезщетение
за неимуществени вреди от 7 000 лева, обезщетението следва да бъде намалено с
размера на приетото съпричиняване, т. е. с 60 %. Следователно ответното
дружество следва да заплати на ищеца за причинените неимуществени вреди сумата
от 2800 лева.
По отношение на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за имуществените настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд
относно обстоятелството, че не е доказана причинната връзка между направените
разходи за прегледи и лечение за неправилни. Съгласно решение Решение № 16 от
2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК, „Деецът не отговаря
за настъпилите вреди само когато другите фактори прекъсват причинната връзка,
т. е. противоправното деяние не е необходимо и достатъчно, при обичайни
обстоятелства, условие за настъпването на вредите.“. В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че след настъпването на процесното
ПТП, ищецът се е снабдил със съдебномедицинско удостоверение и се е подложил на
преглед с оглед установяване на здравословното си състояние. За прегледа и
снабдяването с удостоверение са направени парични разходи надлежно установени
по делото. По делото не са налице обстоятелства които да прекъсват причинната
връзка между реализираното ПТП и извършените прегледи и предписаните и закупени
лекарства.
С оглед изложеното настоящият състав
приема за доказани имуществени вреди в размер на 95,75 лв. Размерът на
обезщетение то следва да бъде намален съобразно приетия процент
съпричиняване – 60 %, при което следва
да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 38,30 лв.
При тези изводи по отношение на иска за
имуществени вреди решението следва да бъде отменено в частта с която искът е
отхвърлен за сумата от 38,30 лв., а в останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на производството на А.С.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0,76 лв. за въззивното
производство съобразно уважената част от исковете. Пред въззивната инстанция
адв. М. претендира разноски по чл. 38, ал.2 от ЗАДВ за оказване на безплатна
правна помощ. Съобразно НМРАВ и размера на уважената част от исковете за
указване на безплатна адвокатска помощ на адв. М. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4,73 лв. за въззивното производство.
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“
АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца още 3,94 лв. разноски в първата
инстанция и 9,29 лв. в полза на адв. М..
На „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД следва да бъсат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 71,25 лв. на основание чл. 78, ал.8, във
вр. с ал.3 от ГПК.
Решението следва
да бъде отменено в частта за разноските, присъдени в полза на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“
АД за разликата над 381,78 лв. до присъдения размер от 451,02 лв.
Решението подлежи
на обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Мотивиран от
горното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19139 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. 45812/2017г.
по описа на Софийски районен съд II ГО 71 състав в частта в която е отхвърлен предявеният от А.С.С. иск по
чл. 432 от КЗ, ал.1 от КЗ за обезщетение
на имуществени вреди за сумата от 38,30 лв., както и в частта за разноските,
присъдени в полза на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, за разликата над 381,78 лв. до
уважения размер от 451,02 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******* да заплати на А.С.С., на основание чл.
432, ал.1 от КЗ сумата от 38,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди претърпени при настъпило на 22.03.2016 г. ПТП, причинено виновно от С.М.И.,
който е бил застрахован със задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата част.
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******* да заплати на А.С.С.
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 0,76 лв. разноски
във въззивното производство и 3,94 лв разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******* да заплати на адв. М.М. на основание чл.
38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 4,73
лв. за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производство и 9,29 лв. разноски в
първоинстанционното.
ОСЪЖДА А.С.С. да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******* на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата от 71,25 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.