МОТИВИ към
определение по НЧД 1203/2020г. по описа на Софийски градски съд – Наказателна
колегия , 2 състав
Производството е по реда на чл.457 и
сл. НПК.
В Софийски градски съд – Наказателно
отделение е депозирано предложение от Главния прокурор на Република България за
постановяване на определение за приспособяване на присъдата, с която
българският гражданин Д.М.А. е осъден да изтърпи наказания лишаване от свобода съответно
за срок от четиринадесет месеца и за срок от пет години за осъществени от него
престъпления на територията на Кралство Белгия. С предложението до съда се иска
да бъдат решени въпросите, свързани с изпълнение на присъдата – да се определят
текстовете от Наказателния кодекс на Република България, на който съответстват
извършените от А. престъпления, режимът за изтърпяване на наказанията на
територията на Република България и да бъде определен размерът на изтърпяната и
предстоящата за изтърпяване част от наказанията.
На основание чл.453, ал.1 НПК Главният
прокурор на Република България е приел за изпълнение присъдите, постановени от
чуждестранен съд.
В съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура изразява становище, че следва да се приемат за
изпълнение постановените от чуждестранния съд присъди като се адаптират съответно
на чл. 194, ал.1, чл. 209, ал.1, чл. 198, ал.1, чл.214, ал.1и чл.150, ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България. Пледира към съда да съобрази при
изпълнение на присъдите частта, която е изтърпяна от лицето на територията на Кралство
Белгия и предстояща за изтърпяване част на територията на Република България
като бъде приспаднато времето, през което българският гражданин е бил задържан
под стража. Моли да бъде определен първоначален строг режим за изтърпяване и на
двете наложени на А. наказания.
Упълномощеният защитник на осъденото
лице в съдебно заседание пледира за уважаване предложението на Главния прокурор
като се солидаризира с мнението на прокурора. Моли първоначалният режим за
изтърпяване на наказанието по отношение на нейния подзащитен да бъде общ.
Осъденото лице Д.А. се присъединява
към изложеното от своя защитник.
Софийски градски съд като взе предвид
становището на страните и материалите по делото, намери за установено следното:
За да се произнесе по настоящото
производство съставът на съда следва да вземе предвид както разпоредбите на
вътрешното законодателство – чл.453 – чл.457 НПК, така и разпоредбите на
Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург на 21.03.1983г.,
ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ бр. 39/10.05.1994г., както и
допълнителния протокол към нея, ратифициран със закон, приет на 28.01.2004г., в
сила за Република България от 01.07.2004г.
Д.М.А. е роден на ***г***, български гражданин, осъждан, неженен, без образование,
безработен, ЕГН: **********.
С присъда № 2017/1035 от 31.03.2017г.
на Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отделение гр. Гент, Кралство Белгия,
влязла в сила на 11.05.2017г. българският гражданин Д.М.А. е признат за виновен
в извършване на няколко престъпления:
- на 07.07.2016г. в град Гент заедно с други лица измамно е присвоил с
насилие и заплаха имущество, принадлежащо на П. Д. – парична сума от 120 евро и
банкова карта – престъпление по чл. 461, ал.1, чл. 468, чл. 471 и чл. 483 от Наказателен
кодекс на Кралство Белгия
- в неустановен момент между 01.06.2016г. и 30.06.2016г. в гр. Гент е
осъществил изнудване заедно с други лица чрез насилие или заплаха за пари, ценности,
движими вещи, ценни книжа, банкноти, полици, разписки или подписване или
издаване на документ, съдържащ ангажимент, решение или освобождаване от дългове
– парична сума в размер на 1000 евро в ущърб на П. Д. – престъпление по чл. чл.
468, чл. 470, чл. 471 и чл. 483 от Наказателен кодекс на Кралство Белгия
- в неконкретизиран момент между
01.06.2016г. и 12.12.2016г. в гр. Гент е отнел, присвоил чрез злоупотреба или
придобил чрез престъпно деяние вещи или части от тях – мобилен телефон „Самсунг“
в ущърб на И.Ю.– престъпление по чл. 505, ал.1, т.1 от Наказателен кодекс на
Кралство Белгия.
- на 22.10.2016г. в гр. Остенде измамно
е присвоил имущество, принадлежащо на друго лице – плик с парична сума в размер
на 2500 евро в ущърб на В.Б.Л.– престъпление по чл. 463 от Наказателен кодекс
на Кралство Белгия.
По отношение на така описаните
престъпления решаващият съд е наложил на българския гражданин А. наказание
„лишаване от свобода” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца.
Както бе посочено, с така описаните
деяния Д.А. е осъществил състава на престъпления по чл. 505, ал.1, т.1, чл.463,
чл.461, ал.1, чл.468, чл. 471 и чл. 483 от Наказателен кодекс на Кралство
Белгия. Българският гражданин е бил задържан под стража от 12.12.2016г. до 11.05.2017г.,
а на 12.05.2017г. е започнало изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване
от свобода” като на 27.01.2020г. Д.А. е трансфериран на територията на
Република България. Престъпленията, за които Д.А. е осъден в Кралство
Белгия по тази цитирана по-горе присъда, според настоящия съдебен състав, съответстват
на престъпления по чл. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл.
213а, ал.2, т.4 от НК на Република България.
От описателната част на тази приета за изпълнение присъда и изложение на обстоятелствата,
при които са осъществени престъпните посегателства се установява, че на
07.07.2016г. Д.А. заедно с Й. С. са посетили в дома му, намиращ се в град Гент,
Кралство Белгия, П. Д., където започнали да го заплашват и да упражняват
физическо насилие спрямо него. Тъй като изпитвал страх от тях, Д. казал на А.
къде са намира портфейлът му, откъдето Д.А. взел сумата от 120 евро и банковата
карта на пострадалия, който под въздействие на А. казал и пин кода на картата. След
като А. и С. отишли до банка, но не могли да изтеглят парична сума от банковата
карта поради некоректно посочен пин кода от нейния ползвател, те я пъхнали под
входната врата на дома на Д.. Преди този случай в неустановен период между
01.06.2016г. и 30.06.2016г., Д.А. и неговият непълнолетен брат Е.А., след като
преди това Д.А. пребивавал в жилището на П. Д., поискали от Д. сумата от 1000
евро, заплашвайки го, че ако тази сума не бъде дадена, Д.А. ще отиде в полицията
и ще заяви, че Д. е правил секс с непълнолетни лица. След тези заплахи пострадалият
дал веднъж сумата от 400 евро, а след това – на 28.06.2016г. и сумата от 600
евро на Д.А..
Описанието на действията на Д.А.
покриват състава на чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4 НК на Република
България, тъй като Д.А. с цел да набави за себе си или другиго имотна облага
принудил П. Д. чрез сила /деянието на 07.07.2016г./ и заплашване /деянието на
неустановена дата в периода от 01.06. до 30.06.2016г./ да извърши нещо противно
на волята му – да се разпореди с парична сума в размер на 120 евро и банкова
карта и парична сума в размер на 1000 евро и с това му е причинена имотна вреда
в размера на описаните по-горе суми в евро. И двете деяния са осъществени от
две лица – Д.А. е действал заедно с Й. С. при осъществяване на деянието на
07.07.2016г., а с брат си Е.А. на неустановената дата през месец юни 2016г.
По отношение на деянието, извършено в неконкретизиран момент между 01.06.2016г.
и 12.12.2016г. в град Гент спрямо И.Ю., изложената от белгийския съд фактология
сочи на това, че в нощта на 01.06.2016г. Ю. ходил в парк, където разговарял с
двама българи, установени впоследствие като Д.А. и С. С.м, които го придружили
до дома му, където пийнали и на сутринта след тяхното заминаване установил, че
липсва мобилния му телефонен апарат марка „Самсунг“. Впоследствие, при
задържане на Д.А. на 12.12.2016г. отнетият от владението на Ю. мобилен
телефонен апарат бил намерен у него.
Тези действия на българския гражданин Д.А. покриват състав на престъпление
по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК на Република България, тъй като той в
съучастие като съизвършител с друго лице отнел от владението на И.Ю.чужда
движима вещ – мобилен телефонен апарат „Самсунг“ без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.
По отношение на последното деяние, за чието извършване е ангажирана наказателната
отговорност на Д.А. по тази присъда, описаните по делото факти сочат отново на
субсумирането им под състав на престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК на Република България, а не както пледира прокурора за субсумирането под
състав на престъпление по чл. 209, ал.1 НК. Фактите сочат, че на 22.10.2016г.
полицейски служители са получили сигнал от собственика на магазин Coventry в град Остенде – В.Б.. Там установили Д.А. заедно с неговия брат Е.А. и А.Х..
Преди пристигането на полицейските служители Х. взел връзката с ключове на Б. и
заявил, че няма да му я върне, ако не им даде известна сума пари. След
влизането на полицейските служители Х. подал връзката с ключове на А., който ги
върнал зад щанда. Полицията установила у А. сумата от 2500 евро, чиято липса
самият собственик на магазин установил от касата на 26.10.2016г. – следващият
работен ден на магазина. При тази фактология настоящият съд не възприема
наличие на действия у Д.А. или неговите съучастници към въвеждане в заблуждение
на собственика на магазина, за да се разпореди той с инкриминирата сума, а
отнемане на същата от касата чрез взетите преди това от Х. ключове. Поради това
и българският гражданин Д.А. в съучастие като съизвършител с още две лица е
отнел от владението на В.Б. чужди движими вещи – пари на стойност 2500 евро без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Изхождайки от тези аргументи, съдът
прие, че извършеното от Д.А. покрива правните характеристики на престъпления по
чл. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл. 213а, ал.2, т.4 от НК
на Република България, в чиито санкционни части са визирани наказания лишаване
от свобода съответно за срок до осем години и за срок от две до десет години. В
този смисъл наложеното от компетентния белгийски съд наказание лишаване от свобода
в размер на четиринадесет месеца съответства на допустимото от българското
законодателство наказание по чл. 194, ал.1 НК, а е под специалния минимум, определен
в разпоредбата на чл. 214, ал.2, т.1 НК, но съдът е длъжен да се съобрази с
волята на постановилия присъдата чужд съд.
Съобразявайки съответстващите
разпоредби от ЗИНЗС, както и справката за съдимост на осъденото лице, съдебният
състав прецени, че първоначалния режим за изтърпяване на наложеното спрямо Д.М.А.
наказание следва да бъде общ – на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС като не
бъде определяно мястото за изтърпяване на наказанието, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 58 ЗИНЗС това е в правомощията на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
С присъда № 2017/1039 от 31.03.2017г.
на Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отделение гр. Гент, Кралство Белгия,
потвърдена с решение от 17.10.2017г. на Апелативен съд – гр. Гент, ІV съдебен
състав, влязла в сила на 27.11.2017г. българският гражданин Д.М.А. е признат за
виновен
за това, че заедно с Д.С.на 02.09.2016г. в град Гент са
осъществели изнудване чрез насилие или заплаха за пари, ценности, движими вещи,
ценни книжа, банкноти, полици, разписки, подписване или издаване на документ,
съдържащ ангажимент, решение или освобождаване от дългове при обстоятелство, че
престъплението е извършено през нощта и касае парична сума в размер на 20 евро
и мобилен телефонен апарат в ущърб на Е.К., както и на същата дата и място са
осъществили проникване от какъвто и да е характер и по какъвто и да е начин в Е.К.,
която не е дала разрешение за това и по –специално, когато актът е наложен чрез
насилие, принуда, заплаха, изненада или измама или е станал възможен поради
недъг или физически или психически недостатък на жертвата, която е била
непълнолетна – навършила 16 - годишна възраст.
По отношение на така описаните престъпления решаващият съд е наложил на
българския гражданин Д.А. наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/
години и на основание чл. 31, ал.1 НК на Кралство Белгия е бил лишен от права
за срок от десет години.
С така описаните деяния Д.А. е
осъществил състава на престъпления по чл. 377, т.4 и чл. 461, 468, 470 и чл.
471 от Наказателен кодекс на Кралство Белгия. Българският гражданин е бил
задържан под стража от 12.12.2016г. до 27.11.2017г., а на 28.11.2017г. е
започнало изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” като на 27.01.2020г.
Д.А. е трансфериран на територията на Република България.
Престъпленията, за които Д.А. е осъден
в Кралство Белгия по тази цитирана по-горе присъда, според настоящия съдебен
състав, съответстват на престъпления по чл. 150, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 и чл.
214, ал.2, т.1 вр. чл. 213а, ал.2, т.4 от Наказателен кодекс на Република
България.
От описателната част на тази втора приета за изпълнение присъда и изложение
на обстоятелствата, при които са осъществени престъпните посегателства се
установява, че на 02.09.2016г. Е.К. се прибирала към дома си, когато усетила,
че я следят трима мъже. Те веднага след това я заговорили на нидерландски. Това
били Д.А., Д.С.и трето лице. Те започнали да я притесняват, след което я
хванали и насила я отвели на пътя. Е.К. се разплакала и помолила да я пуснат,
но тримата поискали парите и мобилния й телефон. Страхувайки се, че могат да
имат в себе си и оръжие, тя им дала намиращите се в джоб на панталона й 20 евро
и своя мобилен телефонен апарат. Виждайки, че майка й – Е.С.й звъни, Е.К. помолила
да й върнат мобилния телефон, за да й се обади, но тримата отказали като
заявили, че ще й върнат телефона, ако осъществят с нея сексуален контакт. Тя
била девствена и заявила, че не желае мъжете да проникват в нея, след което те
пожелали тя да ги задоволи орално. Тя задоволила тримата орално и при
тръгването им получила обратно мобилния си телефонен апарат.
Описанието на действията на Д.А.
покриват състава на чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4 НК на Република
България, тъй като Д.А. с цел да набави за себе си или другиго имотна облага
принудил Е.К. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята си – да
се разпореди с парична сума в размер на 20 евро и мобилен телефонен апарат и с
това й е причинил имотна вреда в размера на описаната по-горе сума и телефон. И
двете деяния са осъществени от три лица – Д.А. е действал заедно с Д.С.и трето
лице. По същото време и на същото място Д.А. е извършил действия с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Е.К. – лице,
навършило 14 – годишна възраст чрез употреба на сила и заплашване и това
покрива състав на престъпление по чл. 150, ал.1 НК, което деяние е извършил в
съучастие като съизвършител – чл.20, ал.2 НК.
Изхождайки от тези аргументи, съдът
прие, че извършеното от Д.А. покрива правните характеристики на престъпления по
чл. 150, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл. 213а, ал.2, т.4 от НК на Република България, в чиито санкционни части са визирани наказания
лишаване от свобода съответно за срок от две до осем години и за срок от две до
десет години. В този смисъл наложеното от компетентния белгийски съд наказание
лишаване от свобода в размер на пет години съответства на допустимото от
българското законодателство наказание. Съобразявайки
съответстващите разпоредби от ЗИНЗС, както и справката за съдимост на осъденото
лице, съдебният състав прецени, че първоначалния режим за изтърпяване на
наложеното спрямо Д.М.А. наказание следва да бъде общ – на основание чл. 57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС.
На основание чл. 457, ал.5 НПК следва
да бъде при приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част на
наложеното наказание на осъдения Д.М.А. в Кралство Белгия по присъда №
2017/1035 от 31.03.2017г. на Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отделение
гр. Гент, Кралство Белгия, считано от 12.12.2016г до 11.05.2017г., както и от
12.05.2017г. до влизане на определението в сила, както и по присъда № 2017/1039
от 31.03.2017г. на Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отделение гр. Гент,
Кралство Белгия, потвърдена с решение от 17.10.2017г. на Апелативен съд – гр.
Гент, ІV съдебен състав, считано от 12.12.2016г. до 27.11.2017г., както и от
28.11.2017г. до влизане на определението в сила.
Тъй като приложимите по българското законодателство норми на чл. 150, ал.1
вр. чл.20, ал.2 и чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл. 213а, ал.2, т.4 от НК не визират
лишаване от права за извършителя, то присъда № 2017/1039 от 31.03.2017г. на
Първоинстанционен съд Източна Фландрия, отделение гр. Гент, Кралство Белгия,
потвърдена с решение от 17.10.2017г. на Апелативен съд – гр. Гент, ІV съдебен
състав в частта, в която А. е лишен от права по чл. 31, ал.1 от Наказателен
кодекс на Кралство Белгия за срок от десет години, не бе приета за изпълнение.
Така
мотивиран съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.