№ 368
гр. Казанлък, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510100560 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от О.Д., Булстат
*********, с адрес: ****, представлявана от кмета Т.Р.П., чрез пълномощника
адв. Г. Н. от АК-В.Т., против „С.В.С. *“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ****, представлявано от управителя М.К.М..
Процесуалният представител на ищеца твърди, че през 2019 г. между О.Д. и
ответника възникнали отношения във връзка с необходимостта от извършване
на ремонт и профилактика на фонтан, разположен в централна градска част на
гр. Д.. Ищецът възложил на ответника извършването на ремонт и
профилактика на фонтана. След като ответникът се запознал с работата, която
следвало да се извърши, същият издал на О.Д. проформа фактура №
**********/12.03.2019 г., в която посочил стойността на услугата – 1738,00
лева. Ищецът платил на ответника стойността за услугата по проформа
фактурата с платежно нареждане на 18.03.2019 г. В изпълнение на
задълженията си по ЗДДС, след извършеното плащане по проформа
фактурата, ответникът издал Фактура № **********/22.03.2019 г..
Същевременно услугата била извършена, за което бил съставен приемо-
предавателен протокол между представители на ищеца и ответника. След
извършен счетоводен одит в О.Д. се установило, че около два месеца по-късно
О.Д. извършила плащане по издадената Фактура № **********/22.03.2019 г.,
чрез платежно нареждане на 28.05.2019 г. Твърди, че извършеното второ
плащане на ответника от О.Д. по издадената Фактура №
**********/22.03.2019 г. било недължимо, тъй като за извършената услуга
ищецът вече бил заплатил пълната стойност на същата по издадената
1
проформа фактура № **********/12.03.2019 г. Сочи, че други отношения
между страните не съществували, като ищецът платил два пъти за едно и също
нещо, вследствие на което ответникът неоснователно се обогатил със сумата
от 1738,00 лева. До този момент ответникът не бил върнал на ищеца
неоснователно платената му сума, с която се обогатил. Ищецът претендира и
законната лихва върху главницата от 1738,00 лева, от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди „С.В.С. *“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от управителя М.К.М., да заплати
на О.Д., с Булстат *********, с адрес: ****, представлявана от кмета Т.Р.П.,
сумата от 1738,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез
процесуален представител поддържа изложеното в исковата молба.
Ответното дружество, редовно призовано за откритото съдебно
заседание, явява се управителя, който възрази, че вземането е погасено по
давност и към момента дружеството не осъществява дейност.
Като взе предвид твърденията на страните по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са били в облигационни отношения. Ищецът
възложил на ответника извършването на ремонт и профилактика на фонтан,
разположен в централна градска част на гр. Д.. „С.В.С. *“ ЕООД - гр. К.
извършил договорените ремонт и профилактика, за което бил съставен
приемо-предавателен протокол за ремонт на потопяеми помпи за фонтани,
подписан между представители на ищеца и ответника, приложен като
писмено доказателство по делото – стр. 20 от делото.
Изпълнителят „С.В.С. *“ ЕООД - гр. К. издал на О.Д. проформа фактура
№ **********/12.03.2019 г., в която посочил стойността на услугата ремонт и
профилактика на потопяеми помпи за дренажи и отпадни води на GRUNDFOS
в размер на 1738,00 лева.
Видно от представено по делото платежно нареждане от 18.03.2019г.
О.Д. платила на ответника стойността за услугата по проформа фактура №
**********/12.03.2019 г.. Това обстоятелство се установява и от
представените извлечение от банковата сметка на О.Д. за 18.03.2019 г.
В изпълнение на задълженията си по ЗДДС, след извършеното плащане
по проформа фактурата, „С.В.С. *“ ЕООД - гр. К. издал Фактура №
**********/22.03.2019 г., в която посочил стойността на услугата ремонт и
профилактика на потопяеми помпи за дренажи и отпадни води на GRUNDFOS
модел DP.10.50 в размер на 1738,00 лева.
2
С платежно нареждане от 28.05.2019 г. О.Д. извършила плащане на
сумата от 1738,00 лева по издадената Фактура № **********/22.03.2019 г..
Това обстоятелство се установява и от извлечение от счетоводните книги на
О.Д. - партида 4010-640.
Видно от Декларация по чл. 38, ал. 9. т. 2 от Закона за счетоводството с
дата 11.01.2021г. от М.К.М., С.В.С. *“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. К., п.к. **** не осъществява дейност по смисъла на
§1 т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството през
отчетния период – 2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание е длъжен да го върне. В доказателствена тежест
на ищеца е да докаже следното: 1) че процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника да е без правно основание.
Съдът счита, че в рамките на настоящото производство се доказаха
всички елементи от фактическия състав на иска. Безспорно се установи по
делото, че О.Д., Булстат ********* е заплатила на С.В.С. *“ ЕООД, ЕИК
*********, два пъти сумата от 1738,00лв. Първото плащане е било извършено
на 12.03.2019г. видно от на Проформа фактура **********/12.03.2019 г.
Второто плащане, което се явява и недължимо платено е било извършено на
22.03.2019г. видно от Фактура № **********/22.03.2019 г.
По изложените съображения, съдът приема, че заявената претенция за
платена сума без основание се явява основателна, т. е. тя подлежи на връщане.
По направеното от ответника в първото по делото съдебно заседание
възражение за погасяване на вземането по давност, съдът намира следното:
В съответствие с разпоредбата на чл. 133 от ГПК ответникът следва да
заяви възражението си за изтекла погасителна давност най-късно с отговора
на исковата молба, освен ако пропускът му да стори това се дължи на особени
непреодолими обстоятелства, за които той няма вина -например нарушение на
съдопроизводствените правила, довели до нарушение на процесуалните му
права, което не се твърди. След като ответникът не се позовава на настъпване
на непредвидени обстоятелства, които да са му попречили да заяви
възражението си за давност своевременно - с отговора на исковата молба,
съдът е приема, че направеното едва в първото по делото заседание
възражение за придобивна давност е преклудирано.
С оглед на гореизложеното искът като основателен следва да бъде
уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора ответникът следва да заплати направените от
3
ищеца разноски за производството за държавна такса в размер на 69,52лв.
(шестдесет и девет лева и петдесет и две стотинки). Претендира се и
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. (деветстотин и
шестдесет) с включено ДДС. Претендира се държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед в размер на 5 лв. (пет). Претендира се такса на частен
съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и привеждане на
обезпечителна заповед в изпълнение в размер на 44,60лв. (четиридесет и
четири лева и шестдесет стотинки). Правото на разноски за обезпечителното
производство е предпоставено кумулативно от положителния изход на това
производство за молителя и от разрешаване на спора по същество в исковото
производство изцяло или частично в негова полза, с оглед на това, че
обезпечителният процес, от една страна, е отделно производство от исковото,
но от друга, има обслужващ характер спрямо исковия процес. За да се приеме,
че разноските са направени в обезпечителното производство, следва да се
представят доказателства за това до приключване на това производство.
Ищецът е представил и Удостоверение № 10182/06.06.2024 г. на ЧСИ Ивелина
Биволова по образувано изпълнително дело № 20248690400068 въз основа на
Обезпечителна заповед издадена по ГД № 560 / 2024 от Районен съд –
Казанлък, в което се удостоверява заплащането на тези суми. С оглед на
гореизложеното разноските за реализиране на обезпечителното производство,
следва да се приемат и присъдят в рамките на исковото производство, във
връзка с което е допуснато и наложено обезпечението/ ТР 6/2012 г. от
6.11.2013 г. /. Всички претендирани разноски в производството са в размер на
1079,12лв. (хиляда седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) и следва
да бъдат присъдени.
По изложените съображения, РС-Казанлък
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.В.С. *“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя М.К.М. да заплати на О.Д.,
Булстат *********, с адрес: ****, представлявана от кмета Т.П., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1738,00 лв. (хиляда
седемстотин тридесет и осем лева) получена без правно основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.03.2024 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.В.С. *“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя М.К.М. да заплати на О.Д.,
Булстат *********, с адрес: ****, представлявана от кмета Т.П., сумата в
размер на 1079,12 лв. (хиляда седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки)
– разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Стара Загора.
4
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5