Р Е Ш
Е Н И Е 915
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, ХХІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 538 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК и
е образувано по жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, столична Община, Район
„Средец”, ул. „Ангел Кънчев” № 2, представлявано от прокуриста Х. Р., чрез
гл.ю.к. Т., против действия на началника на СГКК – Бургас, обективирани в Уведомление
с изх.№ 24-7772-14.03.2022 г., с което е извършено изменение в кадастралния
регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор
07079.701.72, изразяващо се във вписване на Община Бургас,
наред с жалбоподателя,
като собственик на 6 130 кв.м. от имота, въз основа на Акт за частна общинска
собственост № 1162/05.03.1999 г. на Община Бургас
и във
връзка с подадено от нея заявление вх.№ 01-88145-16.02.2022 г.
В жалбата се сочи нищожност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се твърди, че същият
е издаден от некомпетентен орган, че не е налице нито една от хипотезите на
чл.51 и сл. ЗКИР, че актът е постановен при липса на мотиви и при липса на
посочени фактически и правни основания за издаването му, в нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон. Сочи се, че от
акта не става ясно как органът е установил собствеността на Община Бургас върху
имота и как е преценил, че имотът съгласно представения АЧОС е идентичен с
процесния, по отношение на който е извършено изменението. Твърди се също, че с
издадения административен акт Община Бургас е призната за съсобственик в
идеални части, които не са индивидуализирани. Представят се писмени
доказателства.
В
с.з. жалбоподателят се представлява от ю.к. Т., който развива възражения,
оспорвайки правото на собственост на Община Бургас. Ангажира доказателства,
претендира отмяна на акта и присъждане на разноски /пътни, дневни и
юрисконсултско възнаграждение/ съгласно представен списък.
Органът, ответник по жалбата, издал оспорения
акт – началник на СГКК Бургас, е представил заверено копие от преписката по
приемането му. В придружителното писмо е изразил писмено становище за
неоснователност и недопустимост на жалбата. В с.з. изпраща представител, който
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, не сочи други доказателства, претендира
присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – Община
Бургас, редовно уведомена, в с.з. се представлява от упълномощения ю.к. А., който
намира обжалвания административен акт за съобразен с материалния и процесуалния
закон, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, ангажира доказателства и
претендира присъждане на разноски за юрисконсулт.
Административен съд Бургас, като взе
предвид постъпилата жалба, становището на ответника и на заинтересованата страна
по нея, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото преписка се
установява, че административното производство по промяна на данните в
кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Бургас по отношение на
засегнатия имот с
идентификатор № 07079.701.72 по КККР
на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-92/12.12.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, се е развило по реда на чл.51, ал.1, т.1 във вр. с чл.53а от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Същото е започнало по повод подадено от Община
Бургас, чрез пълномощник Димитър Неделчев, заявление с вх.№ 01-88145-16.02.2022
г. (л.23-л.24) за извършване на изменение в данните в КРНИ досежно
собствеността върху имота, поради настъпили промени в собствеността му, като
заявителят бъде вписан като собственик на поземлен имот с идентификатор
№ 07079.701.72 по КККР
на гр. Бургас, представляващ УПИ ІV кв.7 по регулационния план на в.з.
Минерални бани, на основание приложен документ за собственост – Акт № 1162 за
частна общинска собственост на Община Бургас от 05.03.1999 г. и комбинирана
скица за идентичност на имот, представляващ УПИ ІV-694 в кв.7 по действащия
план за регулация на в.з. „Минерални бани” и предходен кадастрален план,
одобрени със Заповед № 253/06.03.1990 г. на ОНС Бургас и кадастрална карта,
одобрена със Заповед № 18.92-12.12.2015 г. на изп.директор на АГКК /л.25-л.26/.
По силата на така представения от страна на Община Бургас АЧОС, същата се
легитимира като собственик на терен, представляващ имот пл.№ 694, част от
парцел ІV кв.7 от 6 130 кв.м., с местонахождение в.з. „Минерални бани”, и
съсобственик Санаториум „Родопи”.
От
представената по преписката скица на ПИ № 15-396918-12.04.2022 г. за ПИ с
идентификатор 07079.701.72 по КККР на гр. Бургас /л.13/ се установява, че
същият е с площ от 12 819 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и с начин на трайно
ползване: за санаториум, балнеосанаториум, профилакториум, с номер по предходен план: 694, кв.7, парцел
ІV, като същият е с вписан преди изменението собственик „ПРО” ЕАД за площ
от 7 000 кв.м., въз основа на АЧДС № 3279/16.09.1967 г., издаден от
Министерство на комуналното стопанство и благоустройство. Съгласно
представената от заявителя Община Бургас комбинирана скица за идентичност на
УПИ ІV-694 кв.7 по плана за регулация на в.з. Минерални бани, този имот е
отреден за Санаториум „Родопи” /л.26/.
Във
връзка с подаденото от страна на Община Бургас заявление, до жалбоподателя,
вписан в КРНИ като собственик на процесния имот, е изпратено уведомление изх.№
24-6093/24.02.2022 г. за започналото пред СГКК – Бургас административно
производство по изменение на КРНИ на гр.Бургас и му е указано, че разполага със
седемдневен срок от получаването му да изрази писмено становище по искането на
заявителя (л.22). Уведомлението е връчено на жалбоподателя на 02.03.2022 г.,
видно от известие за доставяне на л.21 от делото.
Във връзка с полученото уведомление,
от жалбоподателя е изпратено в срок писмено възражение до началника на СГКК –
Бургас, входирано на 08.03.2022 г., с което категорично е възразено срещу
исканата промяна с мотив, че собственик на имота е „ПРО” ЕАД въз основа на АДС
№ 3279/16.09.1967 г. на Министерство на комуналното стопанство и
благоустройството и АОС № 8974/03.03.1977 г. на ОНС Бургас, преписи от които са
били представени (л.18-л.20).
С процесното уведомление № 24-7772-14.03.2022
г., издадено от началника на СГКК – Бургас, са уведомени жалбоподателят и
заинтересованата страна Община Бургас за извършените действия по изменението на
данните в КРНИ на гр. Бургас, в частта относно ПИ с идентификатор 07079.701.72.
Според съдържанието на уведомлението, изменението се състои в следното: вписване
като собственик на Община Бургас за 6 130 кв.м. от посочения имот, без да
бъде заличаван в КРНИ вписаният като собственик на 7 000 кв.м. от имота
жалбоподател „ПРО” ЕАД.
В уведомлението е указан 14-дневен срок от съобщаването му за обжалване на
действията по изменение в КРНИ на гр.Бургас.
Процесното уведомление е получено от
жалбоподателя на 18.03.2022 г., видно от приложено по делото известие за
доставяне – л.16. С оглед на това, жалбата, депозирана на 31.03.2022 г. по
пощата /л.6/, е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК.
С Определение № 738/12.05.2022
г., с което е съобщен на страните докладът на делото и е разпределена
доказателствената тежест, както и предвид изрично направените с жалбата
оспорвания от страна на жалбоподателя, на ответника е указано, че следва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му
– наличие на посоченото основание за извършеното изменение
в КККР на гр. Бургас, както и идентичност на процесния имот с идентификатор
07079.701.72 по КККР на гр. Бургас с имота, описан в Акт за частна общинска
собственост № 1162/05.03.1999 г., издаден от Община Бургас, като съдът му е
указал, че не сочи доказателства за идентичността на двата имота. До
приключване на събирането на доказателства ответникът не е направил
доказателствени искания и не е ангажирал доказателства, от които да се установи
тази идентичност.
Въз основа на така установените по
делото факти, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Според чл.2,
ал.1 ЗКИР, кадастър е
съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът
обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за
другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за
държавните граници, границите на административно-териториалните единици,
землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни
за зони на ограничения върху поземлените имоти /чл.2, ал.2 ЗКИР/. Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху
кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри /чл.2, ал.3/../.
Същевременно, според §1, т.13 ДР на ЗКИР, "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на
други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление
– ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
С
оглед на горното и предвид представените доказателства, установяващи право на
собственост на жалбоподателя върху засегнатия от изменението имот, съдът
намира, че е налице правен интерес за
жалбоподателя от оспорване на действията по изменение на данните в КРНИ на гр.
Бургас по отношение на сочения имот.
По съществото на жалбата, съдът намира
следното:
Процесното
изменение на КККР на гр.Бургас е осъществено по реда на чл.53а от ЗКИР, като посочената
правна норма предвижда процедираното изменение да се осъществява без издаване
на заповед. В този случай на обжалване подлежи изразеното с действие
волеизявление на органа, с което непосредствено се създават права и задължения
на правните субекти. Т.е. самото действие представлява индивидуален административен
акт по легалната дефиниция на чл. 21, ал.1 от АПК /вж. Решение № 12144/10.11.2016
г. по адм.д.№ 3403/2016 г., Решение № 7834/28.06.2016 г. по адм.д.№ 1450/2016
г., Решение № 6434/31.05.2016 г. по адм.д.№ 11440/2015 г., всички на II отд. на
ВАС/. В случая действията на административния орган, ответник по жалбата, са обективирани
в уведомлението, което е предмет на обжалване. Поради предвидената в закона
възможност измененията в КККР да се извършат без издаване на писмена заповед,
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59,
ал.2 от АПК са неприложими. Поради липса на законово изискване за писмена форма
на изменението, фактическите и правни основания за действията на органа се
съдържат в документите към административната преписка, като наличието или
липсата на основанията по чл. 53а от ЗКИР е въпрос по съществото на спора.
Изменението
на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на началника на СГКК - Бургас по
аргумент от чл. 51, ал.2 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл. 6, ал.1 от Устройствения
правилник на агенцията по геодезия, картография и кадастър (УП на АГКК) /обн.
ДВ, бр.76/30.09.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 39 от 11 май 2018 г./, Агенцията е
структурирана в обща и специализирана администрация, като СГКК - Бургас е част
от специализираната администрация /вж. чл. 14 и чл. 18, ал.1 от УП/. Нормите на
чл. 18, ал.1 и ал.5, т.6 от УП възлагат ръководни функции на началника на СГКК,
като службата има правомощие да поддържа в актуално състояние КККР.
При
извършване на изменението са спазени разписаните в чл. 51, ал.3 и ал.5 от ЗКИР
административно-производствени правила. Административното производство е
започнало с подаване на молба от пълномощника на заинтересована страна до
началника на СГКК - Бургас, придружена от документи за собственост на имота,
обект на кадастъра. Органът е спазил общото правило по чл. 26, ал.1 от АПК за
уведомяване на дружеството-жалбоподател за образуваното производство, дал е
възможност на адресата за възражения. Спазена е нормата на чл. 53, ал.3 от ЗКИР
за уведомяване на заинтересованото лице за реализираното изменение, т.е. за
крайния административен акт. Иницииращото производството заявление до СГКК –
Бургас е подадено от заинтересовано лице, собственик на засегнат от изменението
имот; предложението за изменение на данните в КРНИ е било надлежно съобщено на
заинтересованата страна, която е имала възможност да подаде възражение в указан
срок, като жалбоподателят дори се е възползвал от това свое право. Действията
по изменение на данните в КРНИ на гр. Бургас са извършени от компетентен орган
– началника на СГКК Бургас, в рамките на неговите правомощия по чл.51 ЗКИР
вр.чл.53а ЗКИР. По тази причина, като неоснователно се преценява възражението
на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт поради
неспазване на предвидената от закона форма и липса на компетентност на органа.
Съгласно
чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните
за обектите на кадастъра, настъпили след
влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2.
непълноти или грешки; 3. явна
фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по
местонахождение на имота /чл.51, ал.2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната карта
и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице,
когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община /чл.51, ал.3 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а (Нов – ДВ, бр. 49 от 2014 г.), измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и
при други, лимитативно изброени хипотези в чл.53а от ЗКИР.
Предвид наличните по преписката
доказателства и в частност – видно от подаденото заявление, се налага извод, че
изменението на данните в КРНИ на гр. Бургас е било поискано от страна на Община
Бургас и процедирано от началника на СГКК – Бургас на осн.чл.53а вр.чл.53,
ал.1, т.1 ЗКИР, а именно – поискано е било и съответно – извършено изменение в
данните за собствеността върху имота, поради настъпили промени в КРНИ. Видно е
също от доказателствата, че органът е приложил и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР, съгласно която при наличие на
документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват
данните за всички лица и документи.
Съдът намира, че процедираното изменение не е в съответствие с
материалните изисквания на закона – чл.53а вр.чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР, като
неправилно е приложена и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР.
На първо място,
изменение на КРНИ по реда на чл.53,
ал.1, т.1 ЗКИР може да се извършва само при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване,
т.е. следва да са налице нови факти, настъпили след влизане в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри за съответното населено място.
В случая данните, обуславящи искането за промяна в
собствеността върху имота, са били налице още преди одобряването на КККР на гр.
Бургас, което е извършено със Заповед № РД-18-92/12.12.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, тъй като титулът за собственост на Община Бургас – АЧОС №
1162/05.03.1999 г. не е факт, настъпил след 2015 г., а преди това.
Следователно, тази собственост на Община Бургас е следвало да бъде отразена в
КККР на гр. Бургас още при одобряването им през 2015 г., и ако не е било
сторено, то този пропуск не следва да се отстранява по реда на чл. 53а ЗКИР, а
по друг ред – този по чл. 54 ЗКИР за отстраняване на непълнота или грешка в
КККР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 ЗКИР, непълнотата или грешката се
допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа
на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора
по съдебен ред /ал.2/, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от
проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за
изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението
се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са
засегнати от изменението.
Т.е. процедурата по отстраняване на непълнота и грешка по реда на чл. 54 ЗКИР, която в случая е приложимата материално правна норма, е различна и същата
приключва с издаване на нарочна заповед от началника на СГКК, а не с
уведомително писмо.
На следващо място, органът не е съобразил и факта, че в случая е налице
и спор за материално право по отношение на имота между заявителя Община Бургас
и жалбоподателя „ПРО” ЕАД, който също има конкуриращ титул за собственост за
същия имот. Това е видно и от постъпилото в срок възражение от заинтересованото
лице „ПРО” ЕАД, в което същото категорично е възразило против исканата промяна
относно данните за собственика на имота. При това положение, органът неправилно
е процедирал по реда на чл. 53а ЗКИР, а е следвало да приложи нормата на чл. 54 ЗКИР, което не е сторено, в нарушение на материалния закон.
Освен това, дори и да беше налице хипотезата на чл. 53, ал.1, т.1 ЗКИР,
то органът неправилно е приложил и нормата на чл. 53, ал.2 ЗКИР, съгласно която
при наличие на документи, удостоверяващи
дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно
право, за един и същ имот в
кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и
документи. Това
е така, тъй като разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗКИР предполага пълна идентичност (по вид, площ и
граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. В този смисъл е и константната практика на ВАС –
Решение № 11929/23.11.2021 г. по адм.д. № 5429/2021 г. на ВАС, ІІ отд., Решение
№ 491 от 20.01.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 5431/2021 г., II отд. и др. В
случая тази предпоставка – пълна идентичност между имотите съгласно противопоставимите
титули за собственост на Община Бургас и на „ПРО” ЕАД не е налице, тъй като по
делото не е безспорно доказано, че имотът на Община Бургас съгласно АЧОС №
1162/05.03.1999 г. е идентичен с имота, описан в АЧДС от 16.07.1967 г. на
Министерството на комуналното стопанство и благоустройство. Даже напротив,
налага се извод, че двата имота не са идентични, тъй като АЧОС на Община Бургас
е за имот с площ от 6 130 кв.м. /чиито граници не са индивидуализирани/, а
„ПРО” ЕАД е записан като собственик на имот с площ от 7 000 кв.м. съгласно
представения АЧДС от 1967 г., т.е. и двата титула за собственост не касаят
идеални, а реални части от имоти. Същевременно, целият имот с идентификатор
07079.701.72 по КККР на гр. Бургас, по отношение на който е извършено
процесното изменение, е с площ от 12 819 кв.м., т.е. с площ, надхвърляща
сбора от площта на двата имота съгласно представените актове. Ето защо,
административният орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗКИР, тъй като не са били налице предпоставките за това. Соченото
нарушение на материалния закон е друго самостоятелно основание за
незаконосъобразност на оспореното действие.
Ето защо, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се
отменят като незаконосъобразни действия на
началника на СГКК – Бургас, обективирани в Уведомление с изх.№
24-7772-14.03.2022 г., с което е извършено изменение в кадастралния регистър на
недвижимите имоти на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор
07079.701.72, изразяващо се във вписване на Община Бургас, наред с
жалбоподателя, като собственик на 6 130 кв.м. от
имота.
Предвид крайния изход на делото и
претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК в полза на „ПРО“ ЕАД, поискало
своевременно това, следва да се присъдят сторените от него разноски. Същите възлизат на сумата
от 150 лв., от която 50 лв. – заплатена държавна такса по жалбата, и сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Неприложима е разпоредбата на чл. 38, ал.5 ЗПП, на която се позовава жалбоподателят, като иска да му се присъдят и разходите за командировъчни на юрисконсулта – дневни пари и пътни пари, тъй като чл.78, ал.8 ГПК препраща единствено към чл.37 ЗЗП, но не и към чл.38, ал.5 ЗПП, визиращ правото на назначения служебно адвокат да получи и разходите съгласно Наредбата за командировките в страната, направени от него във връзка с осъществената защита. Искането на жалбоподателя за присъждане на пътни и дневни пари на юрисконсулта не намира законова опора и в чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че под съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК следва да се разбират само тези разходи, които страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноските са три вида: заплатени държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 143, ал. 1 от АПК). "Разноски по производството" са тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за вещи лица по допуснати от съда експертизи и за свидетели. Заключенията на вещите лица и свидетелските показания са доказателствени средства за доказване на твърдяни релевантни факти и обстоятелства по същността на възникналия правен спор. Заплатените суми за билети за какъвто и да е транспорт - автомобилен, железопътен, воден, въздушен, не се включват в разноските по производството, макар и да са разход. Всяка страна сама си преценява как и кога да пътува, дали да се яви по делото лично или чрез пълномощник. Явяването по делото не е задължително. Разходите за човекопътувания, както и т.н. загуби от ползи, не се включват в понятието "съдебни разноски" и не са разноски по производството по смисъла на закона /в този смисъл са Определение № 1468 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 378/2016 г., IV о., Определение № 2658 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2008 г., VI о.; Определение № 697 от 29.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3880/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 51 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК; Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 8382 от 07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о. и др./.
Ето защо, претендираните от жалбоподателя разходи за пътни и дневни на юрисконсулта му не следва да се присъждат. В обобщение, дължимите на жалбоподателя разноски са в размер на 150 лв. и тази сума следва ответникът да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното
и на основание чл.
172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХХІІІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД с ЕИК *********, действия на началника на СГКК –
Бургас, обективирани в Уведомление с изх.№ 24-7772-14.03.2022 г., с което е
извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас
по отношение на ПИ с идентификатор 07079.701.72, изразяващо се във вписване
на
Община Бургас, наред с жалбоподателя, като собственик на 6 130 кв.м. от имота.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография
и кадастър – София да заплати на
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Средец, ул. „Ангел
Кънчев“ № 2, представлявано от прокуриста Х. Р., направените по делото разноски
в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: