Р Е Ш Е Н И Е
Номер
V- 95 Година
2020, 30.06
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На осми юни,
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
Като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 758 по описа за 2020 година.
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№2895/20.01.2020г., подадена от ЗАД ,,ОЗК-Застраховане“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.,,Света
София“№7,ет.5, чрез юрисконсулт Христова, срещу
Решение №3322 от 02.12.2019г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№1168/2019г.
по описа на същия съд.
С
посоченото решение, ответникът ЗАД ,,ОЗК-Застраховане“АД е осъден да заплати на
А.Т.Д. с ЕГН **********, адрес:г***, сумата от 9590.49
лева-главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка
,,Каско“ на МПС№0020-800-2017-00341 по щета №0020-800-0028/2018г., ведно със
законната лихва върху предявяването на иска от 06.02.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1323.62 лева, представляваща направените по делото
разноски.
С
жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с процесуалните правила.
Излага становище във връзка с направеното от ищеца
изменение на иска на основание чл.214 от ГПК(под формата на увеличение на
иска), като се твърди, че по този начин последният целял неоснователно да се
обогати със сумата от 1403.49лева. Подчертава, че съгласно заключението на
извършената по делото експертиза,
стойността на вредите при тотална щета възлизала на 14735.70 лв.
Жалбоподателят
посочва, че в първоинстанционното производство не се установило обстоятелството,
дали автомобилът бил отремонтиран, като в случай на извършен ремонт, следвало
да се представят съответните разходни документи.
Счита,
че формирайки изводите си, районният съд не съобразил, че се касае за
имуществена застраховка ,,Каско”, а не ,,Гражданска отговорност“. В тази
връзка, жалбоподателят е направил
подробен анализ, отчитайки различията
между двата договора за застраховка.
Отбелязва
се, че изрично се посочвало в полицата, че начинът на обезщетяване при
настъпване на застрахователно събитие ще бъде по експертна оценка. Сочи, че
съгласно Общите условия на договора, застрахователят не покривал налично
увреждане по детайли на МПС, констатирано, описано и/или заснето при извършването на оглед на автомобила при
сключване на застраховката. Намира, че посочените при сключване на договора
увреждания, отразени в Талон №068576/16.12.2017г., следвало да се приспаднат от
дължимото обезщетение.
Навежда
доводи, че допуснатата от първоинстанционния съд допълнителна техническа
експертиза била извършена в нарушение на методиката към Наредба№24(вещото лице
оценило наличните по автомобила щети към датата на сключване на полицата на
стойност 1249лева). Завява, че по имуществена застраховка ,,Каско”,
застрахователят дължал изплащане на
действителната стойност на вредите.
Твърди,
че районният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не допуснал
назначаването на повторна САТЕ, доколкото заключението било оспорено от
ответната страна.
Оспорват
се изводите на съда, че за основателността на претенцията било ирелевантно
неизпълнението на задължението на ищеца да дерегистрира процесния автомобил и
да представи доказателства за това пред застрахователя.
Посочва
се, че с писмо от ОД на МВР-Бургас , рег.№25000/04.11.2019г., получено на
07.11.2019г., се изисквала информация за процесния автомобил, като в
същото се съдържали данни за образувано
ДП№238/2019г. по описа на ОДМВР- Бургас
за престъпление по чл.316 вр.ч.318,ал.2 от НК. В тази връзка, ответникът
поискал отмяна на Определение от 21.10.2019г., с което се давал ход на устните
състезания и възобновяване на съдебното дирене. Горното искане не било уважено,
като по този начин районният съд допуснал съществено процесуално нарушение.
Излага
се, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства, а избирателно
ценил само част от тях.
Иска
се отмяна на първоинстанционното
решение, както и присъждане на направените по делото пред двете инстанции
съдебно- деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от процесуалния представител на А.Д.- адв.Станко Кралев - БАК, с който
се оспорва въззивната жалба изцяло.
Твърди
се, че наведените от въззивника доводи противоречали на събраните по делото
доказателства.
Оспорват
се изложените аргументи относно направеното от ищеца изменение на иска. Посочва
се, че с оглед заключенията на извършените от вещите лица експертизи,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно уважил исковата претенция за
имуществени вреди в посочения размер.
Изразява
се несъгласие с твърденията на въззивника, че липсата на дерегистрация на
автомобила представлявала пречка за уважаване на иска.
Развиват
се съображения относно направените от
въззивника доказателствени искания.
В с.з. страните не се явяват и не се
представляват, редовно и своевременно уведомени.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна,
в преклузивния срок по чл.259 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивно обжалване.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са исковете с с правно основание чл. 405 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД
С исковата молба подадена от А.Т., се
претендира осъждане на на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
9590.49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по
застрахователен договор, сключен с полица за застраховка „Каско “ на МПС
№0020-800-2017-00341 по щета с № 0020-800-0028/2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 06.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че Д. като собственик на МПС,
марка „***“, модел Е200 CDI, с peг. № А 5519 НВ, № на рама - WDD2120051A367384 е
сключил автомобилна застраховка „Каско“ с ЗАД „ОЗК-Застрахване“ АД - полица №
0020-800-2017-00341, валидна към датата на възникване на застрахователното събитие – 04.03.2018г. На 04.03.2018год. около 21:00
часа в гр. Бургас на път 7909 в посока кв. Горно Езерово ищецът, поради движение с
несъобразена с релефа на местността и състоянието на пътя скорост е излязъл от
пътното платно вдясно по посока на движението и се блъснал в крайпътно дърво.
По повод настъпилото застрахователно събитие е била заявена щета с №
0020-800-0028/2018 год. и извършен оглед на пострадалото МПС, съответно
изготвен опис, техническа експертиза по щетата като от застрахователя било
определено и изплатено обезщетение в размер на 5145,21 лева, което според ищеца
не е било съответно на действително претърпените вреди. С молба вх. №
0074/20.06.2018 год.отправил искане за преразглеждане на размера на щетата, представяйки
доказателства - оценка на частите от лицензиран сервиз на „***“ и от
лицензирана автоморга. Въпреки това, последвал нов писмен отказ от
застрахователя - писмо изх. № А315-5107/11.07.2018 год. от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД по щета № 0020-800-0028/2018 год., за заплащане на обезщетение
над размера от 5145,21 лева с мотива, че сумата е определена коректно и
съгласно изискванията и указанията на нормативните документи. Тъй като счита,
че действително претърпените вреди са в по-висок размер и същите са частично обезщетени със сумата
от 5145,21 лева, претендира 9590.49 лева. С тези мотиви, моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
Ищецът е направил изменение на иска
на основание чл.214 от ГПК чрез увеличение размера на претенцията на 12600 лв.
главница и 287,57 лв. мораторна лихва, приети от съда с протоколно определение.
Ответното дружество е подало отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва иска по размер. Не се оспорва наличието на валидна застраховка „Каско“,
датата и мястото на пътния инцидент, механизма на настъпване на вредите, както
и причинно-следствената връзка. Оспорва претендираната стойност на ремонта.
Моли за отхвърляне на иска.
В подкрепа на становищата си страните
ангажират доказателства.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за извършване на
допълнителна съдебно- техническа експертиза. С Определение от 24.04.2020 г. по
настоящото дело, същото е не е допуснато.
Страните не спорят, а се установява
и от представените по делото доказателства, наличието
на валидно застрахователно правоотношение по процесната полица с предмет
процесния автомобил, датата и мястото на пътния инцидент, механизма на
настъпване на вредите, както и причинно-следствената връзка. Спорен по делото е
размерът на вредите за установяването на който е ангажирана експертиза, както и
относимостта на задължението на ищеца да дерегистрира автомобила и да представи доказателства за това към
основателността на иска.
По делото са изслушани и основно и
допълнително заключение, последното изцяло съобразено с поставените от
ответника въпроси и направеното оспорване. ВЛ е определила действителната
стойност на процесния автомобил към датата на произшествието-04.03.2018г. в
размер на 22300 лв., като изрично е посочено, че е почти равна на
застрахователната стойност съгласно застрахователния договор /22000 лв./. От
тази стойност са извадени разходите за ремонт на установените при сключване на
застрахователния договор увреждания в размер на 1249,00 лв. и е получена
актуализирана пазарна стойност в размер на 21051 лв.
Съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно
средство
е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. Въз основа на приетото допълнително
заключение на ВЛ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, следва да се приеме, че спрямо актуализираната пазарна стойност
разходите за ремонт до пълното възстановяване на автомобила /16612 лв./ представляват 79 %. Следователно
е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 КЗ. Предвид изложеното
неоснователни са възраженията на въззивника за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд.
Второто наведено
възражение също е неоснователно.
Това е така, защото за съда не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета или за поставяне на условие в тази връзка. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Т. е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). В този смисъл е практиката на ВКС по идентични казуси.
С оглед на всичко гореизложено въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид изхода от делото право на
разноски има въззивамета страна. Искането е направено своевременно, а съгласно
представения договор за правна защита и съдействие заплатения адвокатски
хонорар е в размер на 635 лв., който следва да бъде присъден изцяло.
Мотивиран от горното, Окръжен съд
Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА изцяло Решение №3322 от 02.12.2019г., постановено от РС- Бургас по
гр.д.№1168/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ЗАД ,,ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.София, ул.,,Света София“№7, ет.5 да заплати на А.Т.Д. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 365 лв. (триста шестдесет и пет лв.), представляваща сторени разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: