Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.  София  26.05.2017 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                          2. МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5201 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Първоинстанционният съд е сезиран от М.Ц.М. с искова молба срещу Т.М.М., в която са обективирани иск по чл.26, ал.1, пр.трето от ЗЗД и иск по чл.124, ал.1 от ГПК: за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство от 5.04.2007 г., поради противоречието му с добрите нрави, както и за установяване правото на собственост на ищеца по наследство от Ц. М. К. върху 1/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника договор за продажба на наследството на Ц. М. К. за сумата от 2 000 лв. Излага се, че договорът е нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като стойността на наследственото имущество надхвърляла многократно цената, която получил ищецът. Сочи се, че договорът всъщност бил сключен, за да обезпечи договор за заем между страните, по силата на който ищецът получил от ответника сумата от 2 000 лв. Ето защо М.М. моли съда да прогласи нищожността на договора от 5.04.2007 г., както и ищецът да бъде признат за собственик на 1/4 ид.ч. от гореописания имот.

С отговора на исковата молба Т.М. оспорва исковете с твърдения за недопустимост, предвид влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните вече е бил решен.

СРС е отхвърлил исковете, като е приел, че договорът за продажба на наследство не противоречи на добрите нрави, тъй като ищецът в съответствие с чл.9 от ЗЗД сам е определил каква да бъде продажната цена и се е съгласил с условията на сделката, като разликата в насрещните престации не може да се приеме за съществена такава, още повече при липсата на яснота относно конкретния размер на активите и пасивите на наследството. Съдът е обсъдил и твърдения на ищеца за извършена продажба на наследство, прикриваща действителна воля за заем, като е приел за недоказани въпросните твърдения за наличието на относителна симулативност на сделката.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от М.М.. Жалбоподателят оспорва изводите на СРС за доказаност на претенциите му. Позовава се на допуснати от СРС нарушения, довели до възпрепятстване събирането на доказателства в процеса. Счита, че са налице предпоставките за прогласяване нищожността на процесния договор на основание чл.26, ал.2, като симулативна сделка, както и на основание чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, като накърняващ добрите нрави.

Т.М. оспорва въззивната жалба.

Пред СГС са събрани нови доказателства.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място, съдът следва да отбележи, че единственото основание, с което е сезиран, за обявяване нищожността на процесния договор за продажба на наследство е противоречие с добрите нрави, предвид неравностойността на насрещните престации. Това се установява, както от самата искова молба, така и от допълнителна молба  от 4.03.2015 г., в която ищецът изрично е  посочил, че искът в „настоящото производство е с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД“. В този смисъл е и направеният доклад от СРС. Първоинстанционният съд не е сезиран с иск за прогласяване нищожността на договора, поради това, че е привиден и прикрива действителната воля на страните за заем. Същевременно е недопустимо такъв иск да се предявява за първи път пред втората съдебна инстанция.

На второ място, не се установява да е налице влязло в сила решение, с което да е разгледан иск между страните за прогласяване нищожността на договора за продажба на наследство, поради противоречието му с добрите нрави. Ето защо, искът по чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД се явява допустим. Същевременно налице е влязло в сила решение от 6.03.2012 г. по гр. дело № 7024/2011 г. на СРС, 40 състав, с което е отхвърлен искът на М.М. срещу Т.М. за прогласяване нищожността на същия договор на основание чл.26, ал.1, пр. първо, във вр. с чл.152, пр. второ от ЗЗД.

Видно от приетия по делото договор от 5.04.2007 г., с него М.Ц.М. е продал на Т.М.М. наследството му, оставено от Ц. М. К., за сумата от 2 000 лв.

От удостоверение за наследници № КО-1100-106/3 от 23.07.2014 г. се установява, че Ц. М. К. е починал на 16.06.2006 г., като е оставил за законни наследници  П. Василева К.а (съпруга) и М.Ц.М. (син).

От събраните писмени доказателства (договор от 10.04.1986 г., определение от 6.04.1993 г. по гр. дело № 398/1993 г. на Ломския районен съд за одобряване на съдебна спогодба, решение от 4.07.2001 г. по гр. дело № 761/1997 г. на Ломския районен съд, решение № МЛ13/11.12.1997 г. на ПК – гр. Лом, удостоверения за данъчни оценки, скици) се установява, че към момента на смъртта си Ц. К. е притежавал следното имущество: апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, със застроена площ от 46.26 кв.м, придобит при условията на семейна имуществена общност; дворно място в гр. Лом, кв. „Младеново“, с площ от 923 кв.м, представляващо бивш парцел ХVІІІ-6236 в кв.110 по плана на кв. „Младеново“, а сега поземлен имот с идентификатор 44238.502.936, заедно с построените в него три сгради с идентификатори 44238.502.936.1, 44238.502.936.2 и 44238.502.936.3, с площи, съответно, от 59 кв.м, 30 кв.м и 23 кв.м, също семейна имуществена общност (видно от поетите от Ц. К. имуществени задължения по спогодбата от 1993 г. и визираните идеални части в удостоверението за данъчна оценка на този имот изх.№ 0524-1236/30.04.2015 г., принадлежащи на П. К.а); имот с площ от 14 043 кв.м в землището на гр. Лом, м. „Голямата круша“, а сега поземлен имот с идентификатор 44238.1091.55, лична собственост на Ц. К..  

Наследствената част на М.М. от гореописаните имоти е: 1/4 ид.ч. от апартамента и от имота с идентификатор 44238.502.936, заедно с построените в него сгради, и 1/2 ид.ч. от имота с идентификатор 44238.1091.55. 

По делото не са събрани доказателства за задължения на наследодателя на М.М..

Пред СГС е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението от която въззивният съд кредитира, като обективно и компетентно. От същото се установява, че към датата на сключване на процесния договор за продажба на наследство пазарната стойност на дворното място в гр. Лом, ведно с постройките в него, възлиза на 27 240 лв., на имота в землището на гр. Лом, м. „Голямата круша“ – на 3 370 лв., а на апартамента – на 48 070 лв. Следователно, пазарната стойност на наследствения дял, получен от М.М., към 2007 г. е  20 512.50 лв. (1/4 от 27 240 лв. плюс 1/2 от 3 370 лв. плюс 1/4 от 48 070 лв.).

Въз основа на гореизложеното, съдът прави следните изводи:

Съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето. Тази свобода, обаче, се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.

Съгласно трайната съдебна практика противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено-етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти.

По смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД и съгласно съдебната практика (напр. решение № 452/25.08.2010 г. по гр. дело № 4277/2008 г. на І Г.О. на ВКС, решение № 119/22.03.2012 г. по гр. дело № 485/2011 г. на І Г.О. на ВКС, решение № 24/9.02.2016 г. по гр. дело № 2419/2015 г. на ІІ Г.О. на ВКС), понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации при договор за продажба, като тяхното явно, значително несъответствие води до нищожност на сделката. Става дума за такава неравностойност, която практически да е сведена до липса на престация.

Принципът за спазване на добрите нрави намира приложение и при договора за продажба на наследство.

В случая наследството на продавача е на пазарна стойност към датата на сключване на договора от 20 512.50 лв., но за него е получена цена от 2 000 лв. Налице е значително и явно несъответствие на престациите, което по становище на настоящия съд обуславя нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави.

След като договорът от 5.04.2007 г. е нищожен, същият не е породил вещно-прехвърлителното си действие и М.М. се явява собственик на 1/4 ид.ч. от апартамента, визиран по-горе.

Предвид горните изводи, въззивният съд намира исковете за основателни и доказани. Това обуславя отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за уважаване на исковете, ведно с направените разноски по делото.

Водим от горното, съдът

 

                                                                  Р  Е  Ш  И: 

 

 

ОТМЕНЯ решението от 14.10.2015 г. на СРС, ІІІ Г.О., 85 състав, постановено по гр. дело № 58522 по описа за 2014 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на М.Ц.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, предявен срещу Т.М.М., ЕГН **********,***, договора за продажба на наследство, сключен на 5.04.2007 г., поради противоречие с добрите нрави.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на М.Ц.М., предявен срещу Т.М.М., че М.Ц.М. е собственик по наследство от Ц. М. К. на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.                                                                                                                   ОСЪЖДА Т.М.М. да заплати на М.Ц.М. разноски пред СРС и СГС в размер общо от 1 569.70 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

           

                 2.