СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
06.11.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 11.10.18г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 6143/16г. и констатира следното:
Предявени са искове от Д.
Б. против С. К. с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН
във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, предл. 2-ро
от ЗН - за прогласяване нищожността /евентуално – унищожаемостта/ на саморъчно
завещание от 24.06.14г. /оформено от А. Б. в полза на С. К./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Ищцата е наследница по
закон на Н. Б. - починал в хода на делото /наследник по закон на А. Б./.
Последният е завещал /със саморъчно завещание от 24.06.14г./ своето имущество
на ответницата.
Исковете по чл. 42, б.
„б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро
от ЗН са неоснователни:
Приетата по делото
графологична експертиза установява категорично /еднозначно/, че процесното
завещание е изписано и подписано собственоръчно от завещателя /А. Б./. Във
връзка с другото възражение на ищцата /касаещо формата на документа/:
Разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗН /от една страна/ не въвежда пряко изискване относно това – в каква
поредност следва да бъдат изписани датата и подписа в документа. Независимо от
това /от друга страна/ тези два реквизита на завещанието – датата и подписа на
завещателя /последният - преценен като транскрипция, допълнена чрез изписване и
на самото име на А. Б./ се явяват поставени не в поредност /последователност/,
а - на една линия.
С оглед изложеното – в
случая следва да се приеме, че формата на завещанието е съобразена с /не
нарушава императивните изисквания на/ чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Събраният доказателствен
материал писмен и гласен /преценен в съвкупност/ не позволява да се направи
извод, че документа е оформен под въздействие на /при упражняване на/ физическа
/или психическа/ принуда – от страна на ответницата /или трето лице/ спрямо
завещателя. На практика нито едно от събраните по делото доказателства /преценено
само по себе си или в контекста на останалият доказателствен материал/ не може
да обоснове такъв извод. Действително – събраните доказателства удостоверяват /а
това обстоятелство следва и да се презумира в случая/, че А. Б. се е намирал в
обективна зависимост /предвид физическото си и психическо здраве/ от
ответницата /в качеството й на лице – полагащо грижи за него/. Този факт обаче
/сам по себе си/, такъв вид зависимост – не може да бъде приравнен на /отъждествен
с/ порока по чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН.
Искът по чл. 43, ал. 1,
б. „а“ от ЗН е основателен:
Председателят на състава
намира принципно:
Завещателното
разпореждане е правен акт /едностранна сделка/, който води до сериозно
/съществено/ разместване на имуществени блага /права/ - особено в хипотезата на
универсално завещание /каквото се явява процесното, преценено в контекста на
цялостното съдържание, текст на документа/. От друга страна /в същата връзка/ -
в естеството на тази сделка е заложен не само материален аспект, но и нематериален
такъв /завещанието винаги има явен или скрит, пряк или косвен мотив, който е в
основата, който е причината за осъществяване на съответното имуществено
разпореждане/. Спецификата на тази сделка /преценена в контекста на изложеното/
налага /преди всичко по съображения за: правна сигурност и справедливост –
особено когато разпореждането е направено в полза на трето лице, което не е
наследник по закон/ във всяка хипотеза на правен спор като процесния - да бъде
установена категорично /еднозначно/ способността на завещателя да разбира
свойството и значението на сделката /да е наясно с правните последици на
последната/. При наличие на съмнение /пряко или дори само косвено, но
обосновано такова, подкрепено от съответният събран доказателствен материал/
относно психическата способност на дадено лице да завещава – следва да бъде
направен извод за отсъствие на завещателна дееспособност.
В тази връзка /с оглед изложеното/:
Събраният доказателствен
материал /писмен и гласен – преценен в съвкупност/ не може да обоснове - категоричен
извод за психическа годност на А. Б. да се разпорежда с имуществото си /както
към датата на завещанието, така и за периода преди това/ предвид безспорно
установената по делото – сериозна алкохолна зависимост на завещателя. Тази
зависимост е била констатирана далеч преди извършване на процесното завещателно
разпореждане /съответно е съществувала през целият период на съжителство между А.
Б. и ответницата/. В такава хипотеза следва да се презумира /няма как житейски
да бъде обоснован обратен извод/, че – именно алкохолно повлияното /трайно/
състояние на завещателя /но непременно преценено и в контекста на посочената
по-горе обективна зависимост на А. Б. от ответницата/ са създали у последния
мотив /желание/ за извършване на процесното имуществено разпореждане. Така /в
такова състояние/ породили се мотив и желание за извършване на съществено
имуществено разпореждане /така оформена представа за правният ефект и
последиците на разпореждането/ - не могат да се окачествят /принципно,
житейски/ като – правно защитими /дори и да се приеме, че конкретно към момента
на сделката А. Б. е бил трезвен, контактен и адекватен/.
Именно поради изложените
принципни съображения председателят на състава не споделя /в контекста на
правилото по чл. 202 от ГПК/ крайният извод на приетите по делото експертизи –
досежно психическата годност на завещателя да се разпорежда с имуществото си /конкретно
към момента на сделката/, който извод /от друга страна/ също не може да се
приеме за еднозначен /категоричен/ - предвид противоречивостта на събраният в
същата връзка гласен доказателствен материал.
С оглед изложеното –
евентуалният иск следва да бъде уважен.
На последно място:
Горните принципни изводи
са направени от председателя на състава и в контекста на следните обстоятелства
/които не са пряко относими към предмета на спора, но кореспондират със
заложеното в закона и житейско понятие за справедливост/:
Положените от
ответницата усилия /грижи/ за завещателя през конкретният недълъг период на съжителство
– около 3 години, които грижи следва да се приемат и за не особено съществени,
предвид факта, че А. Б. все пак е бил във физическо и психическо състояние,
позволяващо му да се обслужва сам - са били възмездени /в достатъчна, в
значителна, в съществена степен/ още преди смъртта на завещателя:
Безспорно – процесните
грижи са били предоставяни не безвъзмездно, а срещу съответно заплащане.
Отделно от това /които обстоятелства са особено съществени/:
Завещателят е прехвърлил
на ответницата свой собствен недвижим имот, съответно е предоставял на С. К. значителни по размер парични средства,
теглени от собствени банкови сметки /тези обстоятелства или са безспорни по
делото, или са категорично установени с писмени доказателства/. Като - всички
тези материални активи /имот и парични средства/ са били получени от завещателя
по наследство от родителите му /а не са били придобити в резултат на личен труд/.
„Потвърждаването“ на процесното
завещателно разпореждане в такава хипотеза би се явило в противоречие с принципите
на справедливостта и добросъвестността.
Възражението на
ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /претендираният от ищцата
адвокатски хонорар – за всеки един от представителите й принципно не се явява
прекомерен, преценен в контекста на цената на иска и преди всичко в контекста
на фактическата и правна сложност на процесния правен спор, вида, естеството и
обема на извършените по делото процесуални действия, съответно –
продължителността на процеса във времето/. На ищцата обаче – следва да бъде
присъдено възнаграждение само за един адвокат – съобразно правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК /в размер на сумата общо 4 000 лева, представляваща осреднена
стойност между платените възнаграждения за двамата й процесуални
представители/.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА по иска на Д.Т.Т.
– Б. ЕГН ********** против С.И.К. ЕГН ********** саморъчно завещание от
24.06.14г., оформено в полза на последната отА.П.Б..
ОСЪЖДА С.И.К. да плати
на Д.Т.Т. – Б. общо 5 760 лева - съдебни разноски /държавна такса,
депозити за експертизи и адвокатски хонорар/.
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл.
43, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро от ЗН.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: