Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2368
гр.
Пловдив, 30.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7202/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е.С.М., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 252 от 07.10.2019г., издадено от Началник РУ- „Полиция”
Стамболийски, с което на Е.С.М., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 8,
ал. 3 Закон за закрила на детето, на основание чл. 45, ал. 3 Закон за закрила
на детето, му е наложена глоба в размер на 300 / триста / лева.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че в АУАН
и НП не е посочено точното място, на което е извършено нарушението. Акцентира
се и върху факта, че в АУАН и НП са посочени различни дати на извършване на
нарушението- в АУАН е отразено, че същото е реализирано на 28.09.2019г., а в
атакуваното НП като дата на извършване е отразена 28.09.2018г. Моли се,
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен
процесуален представител.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е получен на 01.11.2019г.,
а жалбата е входирана на 06.11.2019г.), произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По фактите:
Съдът приема за изяснена следната
фактическа обстановка: на 28.09.2019г. около 02.30 часа в гр. Перущица, в
района на ул. "Иван Кънев" до № 3, К.П. и С.В.( служители при ОД на
МВР- Пловдив) изпълнявали служебните си задължения и извършвали обход на посочения
район. Те забелязали лице, което било приклекнало до паркиран на посочения
адрес автомобил. П. и В.се насочили към лицето, което щом ги забелязало,
веднага побягнало. Полицейските служители настигнали лицето и го заловили.
Самоличността му била установена като С.Е.М., с ЕГН **********. След проведен
разговор с непълнолетния било установено, че той е излязъл от дома си без знанието
и разрешението на своите родители. Когато забелязал полицейските служители,
непълнолетният се уплашил, че ще го заведат при родителите му и те ще му се
скарат. Именно поради това, непълнолетният побягнал. Доколкото лицето било на седемнадесет
години и с него нямало придружаващ го роднина след 22.00ч., бил поканен неговият
баща- жалбоподателят Е.С.М., за да му бъде съставен АУАН. Той се явил в
сградата на РУП- Перущица, където му бил съставен АУАН бл. № 049446 от 28.09.2019г.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал.
Съдът
счита, че гореописаната фактическа обстановка кореспондира с приобщените по
надлежен ред към делото писмени доказателства. Тя се потвърждава и от
показанията на св. П. ( актосъставител- л. 9 от съд. произв). Съдът кредитира
изцяло изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от него информация е
обективна, логически последователна и безпротиворечива.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че при съставянето на атакуваното наказателно постановление е
допуснато съществено нарушение на процедурните правила, което ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Така, прочитът на АУАН, налага разбирането,
че процесното нарушение е извършено на дата 28.09.2019г. Същевременно обаче, в
обжалваното наказателно постановление, като дата на извършване на нарушението,
първоначално е посочена 28.09.2018г.
След съставянето на наказателното постановление, е внесена корекция в датата на
осъществяване на нарушението от неизвестен автор. Първоначално посочената дата-
28.09.2018г. е била коригирана на
28.09.2019г. Подобен подход, според
настоящия съдебен състав е напълно недопустим, доколкото атакуваното
наказателно постановление по своята правна природа представлява
правораздавателен акт. Като принципно положение, след съставянето на НП, би
могло да бъдат констатирани и съответно отстранени очевидни фактически грешки в
него. Всяка една корекция обаче, следва да бъде извършвана от наказващия орган
и в присъствието на наказаното лице. До съответната корекция, следва да бъдат
положени подписът, както на органа, така и на наказаното лице. Само по този
начин би могло да се гарантира, че правата на наказания субект са охранени и че
корекцията е извършена от оправомощено лице и е била надлежно предявена на
нарушителя, и последният се е запознал с внесената промяна. Нито един от тези
елементи в случая не е спазен- корекцията е нанесена от неизвестно лице, със
синя химикална паста, като очевидно жалбоподателят не е запознат с нея,
доколкото липсва негов подпис в близост до променената дата на извършване на
нарушението. Нарушението на процедурните правила в случая е особено драстично,
доколкото касае един толкова съществен реквизит от наказателното постановление,
каквато е датата на извършването на нарушението. Така констатираният порок се
явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Отделно от така констатираното,
то следва да се посочи и че процесното нарушение разкрива признаци дефиниращи
го като маловажно. Действително, изяснява се, че от обективна и субективна
страна са налице съставомерните признаци на нарушение по смисъла на чл. 8, ал.
3 Закон за закрила на детето. Същевременно обаче, съобразно разясненията,
дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието,
респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение
), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
На първо място, следва да се
акцентира върху обстоятелството, че процесното нарушение е първо такова за
жалбоподателя. Макар и в чисто юридически аспект, родителят на непълнолетния да
отговаря за извършеното, то съдът отчита житейските особености на конкретната
ситуация. Напълно резонно е, в определени ситуации, родителят да не е в
състояние да осигури наблюдение и контрол върху непълнолетното дете. Още
повече, че в конкретния случай, С.Е.М. е навършил седемнадесет години към
датата на нарушението, като за тази възраст се приема, че подрастващият е
сравнително по- зрял и критичен към постъпките си ( това разбиране е и
законодателно залегнало предвид факта, че навършилите шестнадесет години носят
административнонаказателна отговорност и биха могли дори да сключват граждански
брак със съответно предварително разрешение от съд). Именно и предвид
навършените години се предполага, че непълнолетният би могъл да бъде оставен за
кратък период от време сам, без това да представлява непосредствена заплаха за
него. Съдът счита за нужно да посочи и че абсолютизирането на задължението на
родителя да упражнява контрол върху непълнолетния, на практика би довело до
абсурдни ситуации, които противоречат, както на Конституцията на Р. България,
така и на Конвенцията за правата на детето. Ярък пример в тази насока е именно
процесният случай- ако родителят не е в състояние да осигури контрол над
непълнолетния след 22.00ч., то би следвало да лиши подрастващия от възможност
да напуска съвместно обитаваното от тях жилище ( като например заключи жилището
и не предостави ключ на детето). Разбира се, подобен подход е крайно недопустим
и всъщност би представлявал доста по- интензивно засягане на правата на детето,
отколкото самото му оставяне без надзор за кратък период от време.
Предвид изложеното, съдът счита,
че основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление се явява и
констатираната маловажност на случая.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 252 от 07.10.2019г., издадено от Началник РУ- „Полиция”- Стамболийски,
с което на Е.С.М., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 8, ал. 3 Закон
за закрила на детето, на основание чл. 45, ал. 3 Закон за закрила на детето, му
е наложена глоба в размер на 300 / триста / лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.