Решение по дело №500/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба вх. № 94-00-2470/15.03.2024 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив (л. 51 и следващите по делото), подадена от Д. П. Г., [ЕГН], с адрес посочен в жалбата: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, чрез пълномощника си адвокат Т. Д., против Решение № 39/05.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с което е потвърдено Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки (ППДНПОМ) на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с изх. № С240016-139-0000320/14.02.2024 г., издадено от Б. К. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП [населено място].

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Процесното постановление е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция част. Така постановеният от Директора на ТД на НАП [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С ППДНПОМ изх. № С240016-139-0000320/14.02.2024 г., на основание чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал. 6 от ДОПК са наложени следните обезпечителни мерки:

- по т. 1 е наложена възбрана върху ½ ид. част от недвижимо имущество подробно описано в процесното постановление, прието от публичния изпълнител за имущество в режим на СИО, с данъчна оценка 114556.20 лв.;

- по т. 2 е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги за сумата от 277587,64 лв. в ТБ ЧАСТНА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА БАНКА ТЕКСИМ АД и ТБ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД;

- по т. 3 е наложен запор върху ½ ид. част от МПС, прието от публичния изпълнител за имущество в режим на СИО, с цена на придобиване 0.00 лв., подробно описани в процесното постановление, за обезпечаване на задължения на Н. А. Г., ИН на ФЛ **********, установени с Ревизионен акт № Р-16001623005089-091-001/02.02.2024 г. в общ размер на 291857,98 лв., в т.ч. главница 233877,77 лв. и лихви 57980,21 лв.

6. Този резултат е обжалван от Д. П. Г. пред Директора на ТД на НАП [населено място], който с решението си, е потвърдил така издаденото постановление. За да постанови процесното решение, горестоящият в йерархията административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с постъпило в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив Искане от компетентния орган по приходите за предварително обезпечаване на задължения, които предстоят да бъдат установени в резултат на възложена ревизия на Н. А. Г., публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С230016-023-0002575/27.09.2023 г., с което е наложил възбрана върху ½ идеални части от недвижим имот - апартамент, КИД 56784.383.819.6.3., ведно с прилежащи части, и паркомясто № 81, находят се в [населено място], бл. П. ег. 1, ап. 3 - район Южен, м. Остромила - М. Т., както и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в две търговски банки, а също и запор върху МПС – ½ идеална част от лек автомобил марка ВМW, серия X, с рег. № [рег. номер]. Постановлението е връчено на 14.02.2024 г. (на Н. А. Г. и на Д. П. Г.), не е обжалвано по административен ред и е влязло в сила.

Запорът върху МПС е наложен на 06.10.2023 г., установено от приложена към преписката справка с данни от КАТ (л. 222).

Във връзка с наложената възбрана на недвижим имот, до Агенция по вписванията [населено място] е изпратено заявление за вписване с изх. № С230016-153-0004955/27.09.2023 г., но с Определение № 591/04.10.2023 г. на Съдия по вписванията при Пловдивски районен съд е отказано вписване на възбрана, обективирано с горното заявление, поради липса на информация за местонахождението на имота. След получаване на постановения отказ за вписване, публичният изпълнител е издал ново ПНПОМ изх. № С230016-023-*********.10.2023 г., с което се налага възбрана на същия недвижим имот с пълно описание на местонахождението му. Постановлението е изпратено на длъжника чрез лицензиран пощенски оператор и е получено на 27.10.2023 г. Не е обжалвано и е влязло в сила. Така постановената възбрана е вписана в Служба по вписванията [населено място] на 25.10.2023 г.

С Искане за продължаване срока на наложени обезпечителни мерки, изх. С240016-006-0000010/10.01.2024 г. е сезиран Административен съд гр. Пловдив, който с Определение № 833/25.01.2024 г. на основание чл. 121, ат. 5 от ДОПК е продължил срока на предварителните обезпечителни мерки, наложени с ПНПОМ изх. № С230016-023-0002575/27.09.2023 г. и с ПНПОМ изх. № С230016-023-0002866/23.10.2023 г., до 29.02.2024 г. или до датата на издаване на ревизионния акт, респективно на заповедта за прекратяване на ревизията.

На Н. А. Г. е издаден РА № Р-16001623005089-091-001/02.02.2024 г., с който се установяват публични задължения.

На основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК е издадено процесното ППДНПОМ изх. № С2410016-139-0000320/14.02.2024 г., като е прието, че предмет на разглеждане са само т. 1 и 3. (В тази връзка следва да се констатира, че независимо, че е прието от ответника, че ППДПОМ е обжалвано частично, същият се е произнесъл в разпоредителната част на решението по цялото ППДПОМ).

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното постановление е установено, че същото е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, в кръга на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма, като са спазени всички процесуални и материално правни разпоредби на ДОПК.

Посочено е, че условията, които трябва да са изпълнени, за да може наложените предварителни обезпечителни мерки да бъдат продължени, са регламентирани в разпоредбите на чл. 121, ат. 4 и ал. 6 от ДОПК. На първо място, в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка трябва да е издаден ревизионен акт, в противен случай обезпечителните мерки се считат за прекратени по силата на закона, ако няма направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. В случая предварителните обезпечителни мерки са наложени с ПНПОМ изх. № С230021-023-0002575/27.09.2023 г. и ПНПОМ изх. № С23ОО16-О23-00О2866/23.10.2023 г., действието им е продължено със съдебен акт до 29.02.2024 г. или до издаването на РА, а РА № Р-16001623005089-091-001/02.02.2024 г., с който са установени публичните задължения на Н. А. Г. (съпруг на жалбоподателката), е издаден на 02.02.2024 г. Тоест предвиденият в ДОПК срок е спазен. На следващо място е констатирано, че изискването е предварителните обезпечителни мерки да са продължени с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт. От датата на издаване на ППДПОМ изх. № С2410016-139-0000320/14.02.2024 г. и от неговото съдържание, е установено, че същото е издадено в едномесечен срок от издаването на РА, а видът на обезпечителните мерки и имуществото, върху което са наложени, са идентични с наложените с ПНПОМ изх. № С230016-023-0002575/27.09.2023 г. и с ПНПОМ № С2300!6-023-0002866/23.10.2023 г.

С оглед изложеното е прието, че са спазени както административно-производствените правила, така и гореописаните предпоставки на чл. 121, ал. 4 и ат. 6 от ДОПК.

За ирелевантни са възраженията, изложени в жалбата за необоснованост и несъразмерност на обезпеченията. Същите касаят законосъобразността на наложените предварителни обезпечителни мерки, но не и на тяхното продължаване. В случая ПНПОМ изх. № С230016-023-0002575/27.09.2023 г. и ПНПОМ № С230016-023-0002866/23.10.2023 г. са влезли в законна сила, поради което въпросните възражения не са разгледани от Директора на ТД на НАП Пловдив.

В допълнение е посочено, че не са налице основанията за отмяна на продължените обезпечителни мерки, регламентирани в разпоредбата на чл. 199 от ДОПК. Жалбоподателят не предлага замяна на наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Не са налице и основанията за отмяна на обезпечителните мерки съгласно чл. 208, ат. 1, изр. първо от ДОПК. Публичните задължения по РА № Р-16001623005089-091-001/02.02.2024 г. не са погасени, видно от справка от СУП за общите задължения на Н. А. Г., актуална към 28.02.2024 г. На свой ред ревизионният акт към настоящия момент не е обявен за нищожен, не е обезсилен, отменен или изменен по установения законов ред, въпреки обжалването му пред директора на дирекция ОДОП.

С тези съображения е обоснована законосъобразността на оспореното пред ответника ППДПОМ изх. № С240016-139-0000320/14.02.2024 г.

При тези фактически и правни доводи Директорът на ТД на НАП [населено място] е издал оспореното в настоящото производство Решение № 39/05.03.2024 г., с което каза се ППДПОМ изх. № С240016-139-0000320/14.02.2024 г. е потвърдено.

7. От представената по делото административна преписка се установява, че от страна на жалбоподателката е представен Брачен договор от 20.10.2023 г., сключен между съпрузите Н. А. Г. и жалбоподателката Д. П. Г., с който на основание чл. 27, ал. 3 от Семейния кодекс СК), страните прекратяват съпружеската имуществена общност върху придобитото по време на брака им недвижимо имущество, което съответства на това върху което е наложена възбрана с процесното ППДНПОМ. Брачният договор е вписан в имотния регистър при АВ на същата дата – 20.10.2023 г. Макар жалбата по административен ред да е основана на този брачен договор, последният дори не е споменат в оспореното пред настоящата инстанция Решение № 39/05.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив е постановен по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното ППДНПОМ е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК административен акт също от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, съгласно чл. 195, ал. 3 ДОПК.

9. Според чл. 121, ал. 6 ДОПК действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество в едномесечен срок от издаването на РА, когато актът е издаден в 4-месечния срок или в срока, определен от съда по реда на ал. 5, какъвто е настоящия случай.

Няма спор между страните по делото, че с ПНПОМ изх. № С230016-023-0002575/27.09.2023 г. и ПНПОМ изх. № С230016-023-0002866/23.10.2023 г., издадени на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК са наложени описаните по-горе предварителни обезпечителни мерки, които да обезпечат предполагаемо вземане в размер 277587.64 лв. главница и лихви. Впоследствие с процесното ППДНПОМ, в предвидения в чл. 121, ал. 6 ДОПК срок, са наложени т. нар. същински обезпечителни мерки, поради което действието на първоначално постановените предварителни обезпечителни мерки е продължено.

10. Относно наложената по т. 1 от процесното ППДНПОМ възбрана върху ½ ид. част от недвижимо имущество подробно описано в процесното постановление, прието от публичния изпълнител за имущество в режим на СИО, с данъчна оценка 114556.20 лв.:

Според чл. 205, ал. 1 от ДОПК, налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане.

Съобразно цитираната разпоредба, в конкретния случай възбраната върху процесното недвижимо имущество е наложена на 25.10.2023 г., когато процесното постановление е вписано по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията.

На 20.10.2023 г. обаче, т.е. преди налагане на възбраната, между съпрузите Н. А. Г. и жалбоподателката Д. П. Г., е сключен Брачен договор, с който каза се, на основание чл. 27, ал. 3 от СК, страните прекратяват съпружеската имуществена общност върху придобитото по време на брака им недвижимо имущество, което съответства на това, върху което е наложена възбрана с процесното ППДНПОМ. Именно защото с брачния договор се прехвърля право на собственост върху процесните недвижими имоти, т.е. същият има прехвърлително действие и е сключен по време на брака, той е вписан в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, а именно на 20.10.2023 г.

Казано с други думи, към 25.10.2023 г. , когато е наложена възбраната върху обсъжданите недвижими имоти, последните вече са били изключителна собственост на жалбоподателката.

Действително, според разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: 1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника; 2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; 3. непарични вноски на имуществени права на длъжника; 4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели; 5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника; 6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.

Тази недействителност обаче, според ал. 2 на същата разпоредба от кодекса, не произтича пряко от закона, а се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.

По делото не се твърди и не се установява, публичният изпълнител да е инициирал подобно производство.

В случая не може да намери приложение и нормите на чл. 452 от ГПК във връзка с чл. 206, ал. 1 от ДОПК, според които извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността, а когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.

В случай каза се, разпореждането с процесните недвижими имоти е извършено преди налагане на разглежданата възбрана.

Изложеното до тук обосновава незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него ППДНПОМ, поради което те ще следва да бъдат отменени в обсъжданата част.

11. Относно наложеният запор по т. 2 от процесното ППДНПОМ върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги за сумата от 277587,64 лв. в ТБ ЧАСТНА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА БАНКА ТЕКСИМ АД и ТБ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД:

Както вече бе казано, Директорът на ТД на НАП Пловдив е приел, че процесното ППДНПОМ изх. № С2410016-139-0000320/14.02.2024 г. е оспорено само в частта му по т. 1 и 3. Независимо от това обаче, същият се е произнесъл в разпоредителната част на Решене № 39/05.03.2024 г. по цялото ППДПОМ, като е потвърдил последното изцяло.

На първо място следва да се констатира, че Директорът на ТД на НАП Пловдив е бил сезиран с оспорване на цялото ППДНПОМ, като това се установява по несъмнен начин от петитума на самата жалба (л. 115 по делото, стр. 9 от жалбата). Обстоятелството, че по отношение на наложения запор по т. 2 от постановлението не са изложение конкретни съображения не води до извод за частично оспорване на същото.

В случая, ответният административен орган не е съобразил, че жалбата в частта и по т. 2 от ППДПОМ, като подадена от трето лице, е недопустима, доколкото не попада в хипотезата на чл. 195, ал. 5 ДОПК (предвиждаща, че трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица). Освен това в случая се касае за банкови сметки, чийто титуляр е съпругът на жалбоподателката, а не тя самата, което изключва правният й интерес от оспорване.

При това положение, Решене № 39/05.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено ППДНПОМ изх. № С2410016-139-0000320/14.02.2024 г. издадено от Б. К. на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, досежно наложения запор по т. 2 върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги за сумата от 277587,64 лв. в ТБ ЧАСТНА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА БАНКА ТЕКСИМ АД и ТБ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, и вместо него следва жалбата на Д. П. Г., [ЕГН], с адрес посочен в жалбата: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, против ППДНПОМ на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с изх. № С240016-139-0000320/14.02.2024 г., издадено от Б. К. на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, в посочената част да бъде оставена без разглеждане.

12. Относно наложеният запор по т. 3 от процесното ППДНПОМ на ½ идеална част от МПС, с цена на придобиване 0.00 лв.:

Според чл. 200 и чл. 201, ал. 1 ДОПК, налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, като при запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер). Разпоредбите на чл. 195, ал. 1-3 ДОПК регламентират, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.

Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защита и санкция, в които се състои обезпечението на конкретно вземане, следва да съответства на вземането на държавата (ал. 7 на чл. 195 ДОПК). Това изискване представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

На първо място следва да констатира, че в случая не става ясно, защо публичният изпълнител след като е приел, че към момента на налагане на обезпечението не може да бъде определена стойността на процесното МПС (в постановлението е посочено „с цена на придобиване 0.00 лева“), е наложил обезпечителна мярка - запор върху ½ ид. ч. от него за обезпечаване на публичното задължение на съпруга на жалбоподателката. Нито в ППДНПОМ, нито в оспорения акт са изложени мотиви, които да обосноват по какъв начин и в какъв размер движима вещ на нулева стойност ще обезпечи процесното публично вземане.

На следващо място е необходимо да се констатира, че лисва оценка на запорирания лек автомобил, което е в пряко нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл. 201, ал. 1 ДОПК, изискваща при запор на движима вещ публичният изпълнител да извърши оценка. При положение, че обезпеченията се извършват по стойност на активите (чл. 195, ал. 6 ДОПК), липсата на оценка на движимата вещ изцяло възпрепятства съда да извърши каквото и да било преценка за съразмерността на обезпечението, което каза се, според чл. 195, ал. 7 ДОПК, трябва да съответстват на вземанията на държавата. Съответно определянето на нулева стойност на движимата вещ обезсмисля наложената обезпечителна мярка, чиято цел е да обезпечи събирането на конкретно установено по размер и изискуемо публично вземане.

Така констатираните нарушения на материалния и процесуалния закон обосновават незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него ППДНПОМ и в частта му по т. 3.

До извод в противната насока не води представеното в хода на съдебното производство Удостоверение за застрахователна стойност на процесното МПС от 22.02.2024 г. (л. 248 по делото), тъй като съобразно чл. 142, ал. 1 АПК, приложим в настоящото производство по препращане от § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му – в случая към 14.02.2024 г. Въпросното Удостоверение за застрахователна стойност не представлява и нов факт по смисъл на ал. 2 на чл. 142 ДОПК, доколкото издаването му след датата на издаване на процесното ППДНПОМ се дължи единствено на бездействието на приходна администрация да се снабди с последното в периода от 19.09.2023 г., когато до публичния изпълнител е отправено Искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки (видно от мотивната част на Определение № 833/25.01.2024 г. постановено по административно дело № 76/2024 г. по описа на Адм. Съд Пловдив – л. 185 гръб), до 14.02.2024 г., когато е издадено спорното ППДНПО.

13. С оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателката, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в общ размер на 510 лв., в това число 10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Тук именно следва да се констатира, че по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 70 лева. Същата обаче не може да бъде призната като разноски по производството в този размер, доколкото сумата над 10 лв. се явява недължимо внесена, с оглед разпоредбата на чл. 2б, буква „а“ от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, според която по жалби от физическите лица (които не са търговци) срещу административни актове се събира проста такса в размер на 10 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 197 от ДОПК, Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 39/05.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е потвърдено Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с изх. № С2410016-139-0000320/14.02.2024 г. издадено от Б. К. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, досежно наложената възбрана по т. 1 и наложения запор по т. 3 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с изх. № С2410016-139-0000320/14.02.2024 г. издадено от Б. К. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, досежно наложената възбрана по т. 1 върху ½ ид. ч. от описаното в постановлението недвижимо имущество и наложения запор по т. 3 върху ½ ид. ч. от описаното в постановлението моторно превозно средство.

ОТМЕНЯ Решене № 39/05.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е потвърдено Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с изх. № С2410016-139-0000320/14.02.2024 г. издадено от Б. К. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, досежно наложения запор по т. 2 върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги за сумата от 277587,64 лв. в ТБ ЧАСТНА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА БАНКА ТЕКСИМ АД и ТБ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. П. Г., [ЕГН], с адрес посочен в жалбата: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, против Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с изх. № С240016-139-0000320/14.02.2024 г., издадено от Б. К. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, досежно наложения запор по т. 2 върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги за сумата от 277587,64 лв. в ТБ ЧАСТНА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА БАНКА ТЕКСИМ АД и ТБ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София, да заплати на Д. П. Г., [ЕГН], с адрес посочен в жалбата: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, сумата в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща сторените в производството разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.