№ 4003
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110141878 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
*****, за осъждането му да заплати на ищеца следните суми: 1967,86 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия в топлоснобден имот, находящ се на адрес: гр. София,
*****, аб. № **** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 311,52 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 01.03.2022г.; 19,04 лв. цена за услугата за
дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,89 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Сочи, че ответникът не е изпълнили задължението си да заплати сумата
1967,86 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от м.5.2018 г. до м.04.2021 г. и
19,04 лева дължима главница за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на
311,52 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 01.03.2022 г., и в размер на 2,89 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., както и законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 02.08.2022 г. до окончателното погасяване на
главницата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
1
Ответникът А. Д. К., чрез служебно назначения адв. Х. Попова – Стоянова, в
срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е собственик на процесния имот и да има качеството
на потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е извършвано редовно топлинно
счетоводство, тъй като представеният договор с „Холидей и Райзен“ ЕООД бил с
изтекъл срок на действие. Поддържа се, че ищецът не доказва да е извършвано
отчитане на индивидуалните разпределители на ТЕ, както и да са били налице
основания за служебно начисляване на задължения. Посочва, че не са представени
фактури, съобщения към фактури или извлечения от сметки, поради което не се
установявало основанието за възникване на претендираните от ищеца вземания. Излага
твърдения, че в процесния имот не са монтирани радиатори. Ответникът се позовава и
на чл. 62 от Закона за защита на потребителите при твърдения, че не е поръчвал
доставка на топлинна енергия. Оспорва и претенциите за мораторна лихва. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 27.12.1990 г. е видно, че ответницата А. Д.
К. на същата дата е придобила собствеността върху Апартамент № 57, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 720, вх. Б, ет. 7.
Представените е Договор от 16.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 720, вх. А и Б и третото
неучастващо в делото лице „Ан 93“ ЕООД за извършване на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 15.08.2002 г.
Представен е и Договор № 4-125 от 29.11.2007 г., сключен между ищеца и
третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост, за който е уведомен
представител на етажната собственост.
Представен и Акт за изключване на отопление в процесния апартамент,
подписан от представител на ищеца и от ответника.
По делото са представени протоколи за отчет, протоколи за неосигурен достъп,
както и изравнителни сметки за процесния период, изготвени от ТЛП и сертификат за
извършена проверка на измервателния уред.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период
не е осигурен достъп за отчет на водомера, за което на вещото лице е представен
протокол от 22.05.2019 г. и протокол от 29.05.2021 г. Според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота радиаторите са
демонтирани, като сумите за топлинна енергия се формират от стойността на
топлинната енергия отделена от щранг – лира в банята, без ИРРО. Абонатът заплаща и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 108 куб.м., съгласно акт за
разпределение на кубатурата от 19.10.1989 г. За процесния период няма начислявана
топлинна енергия на общите части. По отношение на топлинната енергия за
2
подгряване на вода в имота има монтирани 2 водомера за топла вода, за отчета на
които не е осигурен достъп, поради което е начислено служебно топлинна енергия за
БГВ на база 1 бр. потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на
денонощие за един потребител. От заключението на съдебно–техническата експертиза
се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в
размер на 1961 лева. Вещото лице е установило, че топломерът е преминавал на
метрологични проверки, при които не са установени отклонения при работата.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
1653,34 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1967,86 лв. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 01.03.2022 г. – 320,24 лв. Размерът на главницата за предоставена
услуга дялово разпределение от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. е 19,04 лв., а законната
лихва върху тази сума за периода 01.01.2020 г. – 01.03.2022 г. е в размер на 2,74 лв.
Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода
01.06.2019г. – 30.04.2021 г., която е в размер на 1131,54 лв., а дължимата лихва за
периода 15.09.2020 г. – 01.03.2022 г. е в размер на 118,33 лв. Вещото лице е
установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
3
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 27.12.1990 г.), ответникът е бил собственик на топлоснабдения
имот за процесния период, следователно същият е имал качеството потребител на
топлинна енергия.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури, справки
за индивидуални отчети и изравнителни сметки), както и от неоспореното заключение
по изготвената съдебно-техническа експертиза, което е обективно и компетентно
изготвено се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е доставена
топлинна енергия на стойност 1961 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за
качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е
повлияло върху размера на начислените суми. Със заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се доказа, че неплатената сума за доставената за процесния
период топлинна енергия е в размер на 1967,86 лв., като разликата в установения
размер между СТЕ и ССчЕ се дължи на различни стойности на въведени суми след
издаване на изравнителните сметки, а именно: ищецът е отразил счетоводно за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. сума за доплащане в размер на 22,64 лв. вместо 19 лв.,
4
съгласно приложената по делото изравнителна сметка и за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. сума за възстановяване 168,28 лв. вместо 170 лв., съгласно приложената
изравнителна сметка. Доколкото за разликата над установения със заключението по
СТЕ размер на дължимата цена за доставена топлинна енергия липсват представени
доказателства, то осчетоводяването на различен резултат от този, отразен в
изравнителните сметки е неоснователно, поради което по отношение на дължимата
цена за топлинна енергия възприема тази, посочена в СТЕ, а именно 1961 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 02.08.2022 г.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 02.08.2019 г., са погасени по
давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. май 2019
г. е станало изискуемо на 15.07.2019 г. и давността за него към момента на подаване на
исковата молба е изтекла, поради което всички вземания за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2019 г. се явяват погасени по давност. По отношение на вземанията за периода
01.06.2019 г. и нататък същите не са покрити от давност, тъй като вземането за м.
6.2019 г. е станало изискуемо на 15.08.2019 г., като давността за него и следващите
месеци е била прекъсната с подаването на исковата молба на 02.08.2022 г. Съгласно
заключението по изслушаната ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна енергия за
периода, който не е погасен по давност – от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на
1131,54 лв., от което обаче следва да се приспадне сумата от 5,33 лв., за която липсват
данни да се дължи, видно от приложените по делото изравнителни сметки - подробни
мотиви за това бяха изложени по-горе. Следователно исковата претенция на ищеца за
неплатена цена на топлинна енергия се явява основателна до размера на сумата от
1126,21 лв., а в останалата част до пълния предявен размер искът подлежи на
отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и след съобразяване на
5
заключението по съдебно-счетоводната експертиза за периода от 15.09.2020 г. до
01.03.2022 г. – 118 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на
ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 311,52 лв. подлежи на
отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. В конкретния случая по делото е
представен договор, сключен между ищеца и третото лице – помагач, който договор
според съда е обвързал потребителите в етажната собственост по арг. от чл. 65 от
Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно ал. 2 на цитирания член при
прекратяването на договора за дялово разпределение или при заличаване на лицето по
чл. 139а ЗЕ от публичния регистър клиентите на топлинна енергия или асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ са длъжни в едномесечен срок от уведомлението по ал. 3 да изберат
друго лице по чл. 139б ЗЕ, а според ал. 3 топлопреносното предприятие или
доставчикът са длъжни писмено да уведомят клиентите за настъпилите обстоятелства
по ал. 2 и за задължението им да изберат ново лице по чл. 139б ЗЕ в едномесечен срок
от уведомяването. Видно от данните по делото ищецът е уведомил управителя на
етажната собственост за това задължение и при положение, че липсват данни общото
събрание да е избрало друго лице, което да извършва дялово разпределение, то
избраното от ищеца лице – в случая „Холидей и Райзен“ ЕООД е надлежно натоварено
с тази дейност. От друга страна съдът намира, че въпреки изтеклия първоначален срок
на договора и предвид данните по делото, че именно това дружество е извършвало
услугата дялово разпределение, то договорът за извършване на дялово разпределение
между ищеца и третото лице-помагач не е бил прекратен през процесния период. От
представените по делото писмени доказателства и прието заключение по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.
за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в общ
размер на 19,04 лв., в какъвто размер е и исковата претенция на ищеца, поради което
искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно: 228,72 лв. държавна такса, 400 лв. платен депозит за
СТЕ, 350 лв. платен депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
6
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 619,58
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
производство, съобразно отхвърлената част на предявените исков, но същият не е
направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1126,21 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия в топлоснобден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб. № **** за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 118 лв. обезщетение за забава от 15.09.2019 г.
до 01.03.2022г. и 19,04 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 1126,21 лв. до пълния предявен размер 1967,86 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за горницата над 118 лв. до
пълния предявен размер 311,52 лева обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до
01.03.2022г. и за 2,89 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 619,58 лв.– разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Холидей и Райзен“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7