Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/06.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При
участието на секретаря Мария МАНОЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №325/2017г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XXXII от ГПК.
Образувано е по искова молба на
РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София, за осъждане на З.К. – ЗУЗИ ЕООД, кредитополучател и З.К.К., ЕГН ********** като съдлъжник, солидарно да заплатят на ищеца суми,
дължими въз основа на Договор за банков кредит №102299 от 16.07.2015г., както
следва: главница в размер на 66 400.00 лева, от които редовно падежирала
главница в размер на 6 600 лева, формирана от неплатени вноски с падежи от
05.05.2016г. до 05.03.2017г. и предсрочно изискуема главница в размер на
59 800 лева; редовна възнаградителна лихва в размер на 3 841.53 лева,
за периода от 05.05.2016г. до 05.03.2017г. /просрочена редовна лихва/ и лихва върху предсрочно
изискуемо задължение в размер на 108.40 лева; наказателна лихва в размер на
592.51 лева за периода от 05.05.2016г. до 15.03.2017г.; изискуема застрахователна
премия в размер на 141.48 лева, начислена за периода от 23.07.2016г. до
22.07.2017г.; комисионна за управление в размер на 646 лева, за периода от
05.07.2016г. до 04.07.2016г. ведно със законна лихва върху отделните вземания,
считано от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на дълга.
В исковата молба
ищецът твърди, че е сключен договор за срочен банков кредит на 10.07.2015г.
с кредитополучател Зузи – З.К. ЕООД и съдлъжник З.К.К., за сумата от
70 000 лева със срок на погасяване 05.07.2025г. Твърди се, че кредитът е
предоставен в пълен размер и усвоен изцяло на 23.07.2015г. Твърди се, че за
обезпечаване на всички вземания на банката солидарният длъжник З.К. се е
задължила по договора и Общите му условия съгласно чл.121 ЗЗД както и е
учредена договорна ипотека в полза на банката върху СЛАДКАРСКИ ЦЕХ – сграда с
идентификатор №10135.2575.1056.4 и СЛАДКАРСКИ ЦЕХ, сграда с
идент.№10135.2575.1056.3, находящи се в гр.Варна, ул.Стоян Бацов №8, учредена с
НА №49/2015г. на нотариус Д.Б., рег.№012 в НК.
Банката твърди, че съгласно чл.10.4 от договора има право с писмено
предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и неусвоени суми по
договора, за предсрочно изискуеми. Твърди, че ответникът е спрял плащанията от
05.05.2016г. до 05.03.2017г. Поради неизпълнението, ищецът заявява, че с
исковата си молба упражнява правото по чл.10.4 от договора да обяви кредита за
незабавно и изцяло предсрочно изискуем. Освен дължимите суми по договора,
банката претендира и законните лихви върху всяко едно от претендираните
вземания, вкл. върху претендираните възнаградителна, наказателна
/неустоечна/ лихва и комисионна. /цит.
решение на ВКС по т.дело №683/2010г. на ВКС, Първо т.о./
Претендират се и сторените разноски за
ю.к.възнаграждение.
С исковата молба се правят съответните доказателствени
искания и се прилага справка по чл.366 ГПК.
В евентуалност, с исковата молба се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез ю.к.Ц. поддържа исковете.
Ответникът
търговско дружество, редовно уведомено по чл.50 вр.чл.47 ГПК, не депозира
писмен отговор на исковата молба. Не се явява негов представител и в
съдебното заседание.
Ответникът З.К.,
неоткрита на посочените и издирени служебно от съда постоянен и настоящ адрес,
се представлява от служебно назначен от съда особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК, адв.Д.П. от ВАК. Представителят адв.П.
оспорва основателността на претенцията като твърди, че не са настъпили
условията за обявяване предсрочната изискуемост на кредита и към делото не са
приложени такива доказателства. Според ответника, предсрочната изискуемост има
действие от деня на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора по
арг.от т.18 от ТР 4/2013г. на ВКС.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете.
Поддържа твърдение, че исковата молба служи за покана за изпълнение на
задълженията на ответниците. Поради това съдът следва да зачете връчването на
преписа от исковата молба съгласно чл.235, ал.3 ГПК. В тази връзка се цитира
т.9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС както и реш.№61/2010г. по т.дело
№741/2009г. на Първо т.о. на ВКС.
С допълнителен отговор чрез адв.П. се поддържа дадения по
делото отговор като се претендира съдът да остави без уважение искане на ищеца
за допълнителни доказателства, направено с допълнителната искова молба.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно Договор за срочен банков кредит от 16.07.2015г.,
ответното дружество ЗУЗИ – З.К. *** ведно със солидарен длъжник З.К.К., са
усвоили от кредитодателя Райфайзенбанк /България/ ЕАД, сумата от 70 000
лева като инвестиционен кредит за
закупуване на недвижим имот – сладкарски цех, находящ се в гр.Варна, кв.Виница,
ул.Стоян Бацов №8 с краен срок за погасяване на кредита до 05.07.2025г. По
договора е уговорено заплащане на редовна лихва, която се формира от
едномесечен Софибор + 6.5 пункта надбавка, но не по-малко от 6.5% съвкупна
годишна лихва. Уговорен е падеж на лихвата на пето число от месеца, за който се
отнася. В чл.3.2 от договора е уговорено заплащането на комисионна за
управление на кредитар от 1% от размера на предоставената сума първоначално, а
за следващите години – от усвоената и непогасена сума по кредита. Освен тази
комисионна се дължи и друга за ангажимент в размер на 1.25 % от разрешената и
неусвоена част от кредита. В чл.3.4 е уговорена неустойка – наказателна лихва,
която се изчислява от едномесечния Софибор плюс 20 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 20%.
Уговорено е погасяване на кредита с 3 месечен гратисен период за периода до
05.10.2015г., през който се дължи само уговорената договорна лихва, а през
останалото време погасяването да се извърши на 116 равни последователни месечни
вноски от по 600 лева, считано от 05.11.2015г. до 05.06.2025г. вкл. и последна
изравнителна вноска от 400 лева, дължима на 05.07.2025г. В чл.8 от договора са
уговорени задълженията на солидарния длъжник – физическо лице, същия и
представляващ и едноличен собственик на кредитополучателя.
Съгласно чл.10.4 от договора, при настъпване на
неизпълнение по смисъла на чл.9 от с.д., банката има право да обеви всички
усвоени по договора суми, начислената лихва, ев.наказателна лихва и комисионни,
за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
С подписване на процесния договор за кредит, длъжниците
са се съгласили, че са запознати с Общите условия за делова дейност на банката,
Тарифата на банката както и Общите условия за кредитиране на МСП клиенти. В
договора е уговорено, че като случай на неизпълнение по настоящия договор ще се
счита и неизпълнението по друг договор за кредит №99590/22.05.2015г., сключен
със същата банка и същия кредитополучател при солидарното задължаване и на
трети физически лица като при неизпълнение банката може да се ползва от
правомощията си по чл.10 от договора.
От изслушаната и приета по делото Съдебно-счетоводна
експертиза на в.л.Ант.Т. /л.90 и сл./ се установява, че сумата по договора за
кредит в размер на 70 000 лева са отпуснати по посочената в договора
разплащателна сметка в пълен размер на 23.07.2015г. На същата дата от сметката
са излъчени два кредитни превода към А.А.35 000 лева и към А.А.също
35 000 лева, с основание „покупка имот ул.Стоян Бацов 8”. Посочените
бенефициенти са продавачите по договор за покупко-продажба на имота, за който
именно е сключен договора за банков кредит рег.№102299 от 16.07.2015г. Още при
сключване на договора от разплащателната сметка на ответника е събрана сумата
от 700 лева, представляваща комисионна за управление. На 05.08.2015г. е събрана
и комисионна за ангажимент в размер на 17.01 лева – таблица на л.93. При
изготвяне на заключението, вещото лице е установило, че преди сключване на този
договор, между страните е бил сключен и друг договор за кредит за сумата от
30 390 лева /кредит №1/. Тъй като падежните дати на двата договора
съвпадат и същите се обслужват от една и съща банка, погасяването на
задълженията и по двата договора за кредит става автоматично при наличие на
средства по разплащателната сметка. Вещото лице е установило, че захранването
на тази сметка е нерегулярно и не съответства на дължимите плащания по двата
договора за кредит. От анализа на банковите извлечения вещото лице е
установило, че на всяко пето число по разплащателната сметка на ответника няма
наличност за покриване на падежиращите му задължения по двата договора за
кредит и всички падежиращи вноски биват отнасяни в просрочие. В т.9 е посочено
какви суми са постъпили по разплащателната сметка на ответника за периода от
01.07.2015г. до 30.09.2017г. – общо постъпление от 16 040 лева. В таблица
№4 към заключението вещото лице е изчислило плащанията и оставащата част от
задълженията към 30.09.2017г. Според вещото лице поради липса на плащане на
задълженията, ищецът е начислил наказателна лихва по чл.10.2.1 от договора
/колона 17 от табл.4/ както и лихвата по чл.10.2.2 от договора /колона 16 от
таблицата/ в размер на 315 лева. В таблица 13 към ССЕ /л.107/ вещото лице е
посочило задълженията към вноска 17 по договора към март 2017г. /подаване на
исковата молба/, а именно неплатена главница в размер на 6 600 лева,
редовна лихва в размер на 3 841.53 лева; наказателна лихва в размер на
563.15 лева, застраховка в размер на 141.48 лева /извън платената от
кредитополучателя първа вноска от 60 лева/ както и комисионна за управление от
646 лева. Съответно, при изчисляване на предсрочно изискуема главница към
същата дата март 2017г., вещото лице изчислява задълженията на общо
59 908.40 лева, от които 108.40 лева договорна лихва, 59 800 лева
неплатена главница, а на последен ред на таблицата посочва общото предсрочно
изискуемо задължение. В таблица 14 и таблица 15 са посочени основите, върху
които са изчислени съответно възнаградителната лихва в размер на 3 949.93
лева и наказателната лихва в размер на 592.51 лева. Последното извършено плащане
според вещото лице е на 01.08.2016г. в размер на 800 лева, от които по
процесния договор за кредит са отнесени единствено 37.57 лева. В таблица 17 са
дадени задълженията по пера и размер към изготвяне на заключението, които са
почти идентични с посочените в исковата молба, с изключение на наказателната
лихва, която е по-малка сума 563.15 лева, а не 592.51 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът
достига до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.430
от ТЗ, за осъждане на ответниците като солидарни длъжници да заплатят дължимите
суми по обявен с исковата молба за предсрочно изискуем кредит по договор за
срочен банков кредит №102299/10.07.2015г.
Въз основа на приложените доказателства се установява сключването
на договора за кредит между Райфайзенбанк /България/ЕАД и Зузи – З.К. ЕООД на
16.07.2015г. и реалното усвояване на сумата по него в размер на 70 000
лева по разплащателната сметка на Зузи – З.К. ЕООД в същата банка. Установява
се не само усвояване на сумата на 23.07.2015г., но и целевото и използване за
посочената в договора инвестиционна цел – закупуване на сладкарски цех в
гр.Варна, ул.Стоян Бацов №8. Задължението по договора е поето при условията на
солидарност съгласно чл.121 и сл. ЗЗД от физическото лице З.К..
От заключението на изслушаната и кредитирана като
обективна и професионално дадена експертиза се установява, че действително не е
налице редовно плащане на уговорените по договора 116 месечни равни погасителни
вноски в размер на 600 лева всяка ведно с уговорените по тях възнаградителни
лихви, такси и комисионни. В заключението си вещото лице е отразило, че по
разплащателната сметка на кредитополучателя са обслужвани всъщност два договора
за кредит с Райфайзенбанк България ЕАД, единият от май 2015г. и процесния от
16.07.2915г., като и по двата договора е уговорена падежна дата на пето число
от текущия месец. Поради това, при отнасяне на извършените плащания, вещото
лице е съобразило и кредит №1, но и процесния договор за кредит. От салдото по
разплащателната сметка на ответника ЕООД, от която се извършва автоматично
погасяване на задълженията по двата договора, при наличност на средства, се
установява, че към края на всеки месец в периода от май 2015г. до септември
2017г., е отрицателна величина, с минимална левова наличност. Още към
м.08.2015г. вноските и по двата договора за кредит са отнесени в просрочие тъй
като наличността на сметката за разплащане е била едва 5.91 лева. /заключение
на л.94/. Забава и неизпълнение е констатирано и по двата договора за кредит, а
съгласно договора от 16.07.2015г., за неизпълнение по договора с последиците по
чл.10.4 от същия, т.е. обявяване предсрочната изискуемост на задълженията, се
счита и неизпълнение по предходен договор за банков кредит от 22.05.2015г.
/т.11.2 от договора/. Поради установеното неизпълнение на задълженията по
процесния договор, основанието по чл.10.4 от договора за кредит, се явява
доказано от ищеца, поради което съдът приема, че в полза на кредитополучателя е
възникнало потестативното право да обяви задълженията по договора от
16.07.2015г. за предсрочно изискуеми изцяло, т.е. да отнеме преимуществото на
срока, уговорен в полза на кредитополучателя.
Производството
е по предявен осъдителен иск по чл.430 ТЗ, поради което съдът не изследва
приложението на т.18 от ТР №4/2013г. по
описа на ОСГТК на ВКС относно обявяване предсрочната изискуемост към един
предходен момент. Напротив, в исковата молба ищецът прави
изрично изявление, че същата представлява именно уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на задължението по договора
спрямо длъжниците като с
връчване на исковата молба, се поражда ефекта на изискуемост по отношение на
цялото задължение, произтичащо от договора. Няма спор,
че доколкото не е настъпила крайната падежна дата по договора, е необходимо
банката ищец да обяви предсрочната изискуемост на длъжниците като в тази връзка мотивите на ВКС във връзка с
приложение на чл.60, ал.2 ЗКИ, съдът намира за напълно съответни.
С
ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год.
на ОСГТК на ВКС се прие , че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за
кредитните институции /ЗКИ/, банката-кредитор е
поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в хипотеза на
предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски,
предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. С цитираното
тълкувателно решение се приема, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
С Определение
№440/01.12.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение
на Софийския апелативен съд по въпроса: Въз основа на какви предпоставки може
да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на
длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в
хипотезата на т.н. ”автоматична предсрочна
изискуемост”. С решение №25/03.05.2017г. по т.дело №60208/2016г. на Второ
г.о. на ВКС, постановено въз основа на допускането до касация, са дадени
разяснения, че съдилищата при преценка на този въпрос следва да съобразят обективираното в Решение № 40/ 17.06.2015г. по т.д.№ 601/14г. на I т.о., но
също така и постановеното след определението по чл.288 ГПК решение
№ 148/ 02.12.2016г. по т.д.№ 2072/15г. на I т.о.,
според което е допустимо да се фингира недоставено или само изпратено от
банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай, че договорът
между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до
знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. В случай, че договорът
за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да
бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл.37- 58 ГПК способи за
връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане
от нотариус /чл.50 ЗННД/ или частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. В това решение съдът е приел, че поначало никой държавен орган или
частноправен субект, на когото държавата е делегирала определени функции, не
разполага с универсална властническа компетентност. По
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е лице, на което
държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, като може да
му се възложи и събирането на публични вземания. Уредената в чл.43 ЗЧСИ
възможност частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител в
неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на чл.37- 58 ГПК
следва да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата
компетентност за извършване на принудително изпълнение, при което принципът е,
че частният съдебен изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не
изобщо, а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела. Само по изключение разпоредбата на чл.42, ал.2 ГПК допуска в
производството пред гражданския съд по искане на страната съдът да разпореди
връчване на съобщенията по делото от частен съдебен изпълнител. По различен начин е уредена компетентността на нотариусите за
връчване на книжа. Според чл.2, ал. 1 ЗННД нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на
предвидените в законите нотариални действия. Последните са посочени
изчерпателно в чл.569 ГПК, като разпоредбата на т.З изрично урежда
компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани, който способ
очевидно намира приложение в разглежданата хипотеза на уведомяване на длъжника
за изявлението на банката-кредитор, че е упражнила правото си да направи
кредита му предсрочно изискуем.
С цитираното по-горе решение №148/02.12.2016г. по т.дело 2072/2015г. на
Първо т.о. на ВКС, съдът приема, че волеизявлението на банката - кредитор
следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения. В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г.
по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК
на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да
удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези
обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е
освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното
решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по
запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване,
биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението
на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към
тези правила. Отказът или укриването могат да се удостоверят
по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител
съгласно чл.43 ЗЧСИ. Кредиторът не е
ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да
бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора относно
връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно
достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от
частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). В случая не става въпрос за връчване чрез възлагане, а доколкото връчването
е извършено от съда, приложими са директно правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. В случай, че в договора са предвидени
конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на
връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането се преценява според
клаузите на договора. При тълкуване на договора
по правилата на чл.20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка
относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на
страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно
поведение на получаващата страна. Същевременно
изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата
страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа,
тя да не е в състояние да получи
изявлението на своя съдоговорител. Предвид последиците, които законодателят
свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков
кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на
длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе
от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора страните да са
предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до
другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза,
която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора,
ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако
според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се
приравнява на фактическото му получаване.
В
хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция,
положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на
документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата,
посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за
момента на нейното настъпване. Или, в обобщение на цитираното
решение, начинът
на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване.
Отделно от изложеното, уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението следва да бъде връчено на двамата солидарни
длъжници доколкото същите имат качеството на обикновени другари в спора. Уговорената
по договора за банков кредит солидарност на задължението между двама и повече
длъжници по см. на чл. 121 , не предполага действие на обявената от банката
предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия
солидарно отговорен длъжник, ако по отношение на него няма редовна процедура по
обявяването и. За да бъде изискуемо изцяло задължението по
банковия кредит спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост
поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един
от тях.
Съдът намира, че исковата молба може да има характер на изявление
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис
от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост
факти не са се осъществили към този
момент, то вземането не е изискуемо в предявения размер на предявеното
основание, в който случай то ще бъде
основателно само за падежиралите към този момент задължения по кредита. /такива уточнения са формулирани макар не изрично в петитума/
Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем е направено
с връчване на препис от исковата молба на двамата солидарни
длъжници. С оглед удостовереното редовно връчване по чл.50, ал.4 ГПК и чл.47, ал.5 ГПК /спрямо търговеца и спрямо физическото лице/, съдът
намира, че считано от този момент е налице уведомяване на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост. Същевременно, в унисон с цитираната по-горе практика на
ВКС, която съдът споделя, в договора за кредит е предвидено изрично място на
връчване на съобщенията - изрично са посочени адреси на ответниците, които
съвпадат с тези, на които е извършено връчване по ГПК и служебно установени при
справка в НБД Население от съда. В чл.11.8 от договора е предвидено връчване на
уведомления на длъжниците в писмена форма по факс, лично доставяне, по
електронна поща или чрез писмо с обратна разписка. Връчването чрез длъжностно
лице по призоваването по реда на ГПК безспорно дава повече гаранции отколкото връчването
с обратна разписка. Съдът е направил опит за уведомяване вкл. на посочените
телефонни номера и връчване на посочените адреси. По отношение на дружеството е
установено, че същото не се намира на регистрирания и обявен от него адрес на
управление в гр.Варна като липсва отразяване на това обстоятелство в регистъра
/арг.чл.7 ЗТР/. По отношение на физическото лице се установява също
несъответствие между обявения от лицето адрес в гр.Варна, с.о.Траката, ул.2
№203 и отразените адреси в КК на местността /съгл.справка на л.53 на бивша
улица 2-ра няма №203/ Именно поради това на физическото лице З.К. е назначен
особен представител като пълномощник по делото. В случая съдът намира, че
способите за уведомяване на ответниците са били изчерпани. Законът свързва тези
усилия на страната, респ. на съда с презумпция за редовност на осъщественото
връчване, респ. и на исковата молба ведно с уведомлението за изискуемост на
дълга.
Основното възражение на ответника чрез особения представител е липсата на
надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на задължението по договора. С
оглед приетата от съда редовност на връчването, осъществено съобразно правилата
на ГПК, на адресите посочени в договора за кредит, съдът намира, че следва да
се приеме редовното уведомяване на длъжниците. Както бе отбелязано по-горе
принципно е допустимо упражняването на това право на кредитора с исковата
молба. Доколкото към този момент се установяват и обективните предпоставки на
чл.10.4 от договора на неизпълнение, исковете срещу двамата ответници се явяват
основателни. Поради това, същите следва да бъдат уважени в пълен размер, а не
единствено за падежиралите вноски към предявяване на иска.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установяват сумите по размер,
както следва: Установява се, че банката е подновила застраховката на
ипотекираното имущество в ЗК „Уника” като е заплатила вместо длъжника сумата от
141.48 лева, която сума не е събрана от длъжника поради липса на наличност по
разплащателната му сметка. Видно от заключението, последното захранване на
сметката, от която са погасявани задълженията и по двата договора за кредит, е
от 01.08.2016г. В таблица 7 вещото лице е посочило всички постъпления и по
какъв начин са погасявани задълженията по двата договора /по кредит 1 и по договор
№102299/ по отделни пера. /л.104/ Установява се, че размерът на дължимата
наказателна лихва е в по-висок размер тъй като банката не е приспаднала платена
лихва по вноска 7 в размер на 29.36 лева, за периода от 05.05.2016г. до
01.08.2016г., или от 592.51 лева следва да се редуцира горната сума като се
получава дължима наказателна лихва в размер на 563.15 лева.
Върху претендираните суми следва да се присъди и законната лихва от момента
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В полза на ищеца поради уважаване на исковете следва да се присъдят и
сторените по делото разноски в размер на 6 401 лева, включващи 2 969 лева
държавна такса по иска, 2682 лева депозит за особен представител, 300 лева
депозит за ССЕ и ю.к.възнаграждение в размер на 450 лева, на основание чл.78 ГПК.
Същевременно, в полза на особения представител, осъществил защитата на
ответника З.К.К., адв.Д.П., назначен с определение на съда от 04.08.2017г.,
следва да се присъдят авансираните от ищеца суми за възнаграждение в размер на
2 682 лева, на основание чл.81 вр.чл.47, ал.7 ГПК, които подлежат на възлагане
като разноски върху осъдената страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К. – ЗУЗИ”ЕООД, ЕИК *********, Варна и З.К.К., ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********, дължимите по
договор за срочен банков кредит №102299/16.07.2015г. задължения в размер на:
66 400 лева падежирала и непадежирала главница; договорна лихва за периода
от 05.05.2016г. до 16.03.2017г. в размер на 3 949.93 лева; наказателна
лихва в размер на 563.15 лева, за периода от 05.05.2016г. до 06.03.2017г.;
застрахователна премия за периода от 23.07.2016г. до 22.07.2017г. в размер на
141.48 лева; комисионна за управление в размер на 646 лева за периода от
05.07.2015г. до 04.07.2016г. ведно със законна лихва върху сумите от завеждане
на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.430 ТЗ
вр.чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********, София за осъждане на
„З.К. – ЗУЗИ”ЕООД, ЕИК *********, Варна и З.К.К., ЕГН **********,*** солидарно
да заплатят на ищеца начислена наказателна лихва по договор за срочен банков
кредит от 16.07.2015г., за разликата над 563.15 лева до претендираните с
исковата молба 592.51 лева, начислени за периода от 05.05.2016г. до
15.03.2017г.
ОСЪЖДА „З.К. – ЗУЗИ”ЕООД, ЕИК *********, Варна и З.К.К., ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********, сторените по
делото разноски в общ размер от 6 401 лева, включващи 2 969 лева държавна такса
по иска, 2 682 лева депозит за особен представител, 300 лева депозит за ССЕ и
ю.к.възнаграждение в размер на 450 лева, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ВнАС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
Да се изплати възнаграждение на особения представител от внесения депозит.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: