РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1573
гр. Пловдив, 20.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д.Й.и участието на
прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1316
описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Централно управление на Национална агенция за
приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.П.срещу Решение № 764
от 13.05.2020г. на Пловдивския районен съд, VII – ми н.с. постановено по АНД № 4569 по
описа на същия съд за 2019г., с което е отменено
Наказателно постановление № 434495-F466912 от 13.05.2019 г. на Началник
на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив ЦУ на НАП, с което на „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.П., е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ и на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1, вр.
чл.185, ал.4 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Поддържа се, че нарушението е установено по безсъмнен начин, което неправилно
не е съобразено от първостепенния съд. Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба – „Мусони България“
ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат Б. З. оспорва основателността на касационната
жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 434495-F466912 от
13.05.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив ЦУ на
НАП, с което на дружеството, е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ и на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1, вр.
чл.185, ал.4 от ЗДДС.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/№ F466912 от 16.01.2019г.,
съставен от Е.К.Г., на длъжност старши инспектор
в ЦУ на НАП.
Обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически
констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до следното:
При извършена
оперативна проверка на 12.01.2019 г. в 17:00 часа в търговски обект по смисъла
на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – заведение за
обществено хранене – ресторант „Мемори“, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Съединение“№ 3, стопанисван от „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е
установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП ISL5011 KL с ИН
на ФУ IS013788 и ИН НА ФП 12016758, съгласно междинен отчет №
*********/12.01.2019г. от ФП е в размер на 808,60 лв. Фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 2948,20 лв., съгласно изготвен опис на паричните
средства. Фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената разлика в касовата наличност е положителна разлика в размер на 2139,60 лв. и представлява
въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство в
момента на извършването и с точност до минута. С оглед на направените
констатации, контролните органи приели, че
„МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило задължението си
извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност
/начална сума, въвъждане и извеждане на пари във и
извън касата/на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. Резултатите от проверката били обективирани в ПИП № 0379310/12.01.2019г.
Установеното нарушение
било квалифицирано в АУАН като такова по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, от ЗДДС.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Е.К.Г., която е
потвърдила фактическите констатации в АУАН. Разпитани са и свидетелите И.Н.В.и И.Х.Б./контролни
органи, присъствали при извършване на проверката/, както и свидетелите Е.Х.Ш., С.К.Т.,А.В.Б./служители в проверявания
обект, стопанисван от дружеството/.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни
доказателства, че не се установява по безсъмнен начин извършено от страна на
дружеството административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото не става ясно и категорично, от изброената процесна парична сума в размер от 2948,20 лв, коя част действително е представлявала касова наличност
и оборот на заведението и коя лични средства, притежание на един от служителите
свид. Бърдаров. При това
положение съдът е приел, че не се установява по несъмнен начин несъотвествие между наличните парични средства в касата и
оборота и тези, отразени във фискалното устройство, за да носи отговорност
дружеството. Нещо повече, според съда не
са събрани доказателства, които да опровергаят категорично тезата на
жалбоподателя, че сред изброените пари е имало и лични средства на служител,
като свид. Василев и Бекриев,
осъществили проверката не отричат този факт, а сочат, че част от тях са били
събрани и от шкаф зад бара, където всъщност от показанията на служителите се
установява,че е бил позициониран и служителския сейф на заведението, в който са
били съхранявани необоротни лични пари и
ценности. В тази насока съдът е приел,
че от своя страна и актосъставителят в съдебно заседание
е заявявил, че
не може да каже, дали установената от контролните органи процесна
сума пари е била единствено от касата на фискалното устройство.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В тежест на административно-наказващия
орган е да докаже проявлението
в обективната действителност
на всеки от предвидените в диспозицията на правната норма признаци на нарушението. Доказването следва да бъде пълно и главно, тоест органа следва по
категоричен и безпротиворечив начин да установи наличието на съставомерно деяние.
Това в настоящия случай, не
е сторено, като нарушението не е доказано по несъмнен
и категоричен начин от страна на административнонаказващия
орган, в съответствие с изискванията
на процесуалния закон. Оплакванията
на касатора в обратния смисъл, са неоснователни
и не се подкрепят от доказателствата по делото.
11. В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 764 от 13.05.2020г. на Пловдивски районен съд, VII - ми
наказателен състав, постановено по АНД № 4569 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.