Р Е Ш Е Н И Е
23.02.2022 г.
Номер
260002 Година 2022 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи
състав
На 11 (единадесети) октомври Година
2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна П.
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия П.
АН
дело номер 343 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „ХЕПС
АГРО“ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано по закон от Д.П.П. срещу Наказателно
постановление №ЗЖ-47/06.11.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ гр.Шумен.
В жалбата се
съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се
извършването на нарушенията.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично поддържа жалбата и искането си
за отмяна на наказателното постановление.
Процесуалният представител на въззиваемата се явява в първото по делото заседание, но не
и при приключването му и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по
приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 27.09.2019 г. свидетелите Н.Б., Д.В. и Х.Х. – ветеринарни лекари – служители в ОДБХ – Шумен, в
изпълнение на Заповед №РД 13-679/19.09.2019 г. на Директора на ОБДХ-Шумен, за
ликвидиране на огнище на болестта „салмонелоза по
птиците“ посетили животновъден обект рег.№2BG27005 в гр.Смядово, обл.Шумен,
местност „Кераната“, стопанисван от жалбоподателя. Обектът
бил предназначен за отглеждане на кокошки носачки. При изпълнение на
задълженията си служителите на ОБДХ-Шумен, установили наличие в обекта на 1 бр.
теле на приблизителна възраст около 6 месеца, 6 броя овце с неустановена
възраст, видимо над 1 година, 1 бр. кон с неустановена възраст, всички без
идентификационни номера/ушни марки/. При проверката присъствал управителя на дружеството жалбоподател. Тези
обстоятелства изрично били посочени в изготвения протокол за извършена проверка
на осн.чл.129 и чл.130 от ЗВМД от 27.09.2019 г. След като преценили наличие на административни нарушения на ЗВМД, а именно,
че посочените животни се отглеждат обект, който не бил регистриран по реда на
чл.137 от ЗВМД за такъв вид животни, че животните са без идентификационни
номера/ушни марки/, т.е са укрити от компетентния орган, не е представено
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни и не може да се
установи произхода им и здравния им статус и че жалбоподателя е нарушил
забраната за отглеждане на животни, на които не е извършена официална
идентификация. С оглед направените изводи на 03.10.2019 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН №********** за административни нарушения
по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД, чл.132, ал.1, т.10 и чл.51, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя,
който не е бил поканен за съставянето му. След което му е връчен препис от
същия на неустановена дата, когато е направил и възражения. Въз снова на акта било
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.1,
т.1 от ЗВМД и на осн.чл.420а, ал.2 от ЗВМД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лв., за
нарушение по чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД и на осн.чл.417,
ал.2 от ЗВМД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000.00 лв. и за нарушение по чл.51, ал.1, т.1 от ЗВМД и на осн.чл.471а, ал.2 от ЗВМД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът
установи от част от показанията на свидетелите В., Б., Х., Х. и от приложените по делото
писмени доказатества-част от административнонаказателната
преписка. Съдът кредитира
показанията на свидетелите В., Б., Х. ***, освен в частта, в която посочват че e
била връчена покана на нарушителя за съставяне на АУАН.
Такава покана по делото не е представена, включително и не е приложена по административнонаказателната преписка. Представено е
единствено писмо изх.№965-ЗЖ/10.10.2019 г. до
Директора на ОБДХ, с което му се изпращат процесния
АУАН и констативния протокол от проверката на 27.09.2019 г. Ирелевантно
е обстоятелството кое лице се е подписало като служител на ОБДХ-изпращач. В
текста на писмото не се съдържа покана за съставяне на АУАН отправена към
жалбоподателя. Такава не е представена. В АУАН не е посочено, че е съставен в
отсъствие на нарушителя, съотв.негов представител.
АУАН е съставен на 03.10.2019 г., в същия е посочена дата на подписване
10.09.2019 г. и същият е подписан от съставителя, от нарушителя и от
свидетелите посочени в него. Съответно същата дата 10.09.2019 г. е посочена
като датата на получаване на препис от акта от нарушителя и подпис на
получилия. Невъзможно е АУАН да е подписан и да е получен препис от него преди
съставянето му.
Показанията на св.Х. съдът кредитира в частта им, в която се посочва, че
животните са се намирали в обекта, в останалата им част същите са изолирани и
на са подкрепени от доказателствата по делото, поради което съдът ги намира за
заинтересовани от изхода на делото, предвид близките й отношения с управителя
на дружеството жалбоподател.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения
от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 472, ал.1 и ал.2 от ЗВМД.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на
АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Нарушена е на първо място разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото от административнонаказващия орган не са представени
доказателства, че нарушителя, който е известен е търсен и не може да се намери.
Видно от изложеното в протокола за проверката е връчена покана за съставяне на
АУАН с №931-ЗЖ/27.09.2019 г., от което изявление не се установява на коя дата е
поканен да се яви жалбоподателя за съставяне на АУАН и от там не може да се
направи извод, че след поканата нарушителя или негов представител не се е явил
за съставяне на акта. Такава покана по делото не е представена, включително и
не е приложена по административнонаказателната
преписка. Представено е единствено писмо изх.№965-ЗЖ/10.10.2019
г. до Директора на ОБДХ, с което му се изпращат процесния
АУАН и констативния протокол от проверката на 27.09.2019 г. Поради което не е
изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя. Съставянето АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице
законовите предпоставки затова е съществено нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, съответно съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена
е разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН АУАН се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си, в случай че нарушителят откаже да подпише акта, това
се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта, арг.ал.2. В АУАН е посочено че нарушителя, който не е
присъствал го е подписал на 10.09.2019 г. дата предхождаща съставяне на АУАН. Това
са две взаимноизключващи се твърдения на актосъставителя. Когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за връчване. В
настоящият случай макар и при опорочена процедура АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя, но не е изпратен за връчване на препис на нарушителя, което е
съществено процесуално нарушение и нарушава правото му на защита. В същия е
посочено че е връчен на управителя Д.П. също на 10.09.2019 г., отново преди
посочената дата на съставяне на АУАН 03.10.2019 г.
В АУАН и в НП не е посочена датата на извършване на нито едно от
нарушенията, за които е повдигнато обвинение от административнонаказващия
орган, посочена
е датата на извършване на проверката, актът
е съставен след това, но както от него, така и от издаденото в
последствие наказателно постановление не може
да се установи по безспорен начин кога е извършено всяко едно от нарушенията, съответно период от време на извършване. А това обстоятелство има съществено
значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да
организира защитата си, така и във връзка с броенето и изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени
всички реквизити, които трябва да
съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да
се посочат датата
и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение
на съдържанието на наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от приложените
към делото доказателства, нито в акта за установяване
на нарушението, нито в наказателното постановление е посочена
датата на извършване на
всяко едно от нарушенията. Това обстоятелство има
съществено значение, както с оглед възможността
на лицето, посочено като нарушител
да организира защитата си, така
и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува
административно- наказателно
производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението.
По
отношение на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД, в
случая, както актосъставителя, така и наказващият
орган са приели, че е извършено това нарушение, а именно: забранява се отглеждането
на животни, на които не е извършена официална идентификация. Това нарушение се
покрива с посоченото за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл.132, ал.1,
т.10 от ЗВМД. Освен, че нарушението следва да бъде описано и индивидуализирано в обстоятелствената част на
АУАН и на НП по начин, който да позволи на жалбоподателя да разбере за какво
деяние е обвинен и е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
както и да е идентично с посочената за нарушена правна норма. В конкретният
случая не е ясно, коя норма приема за нарушена административнонаказващия
орган. Неясното и неправилно обвинение и неточната и неясна правна квалификация на същото, представляват съществени нарушения на процесуалните
правила за издаване на НП. Начинът на неговото формулиране, освен че нарушава правото на защита на наказаното лице не позволява на
съда да извърши
дължимата проверка за спазване на
материалния закон.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на
НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика. Нещо повече. В НП така, както е записано, не става ясно
кога точно и откъде административнонаказващият
орган приема, че е извършено нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 10 от ЗВМД: "отговарят
за официалната идентификация и съдействат за изпълнението на мерките по
програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по
животните и зоонози“.
Посочената разпоредба е обяснителна и не съдържа състав
на административно нарушение. От обстоятелствената част на АУА и НП не може да
се направи извод с какво точно деяние жалбоподателя е осъществил нарушение по
чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД. За всеки вид животни съществува различен режим на
идентификация, каквато конкретизация не се съдържа нито в акта, нито в НП. При
това положение съдът счита, че
отново е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която изисква постановлението
да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае фактическия
състав на нарушението. Тези пропуски водят до съществено нарушаване
на правото на защита на
наказания, тъй като в случая съдът
действа само като въззивна инстанция
и не може да променя фактическата
обстановка, приета от административнонаказващия орган в постановлението. Непосочването, респ. некоректното посочване на АУАН и НП на конкретни факти, очертаващи обективната или субективна съставомерност на вмененото административно нарушение, всякога накърнява драстично правото на защита
на санкционираното лице, т. к. го лишава от възможността
да оспорва извършването на същото. И на последно
място по отношение на съществените
процесуални нарушения – налице е нарушение и на чл. 18 ЗАНН.
Това отново води до неяснота
по отношение на приетата фактическа
обстановка от АНО, спрямо която съдът
да осъществи контрол за законосъобразност.
Аналогичен е случаят с нарушението по чл.51, ал.1, т.1 от ЗВМД посочено в
НП, за което жалбоподателят е наказан на осн.чл.471а,
ал.2 от ЗВМД. Освен, че не съществува т.1 от посочената разпоредба, което също
е съществено процесуално нарушение,
поради грешно посочване на нарушената разпоредба, нормата на чл.51, ал.1 от
ЗВМД е бланкетна и в частта на предл.първо,
в която се посочва, че животните подлежат на официална
идентификация, а
животновъдните обекти на регистрация по реда на чл.137 от ЗВМД. В обвинението освен,
че следва да описано нарушението, следва да бъде посочена и точната нарушена
разпоредба. В случая чл.51, ал.1 от ЗВМД, препраща към други законови и
подзаконови нормативни актова, които не са посочени с оглед вида на животните,
съответно на различните животновъдни обекти.
Всички посочени
по-горе пороци, както на АУАН, така и на обжалваното НП, водят до извода, че
административно наказващият орган не е положил усилия да ги отстрани или поне
преодолее чрез проучване на специалните нормативни актове, съдържащи и
специални правни норми изключващи прилагането на общите правни норми, освен
това не е направил всичко зависещо от за точното и ясно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, което е съществено нарушение на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Установените пороци на АУАН,
възпроизведени и в обжалваното НП, лишават нарушителя от възможност да
организира защитата си и съда да извърши
преценка за законосъобразност на действията му. Допуснатите
нарушения на процесуалните правила при съставянето
и на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното НП са съществени
и налагат отмяната на последното само
на това основание.
Независимо от констатираните нарушения на процесуалните
правила от административнонаказващия орган,
обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по
същество, следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.473
от ЗВМД, установяването на нарушенията, издаването на наказателните
постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща
към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на
жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване
на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е
задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно
нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това
означава, че административно наказващият орган, следва в административно
наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното нарушение е
извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако
административно наказващият орган не докаже твърдяните
от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде
незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде
Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните
процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното
производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е
то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно.
По отношение на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД не се
установи с какво деяние/действие или бездействие/ наказаното дружество е
извършило отглеждането на животни, на които не е извършена официална
идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките
по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 от същия закон. Не са установени
сроковете за извършване на идентификация на всеки вид от животните,
собствеността им, от там и неизпълнение на тези задължения. Поради което съдът,
счита освен че не е осъществен от обективна страна състава на посоченото
нарушение.
По отношение на нарушението по чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД не се установи от
събраните по делото доказателства, как с какви деяния дружеството
жалбоподател не е изпълнило задълженията
си
за официалната идентификация и/или не е съдействало за изпълнението на мерките по
програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по
животните и зоонози, кои точно мерки. Това нарушение въпреки неяснотата на обстоятелствата при
които е извършено, според настоящия състав се припокрива с първото посочено в
НП. Поради което съдът, счита освен че не е осъществен от обективна страна
състава на посоченото нарушение.
Същото се отнася и за нарушението по
чл.51, ал.1 от ЗВМД, която разпоредба е бланкетна и
не става ясно кои животни на каква идентификация подлежат, в какъв срок, по кой
ред и как /точното действие или бездействие/ жалбоподателя е осъществил нарушението, което
отново се покрива с гореизброените такива. Поради което не е осъществено
нарушението от обективна страна. Тук следва да се отбележи, че именно ОДБХ
следва да дава консултации на собствениците на регистрирани по ЗВМД обекти, как
точно, правилно и законосъобразно да изпълняват предписанията на БАБХ с оглед опазване
здравето на животните и хуманното отношение към тях и опазване здравето на
хората. В тази връзка съгласно чл.131, ал.1, т.1 от ЗВМД, контролните органи,
след като установят нарушения по този закон, имат възможност да дават указания, в които
определят срокове за отстраняване на нарушенията.
В тежест на административнонаказващия орган (по аргумент от, във връзка
с ), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител (в тази насока са и указанията, дадени в
задължителното за съдилищата .).
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон.
Разноски не са претендирани
от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №ЗЖ-47/06.11.2019 г., издадено от Директора
на ОДБХ гр.Шумен, с което на
„ХЕПС АГРО“ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***,
представлявано по закон от Д.П.П., за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД и на осн.чл.420а,
ал.2 от ЗВМД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 лв., за нарушение по чл.132, ал.1, т.10 от ЗВМД и на осн.чл.417, ал.2 от ЗВМД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лв. и за нарушение по
чл.51, ал.1, т.1 от ЗВМД и на осн.чл.471а, ал.2 от
ЗВМД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500.00 лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните
основания, предвидени в НПК.
Районен съдия:
„