Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.12.2019
г.
В И М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на шести
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 6570/2018 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с искане съдът да признае за
установено по отношение на С.Й.С., ЕГН **********,
и Т.С.С., ЕГН **********, че същите, в качеството си
на солидарни длъжници по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства №- 232-Р-005/11.09.2008 г. и Анекс №-6/11.09.2012 г. към него, дължат
сумите, както следва: 74 577,27 лева (седемдесет и четири хиляди петстотин седемдесет и седем лева и двадесет и
седем ст.)- главница по Договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства №-232-Р-005/11.09.2008 г. и Анекс №-6/11.09.2012 г. към него, ведно със законната лихва,
считано от 24.11.2017г. до окончателното им изплащане; 18 768,80 лева
(осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет ст.) -
договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017г.; 28 630,92лева
(двадесет и осем хиляди шестстотин и тридесет лева и деветдесет и две ст.) –
лихва върху просрочена главница за периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017г; 19
504,86 лева (деветнадесет хиляди петстотин и четири лева и осемдесет и шест
ст.) – наказателна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 23.11.2017г.. и 4534,63
лева (четири хиляди петстотин тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки)
- просрочена лихва (миграция) за периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017г., за
което вземане е издадена на 02.12.2017г. заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
от същата дата по ч.гр.д. № 83219 по описа на СРС за 2017 г., 31-ви състав.
В исковата молба ИЩЕЦЪТ „У.Б."
АД, ЕИК *******, чрез адвокат Д.Д. – САК твърди, че на 11.09.2008г. между „У.Б." АД,
от една страна, „С." ЕООД - кредитополучател („длъжник") и Т.С.С. - солидарен длъжник, от друга, е подписан Договор за
банков револвиращ кредит за оборотни средства №-232-Р-005 („договора"),
при условията на който кредиторът предоставя на кредитополучателя и при
солидарната отговорност на солидарните длъжници
револвиращ кредит, а кредитополучателят усвоява, ползва целево и връща ведно с
начислените лихви и други дължими разходи в предвидените в договора условия и
срокове и в съответствие с Общите условия, при които „У.Б." АД предоставя
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност („ОУ"), с които
кредитополучателят и третото задължено лице са се запознали и приели с
подписването на съглашението. Кредитът е предоставен на ответното дружество за
оборотни средства с цел покриване на текущи разходи, свързани с дейността на
дружеството, като е уговорено правото на кредитополучателя да усвоява и
погасява многократно (револвира) изцяло или частично
суми по предоставения му кредит, до максимално разрешения му размер от 80
000,00 лева, чрез посочена в т.6 сметка, в рамките на срока за ползване - до
10.09.2009г. Предвиден е краен срок за погасяване на главницата - 11.09.2009г.
и падеж на лихви по редовния дълг - на 20-то число от месеца, съответно в
последния ден, в който изтича срока за издължаване на главница. В съглашението
са индивидуализирани годишния лихвения процент върху главницата - редовна и
просрочена, и върху текущия дълг, комисионните на банката за управление на кредита. Вземането на банката
е обезпечено с учреден в нейна полза залог по реда на Закона за договорите за
финансови обезпечения върху всички вземания, настоящи и бъдещи, на
кредитополучателя и на третите задължени лица по всички сметки в национална и
чуждестранна валута, на които са титуляр при банката. Впоследствие с подписани
шест броя анекси страните се съгласяват да бъдат направени промени в договор за
банков револвиращ кредит за оборотни средства №-232-Р-005/11.09.2008 г., както
следва: С Анекс №1/08.09.2009 г. се предоговарят годишния лихвен процент върху
редовна главница, просрочена главница и текущия дълг (точки 4, 4.1, 4.2. и 4.3.
от договора), комисионните за управление на кредита, сроковете за усвояване на
кредита и за погасяване на главницата - 11.09.2010 г., като кредитополучателят
и третите задължени лица декларират, че са запознати и са получили екземпляр от
ОУ, в редакцията им в сила от 08.12.2008 г. Постигнато е съгласие за отнасяне
на новите ОУ към разпоредби от договора, като страните детайлно регламентират
отношенията си в този аспект. С Анекс №2/08.09.2010 г. годишният лихвен процент
по кредита се променя, считано от 06.08.2010г. (точка 4 от договора, изменен с
Анекс 1). Въвежда се нов солидарен длъжник - С.Й.С., удължава се срокът за
усвояване на кредита до 11.09.2011 г., учредява се залог на вземане по сключен
договор за изработка от 05.07.2010 г. между кредитополучателя и фирма „Т."
ЕООД на стойност 160000,00 лева, посочени в отделен опис, представляващ
неразделна част от договора. Кредитополучателят приема да подпише съгласие за
директен дебит по сметки в банката, както и се задължава да остане на пълно
банково обслужване в банката за срока на ползване на кредита, като в противен
случай лихвения процент по кредита се завишава с три пункта. Неразделна част
към анекс №-2 са ОУ на банката в редакцията им към датата на подписването му, с
чието съдържание страните са се запознали. С Анекс №-3/08.09.2011 г. се
променят срокът за ползване и погасяване на суми от кредита, лихвените условия,
предвидени в т.4.1, т.4.2, т.6 и т.7.1 от договора; крайният срок за
издължаване (погасяване) на главницата, както следва: до 31.01.2012 г. -
20000,00 лева и до 08.09.2012 г. - 60000,00 лева. Страните дават изричното си и
безусловно съгласие промените с Анекса, както и вземанията на банката да бъдат
обезпечавани с учредени в полза на банката залог по ЗДФО върху всички вземания
настоящи и бъдещи на кредитополучателя и солидарните длъжници по всички сметки
в национална и чуждестранна валута, на които са титуляр банката, като банката
има право да събира всичките си непогасени изискуеми вземания, основани на
договора за кредит и промените към него, направени с поредните анекси, чрез
продажба на ипотекираните имоти и заложеното имущество без оспорвания от страна
на ипотекарните длъжници и залогодателите. Всички останали клаузи в договора,
които не са изрично променени с Анекс №-3, остават в сила. С Анекс
№-4/30.01.2012 г., считано от датата на влизането му в сила, страните се
съгласяват и приемат, че установеното в договора за кредит и анексите към него
в пълен обем и изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието и параметрите,
установени с този анекс, който регулира всички отношения между страните до
окончателното събиране на вземанията на банката по договора за кредит в пълен
размер (срокове за усвояване и погасяване на кредита, лихви и комисионни,
издължаване, права и задължения, предсрочна изискуемост и др. условия). С
подписване на Анекс №-4 се прекратява действието на всякакви други ОУ към
договора за кредит, като вместо тях се прилагат ОУ, при които „У.Б." АД предоставя
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, одобрени с решение на УС на
банката и в сила от 08.11.2010г. С Анекс №-5/29.02.2012г., считано от датата на
влизането му в сила, страните отново преуреждат установеното в договора за
кредит и анексите към него в пълен обем, като приемат уговореното с него
относно регулиране на всички отношенията между страните до окончателното
събиране на вземанията на банката по договора в пълен размер (краен срок за
усвояване на кредита - 07.09.2012г. и краен срок за погасяване на кредита -
08.09.2012г., лихви и комисионни, издължаване, права и задължения, предсрочна
изискуемост и др. условия). В сила остават ОУ на банката от 08.11.2010г. С последно подписания Анекс №-6/11.09.2012г.
страните отново преуреждат установеното в договора за кредит и анексите към
него в пълен обем, като приемат уговореното с него относно регулиране на всички
отношенията между страните до окончателното събиране на вземанията на банката
по договора в пълен размер. В т.2.5 от Анекс №-6/11.09.2012г., страните се
съгласяват, че към датата на подписване на анекса размерът на неиздължената,
просрочена и изискуема част от главницата е в размер на 80 000 лева, а сума в
размер на 4 555, 63 лева е начислената, просрочена и изискуема лихва
/миграция/, към същата дата, съгласно т.2.7 от анекса. При подписване на анекса
страните се уговарят в т. 2.8 горните суми по т.2.5 и т. 2.7 да бъдат
преоформени в редовен дълг в размер на 84 555,63 лева и считат тази сума за
изцяло усвоена от кредитополучателя, съгласно т.6 от Анекс 6. Уговорен е краен
срок за погасяване на задължението в т.7 от анекса и той е 21.08.2015г. Приет е
погасителен план в т.7.1, съгласно който кредитополучателят се задължава да
изплати задължението по главницата както следва: на 21.09.2012г. - 1 месечна
вноска в размер на 480 лева; от 21.10.2012г. до 21.08.2013г. -11 месечни вноски
в размер на 20 лева; от 21.09.2013г. до 21.02.2014г. - 6 месечни вноски в
размер на 1500 лева; от 21.03.2014г. до 21.07.2014г. - 5 месечни вноски в
размер на 2500 лева; от 21.08.2014г. до 21.12.2014г. - 5 месечни вноски в
размер на 3500 лева; от 21.01.2015г. до 21.07.2015г. - 7 месечни вноски в
размер на 5000 лева; на 21.08.2015г. една изравнителна вноска в размер на
5300лева. По отношение на лихвите за редовен дълг погасителният план по т.7.4
от анекса е следния: от 21.09.2012г. до 21.08.2013г. - 12 месечни вноски в
размер на 20 лева; от 21.09.2013г. до 21.01.2014г. - 5 месечни вноски в размер
на 700 лева; на 21.02.2014г. една последна изравнителна вноска в размер на
815.63 лева. Ищецът излага, че кредитополучателят не е изпълнил ангажиментите
си по т.12 от Анекс №6/11.09.2012г. към договора, за погасяване на
предоставения кредит, като на основание т.7 от същия Анекс №-6, поради изтичане
срока на съглашението на 21.08.2015 г., цялото задължение на длъжниците към банката е
станало изискуемо и дължимо. Ето защо на 24.11.2017г. „У.Б." АД подава
заявление с вх. №-3090600 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. №
83219 по описа на СРС за 2017г., 31-ви състав. Заявлението е подадено срещу
солидарните длъжници по договора С.Й.С. и Т.С.С.. Посочено е, че вземането на банката произтича от
документ - извлечение от счетоводни книги на банката, с което се установява вземане на банката с
референтен номер на контракт 950LTC0122580201, Договор за банков револвиращ
кредит за оборотни средства №-232-Р-005/11.09.2008 г. и Анекс No-6/11.09.2012
г. към него. Въз основа на посоченото извлечение, както и другите приложени
доказателства, на 02.12.2017г. Софийски районен съд е издал заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, с която длъжниците Т.С.С. и С.Й.С. са
осъдени да заплатят солидарно на „У.Б." АД сумата от 74 577,27 лева
главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства
№-232-Р-005/11.09.2008 г. и Анекс №-6/11.09.2012 г. към него, ведно със
законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното им изплащане; 18
768,80 лева - договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017г.; 28 630,92лева
– лихва върху просрочена главница за периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017г; 19
504,86 лева - наказателна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 23.11.2017г.. и
4534,63 лева - просрочена лихва (миграция) за периода от 21.10.2012г. до
23.11.2017г. и 6 184,63 лева - разноски по делото, и изпълнителен лист, от
същата дата, по ч.гр.д. № 83219 по описа на СРС за 2017 г„ 31-ви състав. Впоследствие
по молба на банката е образувано изпълнително дело №- 20188410400516/2018г. по
описа на ЧСЙ Неделчо Митев, по което дело са извършени действия по събиране на
вземането на ищеца. В рамките на изпълнителното производство, след връчване на
заповедта за незабавно изпълнение, спазвайки условията и срока по чл.419 от ГПК, С.Й.С. и Т.С.С. са възразили писмено срещу
издадената заповед.
ОТВЕТНИЦИТЕ- С.Й.С., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, представлявани от
процесуалния си представител адвокат Т.Б.,***, със служебен адрес: гр. Пловдив,
бул. “*******, оспорват предявения иск. Твърдят, че имат качеството на
поръчители по процесния договор за банков кредит, предвид което се позовават на
изтекъл преклузивен срок по реда на чл. 147, ал.1 ЗЗД. Оспорват документа, въз
основа на който е издадена процесната заповед за
изпълнение, да има характеристиките на „извлечение от счетоводните книги“.
Отделно излага, че процесният заем не е усвоен, както и че не е налице
неизпълнение на договорните задължения, както и твърдят, че не е настъпила
изискуемостта. Правят възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора
за кредит.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените от него твърдения.
Въз основа на изрична молба, на основание чл. 218 от ГПК, по делото е
конституирано като трето лице помагач на ищеца – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********. Същата поддържа становище за основателност на
предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено
следното:
От представените материали по ч.гр.д. № 83219/2017
г. по описа на СРС е видно, че „У.Б."
АД, ЕИК *******, е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.2 от ГПК (въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката) срещу ответниците
С.Й.С., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН **********. Представеното
извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане. Същото съдържа информация за размера на
задължението за главница и видове лихва, за длъжника, за падежа и за броя и падежа на неплатените вноски.
Предвид това заявлението правилно е било уважено от заповедния съд, който е
издал заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. чл. 418 от ГКК от 02.12.2017
г., с която ответниците са осъдени солидарно да заплатят на „У.Б." АД
сумата от 74 577,27 лева главница по Договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства №-232-Р-005/11.09.2008 г. и Анекс №-6/11.09.2012 г. към него,
ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното им
изплащане; 18 768,80 лева - договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до
23.11.2017г.; 28 630,92лева – лихва върху просрочена главница за периода от
21.10.2012г. до 23.11.2017г; 19 504,86 лева - наказателна лихва за периода от
21.10.2012 г. до 23.11.2017г.. и 4534,63 лева - просрочена лихва (миграция) за
периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017г. и 6 184,63 лева - разноски по делото, и
изпълнителен лист, от същата дата, по ч.гр.д. № 83219 по описа на СРС за 2017
г., 31-ви състав. В законоустановения срок по делото са постъпили възражения по
реда на чл. 414 от ГПК от двамата длъжници, поради което са дадени указания на
заявителя да подаде иск по реда на чл. 422 от ГПК. В установения от закона срок заявителят е
предявил настоящият иск с искане да се установи дължимостта на присъдените със
заповедна за изпълнение вземания.
Между страните не
съществува спор, а е видно и от представените писмени доказателства, че на 11.09.2008 г. между „У.Б." АД („кредитор/банката"), от една страна, „С." ЕООД - кредитополучател („длъжник")
и Т.С.С. - солидарен длъжник
от друга, е подписан Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №-232-Р-005 („договора"), при условията на който кредиторът предоставя на кредитополучателя и при солидарната отговорност на солидарните длъжници, револвиращ кредит,
а кредитополучателят усвоява,
ползва целево и връща ведно с начислените
лихви и други дължими разходи в предвидените в договора условия и срокове и в съответствие с Общите условия, при които
„У.Б." АД предоставя кредити
на лица, осъществяващи стопанска дейност („ОУ").
Няма спор между
страните, че кредитът е предоставен на „С.“ ЕООД за оборотни средства, с цел
покриване на текущи разходи, свързани с дейността на дружеството, като е
уговорено правото на кредитополучателя да усвоява и погасява многократно
(револвира) изцяло или частично суми по предоставения му кредит до максимално
разрешения му размер от 80 000,00 лева, чрез посочена в т.6 сметка, в рамките
на срока за ползване - до 10.09.2009г. Предвиден е краен срок за погасяване на
главницата - 11.09.2009г., и падеж на лихви по редовния дълг - на 20-то число
от месеца, съответно в последния ден, в който изтича срокът за издължаване на
главница.
В чл. 4 от договора е установено, че годишният лихвен процент(ГЛП) се
образува от базов лихвен индекс – SOFIBOR 1 W и надбавка. Към момента на сключване
на договора базовият лихвен индекс е в размер на 5.911%, а надбавката е 4.539%
или общо ГЛП е в размер на 10,45 % за редовна главница. За просрочена главница
базовият лихвен индекс е в размер на 5.911 %, а надбавката е в размер на 6.539%
или ГЛП е в размер на 12.45%.
От чл.8.4.1 и чл. 8.4.2 на приложимите към договора за кредит Общи условия
е видно, че банката има право да променя(увеличава) едностранно въз основа на
решение на оторизирания си за това орган размера на приложимия към даден лихвен
период базов лихвен процент, като променя определения към датата на договора размер
на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар и при спазване
на методологията за това, определена в договора и ОУ, без да е необходимо
заявеното чрез подписване на отделен анекс изрично съгласие на
кредитополучателя и солидарните длъжници.
Съобразно чл. 8.4.2 банката има право да привежда БЛП в съответствие с
пазарните условия като съгласно и по реда, установен в тези ОУ, към приложимия
за периода на олихвяването договорен пазарен лихвен индекс прибавя променената
премия в размер до 2 процентни пункта за всяка актуализация. Банката има право да направи посоченото
едностранно изменение при промяна на нормативната база и/или условията на
финансовите пазари и/или възникване на други обективни обстоятелства, водещи до
съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс,
включително, но не само при: изменение
поне с 0,4 процентни пункта за месец на индекса на потребителските цени
на България, при изменение от поне от 1 процентен пункт за месец на валутен
курс евро/лев или евро/ щ.долар, отмяна на валутния борд, изменение с минимум
0.5 процентни пункта на месец на стойностите на средните годишни лихвени нива
по новопривлечените срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства,
обявявани в статистиката на БНБ, изменение с поне 0.5 процентни пункта за месец
на основния пазарен измерител за кредитен риск на България за периоди между 1 и
10 години, промяна в кредитния рейтинг на България според някоя от основаните
рейтингови агенции, промени в регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането на банките и изискванията към тях, в това число въвеждане на
ограничения и допълнителни разходи.
С Анекс №-1/08.09.2009 г. се предоговарят годишният лихвен процент върху
редовна главница, просрочена главница и текущият дълг (точки 4, 4.1, 4.2. и
4.3. от договора), комисионните за управление на кредита, сроковете за
усвояване на кредита и за погасяване на главницата - 11.09.2010 г., като
кредитополучателят и третите задължени лица декларират, че са запознати и са
получили екземпляр от ОУ, в редакцията им в сила от 08.12.2008 г. Постигнато е
съгласие за отнасяне на новите ОУ към разпоредби от договора, като страните
детайлно регламентират отношенията си в този аспект.
С Анекс №-2/08.09.2010 г. годишният лихвен процент по кредита се променя,
считано от 06.08.2010г. (точка 4 от договора, изменен с Анекс 1). Въвежда се
нов солидарен длъжник - С.Й.С., удължава се срокът за усвояване на кредита до
11.09.2011 г., учредява се залог на вземане по сключен договор за изработка от
05.07.2010 г. между кредитополучателя и фирма „Т." ЕООД на стойност
160000,00 лева, посочени в отделен опис, представляващ неразделна част от
договора. Кредитополучателят приема да подпише съгласие за директен дебит по
сметки в банката, както и се задължава да остане на пълно банково обслужване в
банката за срока на ползване на кредита, като в противен случай лихвеният
процент по кредита се завишава с три пункта. Неразделна част към анекс №-2 са
ОУ на банката в редакцията им към датата на подписването му, с чието съдържание
страните са се запознали.
С Анекс №-3/08.09.2011 г. се променят се срокът за ползване и погасяване на
суми от кредита, лихвените условия предвидени в т.4.1, т.4.2, т.6 и т.7.1 от
договора; крайният срок за издължаване (погасяване) на главницата, както
следва: до 31.01.2012 г. - 20000,00 лева и до 08.09.2012 г. - 60000,00 лева.
Страните дават изричното си и безусловно съгласие промените с Анекса, както и
вземанията на банката, да бъдат обезпечавани с учредени в полза на банката
залог по ЗДФО върху всички вземания, настоящи и бъдещи на кредитополучателя и
солидарните длъжници по всички сметки в национална и чуждестранна валута, на
които са титуляр банката, като банката има право да събира всичките си
непогасени, изискуеми вземания, основани на договора за кредит и промените към
него, направени с поредните анекси, чрез продажба на ипотекираните имоти и
заложеното имущество без оспорвания от страна на ипотекарните длъжници и
залогодателите. Всички останали клаузи в договора, които не са изрично
променени с Анекс №-3, остават в сила.
С Анекс №-4/30.01.2012 г., считано от датата на влизането му в сила,
страните се съгласяват и приемат, че установеното в договора за кредит и
анексите към него в пълен обем и изцяло се преурежда, заменя и приема
съдържанието и параметрите, установени с този анекс, който регулира всички
отношения между страните до окончателното събиране на вземанията на банката по
договора за кредит в пълен размер (срокове за усвояване и погасяване на
кредита, лихви и комисионни, издължаване, права и задължения, предсрочна
изискуемост и др. условия). С подписване на Анекс №-4 се прекратява действието
на всякакви други ОУ към договора за кредит, като вместо тях се прилагат ОУ,
при които „У.Б." АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност, одобрени с решение на УС на банката и в сила от 08.11.2010г.
С Анекс №-5/29.02.2012г.,считано от
датата на влизането му в сила, страните отново преуреждат установеното в
договора за кредит и анексите към него в пълен обем, като приемат уговореното с
него относно регулиране на всички отношенията между страните до окончателното
събиране на вземанията на банката по договора в пълен размер (краен срок за
усвояване на кредита - 07.09.2012г. и краен срок за погасяване на кредита -
08.09.2012г., лихви и комисионни, издължаване, права и задължения, предсрочна
изискуемост и др. условия). В сила остават ОУ на банката от 08.11.2010г.
С последно подписания Анекс
№-6/11.09.2012г. страните отново преуреждат установеното в договора за кредит и
анексите към него в пълен обем, като приемат уговореното с него относно
регулиране на всички отношенията между страните до окончателното събиране на
вземанията на банката по договора в пълен размер. В т.2.5 от Анекс
№-6/11.09.2012г. страните се съгласяват, че към датата на подписване на анекса,
размерът на неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата е в размер
на 80 000 лева, а сума в размер на 4 555, 63 лева е начислената, просрочена и
изискуема лихва /миграция/, към същата дата, съгласно т.2.7 от анекса. При
подписване на анекса страните се уговарят в т. 2.8 горните суми по т.2.5 и т.
2.7 да бъдат преоформени в редовен дълг в размер на 84 555,63 лева и считат
тази сума за изцяло усвоена от кредитополучателя, съгласно т.6 от Анекс 6. Уговорен
е краен срок за погасяване на задължението в т.7 от анекса и той е 21.08.2015г.
Приет е погасителен план в т.7.1, съгласно който кредитополучателят се
задължава да изплати задължението по главницата, както следва: на 21.09.2012г.
- 1 месечна вноска в размер на 480 лева; от 21.10.2012г. до 21.08.2013г. -11
месечни вноски в размер на 20 лева; от 21.09.2013г. до 21.02.2014г. - 6 месечни
вноски в размер на 1500 лева; от 21.03.2014г. до 21.07.2014г. - 5 месечни
вноски в размер на 2500 лева; от 21.08.2014г. до 21.12.2014г. - 5 месечни
вноски в размер на 3500 лева; от 21.01.2015г. до 21.07.2015г. - 7 месечни
вноски в размер на 5000 лева; на 21.08.2015г. една изравнителна вноска в размер
на 5300лева;
По отношение на лихвите за редовен дълг погасителният план по т.7.4 от
анекса е следния: от 21.09.2012г. до 21.08.2013г. - 12 месечни вноски в размер
на 20 лева; от 21.09.2013г. до 21.01.2014г. - 5 месечни вноски в размер на 700
лева; - на 21.02.2014г. една последна изравнителна вноска в размер на 815.63
лева;
Съобразно заключенията на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени, въз основа на процесния договор за кредит
дружеството кредитополучател е усвоило сумата от 159 000 лв. Непогасената
част от главницата е в размер на 74 577,27 лв. Непогасената част от
договорната лихва се равнява на сумата от 18 768,80 лв. за периода от
21.09.2012 г. до 28.07.2015 г. След този период не е начислявана. За периода от
21.09.2012 г. до 23.11.2017 г. е налице
дължима лихва за просрочена главница в размер на 27 807,75 лв.
Незаплатените суми за разсрочена лихва съгласно условията на Анекс № 6 към
договора за периода от 21.09.2012 г. до 21.02.2014 г. е в размер на 4 534,63 лв. След този период не е начислявана.
За периода от 22.10.2012 г. до 23.11.2017 г. не е заплатена и сумата от 19 919,09
лв. наказателна лихва. Неустойка не е била начислявана от страна на банката,
като освен това не е налице капитализиране на лихви. Начислената лихва върху редовна главница
за периода от 23.09.2008 г. до 29.12.2008 г. (преди подписването на Анекс № 1) е
в размер на 614,01 лева. При прилагане на ГЛП, определен по Договора за банков
кредит без едностранно увеличение от страна на банката, който е 10,45 %, би се
дължала лихва в размер на 602,04 лева или банката е събрала в повече сумата от 11,97 лева.
Начислената от Банката лихва върху редовна главница за
периода от 12.09.2008 г. до 08.09.2009 г.(преди първия анекс към договора) е 3
946,17 лева, а при прилагане на лихвен процент от 10,45 за периодите от 23.09.2008
г. до 29.12.2008 г. и запазване на лихвения процент за останалите дни (12.09.2008
г. до 20.09.2008 г. и от 29.12.2008 г.
до 07.09.2009 г., би се начислила лихва в общ размер на 4 102,44 лева, или с
156,27 лева повече. Това означава, че за 12.09.2008 г. до 08.09.2009 г. банката е събрала по-ниска от договорената към
момента на сключване на договора като разликата е 156,27 лв. За периода на
действие на Анекс № 6/11.09.2012 г. начислената лихва върху редовна главница за
периода от 11.09.2012 г. до 21.09.2012 г.( в колона 9 от Таблица № 2 на стр. 6
— 7 (от ред 1 до 2) от допълнителното заключение е в размер на 533,02 лева. При
прилагане на ГЛП при сключване на Анекс № 6/11.09.2012 г. за тези дни, който е
11,18 %, би се дължала лихва в размер на 495,39 лева или банката е събрала сума
в повече в размер на 37,63 лева. Прилаганият от
банката среден годишен лихвен процент е
в размер на 9,00955 за периода от сключването на договора за заем до
подписването на Анекс № 6 при договорен в първоначалния договор 10,45. За
периода след подписването на Анекс № 6 банката е прилагала среден лихвен
процент в размер на 10,59995, при договорен лихвен процент от 11,18.
В съдебно заседание, проведено на 06.12.2019 г., вещото
лице уточнява, че с оглед направените изчисления в двете експертизи се
установява, че, ако банката бе прилагала уговорения по Договора за банков
кредит и Анекс № 6 годишен лихвен процент, тя би начислила по-голяма сума за
договорна лихва от тази, която действително
е начислена и се претендира в настоящето производство.
По делото е представен договор за цесия, от който е
видно, че вземанията, предмет на настоящето дело са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за което длъжниците(ответниците) са
били редовно уведомени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
следва да се квалифицира по чл. 422 ГПК.
В доказателствената тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно основание за възникване на претендираното вземане (договор за банков
кредит). Ответникът от своя страна трябва да докаже направените от него
възражения.
От представените
пред съда доказателства, в частност договор за кредит и 6 бр. анекси към него,
се установява, че между ищецът и „С." ЕООД(кредитополучател) е
налице валиден договор за банков кредит, а ответникът Т.С.С., който е законен представител на „С." ЕООД е встъпил
в дълга на кредитополучателя като солидарен длъжник по реда на чл. 101 от ЗЗД,
в качеството си на физическо лице.
Видно от Анекс № 2 към договора за
кредит ответникът С.Й.С. също е встъпила в дълга на кредитополучателя като
солидарен длъжник, без по делото да е установено, че тя се намира в търговски
или професионални отношения с кредитополучателя.
Възражението на ответника С.Й.С., че не е солидарен длъжник, защото не е
подписала самия договор за заем е неоснователно. Видно е, че с Анекс № 2(който също
има характер на договорно съглашение, което обаче е допълнително към основно такова), същата е
дала съгласието си да встъпи в дълга на кредитополучателя, като Анекса носи нейния
подпис, който не е оспорен в хода на делото.
Възраженията на ответниците, че всъщност са поръчители по договора за
кредит, а не са встъпили в дълга по реда на чл. 101 от ЗЗД, не се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства. Видно от текста на договора за
кредит и Анекс № 2, те двамата са встъпили в дълга по реда на чл.101 от ЗЗД,
като никъде не фигурира уговорка, че те ще предоставят обезпечение като
поръчители.
От приетото горе следва неоснователност и на възраженията на ответниците,
че исковата претенция е недопустима поради пропускане на срока по чл. 147 от ЗЗД. Посочената в тази разпоредба защита е предоставена единствено и само на
поръчителя, а ответниците нямат това качество. Те отговарят като солидарни
длъжници съобразно чл. 101 от ЗЗД без ограничение във времето, което да е
обвързано от предявяване на претенция срещу главния длъжник.
Неоснователно се явява и възражението на ответника Т.С.С. за нищожност на договора за кредит, съответно и на съглашението за
встъпване в дълг поради наличието на неравноправни клаузи в първия. В договора
за кредит изрично е посочено, че този
ответник е законен представител на търговското дружество, което е
кредитополучател. Физическото лице, което е съдлъжник по договор за банков
кредит или обезпечаващо такъв, по който кредитополучател е търговец, може да
има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и
да се позовава на неравноправност на клаузи от договора за кредит само ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително
когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговско дейност или професия, ако това физическо лице има
тесни професионални ( функционални) връзки с посоченото търговско дружество,
като например негово управление или мажоритарно участие.(Решение №
84/20.07.2017 г., постановено по дело № 1934/2015 г. на I Т.О. на ВКС).
Като се има предвид изложеното ответникът Т.С.С., като
законен представител на търговското дружество –кредитополучател, няма
качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и не
може да се позовава на нищожност на договора за кредит, произтичаща от
наличието на неравноправни клаузи в него. Съобразно приетите по делото съдебно-счетоводни
експертизи искът е основателен досежно този ответник за следните суми: 74 577,27 лева главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства №-232-Р-005/11.09.2008 г. и Анекс №-6/11.09.2012 г. към него, ведно
със законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното им изплащане; 18
768,80 лева - 18 768,8 лв. договорна
лихва за периода от 21.10.2012 г. до 28.07.2015 г., като претенцията за
периода от 28.07.2015 г. до 23.11.2017г. следва да се отхвърли, тъй като в този
период лихва не е начислявана; 27 807,75 лв. – лихва върху
просрочена главница за периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017 г., като тази
претенция е неоснователна за сумата от 27 807,75 лв. до пълния предявен размер
от 28 630,92 лв., съобразно заключението на СЧЕ; 19 504,86 лева -
наказателна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 23.11.2017г. и 4534,63 лева -
просрочена лихва (миграция) за периода от 21.10.2012 г. до 21.02.2014 г., като
претенцията е неоснователна за периода
от 21.02.2014 г. до 23.11.2017 г., тъй като за този период не е начислявана
лихва.
Правното положение на ответника С.Й.С. обаче е различно от това на Т.С.С.. Същата
не е свързана пряко с търговското дружество - кредитополучател чрез търговска
или професионална дейност и е встъпила в дълга по лични съображения, в
качеството си на физическо лице, вероятно поради личните си отношения с
ответника Т.С.С.. Поради
това този ответник има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита
на потребителите и като такъв може да се позовава на недължимост на
претендираното вземане поради нищожност на договора за кредит на основание
наличие на неравноправна клауза в него. Дори и да не е налице такова изрично
позоваване от страна на този ответник спрямо него съдът дължи и служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.
Във връзка с приетото в горния абзац съдът споделя
практиката на ВКС, формирана в решение № 77/22.04.2015 г.
по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015
г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016 г.
по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016 г.
по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016
г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016
г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017
г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. Съгласно тази
практика една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните
предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е
сключена във вреда на потребителя.
Доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че клаузите на чл. чл.8.4.1 и чл. 8.4.2 от Общите условия
към договора са договорени индивидуално е на ищцовата страна, която в хода на
делото не е събрала доказателства в тази посока. Предвид това следва да се приеме,
че първата предпоставка от посочените горе е налице и съглашенията във връзка с
едностранната промяна на годишния лихвен процент не са индивидуално уговорени.
Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143, ал.
1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не
зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи
отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал.
1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин,
както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация
как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Във формираната постоянна
практика е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща
възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз
основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на
доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП.
Съгласно решение №
95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни
индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да
е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор,
например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не
може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП,
за да е приложимо правилото на чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП. В решение №
165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е
прието, че когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и
поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи
базовия лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава
възнаградителната лихва, разпоредбата на чл. 144, ал.
2 ЗЗП не може да бъде приложена. В решение № 205/07.11.2016
г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., е посочено, че
уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП е неприложимо. Изключението е въведено следователно при
презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му
поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното
поле на изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП, което следва както от целта на закона, така и от
систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл. 144, ал.
4 ЗЗП - при клауза в потребителски договор за индексиране на цени,
почтеността на добрия търговец предпоставя "методът на промяна в цените да
е описан подробно и ясно в договора". Посочването като част от
съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на
заетите парични средства може да бъде променена, е законово задължение на
банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал.
1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди
както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би
била дължимата от него месечна вноска.
От съдържанието на чл. 8.4.1 и чл. 8.4.2 от Общите
условия е видно, че банката е предвидила за себе си възможност едностранно да
променя годишния лихвен процент като променя дължимата премия(надбавка). В чл.
8.4.1 са предвидени няколко обективни фактора, които могат да бъдат основание
за реализирането на това право. Изброяването обаче не е изчерпателно, поради
което за потребителят остава неясно при какви други обстоятелства може да се
стигне до една такава едностранна промяна на лихвения процент по кредита. Освен
това в договора за банков кредит, както и в Общите условия към него не е
посочено, като част от съдържанието му, каква е методологията на изчисление на
това увеличение, т.е. как ще се определи до какъв размер да повиши лихвеният
процент чрез увеличение на размера на надбавката в рамките на предвиденото
ограничение от 2 процентни пункта за всяка актуализация. Не е маловажно да се отчете и фактът, че в договора не
е предвидена и възможност за кредитополучателя да прекрати същия при наличието
на едностранно увеличение на годишния лихвен процент, както и че е предвидена
единствено възможност годишният лихвен процент да бъде увеличаван в полза на
банката при наличието на неизчерпателно посочените фактори, но не и намаляван в
полза на потребителя при наличието на същите тези фактори.
С оглед изложеното настоящият съд намира, че клаузата на
чл. 8.4.1 и чл. 8.4.2 са нищожни спрямо ответника С.С.
поради неравноправност. Видно е, че въз основа на тези клаузи банката е прилагала
за периода от 23.09.2008 г. до 29.12.2008 г. (преди подписването на Анекс № 1) едностранно
увеличен годишен лихвен процент върху редовна главница като е събрала 11.97 лв.
в повече от дължимото съобразно уговореното в Договора за кредит. В същото
време обаче от експертизите се установи, че за периода на действие на
уговорения с договора лихвен процент ( до подписването на Анекс № 1) – от
12.09.2008 г. до 08.09.2009 г., в
отделни периоди банката е прилагала и
по-нисък ГЛП от уговорения, в резултат от което е компенсирала начисляването на
по –висок лихвен процент чрез едностранните си действия в периода от 23.09.2008 г. до 29.12.2008 г. и като
краен резултат дори е събрала сума, която е под дължимото за периода, отколкото
ако бе прилагала годишния лихвен процент за целия период, установен от Договора
за кредит преди сключването на анексите към него.( с 156,27 лв. по –малко от
дължимото, съобразно договора за периода до подписване на първия анекс).
От заключението на експертизите се установи и че за
периода на действие на Анекс № 6 банката едностранно е увеличила ГЛП за периода
от 11.09.2012 г. до 21.09.2012 г. като поради това е събрала в повече сумата от 37,63 лв. И тук обаче,
съобразно даденото в о.з. обяснение и посочения в експертизата среден годишен
лихвен процент, банката е компенсирала събраните в повече суми като в отделни
периоди от останалата част от периода на действие на условията по Анекс № 6 е
прилагала по –нисък ГЛП от договорения годишен лихвен процент съобразно Анекс №
6. Така се е стигнало до събирането на по-малка сума от страна на банката от
тази, която й се е следвало, ако през цялото време е бил прилаган само е
единствено ГЛП определен в Анекс № 6.
Като се има предвид изложеното, макар и да се установи,
че чл. 8.4.1 и чл. 8.4.2 от Общите условия към договора за кредит са
неравноправни и въз основа на тях е направено едностранно увеличение на
дължимата договорна лихва за два периода ( за няколко месеца преди подписването
на Анекс № 1 и за няколко месеца след
подписването на Анекс № 6 ), то в крайна сметка банката е начислила в
тежест на ответницата сума, която е по- малка от тази, която тя би дължала, ако
банката бе прилагала годишния лихвен процент, установен в договора за кредит и
Анекс № 6, като е компенсирала едностранно и незаконосъобразно увеличаване на
ГЛП със съответно намален годишен лихвен процент в други периоди.
Съответно претенцията на ищеца следва да бъде уважена в
съответствие с посочените от СЧЕ размери и срещу ответника С.С., тъй като наличието на неравноправни клаузи в договора
за заем не е довело до ощетяване на този
ответник.
С оглед приетото от СЧЕ С.С.
следва да заплати при условията на солидарност с Т.С. сумата от 74 577,27 лева
главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства
№-232-Р-005/11.09.2008 г. и Анекс №-6/11.09.2012 г. към него, ведно със
законната лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното им изплащане; 18
768,80 лева - 18 768,8 лв. договорна
лихва за периода от 21.10.2012 г. до 28.07.2015 г., като претенцията за
периода от 28.07.2015 г. до 23.11.2017г. следва да се отхвърли, тъй като в този
период лихва не е начислявана, 27 807,75 лв. – лихва върху
просрочена главница за периода от 21.10.2012г. до 23.11.2017г., като тази
претенция е неоснователна за сумата от 27 807,75 лв. до пълния предявен размер
от 28 630,92 лв., съобразно заключението на СЧЕ; 19 504,86 лева -
наказателна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 23.11.2017г.. и 4534,63 лева -
просрочена лихва (миграция) за периода от 21.10.2012 г. до 21.02.2014 г., като
претенцията е неоснователна за периода
от 21.02.2014 г. до 23.11.2017 г., тъй като за този период не е начислявана
лихва.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноските на заявителя, сторени
в заповедното производство, следва да се присъдят в тежест на ответниците до
размера от 6149,80 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В исковото производство разноските се разпределят както
следва: ищецът има право на направените от него разноски в размер на 8 910,27
лв., а ответникът има право на разноски в размер на 37 лв., пропорционално на
уважената/отхвърлената част от иска.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Т.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, и длъжникът С.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно на кредитора У.Б. АД,
ЕИК *******, представляван от Л. Х., Е. М., с адрес гр. София, пл. ****** сумата от 74 577,27 лв.,
главница по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №
232-Р-005 от 11.09.2008 г. и анекс № 6 от 11.09.2012 г., ведно със законна
лихва от 24.11.2017 г. до изплащане на вземането, че същите дължат солидарно на кредитора У.Б. АД, ЕИК ******* и сумата от 18 768,8 лв. договорна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 28.07.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за тази претенция за
периода от 28.07.2015 г. до 23.11.2017г., доколкото в този период лихва не е
начислявана, че дължат
солидарно и сумата от 19504,86 лв.
наказателна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 23.11.2017 г., както и сумата от 4534,63 лв. просрочена лихва
(миграция) за периода от 21.10.2012 г. до 21.02.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за същата за периода от
21.02.2014 г. до 23.11.2017 г., тъй като за този период не е начислявана лихва, че дължат и сумата от 27 807,75 лв. лихва върху просрочена главница за периода от
21.10.2012 г. до 23.11.2017 г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 27 807,75 лв. до пълния предявен размер от 28 630,92
лв. лихва върху просрочена главница за периода от 21.10.2012 г. до 23.11.2017
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Т.С.С., ЕГН ********** и С.Й.С., ЕГН ********** да
заплатят на У.Б. АД, ЕИК ******* сумата
от 8 910,27 лв. разноски за
исковото производство и сумата от
6149,80 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА У.Б. АД, ЕИК ******* да заплати на Т.С.С., ЕГН ********** и С.Й.С., ЕГН ********** сумата
от 37 лв., представляващи разноски по исковото производство на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :