РЕШЕНИЕ
№ 1007/27.02.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 2948 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, срещу М.Х.М., ЕГН: **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК чл.
79, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществуват следните вземания спрямо ответника за потребена
топлинна енергия по партида * за
имот, находящ се в гр. В., ж.к.
Мл., бл.*:
- 68,83 лв. за периода
м. 12.2015 г. до м. 04.2016 г., включително,
ведно със сумата от 18,62 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението, начислена за периода
от 01.02.2016 г. до
23.11.2018 г.;
- 115,73 лв. за периода
от м. 11.2016 г. до м.
04.2017 г., включително, ведно
със сумата от 19,22 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението, начислена за периода
от 01.01.2017 г. до
23.11.2018 г.;
- 131,30 лв. за периода
от м. 11.2017 г. до м.
04.2018 г., включително, ведно
със сумата от 8,95 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението, начислена за периода
от 01.01.2018 г. до
23.11.2018 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране
на заявлението – 07.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молбата ищецът „В.Е.В.” ЕАД, чрез адв. А.
Б., твърди, че в качеството му на
доставчик е доставял, а ответникът, в качеството му на потребител
по смисъла на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ и собственик на топлоснабдяван имот, находящ се
в гр. В., ж.к. Мл., бл.* потребявал топлинна енергия по открита партида
4997 по силата на Договор за
доброволна делба, вписан под акт
№ *г. на СБ - В.. Твърди се, че имотът
на потребление е придобит от трето
за спора лица с постановление за възлагане след
процесния период. Сочи се, че
сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа до топлинна
енергия. Присъединяването на Етажната собственост
на адрес: гр. В., ж.к. Мл.,
бл.* е извършено през 1994
г. За ответника се твърди да
са приложими ОУ на ДПТЕ от „Т. – В.” ЕАД, като заварен потребител
съгл. чл. 33, ал.1 от ОУ. По изложените
съображения моли предявения иск да е уважен. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът М.Х.М. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
чрез особения си представител адв. Т.С., с който искът се
оспорва по основание и размер. Сочи, че от
доказателствата по делото не може
да се установи
дължумостта и размерът на сумата. Оспорва
като недоказано и, че сградата в режим
на етажна собственост е присъединена към топлопреносната инсталациите с надлежно решение на общо
събрание на ЕС. Оспорва представените от ищеца по
делото писмени доказателства и сочи, че същите не
могат да установят отчетените за процесния период
показания. Поддържа, че произволно са
определени и периодите на забава. Счита,
че ищецът не е извършил надлежно
отчитане на индивидуалния и общия топломер. Излага, че произволното определяне на дължимото
за заплащане количество топлинна енергия противоречи на чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО на ЕП
и на Съвета от 05.04.2006 г. и Директива
2012/27 на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. относно енергийната ефективност. Определя като недоказано, че процесното СТИ е било в срока на
метрологичната си годност в процесните периоди. Оспорвам изцяло и дължимостта на акцесорните претенции за лихва
за забава. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на исковете. Претендира и разноски.
В проведеното о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора –
ищецът чрез упълномощения си проц. представител, а ответника, чрез назначения
от съда особен представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, от което е
видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило
възражение от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Доколкото специалният установителен
иск е депозиран при спазване процесуалните изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, същият се явяват и
процесуално допустими, поради което следва да се разглежда по същество.
Ангажираните от страните доказателства установяват следните релевантни за
делото факти:
С нотариално заверен договор за доброволна делба от 14.09.1995 г., ответникът
М.Х.М.
е получил в дял придобития по
време на брака с Р. Г.С.
апартамент находящ се на административен адрес гр. В., ж.к. Мл., бл. *, като видно от представената справка от Службата по вписванията – гр. В.
към 20.02.2019 г. ответникът не е отчуждавал с жилището.
На следващо място жилищната сграда, в която се намира апартамента, е топлофицирана, респ. налице е инсталация с абонатна
станция, която е в експлоатация от 26.10.1994 г., видно от представения пусков
фиш за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за отоплителния
сезон * г.
В периодите м. 12.2015 г. - м. 04.2016 г., м. 11.2016 г. - м. 04.2017 г. и
м. 11.2017 г. - м. 04.2018 г., в счетоводството на „В.Е.В.” ЕАД са отразени
задължения на потребителя на
топлоенергия М.Х.М. по партиден номер 4997 за топлофициран имот, находящ се в гр. В., ж.к. Мл., бл. *.
Съгласно техническата част от заключението на допуснатата по делото
комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, неоспорена от страните
и кредитирана от съда се установява, че през целия процесен
период сградата, в която се намира процесния обект на
потребление е била с централизирано топлоснабдяване,
което няма данни да е било прекъсвано. Направен е извод, че начислената от
ищеца топлинна енергия е отчитана правилно, както и че дяловото разпределение е
направено правилно. Вещото лице по техническата част на експертизата е установило и, че за
всички процесни месеци е имало топлоподаване към
абонатната станция с изключение на октомври 2016 г. м когато топломерът е бил
свален за проверка. Експертът е констатирал, че в процесния
апартамент няма монтирани уреди за измерване или за разпределение на топлинна
енергия, а в о.с.з. е пояснил, че няма отоплителни радиатори и процесната сума е за отдадена енергия от сградната инсталация. Специалистът е констатирал, че общият
топломер е бил в сроковете на метрологична годност.
Въз основа на проверка в счетоводството на ищцовото
дружество и такава, извършена при топлинния счетоводител експертът счетоводител
е установил, че дължимите за заплащане суми за периодите от м. 12.2015 г. - м.
04.2016 г., м. 11.2016 г. - м. 04.2017 г. и м. 11.2017 г. - м. 04.2018 г. възлизат
на 68,83 лв., 115,73 лв. и 131,30 лв., а обезщетенията за забава съответно на 18,62
лв., 19,22 лв. и 8,65 лв., съгласно издадените първични счетоводни документи.
В случая се касае за начислена топлинна енергия за сградна
инсталация, за битово – горещо водоснабдяване и други такси.
Предвид характера на предявения иск, който е за установяване съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която лежи доказателствената
тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост
на претендираната сума и наличието на такова
задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и
останалите си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.
Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./ дава общо определение, според
което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинната
енергия.
За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е
необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединена към самостоятелно отклонение на абонатна
станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и / или за горещо водоснабдяване – чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от
ЗЕ. Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ законово правило,
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената
от сградната инсталация и отоплителните тела в общите
части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено
топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя. Фактическото
преустановено топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти, не може да
обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Това изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни
отношения изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието
техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена
част от общата сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед на нормативната
уредба, действаща в процесния период, обосновава
извода, че предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия
период, върху жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името
на ответника и начисляването на суми за топлоенергия по тази партида през
продължителен период преди исковия период, водят до извода за качеството на
потребител на ответника М.Х.М..
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ответникът има качество на потребител
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, който е носител на вещното право на
собственост върху самостоятелен обект в сграда, която е топлофицирана
през 1994 г.
Налице е правилно отчитане на дяловото разпределение на топлоенергията в
етажната собственост, включваща суми за топлоенергия, отдадена на сградната инсталация, топлоносител на за допълване на вътрешносградната инсталация и други такси за топлинно
счетоводство, съгласно заключението на комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза.
Предвид установяване качеството на потребител на ответника, правилното
отчитане на топлинната енергия, която е доставена до обекта на М.Х.М., то
предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следва да бъдат уважени именно в претендираните размери.
При този изход на спора в полза на ищеца „В.Е.В.” ЕАД следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в настоящото производството,
възлизащи на 925,00 лв.,
както и тези в производството по ч.гр.д. № * г. на ВРС в размер на 325,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Вследствие на уважаване
на главната претенция основателна се явява и акцесорната
за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 07.12.2018
г. до окончателното погасяване на задължението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Х.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, следните суми за потребена топлинна енергия по партида
* за имот, находящ се в гр.
В., ж.к. Мл., бл.*: сумата от 68,83 лв. за периода м. 12.2015 г. до м. 04.2016 г., включително, ведно със сумата от 18,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението, начислена за периода
от 01.02.2016 г. до
23.11.2018 г.; сумата от 115,73 лв. за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2017 г., включително, ведно със сумата от 19,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението,
начислена за периода от 01.01.2017 г. до 23.11.2018 г.; сумата от 131,30 лв. за периода от
м. 11.2017 г. до м. 04.2018 г., включително,
ведно със сумата от 8,95 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението, начислена за периода
от 01.01.2018 г. до
23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 39,33 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода
от 20.02.2017 г.
до 10.01.2019 г., които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.Х.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „В.Е.В.” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумата
325,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, както и сумата 925,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При поискване да се издаде РКО на особения представител на ответника за
внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: