Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.10.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Г.
Станимира И.
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14709 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 28.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 28381/ 2012 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 43 състав, са отхвърлени предявените от Р.П.Г. /ЕГН **********/- правоприемница
на починалата в хода на производството ищца З.А.Ц./ЕГН **********/,
срещу И.А.Г. /ЕГН **********/ и М.И.Г. /ЕГН **********/
иск с правно
основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от
12.06.2009 г., по силата на който З.А.Ц.е дарила на И.А.Г. и М.И.Г. 2/6 идеални
части, придобити по наследство от покойния й съпруг Илия П. Нинов, от следните
недвижими имоти, находящи се в гр. София, район Сердика, жк „Банишора“, на ул.„********,
а именно: АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се на първи етаж в жилищната сграда на ЖСК „Р.“,
блок ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, пералня и
коридор, със застроена площ от 89.44 кв.м., заедно с принадлежащите му избено
помещение № 29 и таванско помещение № 3, и заедно с 2.233 % идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място,
върху което същата е построена, и ГАРАЖ № 19, находящ се в гореописаната
жилищна сграда, със застроена площ от 19.54 кв.м., заедно с 0.173 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
дворното място, обективиран в Нотариален акт № 79, том II, peг.№ 1696, съставен
по нот. д.№ 273/ 2009 г. на нотариус С.П., peг.№ 344 на НК, с район на действие
СРС, поради това, че дарителката З.А.Ц.не е могла да разбира действията си,
както и иск с правно
основание чл.29 ЗЗД за унищожаване- поради измама, на договора за
дарение от 12.06.2009 г., обективиран в Нотариален акт № 79, том II, peг.№ 1696,
съставен по н.д.№ 273/ 2009 г. на нотариус С.П., peг.№ 344 на НК, с район на
действие СРС. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Р.Г. е осъдена да заплати на ответниците
И.Г.
и М.Г. сумата
1 190 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Р.П.Г. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на иска за унищожаване на оспорената
прехвърлителна сделка на някое от евентуално предявените основания, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемите
страни И.А.Г. и М.И.Г.
/ответници по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение
като правилно да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното
производство.
Предявени са при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.31 ЗЗД и чл.29 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за отхвърляне на предявените от Р.Г. при условията на евентуалност искове
с правно основание чл.31 ЗЗД и чл.29 ЗЗД за унищожаването на сключен на
12.06.2009 г. с Нотариален акт № 79/ 12.06.2009 г. на софийски нотариус договор
за дарение на идеални части от недвижими имоти- апартамент и гараж, като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации.
Предявеният от З.Ц.- починала в хода
на първо-инстанционното производство /на 17.01.2013 г./, и поддържан от
наследницата й по завещание Р.Г. иск по чл.31 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение е неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. Основанието за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД е налице само,
когато волеизявлението е извършено в състояние, което обективно не позволява на
лицето да разбира и ръководи действията си. Правното основание на тази
претенция е несъзнателна липса на воля, респ. на съгласие при извършване на
дарствения акт, поради невъзможност дарителката да разбира свойството и
значението на извършеното, дължаща се на увреденото й здравословно състояние,
съпътствано от степенно помрачение на съзнанието. Законът не държи на причините
за състоянието, а на самото състояние, което трябва да е налице при сключване
на сделката. Състоянието трябва да е такова, че лицето да не може да разбира и
да ръководи действията си, да не може да се грижи за своите права и интереси. Нормата
на чл.31 ЗЗД е в защита на тези, които, изпаднали в състояние да не могат да се
грижат за своите права и интереси, сключват сделки, независимо дали за това им
състояние те могат да бъдат поставени под ограничено или пълно запрещение.
Съвкупният
анализ на събраните в процеса доказателства- писмени и гласни доказателства и експертно заключение
на съдебно- психиатрична
Л.2 на Реш. по гр.д.№
14709/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
експертиза,
не може да обоснове извод на въззивния съд за наличие на визираните в закона
предпоставки за унищожаване на оспорената от ищцата дарствена сделка. Не е
безспорно установено в настоящия случай, че при сключване на спорната сделка на
12.06.2009 г. дарителката З.Ц. не е могла да разбира или да ръководи действията
си, съответно не е притежавала психичната годност да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи в сложна обстановка, както и да
взима самостоятелни решения по значими проблеми, да формира правно валидна воля.
Напротив-
съвкупната преценка на събраните в процеса гласни доказателства обосновава
извод, че при сключване на дарствената сделка З.Ц. е имала психична годност да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, тъй
като според свидетелите била „нормална, адекватна, с подредено и логично
поведение“. Свидетелката С.П.- нотариусът, изповядал оспорената сделка,
свидетелства, че познавала З.Ц. от 2005 г., когато извършила нотариална заверка
на нейно пълномощно, а също и че в процесния случай предварително била
уговорена дата за сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, но при явяването си в нотариалната кантора Ц.
заявила, че желае да направи дарение на получените от починалия си съпруг
идеални части от процесните имоти /апартамент и гараж в сградата на ул.„*/******в
гр. София/, което наложило да бъде изготвен нотариален акт, различен от
подготвения преди това от нотариуса. По данни на свидетелката при сключване на
сделката Ц. била „съвсем адекватна, дееспособна и разбираща смисъла и
значението на това, което извършва“. Сама обяснявала какво иска да бъде
направено, не изглеждала замаяна от медикаменти, нито изпитвала силни болки.
Изглеждала решителна и разпореждаща се. Свидетелката- нотариус й обяснила, че
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане бил по- изгоден за нея, но тя въпреки това поискала да направи дарение.
Свидетелката М. /управител на хосписа, в който Ц. била настанена през м.06.2009
г./ сочи, че З.Ц. била добре психически, непрекъснато казвала, че се радва, че
„има такива племенници, че иска да им припише имота си“. Нямала симптоми на
обща интоксикация на организма. В деня, в който трябвало да отиде при
нотариуса, поискала да я изкъпят, била „абсолютно адекватна, хвалела се къде
отива“. Свидетелят А. Г. /син на ответниците, чиито показания са преценени от
съда при условията на чл.172 ГПК/ сочи, че Ц. неведнъж е казвала, че те са
нейните близки и иска да им дари апартамента. След изписването от болницата
психичното й състояние не се променило, промяна в държането й към ответниците била
забелязана към м. септември 2009 г. Единствено свидетелката В. Г.- дъщеря на
ищцата Р. Г. /на 18- г. възраст през 2009 г./, чиито свидетелски показания са преценени
от съда при условията на чл.172 ГПК, свидетелства, че след второто изписване от
болница /хосписа/ майка й /ищцата/ поискала да заведе З. на лекар, тъй като
„нямала контакт на нормален човек“. Постоянно говорела за „някаква къща и
някакви документи“ и на свидетелката не било ясно за какво говори. Свидетелката
Ц.-С./адвокат/ сочи, че през лятото на 2009 г. З.Ц. я посетила във връзка с
това, че от къщата й изчезнали документи и била направена сделка за прехвърляне
на идеални части от имота, в който живее. Разговор с Ц. не бил възможен, тъй
като „не можела да отговаря на въпросите“ на свидетелката. Била „доста
объркана, седяла на стола и гледала в една точка, давала неадекватни отговори“.
През м. септември 2009 г. се състояла втора среща, на която З. вече можела да
обясни „за какво става въпрос“. Показанията на последната свидетелка се
опровергават от съдържанието на приложения от ищцата Г. Нотариален акт № 026/
25.03.2010 г. на софийски нотариус, според който З.Ц. й прехвърлила „собствените
си 4/6 идеални части“ от процесните апартамент и гараж на ул.“*/******в гр.
София, която нотариална сделка не би могло да бъде изповядана, без да бъдат
предоставени на нотариуса документите, легитимиращи прехвърлителката като
собственик на продаваемите имоти /т.е. „изчезналите документи“/.
Медицинска
документация за наличието на общи заболявания или за разстройство на психичното
здраве при З.Ц. по делото не е представена. Единственият представен като
доказателство медицински документ е епикриза за лечението й в МБАЛ- гр. Лом през
периода от 26.05.2009 г. до 07.06.2009 г. във връзка с ухапване от куче на лявата
й ръка. Отразено е в епикризата, че при постъпването й в болничното заведение общото
й състояние било „задоволително“, направени са изследвания и радикална ексцизия
на раната. При изписването се „чувствала добре“, била афебрилна, дадени са й
препоръки за хигиенно- диетичен режим. Няма данни за психични отклонения или за
тежък соматичен проблем, довел до степенно нарушение на съзнанието.
Съгласно заключението
на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно-
психиатрична експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, освидетелстваната З.Ц. не е
страдала от психично разстройство или деменция. Към 12.06.2009 г.- датата на
сключване на оспорения договор за дарение, соматичното й състояние не е било
така тежко, че да се отрази на яснотата на съзнанието й, т.е. няма данни то да
е било степенно нарушено поради обща интоксикация, висока телесна температура
или употреба на упойващи лекарствени средства. По същото време според експерта
тя е могла да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи
постъпките си, „да се грижи за интересите си и да изразява валидна воля,
ръководейки сама постъпките си, без чужда намеса и внушение“. При изслушване на
заключението в о.с.з. на 22.06.2017 г. експертът е добавил, че не може да се
приеме, че съзнанието на дарителката е било променено, поради някакви екзогенни
/външни/ влияния, тъй като няма такива данни- нито за интоксикация, нито за
висока телесна температура, нито за употреба на упойващи лекарствени
средства.
Допълнителни
аргументи в подкрепа на приетото по- горе за налична при З.Ц. психична годност
да се разпорежда с имуществото си могат да бъдат изведени и от следните
обстоятелства: Според доказателствата дарителката няколкократно е давала мандат
на ответниците да извършват правни и фактически действия от нейно име и за
нейна сметка, като е подписвала нотариално- заверени пълномощни на 31.03.2005
г.- на името на ответника И.Г., за пред данъчна служба, на 11.04.2008 г.- на
името на ответника И.Г., за пред съд, държавни и общински органи, също и
Л.3 на Реш. по гр.д.№
14709/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на
12.06.2009 г. /датата на сключване на договора за дарение/- на името на
ответницата М.Г., за осъществяването на представителство във връзка с
получаване на пенсията й, пред НОИ, ТЕЛК, банка и т.н., и отделно- на името на
ответника И.Г., за осъществяването на представителство във връзка с
разпореждания относно недвижими имоти в с. Смирненски, обл. Монтана. Няма данни
последното пълномощно да е било оттеглено, поради което и въз основа на него са
извършени дарствени актове по нотариален ред на 18.09.2009 г., 27.22.2009 г. и
22.12.2009 г.
Същевременно
с оспорения дарствен акт З.Ц. е прехвърлила не цялата притежавана от нея квота
/в общ размер от 5/6 идеални части/, а само получената по наследяване от
съпруга си И.Н.квота от 2/6 идеални части- според изрично посоченото в
нотариалния акт, което е допълнителен аргумент, че при сключване на сделката
волеизявлението й не е било опорочено, поради временното й изпадане в
състояние, което обективно не й е позволявало да разбира и да ръководи
действията си. Така извършеното разпореждане е в съответствие с намерението й
да постъпи справедливо, като остави на наследниците на починалия си съпруг И.Н.наследените
от него идеални части от посочените два имота /общо 2/6 ид. части/, в какъвто
смисъл са свидетелските показания на св. А. Г. /син на ответниците/.
При това
положение не може да се приеме в случая, че при извършване на сделката по
Нотариален акт № 79/ 12.06.2009 г. дарителката З.Ц. не е била в състояние, в
което да може да разбира и да ръководи действията си. Напротив- съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че при сключване на договора на 12.06.2009 г. Ц. е имала
съзнателно волево поведение, могла е да разбира и да ръководи действията си, като
при липсата на опровергаващи този извод доказателства следва да се приеме, че атакуваната
сделка не е била опорочена.
При тези
съображения, тъй като ищцата дължи пълно главно доказване на обосноваващите
спорното материално право факти /чл.154, ал.1 ГПК/, неблагоприятните последици
от непровеждането на това доказване в процеса следва да бъдат отнесени в нейна
вреда и предявеният иск за унищожаване на атакуваната дарствена сделка на
основание чл.31 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и предявеният при
условията на евентуалност иск по чл.29 ЗЗД.
Фактическият
състав на измамата по чл.29, ал.1 ЗЗД изисква: 1/ да е сключена сделка /дори
страната да е била въведена в заблуждение, ако това не е довело до сключване на
сделка, измама по смисъла на чл.29 ЗЗД няма/, 2/ едната страна по сделката да е
била в заблуждение относно характера на сделката и/или относно последиците от
нея, 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна, и 4/
сделката да е сключена поради заблуждението.
Измамата
представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде
мотивирано към сключването на определена сделка. Измамата води до унищожаемост
на сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под
действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са
предизвикали умишлено в него. Умишленото заблуждаване се предприема главно с
оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина
за осъществяване на опороченото волеизявление. В следствие на това погрешната
представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто
субективни подбуди за извършването й.
В
настоящия случай не са въведени в процеса от страна на ищцата З.Ц. /починала в
хода на първоинстанционното производство, с правоприемник Р.Г./ конкретни
фактически твърдения относно наличието на измама при даряването на горепосочените
идеални части от процесните имоти. Общото фактическо твърдение, че била
въведена в заблуждение, че „подписва пълномощно за извършването на делба на
останали в наследство от починалия й съпруг ниви, вместо договор за дарение на
притежавани от същото наследство идеални части“, според изложеното по- горе не
обосновава извод за наличието на измама. Не са наведени конкретни доводи дали у
Ц. е била предизвикана някаква невярна представа относно характера и
съдържанието /фактическия състав/ на сключваната сделка и последиците от нея и
кое лице е поддържало това заблуждение. Не се твърди от ищцата ответниците И.Г.
и М.Г. умишлено да са предизвикали у нея заблуждение относно характера на
сделката и/или относно последиците от нея. Не се установява по делото и Ц. да е
била убедена, че от сделката ще настъпят други правни последици, а не тези,
произтичащи от извършеното дарение на идеални части от недвижими имоти. Липсват
каквито и да било доказателства по делото за наличието на такова заблуждение у починалата
ищца. Напротив- според свидетелските показания на нотариуса, изповядал оспорената
сделка- С.П., в случая била предварително уговорена дата за сключването на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
но при явяването си в нотариалната кантора Ц. заявила, че желае да направи
дарение на получените от починалия си съпруг идеални части от процесните имоти
/апартамент и гараж в сградата на ул.„*/******в гр. София/, което наложило да
бъде изготвен нотариален акт, различен от подготвения преди това от нотариуса,
като въпреки обясненията на нотариуса, прехвърлителката настоявала да бъде сключен
договор за дарение, а не алеаторен договор с ответниците.
Следва да
се отбележи също, че в действителност в деня на сключване на процесната
нотариална сделка на 12.06.2009 г. З.Ц. е подписала и пълномощно на името на И.Г.-
за извършването на разпореждания с наследствени имоти на съпруга й И.Н.в
землището на с. Смирненски, обл. Монтана, което е нотариално заверено от същия
нотариус, като формата на това пълномощно и на нотариалния акт, както и
полагането на подписи върху няколко различни по форма и съдържание документа поставя
под съмнение възможността да е налице заблуждение в посочения от ищцата смисъл.
При упълномощаването, освен това, подпис полага само упълномощителят, а при
договора за дарение- както дарителят, така и надарените, в който случай е малко
вероятно да е налице заблуждение относно характера /а и последиците/ на
извършваното правно действие. Аргумент за противното е и посоченото по- горе обстоятелство,
че двукратно преди изповядване на атакуваната сделка Ц. е давала мандат с
нотариално- заверени пълномощни ответниците да извършват от нейно име правни и
Л.4 на Реш. по гр.д.№
14709/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
фактически
действия, т.е. осведомена е била за естеството както на упълномощаването, така
и на дарствената сделка.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на страната, позоваваща се на
твърдяните пороци, е да установи чрез пълно и главно доказване наличието им,
което не е сторено от ищцата в процеса. Тъй като установяването на елементите
от приложимия фактически състав по чл.29 ЗЗД е в доказателствената тежест на
ищцата, непроведеното от нея пълно главно доказване на правопроизводящите факти
следва също да бъде отнесено в нейна вреда, което обосновава извод за
отхвърляне и на евентуално предявения конститутивен иск по чл.29 ЗЗД за
унищожаване на оспорената сделка, като недоказан и неоснователен.
При тези
съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение, което е правилно, следва изцяло да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода от спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи да
заплати на въззиваемите страни общо сумата 1 500 лв.- разноски за
въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 28.08.2017 г., постановено
по гр.д. № 28381/ 2012 г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА Р.П.Г. /ЕГН **********/ да
заплати
на И.А.Г. /ЕГН **********/
и М.И.Г.
/ЕГН **********/ общо сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.