О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 1090 14.06.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
EЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Темелкова частно гражданско дело № 823 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Г.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Определение №
464/23.04.2019г., постановено по гр.д.№706/2017г. по описа на Районен съд- Средец, с което
жалбоподателката е осъдена, на основание чл.78,ал.7 и ал.9 от ГПК, във вр.
чл.27а от Закона за правната помощ, да заплати на Националното бюро за правна
помощ, направените по делото разноски за
служебно назначения защитник- адв.
Йорданка Желева- БАК, в размер на 300лв.(триста лева), определени с решение№БС-198-3000/18.02.2019г. на НБПП. В
жалбата се претендира за бъде отменен постановеният съдебен акт на районния
съд, като се излагат доводи в тази насока.
Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
В предвидения
законов срок, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от
председателя на НБПП- Елена Чернева- М., в който жалбата се оспорва като
неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
разпоредбите на закона и твърденията на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по
гр.д.№706/2017г. по описа на РС-Средец е образувано по искова молба с правно
основание чл.34 от ЗС, депозирана от Г.Г.М. срещу Н. Н. М.за делба на
съсобствен недвижим имот и лек автомобил,бивша СИО.С молба от 18.12.2017г. жалбоподателката
(ищца в първоинстанционното производство) е поискала предоставяне на правна помощ в
производството по делото.С определение №1372/19.12.2017г., съдът е уважил
молбата на ищцата, на основание чл.23,ал.2 и 3 от ЗПП, на последната е
предоставена правна помощ, като за процесуален представител е назначена
адв.Йорданка Желева –БАК.
С решение
№23/16.04.2018г. е допусната делба между
страните на двустаен апартамент,
ведомствен на ЗПИ/Завод за пластмасови изделия- Грудово/, находящ се в гр.С.,
ул.,,М.“№*,вх.*, ет.* и лек автомобил ,,Р.“,
модел ,,Л.“, рег.№***,при квоти по ½ идеална част
за всеки един от съделителите. Решението не е обжалвано и влязло в законна
сила.
С определение
№1133/26.10.2018г.по гр.д.№706/2017г. по описа на РС- Средец, жалбоподателката
е била осъдена да заплати на НБПП, направените по делото разноски за служебно
назначения защитник- адв. Йорданка Желева- БАК в размер на 300 лева, които
същата е заплатила на 07.11.2018г. по посочена от Бюрото банкова сметка.***, с
определение №101/20.09.2018г, районният съд е одобрил постиганата между
страните спогодба относно делбеното имущество. В съдебно заседание, страните
заявили, че разноските за адвокатска защита остават за страните, както са
сторени.
На 22.04.2019г.,
по делото е постъпило писмо, вх.№907 от
Национално бюро за правна помощ, с приложено решение№БС-198-3000/18.02.2019г. и
искане в полза на Бюрото да се присъдят разноските – възнаграждението на адв.
Желева, в размер на 300 лева за втората фаза на дебленото производство.
Районен съд- Средец е приел, че са
налице предпоставките за присъждане на сумата, поради което е постановил
обжалваното определение.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът
намира, че обжалваното определение е неправилно
по следните съображения:
Съгласно чл.
23, ал. 2,
вр. чл.
21 ЗПрП,
правната помощ, във вида на процесуално
представителство/във втората фаза на делбата/, обхваща и случаите, когато
страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане
на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В
чл.
23, ал. 3 ЗПрП съдът е посочен като органа, който в хипотезата на ал. 2
предоставя правната помощ, както и критерият, комплексен по естеството си,
който той съобразява. В сравнение с чл.
22 ЗПрП, чл.
23 ЗПрП не
посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е
безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл.
2 ЗПрП,
където е посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл.
94 ГПК,
който я посочва изрично като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които
е предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя
им се осигурява, на държавата. Именно това е принципното положение, върху което
почива уредбата на правната помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя на
физически лица, съгласно чл.
5 ЗПрП, и
се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно
признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл.
27а ЗПрП
предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че възстановяването на
средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е
предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи. Уредените в чл.
78, ал. 7, изр. 1 и 2
ГПК две
хипотези не са такива случаи. Това се налага от граматическото и систематическо
тълкуване на разпоредбата. В чл.
78, ал. 1, изр. 1 ГПК е казано, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ,
спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната
страна, разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква
вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско
възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП,
подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е
изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки
изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато
директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата
спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това
негово вземане не го прави страна нито в процеса, нито страна по
материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски.
Именно отговорността за разноски урежда чл.
78 ГПК,
която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която е
поставена в зависимост основно от материалноправния изход на делото между тях.
Ето защо хипотезата на чл.
78, ал. 7, изр. 2 ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и
въвежда вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл.
78 ГПК,
касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото
съобразно изхода по него. Съгласно чл.
78, ал. 7, изр. 2 ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл.
78, ал. 1
и ал.
3 ГПК -
изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в
случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното
дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП
средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник/.
Следователно чл.
78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е от изключенията, предвидени в чл.
27а ЗПрП,
за разлика от чл.
97, ал. 2 ГПК - случаят на лишаване от правна помощ, и чл.
96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
27 ЗПрП -
хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на
които тя е предоставена.
В случая се
касае за втора фаза на делбено производство,завършило със съдебна спогодба, в който случай законът урежда специална
хипотеза по отношение отговорността за разноски- при липса на изрична уговорка,
разноските остават в тежест на страните, както са били сторени-чл.78,ал.9 ГПК.Заплатените
разноски на служебния защитник остават за държавата.В този конкретен случай,
дори не става дума за уважен или отхвърлен иск на страната, получила правна
помощ,още повече, че в иска за делба и двете страни имат качество както на ищец,
така и на ответник.След като процесуалният закон не въвежда задължение страната
да възстанови разходите за правна помощ, дори при неблагоприятен за нея изход
на правния спор, по аргумент на по- силното основание, тя не следва да бъде
натоварена с подобно задължение и при приключване на делото със спогодба.В този смисъл е трайната
практика на ВКС - Определение № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5920/2015 г., I г. о., ГК, определение №
671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. на Трето ГО на ВКС; определение №
99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. на Първо ГО на ВКС; определение №
131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на Второ ГО на ВКС; определение № 136/27.06.2016 г.
по ч. гр. д. № 2039/2016 г. на Второ ГО на ВКС.
По
гореизложените мотиви атакуваното определение следва да се отмени и
искането на НБПП да се отхвърли.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 464/23.04.2019г., постановено по
гр.д.№706/2017г. по описа на Районен
съд- Средец и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на
Националното бюро за правна помощ от 18.02.2019г. за присъждане в негова полза
на изплатеното на адв. Йорданка Желева- БАК, възнаграждение в размер на 300
лева за оказана правна помощ на Г.Г.М. ,по гр.дело№706/2017г. по описа на РС-
Средец.
Определението може да се обжалва пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: