РЕШЕНИЕ
№103/29.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня, 29.07.2019 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН
НИКОЛОВ
при
протоколист Светла Върбева, като разгледа
докладваното НАХД №140/2019 г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от
„***, представлявано от управителя М.С.В. ,с адрес ***
,срещу Наказателно постановление
№В -02-ДНСК-38/05.04.2019г., издадено от зам.началника на ДНСК-гр.София, с което на въззивника за нарушение по чл.163 ал.2 т.1 вр. чл.169 ал.3
т.3 от ЗУТ, чл.157 ал.7 изречение второ от ЗУТ от от
ЗУТ е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
5000.00 лв.на основание чл. 237 ал.1 т.15 от ЗУТ.
Въззивникът
редовно призован не се явява в с.з, представлява се от
адв.С. С. от АК Варна.С подадената жалба и по същество оспорва приетата от наказващия
орган за установена фактическа обстановка и твърди ,
че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.Моли обжалванато НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ДНСК – гр.Варна, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Петрова редовно упълномощена.По
същество изразява становище издаденото от зам.началника на ДНСК Наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Заявява , че
при съставянето на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила , нарушението е квалифицирано правилно и строителят не е
изпълнил задължението си да огради строежа с ограда.Моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В
хода на съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка: на
17.10.2018г. била извършена проверка от служители на РДНСК Варна на строеж
„Складово стопанство за съхранение на зърно- силозен тип 5 бр. силози и
оборудване за приемане, почистване, сушене и транспортиране на зърно” в УПИ
1-2, ПИ с идентификатор 35376.110.12 по кадастралната карта на с.Калиманци,
общ.Суворово.При проверката служителите на РДНСК констатирали, че дружеството –
въззивник в качеството си на строител е извършвало
СМР без строителната площадка да е оградена с ограда от инвентарни платна,
предвидена в проекта по част „ПБЗ” на одобрения инвестиционен проект.При
съставянето на АУАН , актосъставителя приел , че е
нарушена разпоредбата на чл.163 ал.2 т.1 вр. чл.169
ал.3 т.3 ЗУТ- осигуряване на физическа защита на строежа.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – зам.началника ДНСК гр. София.
Относно законосъобразността на обжалвания административен
акт:
Съдът
след служебна проверка констатира, че в обжалваното наказателно постановление и
в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено,
не съдържат всички необходими реквизити посочени в нормите на чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН,поради което въззивникът не може да разбере за
извършването на какво точно нарушение му е съставено НП.В АУАН и в НП се твърди
, че въззивникът е извършил нарушение по чл.157 ал.1
изр.второ от ЗУТ, но текста на посочената разпоредба не е самостоятелно
основание за търсене на административно – наказателна отговорност , а определя
изискванията към ограждането за целите на извършваното строителство на части от
тротоари , обществени площи и улични платна, които поради липса на друга
възможност могат да се използват временно за строителни площадки.Именно тогава
законодателят е предвидил ограждането им да стане с разрешение на съответната
общинска администрация.В случая обаче липсват данни за това , че за реализиране
на процесния строеж в с.Калиманци са налице такива
обстоятелства.Също така се твърди , че въззивника е
извършил нарушение по чл.163 ал.2 т.1 вр. чл.169 ал.3
т.3 ЗУТ.Разпоредбата на чл.169 ал.3 т.3 ЗУТ е бланкетна
норма и е задължително да бъде посочена конкретната материално правна
разпоредба, която е нарушена и която съдържа изискванията на цитираните алинеи
и точки.Това в случая не е сторено коректно , тъй като разпоредбата на чл. 163
ал.2 т.1 ЗУТ съдържа различни хипотези, като тяхното смесване води до неяснота
какво точно нарушение е извършил въззивника.В случая
изискването което АНО приема , че е нарушено- за физическата защита на
строежите не може да бъде съотнесено към фактическото
състояние установено при проверката, още повече , че въззивника
в с.з навежда твърдение , че оградата не е част от основния строеж който е
разрешен – за силозите и складовото стопанство.В хода на проверката по АНП не
са събрани никакви доказателства относно това , дали на место се извършват и
други СМР , извън тези по основния строеж за който е дадени разрешение.В НП е
описано , че липсата на временна ограда е нарушение на издадените строителни
книжа, на чл.169 ал.3 т.3 ЗУТ и на правилата за изпълнение на СМР, но нито в АУАН
, нито в НП е посочена конкретна норма на ЗУТ и подзаконовите актове по
неговото приложение или друг закон чието нарушение се съдържа в хипотезата на
чл.169 ал.3 т.3 ЗУТ.
За
съда е неясно за кое точно от описаните в НП и АУАН нарушения е наложено административното
наказание и защо АНО , след като е установил няколко административни нарушения
не е наложил наказание за всяко едно от тях.
Съдът, счита че извършването на посоченото
административно нарушение от страна на въззивника не
е доказано по безспорен и категоричен начин както от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства , така и от прочетените и приобщени по реда
на чл.283 от НПК доказателства съдържащи се в административнонаказателната
преписка.
При изложените съображения, съдът намира констатацията на наказващия орган
относно осъществено от въззивника нарушение
по чл.163 ал.2 т.1 вр. чл.169 ал.3
т.3 от ЗУТ, чл.157 ал.7 изречение второ от ЗУТ за недоказана, неправилна и незаконосъобразна, поради което не следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност
на въззивника и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. 1, пред. 3 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №В
-02-ДНСК-38/05.04.2019г., издадено от зам.началника на ДНСК-гр.София, с което на въззивника***за нарушение по
чл.163 ал.2 т.1 вр. чл.169 ал.3 т.3 от ЗУТ, чл.157
ал.7 изречение второ от ЗУТ от от ЗУТ е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00 лв.на основание чл. 237 ал.1 т.15 от ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на
РДНСК -СИР– гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :