МОТИВИ
към присъда по НОХД № 319 по
описа за 2010г. на ШОС
Подсъдимият И.Н.И. с ЕГН **********
е предаден на съд по следните обвинения:
За това, че на 26/27.02.1997г. на път
И-73 Шумен-Карнобат, в близост до язовира на с.Дибич, обл.Шумен, в съучастие
като съизвършител с Д.П.М. и с други трима неизвестни лица, в качеството им на
извършители, е отнел от владението на Б.А.С., работещ като шофьор във фирма ЕТ
“РАЯ – ДИС Д.С.”***, а именно: полуремарке с цистерна
с рег.№ *****, на стойност 1 190 000 неденоминирани лева и 18 220 кг. дизелово гориво / или
15250 литра/, на стойност 10 980 000 неденоминирани
лева, всичко на обща стойност 12 170 000 неденоминирани
лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване, грабеж на вещи в големи размери, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив – престъпление по чл.199 ал.1 т.1 и 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК.
За това, че на 27.02.1997г. на
път И-73 Шумен Карнобат, в близост до с.Дибич, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с Д.П.М. и с други трима неизвестни лица, в качеството им
на извършители, е отнел противозаконно чуждо МПС, товарен автомобил “Шкода-Мадара” – прицеп с рег.№ *******, собственост на фирма ЕТ “РАЯ-ДИС Д.С.”***,
от владението на водача му Б.А.С., без негово съгласие или съгласието на
управителя на фирмата Д.С., с намерение да го ползва, след което противозаконно
отнетия товарен автомобил е бил изоставен в с.Векилски,
обл.Шумен без надзор – престъпление по чл. 346 ал.2 б.а предл.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК
За това, че на 26/27.02.1997г. на
път И-73 Шумен Карнобат, в близост до с.Дибич, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с други трима неизвестни лица, в качеството
им на извършители, е отвлякъл Б.А.С. и
противозаконно го е лишил от свобода, като деянието е извършено от две лица –
престъпление по чл.142 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
от НК.
Подсъдимият Д.П.М. с ЕГН **********
е предаден на съд по следните обвинения:
За това, че на 26/27.02.1997г. на
път И-73 Шумен-Карнобат, в близост до язовира на с.Дибич, обл.Шумен, в съучастие
като съизвършител с И.Н.И. и с други
трима неизвестни лица, в качеството им на извършители, е отнел от владението на
Б.А.С., работещ като шофьор във фирма ЕТ “РАЯ – ДИС Д.С.”***, а именно: полуремарке с цистерна с рег.№ *****,
на стойност 1 190 000 неденоминирани лева и
18 220 кг. дизелово гориво / / или 15250 литра/, на стойност 10 980
000 неденоминирани лева, всичко на обща
стойност 12 170 000 неденоминирани лева , с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване, грабеж на вещи в големи размери – престъпление по чл.199 ал.1
т.1 във вр. с
чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
За това, че на 27.02.1997г. на
път И-73 Шумен Карнобат, в близост до с.Дибич, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с И.Н.И. и с други
трима неизвестни лица , в качеството им на извършители, е отнел противозаконно
чуждо МПС, товарен автомобил “Шкода-Мадара” – прицеп с рег.№ *******,
собственост на фирма ЕТ “РАЯ-ДИС Д.С.”***, от владението на водача му Б.А.С.,
без негово съгласие или съгласието на управителя на фирмата Д.С., с намерение
да го ползва, след което противозаконно отнетия товарен автомобил е бил
изоставен в с.Векилски, обл.Шумен
без надзор- престъпление по чл. 346 ал.2 б.а предл.2
във вр. с ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 от НК
Преди приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд прокурорът направи изменение на първото
повдигнато обвинение на двамата подсъдими както следва:
-по отношение на И.Н.И. :
За това, че на 26/27.02.1997г. на път И-73 Шумен-Карнобат,
в близост до язовира на с.Дибич, обл.Шумен,
в съучастие като съизвършител с Д.П.М. и с други трима неизвестни лица, в качеството им
на извършители, е отнел от владението на Б.А.С., работещ като шофьор във фирма
ЕТ “РАЯ – ДИС Д.С.”***, а именно: полуремарке с
цистерна с рег.№ *****, на стойност
1 190 000 неденоминирани лева и 18 220
кг. дизелово гориво / или 20 825,46 литра/, на стойност
14 994 331,20 неденоминирани лева,
всичко на обща стойност 16 184 331,20 неденоминирани
лева /16 184,30 деноминирани лева/, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване, грабеж на вещи в големи
размери, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление
по чл.199 ал.1 т.1 и 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.29
ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК.
- по отношение на Д.П.М.:
За това, че на 26/27.02.1997г. на
път И-73 Шумен-Карнобат, в близост до язовира на с.Дибич, обл.Шумен, в съучастие
като съизвършител с И.Н.И. и с други трима неизвестни лица, в качеството им на извършители, е отнел от
владението на Б.А.С., работещ като шофьор във фирма ЕТ “РАЯ – ДИС Д.С.”***, а
именно: полуремарке с цистерна с рег.№
*****, на стойност 1 190 000 неденоминирани
лева и 18 220 кг. дизелово гориво / или 20 825,46 литра/, на стойност
14 994 331,20 неденоминирани лева,
всичко на обща стойност 16 184 331,20 неденоминирани
лева / 16 184,30 деноминирани лева/, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване, грабеж на вещи в големи
размери – престъпление по чл.199 ал.1 т.1
във вр. с чл.198 ал.1 във вр.
с чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения и предлага на съда да
определи на подсъдимите наказания както следва: 1/ по отношение подсъдимия И.Н.И.
– по първото обвинение наказание “лишаване от свобода” около средния размер на
предвидената в закона санкция, по второто обвинение наказание “лишаване от
свобода” около средния размер на предвидената в закона санкция, по третото
обвинение наказание “лишаване от свобода” в размер малко под установения
максимум, като му бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанията; 2/ по отношение на
подсъдимия Д.П.М. – по първото обвинение наказание “лишаване от свобода” около
минималния размер на предвидената в закона санкция, по второто обвинение
наказание “лишаване от свобода” около средния размер на предвиденото в закона
наказание, като му бъде определен първоначален общ режим на предвиденото в
закона наказание.
Подсъдимият
И.Н.И. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Моли да бъде
признат за невиновен. Защитника му – адв. Н.Н. от ШАК
също прави искане за оправдателна присъда.
Подсъдимия Д.П.М.
не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Моли да бъде признат за
невиновен. Защитника му – адв. Св.П.
от ШАК също прави искане за оправдателна присъда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелят Б.А.С.
*** и през 1997г. работил като шофьор на товарен автомобил във фирма ЕТ”РАЯ-ДИС
Д.С.”***. По същото време фирмата, в
която работел С. имала предмет на дейност търговия с петролни продукти. По този
повод на С. му било възлагано да пътува почти ежедневно до “Нефтохим” гр.Бургас, за да
зарежда дизелово гориво. На 26.02.1997г.
свид.С. *** за “Нефтохим” гр.Бургас
с товарен автомобил “Шкода Мадара” с ДК № СС 8106 АА, който бил оборудван с полуремарке с рег.№ ***** с
цистерна с вместимост 21160 литра с три клетки. Товарният автомобил и полуремаркето с цистерната били собственост на ЕТ”РАЯ-ДИС Д.С.”***.
Свидетелят Б.С. *** около 10,30 часа и се подредил на опашката с товарни
автомобили, чакащи да заредят горива. Докато престоявал там се срещнал със свид. С.Г.Г., който бил собственик на фирма, занимаваща се
с дистрибуторска дейност на “Нефтохим”. От него С. взел експедиционна бележка
за гориво. Около 19,00 часа дошъл реда му и заредил в цистерната 18 тона и
220кг. дизелово гориво. На тръгване свид.Г. му съобщил, че в посока към гр.Дулово
ще пътува и друг товарен автомобил ако желае да пътуват в колона. Предложил му
ако желае да закара товарния автомобил в сервиз в гр.Айтос,
за да оправят скъсан тампон на двигателя. Свидетелят Б.С. решил направо да се
прибира и малко след 19,30 часа потеглил от района на “Нефтохим” в посока към гр.Дулово. Поради наличие на технически проблем – скъсан
тампон на двигателя карал с по-ниска скорост.
Около 14,00
часа на 26.02.1997г. подсъдимия И.Н.И. заедно с едно неизвестно лице посетили гр.Добрич и намерили в дома му подсъдимия Д.П.М..
Подсъдимите И. и М. се познавали отпреди, тъй като подс.
М. дружал известно време с племенничката на И.. Подс.И.
попитал М. дали в момента има някаква работа и дали ще им помогне да кара
товарен автомобил. Подс.М. се съгласил. Около 17,00
часа тръгнали заедно от гр.Добрич с лек автомобил –
светло зелен на цвят, западна марка. Автомобила бил управляван от подс.И.. В автомобила пътувало и непознато за подс.М. лице. Спрели на заведение на Пети километър край гр.Шумен, където се
нахранили и поговорили какво им предстои да направят. Подс.
И. по същото време работел като шофьор във фирма “ДЕСМАР” гр.Варна
и имал възможност да управлява служебни автомобили. Същият ползвал и служебен
мобифон. Докато се хранили в заведението И. бил потърсен по телефона и същият
излязъл да разговаря. След около половин час отново бил потърсен по телефона.
Пет- шест минути след втория му разговор, подс.И.
казал на подс. М. и неустановеното до момента лице,
че трябва да тръгват. Придвижили се до района на язовира между гр.Шумен и с.Дибич. Там по един страничен черен път в затревената
част същите с помощта на дунапрен и синя боя направили надпис “Полиция” на
вратите на автомобила. Облекли се с дрехи, сходни на полицейски униформи и
паркирали автомобила на отбивката до язовира, в ляво на път И-73 Шумен –Карнобат и започнали да чакат.
Около
полунощ свид.Б.С. с управлявания от него автомобил
достигнал язовира на с.Дибич. Свидетелят видял полицейски
служител с палка, който му махал да спре автомобила. Същият спрял товарния
автомобил. Неустановеният до момента извършител се приближил до кабината на
товарния автомобил и казал на свид.С. да измести
камиона в ляво. В този момент край тях преминал другият товарен автомобил,
движещ се в посока гр.Дулово, в който пътувал свид. И.Х.С. – придружител на цистерни. Последният видял,
че товарният автомобил, управляван от свид.С. е спрян
за проверка. Видял “полицейския служител” до кабината на товарния автомобил,
както и спрения на место лек автомобил с надпис на вратите “Полиция”, който в тъмното възприел като бял на цвят. Свид.Б.С. преместил
товарния автомобил в ляво от пътя, като го паркирал със задната му част към
язовира, а с предната му част към пътното платно. Неустановения до момента
извършител му поискал документите и му казал да слезе за проверка за алкохол.
Изморен от пътуването, свид.С. не се усъмнил в
извършваната му проверка и слязъл от автомобила, като го оставил с работещ двигател
и ключове на контакта. Преди да слезе дръпнал ръчната спирачка. Приближил се
към лекия автомобил като до него вървял неустановения до момента извършител. При приближаването до
автомобила видял, че на шофьорското място стоял още един мъж - подс.И.Н.И.. В тъмното свидетелят не можал да види лицето
му. Придружаващият го мъж му казал да
седне на задната седалка, след което го бутнал вътре в автомобила, като опрял
нещо твърдо в гърба му. Нападателят му също се качил отзад при него в автомобила.
Сложил му чувал на главата и му завързал ръцете отзад с белезници. Лекия
автомобил бил с предната си част обърнат към черния път покрай язовира. След
качването на пострадалия в него, автомобила бил преместен от площадката по този
път на около 10-15 метра разстояние. В
същия момент подс.М. останал отвън и се качил в кабината на товарния автомобил.
Опитал се да го подкара, но първоначално не успял. Нападателите го попитали
дали камиона е на ръчна спирачка и свидетелят потвърдил това. Никой от тях не
слязъл да предупреди подс.М., тъй като същият успял в
този момент да приведе товарния автомобил в движение и да го подкара. Свидетелят
С. чул шума на двигателя и разбрал, че автомобила е подкаран в посока гр.Шумен. След като пътували известно време пострадалия бил смъкнат от автомобила със
чувала на главата и с поставени белезници на ръцете, които били извити зад
гърба му. С него на место останал неустановения до момента извършител.
Последният започнал да разговаря с пострадалия на различни теми. Подс.И. потеглил с лекия автомобил в посока гр.Варна.
Докато управлявал товарния
автомобил в краката на подс.М. паднал пътен лист,
който последният хванал и вдигнал. Малко след 02.00 часа подс.И.
се срещнал с подс.М., който бил докарал товарния
автомобил на разстояние около 10 км. преди
гр.Варна в близост до едно заведение “Трите курни”. Подс.М. *** и подс.И. му казал да го следва по пътя.
Подс.М. се движил след лекия автомобил. Подс.И. го завел до един паркинг, стопанисван от фирмата, в
която същият работел. На паркинга ги посрещнал непознато за подс.М.
лице, което го попитало дали знае как да откачи цистерната. Подс.М.
казал, че не знае как да направи това.
Непознатото за подс.М. лице откачила полуремаркето с цистерната. Подс.И.
казал на подс.М. да откара товарния автомобил в с.Векилски Шуменска област и да го изчака там. Подс.М. тръгнал в указаната му посока.
Подс.И. се върнал до местото където бил оставен пострадалия
С. и неустановения до момента съизвършител. Качил ги в колата и след няколко
минути свалили отново свид.С. и го освободили. Било на зазоряване и свидетелят
видял, че се намира в близост до овощна градина. Свидетелят се придвижил пеш до
близкото населено място, където потърсил помощ.
Подс.М. откарал товарния автомобил до с.Векилски.
Спрял автомобила в центъра на селото и изчакал в кабината докато дойде подс.И.. Когато го
видял, че пристига подс.М. оставил ключовете на
контактния ключ, затворил вратата от към шофьорското място и се придвижил в
посока към автобусната спирка, където го чакал подс.И..
Последният го закарал до гр.Добрич и го предупредил
да си мълчи относно случилото се.
На
27.02.1997г. е извършен оглед на местопроизшествието край язовира до с.Дибич. При проведения оглед е описан черен път, водещ до местност, намираща се край язовира, където е
намерена отъпкана трева и по нея петна от синя боя, в близост е намерен и иззет
парче дунапрен. В близост са намерени и иззети и други обекти – парче тоалетна
хартия, фас от цигара, опаковка от вафла “Наслада”. В началото на черния път са намерени описани следи от грайфер на
автомобилни гуми, отстоящи на разстояние 1,25м. и със ширина на следата 17см. Върху
опаковката от вафла “Наслада” е намерена и иззета от експерт дактилоскопна следа в присъствието на поемните лица И.Д.Г.
и Н. К. К..
Същият ден
на 27.02.1997г. е проведен оглед на местопроизшествие на път от с.Васил Друмево в посока с.Илия Р.Блъсково. Описан е черен
път, водещ до прасковена градина. Намерени и описани са следи от протектор на
гуми, с разстояние между тях 1,25м. и широчина на протектора 17 см. На 100м. по-надолу в ляво от пътя на 8 м. е
намерен засят блок, по който са намерени следи от обувки – четири на брой: две
леви и две десни, като всяко от тях е с размери 29 см.
На
28.02.1997г. в с.Векилски
е проведен оглед на намерения там товарен автомобил “Шкода Мадара” с ДК № СС
8106 АА. При огледа са описани и иззети като обекти фасове, контролен талон за
регистрация на влекача, пътен лист серия 1614 № **********.
В хода на досъдебното
производство е назначена Съдебно криминалистическа /дактилоскопна/
експертиза №24/ 26.10.1998г. /т.І стр.40-44 от сл.д./,
от заключението на която е видно, че дактилоскопната
следа, иззета на 27.02.1997г. от опаковка на вафла “Наслада”, намерена край
язовир “Дибич” в близост до гр.Шумен
е оставена от десен палец на лицето И.Н.И. *** Камена.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно криминалистическа експертиза № 10/28.04.1999г. / т.І
стр.56-59 от сл.д./ е видно, че дактилоскопната
следа, намерена в лабораторни условия върху пътен лист № ********** иззет на
28.02.1997г. от кабината на товарен автомобил – нафтовоз,
изоставен в с.Векилски е оставена от ляв палец на
лицето Д.П.М. ***.
С
постановление на зам. окръжен прокурор Сн.Чолакова е
назначена допълнителна съдебно криминалистическа /дактилоскопна/
експертиза. От нейното заключение / т.ІІ стр. 63-66 от сл.д./ е видно, че: 1/дактилоскопната следа, предмет
на експертиза № 24/26.10.1998г. е иззета и отнета съгласно методиката за
изземване на дактилоскопни следи от местопроизшествия
в присъствието на поемни лица; 2/ дактилоскопната
следа, предмет на експертиза №10/28.04.1999г.
е заснета, проявена и преекспонирана в лабораторни условия в химическата
лаборатория на НТЛ – РДВР гр.Шумен без присъствието
на поемни лица; 3/ като сравнителен материал са използвани ксерокопия на
оригинали на дактилоскопни отпечатъци на лицата И.Н.И.
и Д.П.М., находящи се в дактилоскопния масив
отпечатъци при РПУ гр.Айтос.
В хода на досъдебното производство е назначена и съдебно-дактилоскопна
експертиза. От нейното заключение / т.ІІ стр.68-70 от сл.д./
е видно, че дактилоскопната
следа, открита и иззета на 27.02.1997г. от опаковка от вафла “Наслада”,
намерена в горичката до язовир “Дибич” се установява,
че е годна за изследване. При сравнителното изследване на гореописания обект с
отпечатъците на лицата от база данни на автоматизираната дактилоскопна
идентификационна система “AFIS” се установява, че дактилоскопната следа обект
на изследването е оставена от палец на дясната ръка на лицето И.Н.И. с ЕГН **********.
От
назначената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /т.І стр.120 от сл.д./ е видно, че товарен автомобил “Шкода Мадара” с ДК №
СС 8106 АА към датата на деянието 26/27.02.1997г. е бил с пазарна оценка
1 600 000 неденоминирани лева, а полуремарке с цистерна с ДК № СС 2871 Е към датата на
деянието е било с пазарна оценка 1 190 000 неденоминирани
лева.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- икономическа
експертиза на вещото лице Г.С., който към момента на разглеждането на делото не
е вписан в списъка на вещите лица при ШОС. С разпореждане на съда същата
експертиза е възложена на вещото лице П. П.. В представеното пред съда
заключение вещото лице е посочило, че един литър дизелово гориво се равнява на
0,837 кг.; 18 т. и 220кг. дизелово гориво се равняват на 15 250 литра
гориво, което към датата на деянието е имало стойност 10 980 000 неденоминирани лева.
Съдът като
взе предвид исканията на гражданския ищец и прокурора назначи нова съдебно -икономическа
експертиза на друго вещо лице – С.Б.. Представеното и приетото от съда
заключение е, че 1 кг. дизелово гориво се равнява на 1,143 литра; 18 220
кг. дизелово гориво се равняват на 20 825, 46 литра, които към датата на
деянието са били на стойност 14 994 331,20 неденоминирани
лева /или 14 994,33 деноминирани лева/.
В хода на
съдебното следствие бе разпитан в качеството на свидетел Г.С.Г. – бивш служител в сектор “Криминална
полиция” при РДВР гр.Шумен. В показанията си
свидетелят посочва, че от РПУ Айтос по служебен път са изискани дактилоскопни следи на заподозрени лица, които са предадени
за изследване и се установява, че дактилоскопната
следа върху опаковка от вафла съвпада с отпечатъци на И.Н..*** са изискани дактилоскопни отпечатъци на Д.М..
С
определение на съда в хода на съдебното следствие са изискани от ОД на МВР гр.Добрич справка за криминалистическа регистрация на
подсъдимите И.Н.И. и Д.П.М.. От
изпратената писмена справка от ОД на МВР гр.Добрич е
видно, че подс. И.Н.И. е с многократни
криминалистически регистрациии, като първата от тях е
от 1972г. а последната през 2008г. Подсъдимият Д.П.М. е с криминалистическа
регистрация от 21.03.1996г. Към справката са приложени и ксерокопия на дактилоскопни листи на подсъдимите и разпечатки на
пръстовите им карти от ДИС АФИС .
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните гласни доказателствени средства – показанията на свид.Б.А.С., свид. Д.И.С., свид. С.Г.Г., свид. И.Х.С., свид. И.Д.Г., свид. Г.С.Г., свид.С.С.А.; от обясненията на подсъдимия Д.П.М. – дадени в
качеството му на обвиняем в хода на досъдебното
производство, прочетени в хода на съдебното следствие и приобщени по съответния
процесуален ред; от заключенията на съдебно –криминалистически /дактилоскопни/ експертизи- 2бр. назначени на досъдебното производство и приети в хода на съдебното
следствие; от заключението на допълнителна съдебно -криминалистическа
експертиза – назначена на досъдебното производство и
приета в хода на съдебното следствие; от заключението съдебно дактилоскопна експертиза, назначена на досъдебното
производство и приета в хода на съдебното следствие; от заключението на съдебно
-техническа експертиза, назначена на досъдебното
производство и приета в хода на съдебното следствие; от заключението на
назначена от съда нова съдебно -икономическа експертиза, прието в хода на
съдебното следствие, от писмената справка от ОД на МВР гр.Добрич
и от приложените писмени доказателства,
присъединени по реда на чл.283 от НПК към материалите по делото.
Съдът намира, че показанията на свид.Б.А.С. са пълни, обективни и последователни. Те изцяло
кореспондират със събраните доказателства по делото и остават непроменими в
хода на цялото наказателно производство – както в досъдебната
фаза, така и в съдебната. Единствено се констатират противоречия относно броя
на похитителите, които са се качили в лекия автомобил след като пострадалия е
вкаран в него със сила. В първоначалните си показания свидетелят посочва, че в
колата са били двама мъже, в последващите си показания посочва, че са били
трима. Отчитайки факта, че пострадалия е бил със чувал на главата, че деянието
е извършено през нощта и няма никаква видимост, както и че същият е бил силно
изплашен , съдът намира, че това противоречие не е съществено и то не се
отразява по никакъв начин на годността на дадените от него свидетелски
показания.
Съдът изцяло кредитира показанията
на свидетелите Д.И.С., С.Г.Г., И.Х.С. и С.С.А. тъй като същите са обективни
непротиворечиви и кореспондиращи с доказателствата събрани по делото.
Показанията на свидетелите И.Д.Г.
и Г.С.Г. напълно се кредитират от съда. Свид.Г. е бил
поемно лице при първия оглед на местопроизшествието и същият свидетелства как е
бил снет дактилоскопният отпечатък от опаковката на
вафла “Наслада” , иззета като веществено доказателство. Неговите показания се
потвърждават и от изготвените по делото съдебно криминалистически експертизи на
иззетата дактилоскопна следа. Показанията на свид.Г.С.Г. допринасят за установяване на спорни по делото
моменти – начина на предоставяне на сравнителен материал за изследване на
назначените съдебно- криминалистически експертизи. Неговите показания изцяло се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – изисканата и изпратена от ОД на МВР гр.Добрич
писмена справка, ведно с приложените към нея копия на дактилоскопни
листове и други писмени доказателства. Поради тези обстоятелства съдът намира
показанията и на двамата свидетели за обективни и имащи значение за разкриване
на обективната истина по делото.
Съдът кредитира отчасти и
обясненията на подсъдимия Д.П.М., дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство в присъствието на защитник.
Обясненията му са прочетени и приобщени като доказателствен материал в хода на
съдебното следствие по съответния процесуален ред. Съдът ги кредитира в частта
им, в която подс.М. сочи как подс.И.И.
го е намерил, кога са тръгнали от гр.Добрич, как са
спрели на заведение на Пети километър край гр.Шумен,
как е привел в движение товарния автомобил, как го е откарал в близост до гр.Варна и след това с подс.И. са
го закарали до паркинг, където е откачено полуремаркето
с цистерната, как е изоставил след това автомобила в с.Векилски
и се е прибрал в гр.Добрич с подс.И..
В останалата им част съдът не кредитира обясненията на подс.М.,
тъй като не кореспондират с останалия доказателствен материал и имат по-скоро
за цел да изградят защитна теза на подсъдимия с оглед изключването му от
участието в грабежа. Обясненията на подс.М. дадени в хода на съдебното следствие, че тези
обяснения са дадени под натиск съдът намира за неправдоподобни, тъй като
последният е бил разпитван само в присъствието на защитник. При първият му
разпит непосредствено след задържането му подс.М. е
дал обяснения в присъствието на служебен защитник. Останалите му обяснения при
последващите му разпити са дадени в присъствието на упълномощен от него
защитник – адв.Г.Г. от ШАК. Не са достоверни и
обясненията му , че не му е предоставена адвокатска защита непосредствено сред
задържането му. Видно от материалите по делото при първоначалното му привличане
като обвиняем на 18.06.1999г. е присъствал служебно назначен му защитник и в
негово присъствие е дал и първите си обяснения по делото.
Предвид
така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите И.Н.И. и Д.П.М.
са извършили деянията, за които са обвинени.
При така установеното съдът
приема, че подсъдимия И.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.1 и 4 във вр.
с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК, а подсъдимия Д.П.М. е
осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.1 във вр.
с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК защото:
* обект на престъплението по чл. 199 ал.1 от НК са обществените отношения свързани с
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като се
засягат и обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля у
всеки гражданин, както и личния му избор на поведение.
* от
обективна страна – изпълнителното деяние при грабежа се състои от два акта-
употреба на някаква форма на принуда и отнемане на вещите от владението на
пострадалия с намерение за противозаконно присвояване
- безспорно по делото се
установи, че спрямо пострадалия Б.С. е употребена сила и заплашване, за да се
отнемат вещите, предмет на престъпното посегателство. Подс.
И. и подс.М. в съучастие с неустановено до момента
лице са имали разпределение на това, което всеки от тях ще прави. Неизвестният
съизвършител е спрял за проверка постр.С. и го е
накарал да премести товарния автомобил и да слезе от него. След което го
принуждава да се качи в лекия автомобил, като за целта му упражнява сила,
поставя му на главата чувал и на ръцете белезници, с което упражнява спрямо
него заплаха за неговия живот и го привежда в невъзможност пострадалия да окаже
някаква съпротива. Непосредствено след това подс.И.Н.И.
подкарва лекия автомобил, в който е качен свид.С., за
да го отдалечи от мястото на грабежа, а подс.Д.М.
привежда в движение товарния автомобил с прикаченото към него полуремарке с цистерна, пълна с дизелово гориво.
Осъщественото от подсъдимите деяние следва да
се квалифицира като съучастие в извършването на грабеж, като подс.И. участва в похищението над пострадалия, като след
упражнената от другия им съучастник сила и заплаха, го откарва настрани от
мястото на деянието, а подс.М. участва в отнемането
на вещите, като привежда товарния автомобил в движение и го закарва в гр.Варна. Там двамата подсъдими М. и И.
закарват товарния автомобил на паркинг, където полуремаркето
с цистерната е откачено от товарния автомобил. Деянието на И., предвид негови предходни
осъждания на “Лишаване от свобода”, следва да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК. Деянието е
грабеж на вещи в големи размери, тъй като общата стойност на отнетото полуремарке с цистерна и 18 т. и 220 кг. дизелово гориво е
16 184 331,20 неденоминирани лева / или
16 184,30 деноминирани лева/. Към
датата на деянието минималната работна
заплата е била 11000 неденоминирани лева. Към
26/27.02.1997г. за “големи размери” съдебната практика приема стойността на отнетите
вещи да е над 777 000 неденоминирани лева.
* субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимите са били пълнолетни вменяеми лица.
*от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Те са целели настъпването
на обществено опасните последици и са предприели всички действия – да
организират сломяването на съпротивата на пострадалия, за да могат да отнемат
от негово владение товарния автомобил и полуремаркето
с цистерната с дизелово гориво.
Като причина за извършване на деянието
следва да се отчете незачитането на правото на собственост на гражданите
и стремежа на подсъдимите да си набавят противозаконна облага.
С деянието си от обективна и от
субективна страна подсъдимите И.Н.И. и Д.П.М. са осъществили и състава на друго
престъпление по чл.346 ал.2 б.а предл.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
от НК.
* обект на престъплението по чл.346 ал.2 във вр.
с ал.1 от НК са обществените отношения свързани с нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими вещи и по точно моторни
превозни средства.
* от обективна страна изпълнителното деяние се състои в отнемане на
чуждо МПС от владението на другиго – в конкретният казус подсъдимите в
съучастие с още едно неизвестно лице като съизвършители са отнели товарния
автомобил “Шкода –Мадара” – прицеп с ДК № СС 8106 АА
от владението на пострадалия Б.С.. Подс. И. и
неустановеният им съизвършител са упражнили сила и заплаха спрямо пострадалия,
а подс.М. е привел в движение товарния автомобил.
Целта е била с товарния автомобил да се придвижи полуремаркето
с цистерната с дизелово гориво до мястото, където да бъде откачено. Подс. И. показвал пътя, а подс.М.
го следвал с товарния автомобил до паркинг в гр.Варна,
където в тяхно присъствие неустановено по делото лице е откачило полуремаркето с цистерната и дизеловото гориво. След това подс.М. закарал автомобила без полуремаркето
в с. Векилски обл.Шуменска,
където го изоставил без надзор и се качил в автомобила на подс.И..
* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимите са били пълнолетни вменяеми лица.
*от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Те са целели настъпването
на общественото опасните последици и са предприели всички действия, за да
настъпят тези последици. Отнели са със сили и заплаха от владението на
пострадалия товарния автомобил, използвали са го, за да транспортират с него до
определеното от тях място вещите, предмет на грабежа и след това са го
изоставили без надзор в друго населено място.
Подсъдимият И.И. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на чл.142 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
от НК, защото:
* обект на престъплението чл.142 ал.2 т.2 във вр.
с ал.1 от НК са обществените отношения,
свързани със свобода на личността и възможността за свободно придвижване.
* от обективна страна изпълнителното деяние се състои в отвличане на
друго лице и противозаконното му лишаване от свобода. В конкретния казус подс.И. с съучастие с едно неизвестно лице е отвлякъл
пострадалия Б.С.. Неизвестният съизвършител е този, който спира товарния
автомобил, управляван от С., кара го да слезе за проверка и след това със сила
го блъска на задната седалка на паркирания в близост лек автомобил. Слага му
чувал на главата и белезници на ръцете, непосредствено след което подс.И. подкарва колата и отвеждат с нея пострадалия на
отдалечена от мястото на грабежа дистанция. Там подс.
И. оставя другия си съучастник да пази пострадалия, докато успеят с подс.М. да придвижат товарния автомобил на мястото за
разтоварване. След което подс.И. се връща на мястото,
където е неизвестният съизвършител с пострадалия Б.С.. През няколкото часа,
през които пострадалия е бил отвлечен същият е бил лишен от възможността да
избяга и да се придвижи някъде, тъй като е бил с чувал на главата и с поставени
на ръцете белезници. Бил е и завит с одеяло. Намирал се е в неизвестно за него
местонахождение. Бил е изплашен, тъй като при качването му в лекия автомобил
неизвестният съизвършител е опрял в гърба му твърд предмет, който той е
възприел за оръжие. Независимо, че подс.И. не е присъствал през цялото време на
противозаконното лишаване от свобода на пострадалия, съдът намира, че същият
следва да носи отговорност за това, поради следните съображения: той е управлявал автомобила и е закарал
съучастника си и пострадалия до местото, където ги е оставил и едва след
неговото пристигане пострадалия е бил освободен. Очевидно неговите действия са
били от значение колко време пострадалия ще бъде противозаконно лишен от
свобода и кога да бъде освободен.
* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимият И. е бил пълнолетно вменяемо лице.
*от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл. Той е целял настъпването
на общественото опасните последици и е предприел всички действия, за да
настъпят тези последици. Отвлякъл е в съучастие с неизвестен съизвършител постр.С. и го е лишил от свобода, за да не може последният
да потърси помощ и да съобщи за извършения грабеж.
Съдът прие, че деянията по чл.199
ал.1 от НК и по чл.346 ал.2 от НК са извършени от подсъдимите в съучастие като
съизвършители и с още едно неизвестно лице също съизвършител, като оправда
подсъдимите че са извършили деянията в съучастие с още две неизвестни лица. Съдът
прие, че подс. И. е извършил деянието по чл.142 ал.2
от НК в съучастие с още едно неизвестно лице, като го оправда, че го е извършил в съучастие с още две неизвестни лица
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че в
деянията са участвали и още две неизвестни лица, както са повдигнатите
първоначално обвинения за съучастие с още три неизвестни лица. Изводите на съда
за това се извеждат от събраните гласни доказателства – свидетелските показания
на свидетелят Б.С.. Същият при първоначалният си разпит на досъдебното
производство, непосредствено след деянието проведен на 27.02.1997г. говори за участието на трима съизвършители -
един униформен мъж, който го е спрял за проверка и за един мъж, който стоял на
шофьорската седалка, като посочва, че след като са се качили в колата са били
двама мъже, които заедно с него са потеглили и веднага е чул шума на товарния
автомобил, който е потеглил управляван от третия съучастник. В хода на досъдебното производство пострадалия е разпитван още три
пъти – на 22.07.1999г., на 05.08.1999г. и на 16.11.1999г., където посочва че на
местото е имало двама мъже с униформи на полицейски служители, както и един мъж
на шофьорската седалка и някой е подкарал товарния автомобил след като са го
качили в автомобила. В хода на съдебното следствие пострадалия казва с
категоричност, че в лекия автомобил където са го качили е имало двама мъже, не
е сигурен и не може да потвърди да е
имало трети човек вътре в колата. Категорично потвърждава, че след като е качен
в лекия автомобил товарния автомобил е бил приведен в движение. Поради тези обстоятелства съдът намира, че
показанията на свидетелят С. по отношение на броя на участниците в престъпното
деяние са най-достоверни непосредствено след неговото извършване – тоест тези,
които са дадени при първият му разпит на 27.02.1997г. Тези показания се
припокриват изцяло с показанията дадени в хода на съдебното следствие. По
отношение на показанията на свид.С. дадени в хода на досъдебното производство на
22.07.1999г., на 05.08.1999г. и на 16.11.1999г., същите не са прочетени
и приобщени в хода на съдебното следствие по съответния процесуален ред и не би
следвало в тази им част съда да ги кредитира. Поради изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимите,
че са извършили деянията в съучастие само с още едно неизвестно лице.
По отношение защитната теза на
процесуалният представител на подсъдимия И.И.:
Излага се довод, че сравнителният материал използван
при изготвянето на съдебно криминалистическата експертиза, предмет на която е
изследването на иззетата дактилоскопна следа от
опаковката на вафла “Наслада”, не е иззет по съответния процесуален ред. Поради
това защитата намира, че заключението на тази експертиза не следва да се
кредитира. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен по следните
съображения: Дактилоскопната следа както се установи
в хода на съдебното следствие е иззета от опаковка на вафла “Наслада” на
27.02.1997г. по време на огледа на местопроизшествието. Поради липса на
централизиран масив за дактилоскопни отпечатъци към
онзи момент е било невъзможно сравняването му с дактилоскопни
отпечатъци на лица от криминалния контингент от други райони. През 1998г. в
района на гр.Айтос бил извършен въоръжен грабеж на
товарен камион с цистерна, идентичен на случая, предмет на настоящото дело. По
оперативен път криминалните служители на РДВР гр.Шумен
получават от РПУ гр.Айтос тази информация и изискват
по служебен път дактилоскопни листове на заподозрени
лица, участващи в грабежа край гр.Айтос. Получените дактилоскопни листове са представени на експерта К.П. ***
за сравнителен анализ. Същият установява, че иззетата дактилоскопна
следа е от десния палец на И.Н.И. и изготвя
експертна справка. Непосредствено след това с постановление на водещия
разследването следовател е назначена съдебно криминалистическа експертиза,
която е със същото заключение. Към този момент И.Н.И. не е бил разпитван по
следственото дело, нямал е никакво процесуално качество. Обстоятелството, че
сравнителния материал не е взет лично от подсъдимия И., а са използвани дактилоскопни листове не прави експертизата неправилна или
необективна. Нещо повече при връщането на следственото дело за доразследване е
назначена съдебно дактилоскопна експертиза, която
използвайки информационния масив на системата АФИС на МВР отново е със заключение,
че иззетата дактилоскопна следа е от десния палец на И.Н.И..
Излага се и довод от подсъдимия И.И.,
че намерената опаковка от вафла “Наслада” може да е взета от затвора или
ареста, където той е пребивавал и да е подхвърлена на место. Тази теза се явява
неоснователна, тъй като видно от доказателствата по делото опаковката от вафла
е намерена и иззета непосредствено след деянието на 27.02.1997г., като на место
е иззета и дактилоскопната следа, а оперативните работници разкриват участието
на подс.И. в деянието едва през 1998г.
По отношение защитната теза на
процесуалният представител на подсъдимия Д.П.М.:
Излага се довод, че заключението
на назначената на досъдебното производство Съдебно криминалистическа експертиза, имаща за
предмет да изследва намерения и иззет от кабината на товарния автомобил пътен
лист, е изготвена от неправоспособен експерт. Прави се искане да не се
кредитира тази експертиза. Съдът намира така изложеният довод за
неоснователен. Заключението по
горепосочената експертиза е изготвено от експерт К.П., който към датата на
изготвянето й е заемал длъжност експерт- криминалист при НТЛ на РДВР гр.Шумен. Липсват по делото данни от които може да се
направи извод, че експерта не е притежавал необходимите знания и компетентност
за изготвянето на такава експертиза. Експертните му заключения по настоящото
дела са приети от съда след изслушване на становищата на страните по тяхното
приемане и същите не са направили възражения.
По отношение на искането на
защитата да се назначи нова дактилоскопна експертиза
на НИКК при МВР гр.София съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения. В хода на съдебното следствие се
установи по безспорен начин, че дактилоскопната следа
намерена върху иззетия пътен лист е получена в лабораторни условия. На експерта
са били предоставени за сравнителен анализ дактилоскопни
листове от РДВР гр.Добрич, изискани по служебен път
от оперативните работници, работещи по случая. Видно от изисканата справка от
ОД на МВР гр.Добрич подс. Д.П.М.
е имал криминалистическа регистрация още от 21.03.1996г. По делото не се събрани
нови доказателства, които да обусловят извода, че изготвеното експертно
заключение е неправилно или необосновано, поради което да следва да се назначи
нова експертиза.
Съдът при определяне вида на
наказанието отчете обстоятелството, че за престъплението по чл. 199 ал.1 т.1 и 4
във вр. с чл.198 ал.1 от НК във вр.
с чл.20 ал.2 от НК към датата на извършване на деянието се предвижда наказание
“лишаване от свобода” от пет до
петнадесет години, като по преценка на съда може да се наложи и
конфискация до една втора от имуществото на дееца. За престъплението по чл.346
ал.2 б.а във вр. с ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2 от НК към датата на деянието се
предвижда наказание “Лишаване от свобода” от две до шест години. За
престъплението по чл.142 ал.2 т.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК към датата на деянието се предвижда
наказание “Лишаване от свобода” от три до десет години.
При
определяне на наказанието на подсъдимия И.Н.И.
за извършените от него престъпления съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянията е висока, предвид че
се касае за тежки умишлени престъпления.
- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за
личността му се установява, че същият е осъждан и за други умишлени
престъпления против собствеността на гражданите, поради което съдът намира,
че неговата
обществена опасност също е висока.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващите вината
обстоятелства: наказателното
производство за горепосочените деяния продължава повече от 13 години. Неприключването на производството през този дълъг период от
време не е по вина на подсъдимия, тъй като видно от материалите по делото
същият не се е укривал и с действията си не е възпрепятствал работата на
органите на разследването и прокурора. Досъдебното производство е финализирано едва през 2010г.
Това обстоятелство съобразно практиката на ВКС следва да се отчете като
смекчаващо отговорността.
·
отегчаващи вината обстоятелства: други осъждания на подсъдимия за престъпления против
собствеността на гражданите.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при превес на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, като наказанието
бъде определено както следва : 1/ за престъплението по чл.199 ал.1 т.1 и 4 във вр. с
чл.198 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК в размер близък до минималния предвиден в
закона за това деяние, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ години; 2/ за престъплението
по чл.346 ал.2 б.а във вр.
с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК в размер близък до минималния предвиден в
закона за това деяние, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години; 3/ за
престъплението по чл.142 ал.2 т.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК
в размер близък до минималния
предвиден в закона за това деяние, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия И.Н.И. е определено общо наказание “Лишаване от свобода” до размера
на най-тежкото измежду наложените му, а именно “Лишаване от свобода” в размер
на 7 /седем/ години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от “Закрит тип”.
Съдът намира, че не следва да
увеличава размера на определеното общо наказание при условията на чл.24 от НК предвид дългото време, което е
изминало от датата на деянията до постановяването на осъдителната присъда.
Определеният размер на наложеното
наказание “Лишаване от свобода” съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъпленията и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
На основание чл.59 от НК е приспаднато
времето, през което И.Н.И. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под
стража”, считано от 15.07.1999г. до 01.11.2001г.
При
определяне на наказанието на подсъдимия Д.П.М.
за извършените от него престъпления съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянията е висока, предвид че
се касае за тежки умишлени престъпления.
- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за
личността му се установява, че същият не е осъждан, налагани са му две
административни наказания “глоби” в
размер на по 600лв., поради което съдът намира, че неговата
обществена опасност не е висока.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващите вината
обстоятелства: наказателното
производство за горепосочените деяния продължава повече от 13 години. Неприключването на производството през този дълъг период от
време не е по вина на подсъдимия, тъй като видно от материалите по делото
същият не се е укривал и с действията си не е възпрепятствал работата на
органите на разследването и прокурора. Досъдебното производство е финализирано едва през 2010г.
Това обстоятелство съобразно практиката на ВКС следва да се отчете като смекчаващо
отговорността. Друго смекчаващо отговорността обстоятелство, което се отчете от
съда са дадените обяснения от подсъдимия на досъдебното
производство, които допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и факта, че
подсъдимият не е бил осъждан както към датата на деянието, така и към
постановяване на присъдата, което се явява добри характеристични данни за него.
·
отегчаващи вината обстоятелства: не се констатират от материалите
по делото.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при превес на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът
намира че са многобройни и че налагането на най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Поради това съдът намира, че следва
да определи наказанията при хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът определи
наказанията както следва: 1/ за престъплението по чл.199 ал.1 т.1 във
вр. с чл.198 ал.1 от НК във вр.
с чл.20 ал.2 от НК в размер под
минималния предвиден в закона за това деяние, а именно “Лишаване от
свобода” за срок от 3 /три/ години,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 4
/четири/ години; 2/ за престъплението по чл.346 ал.2 б.а
във вр. с ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 от НК в размер под минималния
предвиден в закона за това деяние, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6/шест/ месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от 4 /четири/ години..
На основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия Д.П.М. е определено общо наказание “Лишаване от свобода” до размера
на най-тежкото измежду наложените му, а именно “Лишаване от свобода” в размер
на 3 /три/ години.
Съдът като съобрази размера на определеното
общо наказание, както и обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на
“Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, намира, че за постигане
целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието “лишаване от свобода”. Поради това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наложеното общо наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/
години.
Съдът намира, че не следва да
увеличава размера на определеното общо наказание при условията на чл.24 от НК предвид дългото време, което е
изминало от датата на деянията до постановяването на осъдителната присъда.
Определеният размер на наложеното
общо наказание “Лишаване от свобода” съдът намира за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъпленията и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
На основание чл.59 от НК е приспаднато
времето, през което Д.П.М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под
стража”, считано от 17.06.1999г. до 02.11.2000г.
По отношение на второто
предвидено в закона наказание по чл.199 ал.1 от НК, което може да се наложи –
конфискация до една втора от имуществото на виновния, съдът намира че същото не
следва да се налага на подсъдимите по следните съображения: по делото липсват
данни за имуществото на подсъдимите, а и с оглед отдалечеността на времето на
извършване на деянието към момента на постановяване на присъдата съдът намира,
че налагането на такъв вид наказание би се оказало прекалено тежко и няма да
изиграе своята роля за превъзпитанието на осъдените.
По отношение на предявения
граждански иск срещу подсъдимия И.Н.И. от пострадалия Б.А.С. за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.142 ал.2 от НК, извършено от
подсъдимия съдът счита, че иска е допустим и основателен по следните правни
съображения:
Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая
става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД.
Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за живота на хората и за тяхната свобода на
придвижване и не трябва да ограничава тяхната лична свобода. Правото на свобода
на хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го ограничава. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия, за което същия следва да носи и гражданска отговорност.
Гражданският ищец, видно от
материалите по делото противно на неговата воля е бил отвлечен, като е бил
приведен в положение да не може да се съпротивлява и да прави опит да изляга.
Противно на волята му той е държан от полунощ до сутринта с чувал на главата и
с ръце отзад на тялото, закопчани с белезници, като през повечето време е бил
навън в студено зимно време, в неизвестна за него местност. През този период от
време пострадалия се е страхувал за живота и
здравето си, бил е лишен от
възможността да се защити.
Поради това съдът намира, че
следва да се овъзмездят неговите страдания. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието
на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост”
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено деянието, причинените морални страдания и пр./Пост.
№4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства
във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански
иск срещу подсъдимия И.Н.И. да
бъде уважен в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева. Съдът при определяне размера на гражданския
иск следва да се съобрази и с обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и факта че на пострадалия
не са причинени травматични увреждания. Вредите от непозволено увреждане са
изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уважените размери на гражданските
искове следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането, а именно – 27.02.1997г. В останалата част до пълния предявен размер иска срещу
подс. И. следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия И.Н.И. да заплати направените по делото разноски в
размер на 261,18 лв., държавна такса върху уважения граждански иск в размер
на 80,00лв. и 5,00
/пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата такси и
разноски.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия Д.П.М. да заплати направените по делото разноски в
размер на 261,18 лв. и 5,00 /пет/
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдените в полза на държавата
разноски.
С
присъдата съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства като
постанови същите да се пазят до приключване на наказателното производство, след
което - снопче от трева, парче от тоалетна хартия, фас от цигара, опаковка от
вафла “Наслада”, 4бр. фасове, следва да
бъдат унищожени, талона за регистрация
на влекач с № 092967 да се изпрати на КАТ гр.Силистра
и пътен лист серия 1614 №********** следва да се да се върне на Д.И.С..
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: