РЕШЕНИЕ
гр. София, 28 Юни 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3844 описа за 2017 год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.432 (1) КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата К.С.Б., твърди, че пострадала при ПТП, настъпило
на 23/11/2016 год. в с.Вирове. Произшествието настъпило, след като автомобилът,
в който пътувала ищцата Алфа Ромео 147 с рег. № *******бил ударен първо от лек
автомобил Опел Астра с рег. № *******, управляван от В.А.Д., а впоследствие от
лек автомобил БМВ Х, с рег. № *******, управляван от П.Й.Н.. Вина за настъпване
на произшествието имал водачът на лек автомобил Опел Астра, който в нарушение
на знак „Стоп“, навлязъл на пътя, по който се движил лекият автомобил БМВ Х. От
удара лекият автомобил Опел Астра се завъртял и ударил насрещно движещия се лек
автомобил Алфа Ромео, а лекият автомобил БМВ се завъртял и също ударил лекия
автомобил Алфа Ромео. В резултат от произшествието ищцата претърпяла следните
увреждания: фрактура на дясната бедрена кост, контузия на главата, охлузни рани
по челото, мозъчно сътресение; многофрагментна фрактура на дясното коляно. Тя
претърпяла оперативна интервенция за наместване на фрактурата на дясното бедро
с вътрешна фиксация, а впоследствие и втора операция за открито наместване на
фрактурата на дясната патела с вътрешна фиксация. Поради затруднено придвижване
ищцата се нуждаела от технически помощни средства.. След изписването, ищцата
продължила лечението в домашни условия, с препоръка да не натоварва десния
долен крайник и да приема антитромботична терапия, при строг постелен режим,
физикална терапия и рехабилитация. През това време тя се нуждаела от помощта на
близките си за ежедневни битови нужди. Към момента лекарите не се ангажирали с
прогноза дали движенията на долния крайник ще възстановят функционалния си
капацитет. В резултат от преживяното ПТП здравословното състояние на ищцата се
влошило, което се отразило и на психиката й. Тя преживяла шок, имала понижено
настроение, тревожност, нарушение на съня; изпитвала притеснение, че няма да се
възстанови от преживените травми. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил Опел Астра била застрахована от ответното дружество.
Тя предявила претенция към ответника за заплащане на обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, но такова било отказано. Ето защо и като определя обезщетението
за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ищцата предявява
частичен иск за заплащане на сумата 80 000 лева. Претендира лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на произнасяне на
ответното дружество – 16/2/2017 год. до окончателното изплащане на главницата.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът З.Б.И. АД оспорва предявения иск като
недоказан. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
която пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва размера на търсеното
обезщетение, тъй като не отговарял на тежестта на претърпените вреди. Оспорва
наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност. Заявява, че
претърпените от ищцата вреди не са настъпили от твърдяното ПТП и липсвали данни
за това кой е причинил произшествието. Моли искът да бъде отхвърлен.
От фактическа
страна, съдът установи следното:
На 23/11/2016 год. в с.Вирове, на
кръстовището на път ІІ-81 и път ІІІ-10123 е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил Опел Астра, с рег. № *******, управляван от неустановен водач, лек
автомобил, лек автомобил БМВ Х, с рег. № *******, управляван от П.Й.Н. и лек
автомобил с рег. № *******, управляван от Н.Л.Н.. При произшествието пострадала
К.С. Б..
На 23/11/2016 год. К.Б. е приета за
лечение в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД в гр.Монтана, където останала до 2/12/2016
год. Окончателно поставената й диагноза била *********. Тя претърпяла
оперативна интервенция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на
дясно бедро. В периода 2/12/2016 год.-13/12/2016 год. ищцата е била приета
отново за лечение в същата болница за операция за открито наместване на
фрактурата на дясната патела.
На 20/12/2016 год. К.Б. е подала
молба до ответното дружество за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортното произшествие. С
уведомления от 10/1/2017 год. и 16/2/2017 год. ответникът е съобщил на ищцата,
че няма основание да заплати обезщетение, предвид липсата на застраховка
Гражданска отговорност с водача на лек автомобил Опел Астра.
В базата данни на Информационен
център на Гаранционен фонд е вписана активна застраховка Гражданска отговорност
за лек автомобил с рег. № *******, при Б.И.АД, като не е постъпвала информация
за прекратяване на застраховката.
Вещото лице по съдебно-медицИ.ката
експертиза дава заключение, че вследствие на пътно-транспортното произшествие,
ищцата К.Б. претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в контузиа на
главата, охлузвания в лявата част на челото, мозъчно сътресение, диафизарна
фрактура на дясната бедрена кост, многофрагментно счупване на дясното колянно
капаче, счупване на 8мо ребро в дясно. Тези увреждания се срещали често при
пътници, пострадали при пътно-транспортни произшествия, пътували на предна
седалка; дължали се на внезапен удар по твърди, тъпи предмети в различни
анатомични части и били получени, тъй като в момента на удара тялото и главата
на пострадалата били свободно подвижни в автомобилното купе. Мозъчното
сътресение било с временна загуба на
съзнание, но без неврологични усложнения и последици и представлявало
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната бедрена
кост причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок
от 8 месеца. Счупването на дясното колянно капаче причинило трайно затруднение
в движението на десния долен крайник за срок от 4 месеца. Счупването на 8мо
ребро представлявало разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията
се намирали в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие от
23/11/2016 год. Ищцата получила спешна медицИ.ка помощ в ортопедичното
отделение на болницата в гр.Монтана, където тя постъпила след кратковременна загуба на съзнание,
зениците й били с мудна реакция на светлина. Тя претърпяла една операция за
открито наместване на счупената бедрена кост с вътрешна фиксация. След
изписването й, тя била веднага приета за извършване на втора операция – на
многофрагментното счупване на колянното капаче. Поради трудното придвижване, на
ищцата били отпуснати от Социални грижи
патерици, рингова инвалидна количка и комбиниран тоалетен стол. Вещото
лице дава заключение, че проявите на мозъчното сътресение отзвучали окончателно
в края на първия месец след инцидента; зарастването на реброто приключило за
срок от 20 дни; на колянното капаче – за срок от 2 месеца, а на бедрената кост
– за срок от 5 месеца. След това ищцата започнала рехабилитация. Целият лечебен
и възстановителен процес приключили за срок от 8 месеца. През първите два
месеца ищцата изпитвала болки с по-интензивен характер; интензивни били и
болките през първите 2 седмици от проведената рехабилитация. След тези периоди
болките били периодични и явяващи се при пренатоварване и промяна на времето.
През първите 6 месеца ищцата трябвало да се придвижва с патерици, без да стъпва
на десния крак, което причинявало затруднения в придвижването и обслужването.
Към момента ищцата била без негативни последствия от мозъчното сътресение;
имала 5 малки козметични белега в областта на челото; счупената бедрена кост,
счупеното ребро зараснали окончателно; ищцата нямала проблеми при дишането.
Мускулатурата на дясната бедрена кост била в контракция, поради което ищцата не
можела да извършва силово свиване на дясното коляно, а движенията на дясната
колянна става били в намален обем до 90 градуса; ищцата не можела да кляка и да
изкачва стълби; имала оток на дясната подбедрица; във връзка с прекарана флеботромбоза, ищцата приемала
антикоагуленти. Тази флеботромбоза вещото лице приема като усложнение от
травмата, тъй като ищцата имала счупване в тази област. Ком момента на
произшествието ищцата била без поставен предпазен колан, поради което главата и
гърдите й се ударили в детайли вътре в купето; краката й били притиснати от деформирани
навътре детайли от предната част на купето. В случай, че ищцата е била с
поставен предпазен колан, то тялото й щяло да бъде здраво закрепено за
седалката, без възможност да се придвижи напред, след удара, дясното й коляно
нямало да достигне до арматурното табло и да получи удар в него.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че мястото на удара между лекия автомобил Опел
Астра и лекия автомобил БМВ е на около 2-3 метра в ляво от продължението на
десния бордюр по посоката на движение на лекия автомобил БМВ. Скоростта на
лекия автомобил БМВ била около 66 км/час, а на лекия автомобил Опел – 38
км/час. Произшествието настъпило в с.Вирове, в светлата част на денонощието,
при добра видимост. Кръстовището, в рамките на което настъпило произшествието
било регулирано, като с предимство се ползвал път ІІ-81, по който се движил
лекия автомобил БМВ. Лекият автомобил Опел Астра навлязъл в кръстовището, без
да се съобрази със знак СТОП. Забелязвайки го, водачът на лекия автомобил БМВ
задействал аварийно спирачки, но се ударил челно в лявата част на лекия
автомобил Опел. От удара задната част на лекия автомобил Опел се завъртяла, а
движението му продължило напред и надясно, завъртайки се обратно на
часовниковата стрелка; автомобилът преминал в лентата за насрещно движение за
лекия автомобил БМВ, напуснал платното за движение и навлязъл в намиращ се край
пътя двор. Лекият автомобил БМВ се завъртял наляво, обърнал се по таван. При
тези движения на двата леки автомобила, бил ударен два пъти и движещия се срещу
лекия автомобил БМВ, лек автомобил Алфа Ромео. Според вещото лице настъпването
на произшествието се дължало на действията на водача на лекия автомобил Опел
Астра, който не пропуснал движещия се с предимство лек автомобил БМВ. Вещото
лице дава заключения, че при челния удар между леките автомобили Алфа Ромео и
БМВ и при удара между леките автомобили Алфа Ромео и Опел Астра, било
реализирано голямо отрицателно ускорение, предизвикало и голяма инерционна сила
върху пътниците в лек автомобил Алфа Ромео. Този автомобил се завъртял на
дясно, при което телата на пътниците в него се придвижили напред и на ляво.
Според вещото лице предпазните колани са ефективни при челен удар и по-малко
ефективни при страничен удар, какъвто отчасти бил процесният. Автомобилът Алфа
Ромео бил оборудван фабрично с предпазни колани.
Вещите лица по комплексната медицИ.ка
и автотехническа експертиза не могат да отхвърлят категорично възможността
ищцата да е била с поставен предпазен колан. Ако тя е била с поставен предпазен
колан тя отново би получила установените травми, тъй като същите били получени
от изпъкналите части на купето, а счупването на бедрото можело да бъде резултат
и от удар върху страничната част на купето. Капачето на коляното от своя страна
се чупело многофрагментно при удар в изпъкнала част. Според вещите лица, ако
счупването на предното стъкло е било в дясната част, пред пътника до водача,
тогава било сигурно, че ищцата не е била с поставен предпазен колан.
Свидетелят Н.Л.Н., който пострадал
при същото произшествие и води дело срещу ответника за получените лично от него
вреди, дава следните показания: той управлявал лекия автомобил Алфа Ромео, а К.
седяла на седалката до него. В с.Вирове свидетелят намалил до 50 км/час и
забелязал наближаващия срещу него джип БМВ.Малко преди да се разминат в
кръстовището, от дясно приближил лек автомобил Опел Астра, който не спрял на
знак СТОП, ударил джипа, а двете коли се ударили в тях. От удара Опелът се
забил в оградата на една къща, а джипът се обърнал върху колата на свидетеля.
Ударът в автомобила на свидетеля бил челен и арматурното табло влязло навътре,
като достигнало на около 10 см от седалката на ищцата; таванът и вратите на
автомобила били огънати. След удара К.
била в безсъзнание. Според свидетеля Опелът бил без светлини, а БМВ-то било с
включени къси светлини. Настилката била суха, а видимостта добра.
Свидетелката В.Б.М.заявява, че
видяла ищцата за първи път след катастрофата в спешното отделение – тя седяла на
инвалидна количка, лицето й било в кръв, а кракът й стоял неестествено на една
страна. Тя била в шок, повтаряла, че й е студено и искала вода. Свидетелката
полагала грижи за ищцата по време и след операциите, тъй като ищцата била
напълно неподвижна. След изписването от болницата, свидетелят Н.се грижел за
ищцата. Ищцата не била добре и психически – била изнервена, будела се нощем,
говорела на сън и сънувала кошмари. Към момента ищцата имала болки в крака,
куцала, не можела да свива крака в коляното.
По делото е прието за безспорно, че гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил Опел Астра е застрахована от ответното
дружество.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген. Този факт е приет за безспорен, а и се доказва от
представената по дело справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд, която се ползва с доказателствена сила до оборването й,
относно застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и крайната
дата на покритието, регистрационния номер на моторното превозно средство и т.н.
По делото не са представени доказателства, които да оборят фактите,
удостоверени с цитираната справка. В качеството си на застраховател, ответникът
е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които
последният би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е
носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от заключението на авто-техническата
експертиза. Изводите на вещото лице се потвърждават и от свидетелските показания
на водача на лекия автомобил Алфа Ромео – Н.Н.. Въз основа на тези
доказателства, съдът приема, че водачът на лекия автомобил Опел Астра е
причинил настъпване на произшествието, като не е спрял на знак СТОП и е
навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на движещ се по път с
предимство лек автомобил. С това си поведение,той е нарушил изискването на чл. 45
ал.2 от ППЗДвП чл.50 ал.1 от ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че водачът на лекия
автомобил Фолксваген Голф е имал противоправно поведение, довело до настъпване
на произшествието.
Вината на деликвента се предполага и при липсата на
обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е
причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла травматично
увреждане – тежки фрактури в областта на дясната бедрена кост, на дясното
колянно капаче, счупване на 8мо ребро, както и контузия на главата, охлузвания
мозъчно сътресение. За настъпването на тези вреди по делото е изслушана медицИ.ка
експертиза. От заключението на вещото лице се доказва, че посочените увреждания
се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и че от тях
ищцата е изпитвала силни болки. Ищцата е преминала през две оперативни
интервенции, била е дълго време обездвижена и се е налагало да бъде обслужвана.
От показанията на свидетелката М.се доказва, че инцидентът е повлиял негативно
и психиката на ищцата – тя сънувала кошмари, бълневала, станала изнервена.
При това положение отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от травматични увреждания и преживян стрес.
Неоснователно е направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй
като тя не била с поставен предпазен колан. По делото са събрани противоречиви
данни за това дали ищцата е била с поставен предпазен колан. Според свидетелят Н.коланът
на ищцата бил поставен. Тези свидетелски показания съдът не цени по две
причини. Първо, свидетелят Н.е водачът на увредения лек автомобил и води дело
срещу ответника за вредите, които той лично е претърпял от процесното произшествие.
Второ, този свидетел съжителства фактически с ищцата. Ето защо свидетелят има
интерес да поддържа ползващи ищцата показания, за да избегне намаляване на
обезщетението, в случай, че съдът приеме наличие на съпричиняване и за да
опровергае противоправно поведение на самата ищца. Не на последно място от
данните на съдебно медицинската експертиза и автотехническата експертиза, които
са научно и технически обосновани, става ясно, че ищцата не би могла да получи
увреждания от типа на получените, ако е била с поставен предпазен колан, тоест
установява се тя да е била без колан. Комплексната автотехническа и медицинска
експертиза от своя страна не изключва възможността ищцата да е била с поставен
колан, но от заключението става ясно, че по делото липсват достатъчно данни, за
да се направи подобен извод. При тези противоречиви доказателства, съдът
приема, че не е доказано категорично и безусловно ищцата да е имала
противоправно поведение. При доказателствена тежест на този факт за ответника,
съдът не би могъл да направи неблагоприятен извод в тежест на ищцата и да
приеме, че тя е била без поставен колан. Независимо от изложеното до тук,
следва да се има предвид и липсата на данни за това по какъв начин липсата на
поставен предпазен колан е повлияла на вида и тежестта на уврежданията.
Безспорно се доказва по делото, че механизмът на процесното пътно-транспортно
произшествие включва освен челен и страничен удар и че автомобилът, в който е
пътувала ищцата е имал въртеливо движение. При това положение, според всички вещи
лица, изслушани по делото, ефективността на предпазния колан намалява. Липсват
доказателства по какъв конкретен начин евентуалната липса на поставен предпазен
колан е допринесла за конкретните увреждания, получени от ищцата. Всички тези
съображения мотивират извода на съда да не отчете съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да
съобрази вида, характера и тежестта на полученото увреждане, което е пряка и
непосредствена последица от произшествието, претърпените операции, доказаните
неимуществени вреди и периодът за лечение и възстановяване на ищца – 8 месеца и
периодът, в който тя е била обездвижена – около месец, периодът, в който е
имала затруднения в придвижването, без да може да използва десния си крак – 6
месеца. Съдът също така взема предвид и факта, че от увреждането в тежест на
ищцата ще останат негативни последици, изразяващи се в ограничени движения в
областта на колянната става и затруднение при клякане и изкачване на стълби. При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 62 000 лева. В
останалата част до предявения частичен размер от 80 000 лева от 100 000
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава, съгласно претенцията
от датата на произнасяне на ответника – 16/2/2017 год. до окончателното
изплащане на главницата..
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска – 2480 лв., както и разноски от 697.50 лв. съразмерно на уважената част от
иска.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на иска в една част, ответникът следва да възстанови на
ищцата заплатената от нея такса за две удостоверения от 10 лева, а на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид факта, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно – да заплати на пълномощника на
ищцата възнаграждение в размер на 2868 лева, с ДДС.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищцата следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за 350
лева. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
сумата 100 лева, тъй като фактическата и правна сложност на делото не
предполага извършване на множество и усложнени процесуални действия или
полагане на усилия по-големи от обичайните за тоз вид дела; делото е приключило
в едно съдебно заседание. Съобразно отхвърлената част от иска, ищцата дължи да
заплати на ответника 101.25 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.С.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес *** – адв.С.С., на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 62 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 23/11/2016г., ведно със законната лихва от 16/2/2017
год. до окончателното изплащане на главницата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 10 лева разноски, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до предявения частичен размер от 80 000 лева,
от общо 100 000 лева.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 3177.50 лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА
К.С.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.С.С. да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 101.25 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** заплати на адв. С.Е.С., адрес ***, на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
2868 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: