Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Бяла, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори гр. състав, в публично заседание на четвърти юни,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ивелина Бонева
при секретаря Мариета Йорданова като разгледа докладваното от съдия Бонева
гр. дело № 995 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Депозирана е искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, гр.София, чрез юрисконсулт И.Т.
против Д.И.П., с предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК. Ищците
молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че същия дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД сумата от 541.79 лв. - главница, договорна лихва - 85.01
лв. за периода от 11.11.2018г. до 09.07.2019г.; 36.41 лв.- мораторна лихва
върху непогасената главница за периода 10.07.2019г. – 25.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноските по
заповедното и исково производство.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответника
е депозира писмен отговор на исковата молба. Моли съда да постанови решение,
по силата на което да
отхвърли предявения иска за сумите над
458,00лв. (четиристотин петдесет и осем лева) до претендирания размер от 541,79
лв. - главница, както и сумата в размер на 85,01лв. (осемдесет и пет лева и
една стотинка),посочена според ответника като сума без основание в петитума на исковата молба, за периода 11.11.2018 г. до
09.07.2019 г., както и 36,41лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.07.2019 г. до 25.09.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. дело № 745 / 2020 г. по описа на Районен съд гр.Бяла. Претендира
разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Редовно призован ответника не се явява в
съдебно заседание,като чрез процесуалния си представител в последното по делото
заседание заявава,че оспорва единствено лихвата за забава.
Съдът след като взе предвид
доводите на страните и приобщените по делото писмени доказателства,намира за
установено следното от фактическа страна.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между ответника и
„Вива кредит“ ООД гр. София са съществували облигационни правоотношения,
съгласно които ответникът е получил от дружеството кредит в размер на 600 лв. по сключен Договор
за паричен заем № 5475357/12.10.2018г.,
което вземане е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.10.2019г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр. София,
Уговореният лихвен процент по договора е
40.29%, фиксиран за срока на договора, годишният процент на разходите е в
размер на 49.45%. При експресно разглеждане на кредита, съгласно чл.1 ал.3 от
Договора, ответника дължи сумата от 283.50 лв., която следва да престира
разсрочено, заедно с погасителната вноска, с която месечното вземане е в размер
на 109.85 лв. Съгласно чл.4 от договора, в 3 дневен срок,заемателят следва да
осигури едно от двете предвидени в договора обезпечения: едно физическо лице,
отговарящо на условията подробно описани в договора или банкова гаранция, като
при неизпълнение дължи неустойка в размер на 283.50 лв., която следва да погасява
разсрочено и която се кумулира към погасителната вноска, която става в размер на 141.35 лв., с
месечен добавък в размер на 31.50 лв.
Общата стойност на плащанията за периода е
1272.15 лв. /9 броя вноски по 141.35 лв./
Не се спори и че ответника е заплатил единствено сумата от 142.00 лв.
За цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото по искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът приема като компетентно
и безпристрастно дадено.
От заключението на ССЧЕ се установява следното:
1.Поради спиране плащанията - последното
плащане е на 13.11.2018 г., кредитополучателят е изпаднал в забава на 11.12.2018 г., когато настъпва падежът на първата
непогасена вноска.
2. Предвид предоставената от „Вива Кредит“
ООД по електронен път информация, в т.ч. справки-извлечения, има извършено едно
плащане на 13.11.2018г. в размер на 142,00 лв,, с което съобразно редът за
разпределение на плащанията/разходи за събиране на вземането, неустойка, лихва
и главница/, са погасени следните задължения:
- 58,21 лв. - главница, I - ва вноска;
- 20,14 лв. - договорна лихва, I - ва вноска;
- 31,50
лв. - неустойка, I - ва вноска;
- 32,15 лв. - такса за експресно разглеждане на
документи, в т. ч. 31,50 лв. I - ва вноска и 0,65 лв. II - ра вноска;
В хода на извършената проверка експертизата е установила, че след 01.10.2019 г., когато е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.12.2016г., до
момента на изготвяне на заключението, в „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, не са постъпвали плащания за погасяване на задълженията по
процесния договор.
На база отговора на предходните въпроси,ВЛ
е изчислило размера на всяко от
претендираните вземания и общият размер на задължението.Експерта е посочил,че претендираните
вземания по Договор за паричен заем № 5475357/12.10.2018г. са на обща стойност
693,63 лв. представени по пера са, както следва:
-
541,79 лв. - главница, /600,00 лв. - 58,21 лв./, дължима от II-ра вноска до IХ-та последна вноска;
-
85,01 лв. - договорна/възнаградителна/лихва ;
-
66,83 лв. - лихва за забава!мораторна лихва/върху непогасената главница за
периода от 10.07.2019 г. - датата следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението 25.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
По делото е приложено като доказателство
ч.гр.д.№745/2020 г. по описа на БРС, видно от което „АКПЗ” ЕООД се е снабдило
срещу длъжника Д.И.П. със Заповед №260074/11.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение за следните суми: сумата от 541.79 лв.(петстотин четиридесет и един
лева и 79 стотинки) – главница; 85.01 лв.(осемдесет и пет лева и 01 стотинки) –
договорна лихва от 11.11.2018г. до 09.07.2019г.; 36.41 лв.(тридесет и шест лева
и 41 стотинки) – мораторна лихва от 10.07.2019г. до 25.09.2020г., ведно със
законната лихва от завеждане на заявлението (19.10.2020г.) до окончателно
изплащане на дължимите суми, както и за сумата от 75.00 лв.(седемдесет и пет
лева), представляваща разноски по делото за заплатена д.т. и юрисконсултско
възнаграждение.
От приложеното ч.гр.д.се установява
също,че с разпореждане на заповедния съд от 20.10.2020г. заявлението на ищеца е
било отхвърлено в частта относно претендираната неустойка в размер на 225
лв.,таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 251.35 лв.,както
касателно разходите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 245 лв.
Разпореждането като необжалвано е влязло в законна сила.
Предвид така установената по делото фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта: Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415 от с.к. вр. чл. 240 ЗЗД, вр.79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. №745/2020
г. на БРС.
При извършената служебна проверка за
наличието на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, респ. и за спазването на
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, се установи, видно и от материалите по
приложеното заповедно производство, че в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК именно за вземането, предмет
на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било подадено от ответника
възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по
чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме, че е
спазен срока за предявяване на установителния иск.
При посочените съображения иска е допустим.
По основателността: За да се уважи
предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже
изправността на цедента –наличието на сключен договор за паричен заем в
съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между
страните за връщане на заемната сума с лихва, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните суми, като установи вземанията си и по
размер. Ищецът следва да докаже, че заемодателят е изпълнил задълженията си по
договора за паричен заем, в това число че е изплатил заемната сума. Ответникът
следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания .
При така събраните по делото доказателства
съдът приема за установено съществуването на договорно правоотношение между
„Вива Кредит ” ООД и ответника по представения договор за кредит,а това не
се й оспорва от същия.
Кредита е изцяло усвоен от
кредитополучателя. Това обстоятелство безспорно се установява приетата като
доказателство по делото разписка /л.71 от делото/ и изслушаната в хода на делото СИЕ. Облигационното
правоотношение е прекратено с
настъпването на крайния срок на договора на 09.07.2019г., когато е настъпила и
окончателната изискуемост на задълженията на кредитополучателя.
На следващо място съгласно нормата на
чл.99 ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня,
когато предишният му кредитор съобщи за станалото прехвърляне. Тази норма
създава задължение за цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
с цел да защити последния от ненадлежно изпълнение, т.е. да изпълни на лице,
което не е носител на вземането. По делото не са представени доказателства, че
ответника е бил надлежно уведомена за извършената цесия.
Съгласно трайната практика на ВКС– Решение № 3/16.04.2014г. по
т.д. № 1711/2013г., Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г.,
уведомление, изходящо от цедента и приложено към ИМ на цесионера, достигнало до
длъжника, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99 ал.4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. Следователно цесията е произвела своето действие по
отношение на длъжника – ответник по делото, тъй като той е надлежно уведомен от
цедента за прехвърляне на вземането му на цесионера - ищец, както изисква чл.
99, ал. 3 от ЗЗД.
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит са в размер на 541.79 лв.
– дължима главница, договорна лихва в размер на 85.01 лв. и лихва за забава за
периода 10.07.2019г. – 25.09.2020г. в размер на 66.83 лв. Относно последната
сума ,съдът констатира,че същата се претендира в ИМ в размер на 36.41лв.,в
какъвто и следва да бъде присъдена,предвид липсата на изменение на иска в тази му част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил
разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лева; 150 лева депозит за
вещо лице и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
съобразно фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 150 лева съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които ответникът
следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.П.,
ЕГН ********** ,че дължи на “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.София, ул.“П.Волов“
№ 29 сумата в общ размер на 663.21лв./шестстотин шестдесет и три лева и 21 стотинки/ ,от които
главница-541.79 лв., договорна лихва за периода 11.11.2018г. до 09.07.2019г.
-85.01 лв. и лихва за забава за периода 10.07.2019г.до 25.09.2020г.-36.41 лв., ведно
със законната лихва върху главница от 541.79 лв., считано от 19.10.2020г. до
окончателното й изплащане, въз основа на договор за паричен заем № 5475357
от 12.10.2018г., сключени между „Вива кредит“ ООД и Д.И.П., прехвърлен с цесия на“Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, за които суми е издадена ЗИПЗ №260074/11.11.2020г.
по ч.гр.д.№745/2020г. на БРС.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН ********** да заплати
на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, разноски
по ч.гр.дело № 745/220г. на БРС в размер на 75 лв./седемдесет и пет лева /, както и сумата в размер на 375 лв./
триста седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по исковото производство
за заплатена д.т., депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение..
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/