Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260287

        27.04.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 30 март през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1079  по описа на съда за 2020 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с която е предявен положителен установителен иск за признаване на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 136.47 лева. Правното основание на исковата претенция е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК. За  мораторната лихва производството е прекратено с влязло в сила определение.

Твърди се, че между „А 1 България“ ЕАД и ответницата на 13 юли 2018 г. е бил сключен договор за продажба на изплащане и се сочи размера на нейното задължение.  Твърди се, че на 7 ноември 2014 г. между „А 1 България“ ЕАД и ищцовото дружество е сключен договор за поръчителство и по силата на този договор ищцовата страна  се задължила като поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключени с „А 1 България“ ЕАД договори за продажба на изплащане. Ответницата не изпълнила задължението си, поради което ищцовото дружество заплатило на „А 1 България“ ЕАД  сумата 136.47 лева на 12 август 2019 г.

От съда се иска да постанови решение с което да признае за установено, че ответницата дължи исковата сума. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответницата е представен отговор на исковата молба, като се оспорва нейната основателност и се твърди, че тя няма никакви задължение към „А 1 България“ ЕАД. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се поддържа исковата молба и се иска да бъде уважена.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който оспорва иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ответницата И.Т. и „А1 България“ ЕАД са съществували договорни отношения за предоставяне на електронни съобщителни услуги, както  и договор за продажба на изплащане от 13.07.2018г.

Между ищцовото  дружество и мобилния оператор /посочен по-горе/ е сключен договор за поръчителство. Съгласно този договор ищцовата страна заплатила на 21.08.2019г. на мобилния оператор сумата 136,47 лева, посочена като неплатено задължение на ответницата.

Със заповед №3860/05.12.2019г.  по ч.г.д.№6711/2019г. на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор сумата 136,47 лева, както и мораторна лихва и разноски.Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и срещу нея е подадено възражение от ответницата.

Всички задължения на ответницата към „А1 България“ ЕАД, за които са издадени фактури са изцяло заплатени, видно от представената от мобилния оператор справка-лист 161 и 162 от делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Налице са договори отношения между ответницата и „А1 България“ ЕАД, но не се установява наличие на нейно непогасено задължение към мобилния оператор. При това положение поръчителят не е следвало да извършва плащане и не може да встъпи в правата на кредитора спрямо ответницата.Събраният доказателствен материал не позволява да се направи извод за съществуването на процесното вземане.

При това положение исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.

По правилата на процеса на ответницата следва да се присъдят претендираните разноски за  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

                                      Р      Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК203037835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Рачо Петков Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 ПРОТИВ И.Г.Т. с ЕГН-********** *** иск за признаване за установено, че ответната страна  ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата 136,47 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане, за която по ЧГД №6711/19г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение №3860 от 05.12.2019 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК203037835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Рачо Петков Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Т. с ЕГН-********** *** сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: