РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 17.03.2023 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав
, в публично заседание на девети
март , през две хиляди , двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ЦВЕТОМИР ЦЕНКОВ и в присъствието на
прокурора…………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 937 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 1040 / 03.08.2020г. по гр.д.№3137/ 2019г. Плевенски районен съд Отхвърля предявеният иск от Етажна
собственост на В.С.E.- 3 КК Слънчев бряг ,имот с идентификатор № 51500.507.293.
по КККР на гр.Н. с код по Булстат
*********,представлявана от В.Е.Т. против Р.В.Х. *** с правно осн. чл. 415 от ГПК за признаване за установено ,че дължи на етажната собственост сумата общо в
размер на 319,73лв. ,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното и плащане ,като неоснователен.
Със същото решение
Осъдил Етажната собственост да заплати
на Р.Х. направените от него деловодни разноски в размер на 600ллвр. –
адвокатско възнаграждение.Със същото решение Обезсилил Заповед № 895/
14.03.2019г. за изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр.д.№1611/
2019г. на ПлРС.
С определение № 260068/ 14.08.2020г.отново постановил ,че обезсилва Заповед № 895/ 14.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение ,като посочил ,обаче, че тя е издадена по ч. гр.д.№ 3137/
2019г. на ПлРС.
Горното решение е съобщено на Етажна собственост на
сграда с идентификатор 51500.507.293.1 ,
Ваканционно селище E.-ІІІ ,КК Слънчев бряг,изградена в имот с
идентификатор 51500.507.293 ,чрез
пълномощника адв.В. на
06.08.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
І.
На 20.08.2020г. по пощата е подадена
въззивна жалба от Етажна
собственост на сграда с идентификатор
51500.507.293.1 , Ваканционно селище E.-ІІІ ,КК Слънчев бряг,изградена в имот с
идентификатор 51500.507.293 , с код по
Булстат *********, чрез пълномощника адв.В..
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи ,че
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата, е редовна. Внесена е дължимата
д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна - Р.Х. според когото въззивната жалба най –напред има нередовности ,свързани
с липсата на надлежна активна легитимация на въззивника , а по същество се
счита ,че е неоснователна.
С въззивната жалба и с писмения отговор не са
направени нови доказателствени искания. Поради
изложеното,ПлОС е приел, че
въззивната жалба следва да
бъде разгледана по същество, като делото се насрочи в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
ІІ. Освен това ,има подадена и
администрирана от РС-Плевен и частна жалба от Етажна собственост на сграда с
идентификатор 51500.507.293.1 ,
Ваканционно селище E.-ІІІ ,КК Слънчев бряг,изградена в имот с
идентификатор 51500.507.293 , с код по
Булстат *********, чрез пълномощника адв.В. срещу определение № 260068/
14.08.2019г.с което се обезсилва
Заповед № 895/ 14.03.2019г. за изпълнение на парично задължение.Тази
частна жалба е подадена по пощата на 10.09.2020г. с оглед на което се явява
подадена в едноседмичния срок за обжалване на това определение ,тъй като то е
било съобщено на страната по делото на 03.09.2020г. По тази частна жалба също така е внесена
дължимата д.т. и тя е подписана от пълномощника на жалбоподателя.
Срещу нея е
постъпил писмен отговор от Р.Х.,според когото частната жалба е недопустима и
неоснователна.
Плевенски
окръжен съд е приел ,че няма процесуална пречка за съвместно разглеждане на
тази частна жалба в рамките на същото
въззивно производство,което е образувано за разглеждане на въззивната
жалба от Етажна собственост на сграда с
идентификатор 51500.507.293.1 , Ваканционно
селище E.-ІІІ ,КК Слънчев бряг,изградена в имот с идентификатор 51500.507.293 , с код по Булстат ********* и
за произнасяне с един и същи съдебен акт.
Като разгледа
въззивната жалба от Етажна собственост
на сграда с идентификатор 51500.507.293.1
, Ваканционно селище E.-ІІІ ,КК Слънчев бряг,изградена в имот с
идентификатор 51500.507.293 , с код по
Булстат ********* при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение на ПлРС в кръга на правомощията си според чл. 269
от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания , Плевенски
окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо,но по
съществото на правния спор неправилно решение ,което по тази причина следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по съществото на
спора с което предявеният иск да бъде уважен.
Съображения
на въззивния съд :
1. На първо място , Плевенски окръжен
съд счита ,че не е основателно оплакването ,развито във въззивната жалба ,че решението
на РС-Плевен било недопустимо поради постановяването му от съдебен състав по
отношение на който е била налице процесуална пречка по чл. 22,ал.1 т. 5 от ГПК
и то било постановено в нарушение на принципа на безпристрастност от съдебния състав ,който го е постановил.
Като се проследят процесуалните действия на
съда по гр.д.№3137/ 2019г. на ПлРС и по в.гр.д.№1076/ 2019г. на Плевенски
окръжен съд ,се налага извод, че първоначалният съдебен акт ,постановено от
ПлРС по гр.д.№3137/ 2019г. ,макар да е
наречен „решение „ ,то всъщност има
характер на определение ,което прегражда развитието на производството пред
РС-Плевен ,тъй като не решава правния спор по същество , а приема ,че
предявеният иск е недопустим ,поради което го оставя без разглеждане. Именно по
тази причина по в.гр.д.№ 1067/ 2019г.
Плевенски окръжен съд е
постановил определение №94/ 21.01.2020г. с което е отменил решение №
1772/ 25.09.2019г. по гр.д.№ 3137/ 2019г. по описа на ПлРС, имащо характер на
определение и върнал делото на Плевенски районен съд за постановяване на
решение по съществото на спора ,което вече е било сторено със следващия съдебен
акт на Плевенски районен съд- обжалваното
решение № 1040 / 03.08.2020г. по
гр.д.№ 3137/ 2019г.на Плевенски районен
съд с което спорът е решен по същество ,като е
Отхвърлен предявеният иск от Етажна собственост на В.С.E.- 3 КК Слънчев
бряг ,имот с идентификатор № 51500.507.293. по КККР на гр.Н. с код по Булстат *********,представлявана от В.Е.Т.
против Р.В.Х. *** с правно осн. чл. 415
от ГПК за признаване за установено ,че дължи на етажната собственост сумата
общо в размер на 319,73лв. ,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното и плащане ,като неоснователен.
Според Плевенски
окръжен съд , с проследеното по-горе процесуално поведение на Плевенски районен
съд по гр.д.№ 3137/2019г. изобщо не е осъществена хипотезата на чл. 22, ал. 1
т. 5 от ГПК ,както счита жалбоподателят ,която има предвид повторното решаване
на правния спор по същество от един и същ съдия и то в различни инстанции ,която хипотеза при
това няма основание да се тълкува разширително и да се подвежда под нея конкретния случай при
който първия път съдебния състав
фактически е отказал да разреши спора по същество , като е приел,че
искът е недопустим ,поради което и този акт е имал характер на
определение,преграждащо по –нататъшното развитие на делото,а едва втория път
,след отмяната на това определение от ПлОС и връщане на делото , е постановил за пръв път съдебен
акт-решение по съществото на правния
спор,което вече подлежи на инстанционна проверка в рамките на настоящото
в.гр.д.№ 937/2020г. на Плевенски окръжен съд.
2. Съществен за изхода на делото е въпросът
следвало ли е да се изключи от доказателствата по делото представеният във вид
на заверен препис, протокол от проведеното на 07.06.2017г. общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 51500.507.293.1 във ваканционно селище „E.
ІІІ„ или същият следва да бъде ценен като годно писмено доказателство за
провеждането на това общо събрание и за взетите на него решения,тъй като именно
от отразените в този протокол решения на общото събрание на етажната
собственост ищецът черпи претендираните си права.
Както се вижда от протокола от проведеното о.с.з. на 20.07.2020г., ПлРС е
приел ,че ищеца е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства с
протоколно определение от 18.06.2020г. ,като не е представил в оригинал
процесния протокол от 07.06.2017г. ,
поради което ПлРС е счел ,че
следва да го изключи от доказателствата по делото.
Това процесуално действие на ПлРС , обаче
,според въззивната инстанция се явява неправилно и незаконосъобразно поради следните
съображения :
- На първо място процесния протокол за проведеното на 07.06.2017г. събрание на етажните
собственици е бил представен с исковата
молба във вид на заверено от
пълномощника на ищеца – адв. В.Ф. копие,поради което и съобразно чл.
Чл. 32. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)от Закона за адвокатурата / който предвижда ,че“ Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в
кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му
предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси
на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред
всички други органи те имат силата на официално заверени документи/, този
заверен от адв.Ф. препис от протокола от
събранието от 07.06.2017г. следва да се
третира от съда като официално заверен документ, равностоен в
доказателствено отношение на оригинала на протокола.Това е така защото
чл. 183 , ал.1 от ГПК третира като изпълнение на задължението на страната както
представянето на самия оригинал ,така и
представянето на официално заверен препис от него,което в случая е било
сторено.
В т.см.,
според въззивната инстанция ,, при положение ,че ответникът по иска е
направил доказателствено искане по чл. 183 от ГПК за задължаване на ищеца да
представи оригинала на документа и това искане е било уважено от
първоинстанционният съд ,то ищецът фактически е изпълнил това задължение именно представяйки официално заверен
препис от протокола ,с оглед на което този официално заверен препис следва да
се третира като равностоен на представяне на оригинала от протокола, а не да се
изключва от доказателствата по делото.
-На второ място следва да се отбележи и това ,че с оглед задължаването му да
представи оригинала на протокола ,ищецът е дал обяснение пред съда,че
оригиналът се намира в държане на адв. В.Ф. ,която е бил избрана за председател
на проведеното на 07.06.2017г. събрание на етажната собственост с оглед на
което ищецът е направил и доказателствено искане на осн. чл. 192 от ГПК за
задължаване на адв.Ф. да представи искания оригинал на протокола,като за тази
цел е била представена и писмена молба с препис за третото неучастващо в делото
лице / адв.Ф. към този момент вече не е била пълномощник на ищеца / . ПлРС
,обаче не се е произнесъл изобщо по това доказателствено искане ,което е било направено резонно от ищеца по повод на разумното му обяснение
защо оригиналът на протокола не се намира в негово държане ,но въпреки това е
приел на осн. чл. 161 от ГПК ,че ищецът е създал пречки за събиране на това доказателство.
Все в т.вр. следва да
се отбележи и обстоятелството ,че макар
да е бил налице по делото посоченият официално заверен препис от оспорвания
документ / който препис по доказателствената си
сила се равнява на оригинала / , то Плевенски районен съд всъщност дори не
е откривал със свое формално определение производство по чл.194 от ГПК по оспорване
истинността на този документ нито в
съдебното заседание от 18.06.2020г. ,нито в с.з. от 20.07.2020г. , а вместо
това е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество в
заседанието на 20.07.2020г.,след което е постановено и обжалваното съдебно
решение.
По този начин пред
РС-Плевен изобщо не се е развила надлежно процедура по чл. 194 от ГПК по
проверка на документа –протокола от
проведеното на 07.06.2017г. събрание на етажната собственост при която следва
да се отбележи ,че при оспорването на този документ доказателствената тежест на
осн. чл. 193,ал.3,предл. първо от ГПК би
била върху ответника ,който го оспорва, доколкото наличието в чл. 16 от ЗУЕС на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване
на съдържанието му , му придават доказателствена сила , подобна на
официалните свидетелстващи документи. Затова и при неговото оспорване,според
въззивната инстанция доказателствената тежест ще е върху оспорващата го страна.
От изложеното дотук ,обаче се налага извод ,че такова успешно оспорване на
протокола от проведеното на 07.06.2017г. събрание на етажната собственост не е
успешно проведено от ответника пред РС-Плевен ,макар и това до голяма
степен да се дължи на допуснати от ПлРС
процесуални нарушения .
В т.вр. следва да
се отбележи ,че в писмения отговор на въззивната жалба от Р.Х. не е било
своевременно подновено искането за
откриване на производство по чл. 194 от ГПК по
оспорване истинността/ вкл. и авторството / на протокола за проведеното
събрание от 07.06.2017г. ,което да е било съпроводено с искане за събиране на
нови доказателства на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК по отношение истинността на
процесния протокол-напр. графическа експертиза за това дали подписите под
протокола са положени от лицата ,които са посочени като техни автори/като се
има предвид ,че оспорването от ответника
е било именно по отношение авторството /.
Дори условно да се приеме , обаче , че такова формално искане за откриване на производство по чл. 194 от ГПК относно
протокола за проведеното събрание от 07.06.2017г. /представен във вид на
официално заверен от адвоката препис / , беше своевременно подновено пред въззивната
инстанция , то според Плевенски окръжен съд са налице процесуални пречки за неговото
откриване пред въззивната инстанция ,поради следните съображения:
В
настоящото съдебно производство по иска
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК не
може да се разглеждат оспорвания на фактите, обективирани в протокола за
проведено ОС, тъй като за оспорване съдържанието на протокола, включително
относно достоверността на отразените в него решения , в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС е
уредена специална процедура – от всеки етажен собственик, вкл. и от
ищеца, писмено пред Управителния съвет в 7-дневен срок от съобщението по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът,
ползвателят или обитателят отсъства.
В този смисъл съдът
схваща и Решение № 8/24.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, в което е постановено, че
„…изискуемото се съдържание на протокола е нормативно установено в следващата
ал. 5 на същия текст /има се предвид чл.
16 / – дата, място на провеждане, дневен
ред, присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват,
същността на изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за
съставяне и оповестяване на този протокол – съставя се в 7-девен срок, подписва
се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните
обстоятелства. При отказ от някой от тях да го подпише, това се отразява.
Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на
видно место в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя
протокол от председателя на управителния съвет, респективно управителя и един
етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се посочва датата,
часът и мястото на поставяне на съобщението – чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при
поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в
две насоки. Проверява се още веднъж съдържанието му освен от подписалия го
председател и от етажен собственик, респективно обитател, или ползвател и се
оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок – 7 дни от
оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в
който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на
протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за
това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието
му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните
свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на
съдържанието му, протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. В производство по чл. 40 ЗУЕС при
оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се
удостоверява със стабилизирания протокол.
В това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил
съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола
не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно
извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и факта,
че такова изобщо не е проведено…“ .
Вярно е че това
решение е постановено по иск по чл. 40
ЗУЕС ,но на още по –голямо основание то намира приложение и по отношение
на производството по иск по чл. 422 от ГПК ,спрямо който нормата на чл. 40 от ЗУЕС пък се явява специална спрямо обща
,тъй като урежда специален иск за отмяна на незаконосъобразно решение на общото
събрание на ЕС.
В конкретния случай
няма твърдения , а няма и доказателства Р.Х.
да е оспорил съдържанието на протокола от 07.06.2017г. вкл. и достоверността на
отразените в него решения писмено пред управителния съвет / управителя / на ЕС по реда и в срока по чл. 16,ал. 9 от ЗУЕС.
Заедно с това от представените от ищеца пред ПлРС писмени доказателства / на л. 30 и
следв. от делото / става ясно ,че Р.Х. е предявил пред Н.ски районен съд иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни
на всички решения, приети на ОС на етажните собственици от 07.06.2017г. ,по повод на което е било
образувано гр.д.№ 718/ 2017г. на НРС , но
производството по него е било прекратено поради това ,че исковата молба е
подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 40 , ал.2 от ЗУЕС ,което
определение на РС-Н. пък е било
потвърдено с определение № 480/ 15.03.2018г. на Бургаски окръжен съд.
Поради изложеното
дотук ,въззивната инстанция приема ,че след като не е била надлежно проведена
от Р.Х. процедурата по чл. 16,ал. 9 от ЗУЕС ,нито пък е бил успешно проведен от
него искът по чл. 40 от ЗУЕС, то процесният протокол от проведеното на
07.06.2017г. общо събрание на етажните
собственици се е
стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици ,както
и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на общото събрание и
взети решения са извършени,респ. взети съобразно
отразеното в този протокол .
В
т.см. той има доказателствената сила на
официален свидетелстващ документ
по отношение на отразените в него действия и взети решения именно, поради което
е могъл да послужи и като основание за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за
процесните парични вземания,който
удостоверява.
С оглед на
изложеното дотук, Плевенски окръжен съд приема,че са налице влезли в сила решения
на общото събрание на етажната собственост за посочените в Заповед № 895/
14.03.2019г. парични вземания в размер
на 150лв. разходи за портиер за периода 07.06.2017г.-06.06.2018г.,както и за
160,73 лв. дължими вноски във фонд „ Ремонт и обновяване „ за същия
период ,които са удостоверени
със стабилизиралия се като съдържание протокол за проведеното
събрание на 07.06.2017г.,който има обвързваща етажните собственици ,както и съда материална
доказателствена сила за взетите на това събрание решения.
Все в т.вр. следва да
се отбележи ,че не е допустимо в рамките на настоящото производство по иска по
чл. 422 от ГПК да бъдат навеждани и разглеждани възраженията на Р.Х. за
незаконосъобразност ,вкл.и нищожност на взетите решения на общото събрание от
07.06.2017г., тъй като за тяхното разглеждане е предвиден специалният иск по чл. 40
от ЗУЕС ,какъвто в случая не е бил успешно проведен от ответника по иска
,той и въззиваем в производството пред ПлОС. Поради това евентуалното
разглеждане на тези възражения в производството по иска по чл. 422 от ГПК , а
не в производството по чл. 40 от ЗУЕС би било форма на заобикаляне на закона.
Все в т.вр. следва
да се отбележи и позицията на самия ответник по иска –Р.Х. ,отразена в писмения му отговор на исковата
молба /на стр. 95 –на гърба от делото на РС-Плевен /, където той заявява ,че решението на проведеното ОС на ЕС –в.с.E. ІІІ от 06.06.2017г. и на
07.06.2017г. с което е приет Правилник за вътрешния ред , е влязло в сила
,което е видно от приложеното доказателство – определение №480/ 15.03.2018г. по
ч.гр.д.№303 по описа на Бургаски окръжен съд.В т.см. самият той признава, че решенията на ОС на етажната собственост
от 07.06.2017г. са влезли в сила ,т.е. същите подлежат на изпълнение ,след
като по отношение на тях не е било успешно проведено производството по иск по
чл. 40 от ЗУЕС.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че решението на Плевенски районен
съд с което е бил Отхвърлен като
неоснователен предявеният иск от Етажна
собственост на В.С.E.- 3 КК Слънчев бряг ,имот с идентификатор № 51500.507.293.
по КККР на гр.Н. с код по Булстат
*********,представлявана от В.Е.Т. против Р.В.Х. *** с правно осн. чл. 415 от ГПК за признаване за установено ,че дължи на етажната собственост сумата общо в
размер на 319,73лв. ,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното и плащане, е неправилно и следва
да бъде отменено и вместо това да се постанови друго решение с което
предявеният иск да бъде уважен.
Съображения
на съда по частната жалба:
С определение № 260068/ 14.08.2020г. ПлРС постановил ,че обезсилва Заповед № 895/ 14.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение ,като посочил , че тя е издадена по ч. гр.д.№ 3137/ 2019г.
на ПлРС. ПлРС се мотивирал с това ,че не е признато от съда ,че вземането съществува,очевидно
имайки предвид невлязлото си в сила съдебно
решение № 1040 / 03.08.2020г. по
гр.д.№ 3137/ 2019г. с което е Отхвърлил предявеният иск от Етажна собственост на В.С.E.-
3 КК Слънчев бряг ,имот с идентификатор № 51500.507.293. по КККР на гр.Н. с код по Булстат *********,представлявана от В.Е.Т.
против Р.В.Х. *** с правно осн. чл. 415
от ГПК за признаване за установено ,че дължи на етажната собственост сумата
общо в размер на 319,73лв. ,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното и плащане ,като неоснователен.
При това РС-Плевен се
е позовал на постановките на т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС . Горното определение на ПлРС,обаче е постановено в пряко противоречие с постановките на ТР № 4/2013 г
на ОСГТК на ВКС . На първо място следва да се посочи ,че относима към случая
е не т.12 от въпросното ТР на която
неправилно се е позовал ПлРС , а е относимо разрешението на спорните въпроси
,дадено от ВКС в т.13 на въпросното ТР , където е прието ,че „Издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК. Издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба
или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
В конкретния случай очевидно не е налице
посочената изрично в ТР №4 / 2013г. хипотеза на прекратено производство по иска
по чл. чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК при която да се дължи обезсилване на издадената заповед за
изпълнение.Освен това в случая и решението на ПлРС с което е отхвърлил
предявеният иск дори не е било влязло в законна сила към датата на
постановяване на обжалваното определение в което ПлРС е приел ,че искът по чл.
422 от ГПК е отхвърлен като неоснователен,за да се поставя пък евентуално
въпрос за издаване на обратен изпълнителен лист,ако вече има събрани суми по
заповедта за изпълнение.
В т.см. очевидно не
са били процесуалните предпоставки ,визирани в ГПК и пояснени с тълкувателно
решение № 4 / 2013г.на ВКС за обезсилване
на Заповед № 895/ 14.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение, с оглед на което обжалваното определение на
ПлРС се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено като такова.
С оглед този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски през първата инстанция ,които според представения списък по чл. 80, от ГПК и според писмените доказателства за тяхното извършване са в размер на
401,41 лв. Следва въззиваемата страна –Р.Х. да бъде осъден да заплати на въззивника
направените от последния деловодни
разноски за производството пред ПлОС ,
които според представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното
извършване, са в размер на 542 лв.
Поради изложеното
,Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО обжалваното решение № 1040
/ 03.08.2020г. по гр.д.№3137/2019г. на Плевенски районен съд , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
за УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 , ал.1 от ГПК ,че Р.В.Х. с
ЕГН-********** *** ДЪЛЖИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците в сграда с идентификатор 51500.507.293.1 , във Ваканционно селище „E.-ІІІ“
,КК Слънчев бряг-запад,изградена в имот
с идентификатор 51500.507.293 по КККР на
гр.Н. , с код по Булстат *********, сумата общо в размер на 310,73 лв. , от които
150 лв.- разходи за портиер за
периода 07.06.2017г-06.06.2018г. и 160,73 лв.- вноски във фонд „ Ремонт и
обновяване „ за периода 07.06.2017г.-06.06.2018г. съгласно решение на общото
събрание на етажната собственост от 07.06.2017г. , ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
13.03.2019г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Р.В.Х. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на собствениците в сграда с
идентификатор 51500.507.293.1 , във
Ваканционно селище „E.-ІІІ“ ,КК Слънчев
бряг-запад,изградена в имот с идентификатор
51500.507.293 по КККР на гр.Н. ,
с код по Булстат *********, направените от нея деловодни разноски в заповедното производство в размер на 50 лв. ,както и да заплати на ищеца ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците в сграда с
идентификатор 51500.507.293.1 , във
Ваканционно селище „E.-ІІІ“ ,КК Слънчев
бряг-запад,изградена в имот с идентификатор
51500.507.293 по КККР на гр.Н. ,
с код по Булстат ********* направените от ищеца
деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 401,41 лв., а така също и направените от въззивника деловодни разноски за производството пред ПлОС в размер на 542 лв.
ОБЕЗСИЛВА
обжалваното определение № 260068/
14.08.2020г.на ПлРС с което е обезсилена
Заповед № 895/ 14.03.2019г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :