№ 9970
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110133053 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 215611 от 28.07.2023
г., подадена от Г. С. Б. срещу „****, чрез „**************, с която по реда на чл. 422
ГПК са предявени искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, и сумата
от 80,00 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на закъснелия полет, както и законната лихва върху двете главници.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет за полет № ****,
изпълняван от авиокомпания „****, от **** (*****) до **** (****), с прикачване в
**** (***), като полетът от **** до **** бил № ****. Ищецът закупил двата билета за
полетите с една резервация - № **** през уебсайта ***. Полетът бил планиран с час на
излитане от **** 15:20 ч. на 24.07.2022 г. и час на пристигане в **** 16:15 ч. местно
време на същата дата. Ищецът се явил навреме на летището в ****, но самолетът
излетял в 17:04 часа и пристигнал в **** в 17:47 ч. местно време. В резултат на това
закъснение ищецът изпуснал полета от **** до ****, като самолетът за **** излетял в
1
18:15 часа, но поради закъснението на предходния полет Г. Б. не успял да се качи на
самолета. За да отпътува за ****, същият презаверил билета си за полет ****, за което
заплатил такса, равняваща се на 80,00 евро, като пристигнал в **** с повече от три часа
закъснение. Твърди се, че ответникът носи отговорност за допуснатото закъснение, в
резултат на което ищецът пристигнал в крайната си дестинация със закъснение, по-
голямо от 3 часа, и сторил допълнителни разноски за презаверяване на билета си. Въз
основа на тези аргументи е отправено искане за уважаване в цялост на предявените
искове за установяване дължимостта на претендираните вземания и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „****, чрез
„**************, за отговор, като с подадения в срок такъв исковите претенции се
оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се по подробно изложени
аргументи, че в процесния казус се касаело за два отделни полета, със самостоятелни
направления, а не за свързани полети, като съчетаването им в случая се било избор на
ищеца. Полети от **** до **** ответникът не изпълнявал. Поддържа, че Софийски
районен съд не бил компетентен да се произнесе по претенцията, касаеща полет ****
от **** до ****, тъй като този полет нямал за дестинация *** *****, а в условията на
евентуалност - че нямало закъснение на този полет, а ищецът не се явил за качване на
борда на самолета. По отношение на полет **** от **** до **** се твърди, че не било
допуснато закъснение при неговото изпълнение. Отправено е искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото доказателства.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за
установяване между страните, че ответникът „****, чрез „**************, дължи на
ищеца Г. С. Б. сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
**** от 24.07.2022 г. от **** (*****) до **** (****), с прикачване в **** (***), чрез
полет *** от 24.07.2022 г., и сумата от 80,00 евро, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на закъснелия полет, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане, за
които на 28.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2454/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
По отношение твърденията на ответника за недопустимост на производството в
частта относно процесния полет от **** до **** съдът намира следното:
Налице е хипотезата от Раздел ІІ, чл. 7, т. 5 от Регламент (ЕС) № ***2012 г. на
2
Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
съгласно която по спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или
представителство, компетентен да се произнесе по спора е съдът по мястото, където се
намира клонът, агенцията или представителството. Исковите претенции по делото са
предявени срещу дружеството, страна по процесните договори за превоз, но чрез клона
му в *** *****, откъдето е извършен първият от двата полета, за които в исковата
молба се твърди, че са свързани такива. Именно поради това, съдът намира, че е
компетентен да се произнесе по повдигнатия пред него правен спор. На второ място,
международната компетентност на българския съд произтича и от факта, че ищецът е
български гражданин и съобразно правилото на чл. 33, § 1 от Конвенцията за
уеднаквяване на някои правила за международен въздушен превоз (приложима за
конкретната хипотеза, доколкото исковите претенции се основават на неизпълнение от
страна на превозвача на сключен договор за международен превоз) дело за
обезщетение може да се заведе по избор на ищеца на територията на една от
държавите, като възможна хипотеза е по мястото на дейност на превозвача, чрез който
е сключен договорът, т. е. на територията на *** *****.
Съгласно практиката на СЕС – Решение по съединени дела C-*** и C*** ***
(параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при което
полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три часа от
първоначално предвиденото време за пристигане, пътникът има право на обезщетение,
определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. Със същия е прието, че пътниците на закъснели полети може да
се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение.
Съгласно чл. 7, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
пътниците получават обезщетение от 400 евро при закъснение или отмяна на полет,
при който се изминава разстояние между 1500 километра и 3500 километра. Съгласно
чл. 3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага; б) за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено
на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са
получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.
Съгласно § 2, параграф 1 се прилага, при условие че пътниците: а) имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се
представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути
3
преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени от въздушния превозвач или
туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от
причината.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни между страните
обстоятелствата относно наличието на облигационни правоотношения между тях по
повод договори за превоз с предмет полет *** от 24.07.2022 г. от **** (*****) до ****
(***), и полет **** от 24.07.2022 г. от **** (***) до **** (****).
За основателността на предявения иск по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. ищецът трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/
наличието на свързаност между двата процесни полета; 2/ наличието на потвърдени
резервации за двата полета; 3/ явяване навреме на летището в **** и представяне за
полета от **** до ****; 4/ закъснение при осъществяването на процесните полети с
повече от 3 часа; 5/ наличието на твърдените имуществени вреди; 6/ причиняването на
процесните вреди от лица, на които ответникът е възложил работа по осъществяването
на полети *** и ****от 24.07.2022 г.; 6/ причинно-следствената връзка между
причинените вреди и противоправното деяние, осъществено при или по повод на
възложената от ответника работа. В тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на превозвача по смисъла на
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
Безспорни са по делото обстоятелствата, че „**** е въздушен превозвач по
смисъла на приложимото Общностно право, че началната дестинация на процесния
полет е летище, разположено на територията на Европейския съюз (първият процесен
полет е излетял от гр. **** /*****/, а вторият - от гр. **** /***/, с разстояние между
началната и крайната дестинация между 1500 и 3500 км. Установява се и
съществуването между страните по делото на валидно възникнали договори за превоз
за осъществяване на полети от **** (*****) до **** (***) и от **** (***) до ****
(****) на 24.07.2022 г. Видно от закупен електронен билет и разпечатка за история на
полетите, процесните полети № *** и **** е следвало да кацнат на 24.07.2022 г.
съответно в 16:15 ч. в **** (***) и в 20:15 часа в **** (****). Кацането в **** (***),
обаче, е осъществено в 17:16 часа, поради което ищецът не успява да се качи на полет
№ **** за ****.
В тази връзка следва да се посочи, че процесните два полета са свързани
помежду си, доколкото са направени с една обща резервация и е следвало да бъдат
изпълнение в рамките на по-малко от 12 часа. Нещо повече - видно е от представената
с исковата молба резервация (вж. л. 15 и л. 40 от делото), че чрез процесните полети
4
ищецът е планувал връщането си в гр. ****, откъдето е отпътувал три дни по-рано с
билети, закупени чрез същата резервация. Съгласно приложимото в случая право на
Европейския съюз, водещото до неудобство за пътника закъснение трябва да се
преценява по отношение на предварително планираното време за пристигане в
крайната дестинация по разписание (вж. Решение по дело *** и др. и Решение по дело
Nelson и др.). Понятието „краен пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з)
от Регламент № 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при
регистрацията, или при директно свързващи полети (какъвто е настоящият случай) -
дестинацията на последния полет.
За да се приеме, че е налице един единствен /свързващ/ полет по направление
**** - **** - ****, следва този полет да се осъществи без прекъсване в рамките на едно
или две денонощия. Такъв именно е настоящият случай. От това следва, че в
хипотезата на свързани полети от значение за получаване на обезщетението с фиксиран
размер по член 7 от Регламент № 261/2004 г. е единствено закъснението, констатирано
по отношение на предварително планираното по разписание време на кацане в крайния
пункт на пристигане, разбиран като дестинацията на последния полет, с който лети
съответният пътник.
Изрично следва да се посочи, че съгласно Решение от 26.02.2013 г. по дело С-
11/11 на СЕС, обезщетение по чл. 7 от Регламента се дължи на пътник и при свързани
полети, ако първият е излетял със закъснение, по-малко от това по чл. 6, но пътникът е
достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от 3 или повече часа след
планираното време за пристигане по разписание.
Видно от цитираната съдебна практика, правото на обезщетение по Регламента
възниква за всички пътници, достигнали в своя краен пункт на пристигане със
закъснение, съгласно посоченото в Регламента. От доказателствата по делото е видно,
че ищецът не е бил превозен в своя краен пункт на пристигане своевременно, а след
предоставяне на заместващ полет.
Липсват, обаче, доказателства, кога ищецът е достигнал крайната точка на
пътуването си (****) и дали това е станало със закъснение от повече от три часа. От
представените по делото документите за закупуването на билет за заместващия полет,
обаче, не се установява дали същите действително касаят полет от **** до **** и за
кога е планувано излитането на същия. В тези документи е посочен 18:41 часа на
24.07.2022 г., но липсва яснота дали това действително е часът на издаване на касовия
бон, както твърди ищецът, или е часът на излитане на заместващия полет. Поради това
от доказателствата по делото не може да бъде направен категоричен извод, че ищецът е
пристигнал в **** повече от три часа по-късно от предвиденото време (20:15 часа), т. е.
не по-рано от 23:15 часа местно време. т. е. заместващият полет до **** е излетял не
по-рано от посочения час.
5
Неустановяването при условията на пълно и главно доказване на една от
предпоставките за основателност на предявения иск за обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „б“
от Регламент /ЕО/ 261/2004 налага същият да бъде отхвърлен в цялост като
неоснователен. Това, от своя страна, обосновава неоснователността и на предявения
иск за установяване дължимостта на сумата от 80,00 евро, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на закъснелия полет.
Твърденията, въз основа на които ищецът претендира това вземане, се основават на
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на
Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
Недоказването, обаче, на една от тези предпоставки (а именно на формирано общо
закъснение на процесните полети при пристигането им в крайната дестинация, по-
голямо от три часа) води до неоснователност на претенцията за обезщетяване на други
вреди, резултат от твърдяното неправомерно поведение на ответника.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, но такива не следва да му бъдат присъдени, доколкото не са представени
доказателства за реалното заплащане на претендираното с отговора на исковата молба
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от Г. С. Б., ЕГН:
**********, срещу „****, чрез „**************, ЕИК: **, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
установяване между страните, че „****, чрез „************** дължи на Г. С. Б.
сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет **** от
24.07.2022 г. от **** (*****) до **** (****), с прикачване в **** (***), чрез полет ***
от 24.07.2022 г., и сумата от 80,00 евро, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на закъснелия полет, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане, за които на
28.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2454/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7