РЕШЕНИЕ
№ 260050 7.04.2021г. град
П.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение
на девети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Д. РАЛИНОВА
секретар:Лилия
Кирякова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №145 по описа за 2019
година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба предявена от К.С.П. с ЕГН **********,
М.С.П. с ЕГН ********** *** и С.К.П. ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** адв. В.К., Адвокатско дружество „К. и съдружници", срещу
ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул.
"Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- главен изп.
директор и Б.В. - изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г.,
в която са изложени обстоятелства, че ищците били баща, майка, съответно брат
на покойната Р. К. Г.а, починала на 22.12.2018 г. при пътно - транспортно
произшествие на път ІІ-84, надлез с.З.. Около 6.30 сутринта л.а. марка ВАЗ
2106, с рег.№ , управляван от Д.А. Г. се движел от с.Б. в посока с.З., като при
лоши пътни условия - заледяване на пътя и гъста мъгла, на надлеза на с.З. бил
загубил управление, завъртял се и бил последвал сблъсък с насрещно движещият се
микробус марка Мерцедес Спринтер peг.
№, управляван от Я. Д.Р.. В резултат на удара, на място били починали водачът
на лекия автомобил и двама пътници в него, сред които и Р. К. Г.а. Ищците били
понесли тежки неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря и сестра. Макар
пострадалата да била живяла в отделно семейство, е била свързана с ищците с
типичните патриархално-семейни отношения на близост, подкрепа и съпреживяване
на добро и зло. Загубата в най-висока степен била увредила майката, после
бащата и брата, като предварително оценяват претърпените вреди на 120 000 лв.
за К.С.П., 130 000 лв. за М.С.П. и 50 000 лв. за С.К.П..
Сочи се,
че ответникът бил застраховател по застраховка гражданската отговорност на л.а.
ВАЗ 2106 рег.№ РА5687, съгласно полица №BG /06/118000642559 от 23.02.2018г. и
отговарял за вредите, причинени на трети лица от застрахования водач и
собственик Д.А. Г..Ищците били уведомили ответника за настъпилото
застрахователно събитие чрез уведомление вх.№2/07.01.2019г., представили били
документите с които разполагат, вкл.констативен протокол за ПТП и били
предявили претенции за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на починалата Р. К. Г.а.
По заявлението при ответника била образувана застрахователна преписка
№43072951900013. До настоящият момент, ответникът не се бил произнесъл по
преписката с мотив, че било необходимо да приключи образуваното досъдебно
производство и да се представят допълнителни документи-изброени в приложеното
писмо изх. №0-92-5901/ 05.04.2019 г., съответно, не бил извършил никакво
плащане по претенциите.Последното го поставяло в забава и дължал законна лихва
върху застрахователните претенции след изтичане на 15 работни дни от датата на заявяването
(чл. 497 ал.1 т.1 КЗ ) или считано от дата
- 28.01.2019 година.
Във
връзка с изложеното се моли съдът да
постанови решение, с което да осъди „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД да заплати
застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на починалата при ПТП Р. К. Г.а, а именно: 120 000
лв. за К.С.П., 130 000 лв. за М.С.П.
и 50 000 лв. за С.К.П., ведно със
законната лихва върху всяка от претенциите, считано от 28.01.2019 година до
окончателното и изплащане. Претендират се и разноски по делото.
В законния срок е постъпил отговор на исковата
молба от "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, с който предявените искове се
оспорват по основание и размер, по следните съображения:
Оспорва се изцяло наличието на непозволено увреждане (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
деяние и вреди), извършено от страна на водача на л.а. ВАЗ 2106 с ДК № . Твърди
се, че заявените от ищците обстоятелства и механизъм на ПТП, въз основа на
които се правят изводи за виновно и противоправно
поведение на водача на л.а. ВАЗ 2106 с peг. №, се
базирали на констативен протокол за ПТП. Посоченият документ не можел да служи
като доказателство за противоправността на
поведението на водача, за настъпилите вреди или за причинната връзка между
деянието и вредите.По делото нямало никакви данни за противоправно
и виновно поведение от страна на застрахования при дружеството ответник водач
на л.а. ВАЗ 2106. От приложените към исковата молба доказателства не ставало
ясно нарушение на кои правила за движение по пътищата е извършил водачът на
л.а. ВАЗ 2106, което да се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Доколкото
договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите била функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то считат,
че на този етап не било налице и основание за ангажиране отговорността на
"ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, във връзка с предявения иск.
Твърди се
още, че от констативния протокол от 22.12.2018 г., било видно,че причина за
настъпване на ПТП било наличието на заледяване на пътния участък и липсата на опесъчаване, а пътят
на който било настъпило ПТП бил част от републиканската пътна мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските
пътища били изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19
ал.1, т.1 от Закона за пътищата, републиканските пътищата се управлявали от
Агенция „Пътна инфраструктура", която е юридическо лице - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30, Фонд
„Републиканска пътна инфраструктура" поддържала републиканските пътища,
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътищата. Ремонтът на пътищата бил дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните им качества и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението - §1 т.13 от ДР
Закона за пътищата.
Поддържането
на пътищата, съгл. т.14 от ДР на Закона за пътищата била дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Освен това,
разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗДвП изисквала лицата, които стопанисват пътищата
да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване.
С оглед
собствеността на пътя, цитираните изисквания следвало да се осигурят от Агенция
„Пътна инфраструктура" чрез съответните длъжностни лица. Пътният участък в
който е станало ПТП не е бил опесъчен, като по този
начин било допуснато неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона -
чл.29 и чл.30 от Закона за пътищата. Същото се намирало в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието, поради което отговорност за
настъпване на произшествието носела Агенция „Пътна инфраструктура", като
лице, стопанисващо пътищата в страната, имащо задължение да осигурява
необходимите условия за безопасно и удобно движение, да поддържа пътищата
изправни и да извършват всички, възложени им по закон действия с цел
осигуряване безопасност на пътя.
Твърди се, че вина за настъпване на ПТП и вредите
от него имали и водачите на останалите МПС, участвали в събитието.Излагат се
доводи, че вредите от ПТП били причинени
и от действията на водача на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР с peг.
№ - Я. Д.Р. и от водача на т.а. МЕРЦЕДЕС
СПРИНТЕР с peг. № - Г.Д.А., които с оглед описаната фактическа
обстановка - на заледен, неопесъчен пътен участък,
при наличие на гъста мъгла са управлявали МПС с несъобразена за конкретните
пътни условия скорост и с поведението си били допринесли за настъпване на ПТП.
При условията на евентуалност, се прави
възражение за принос за настъпване на събитието от страна на пострадалата, на
основание чл.51, ал. 2 от ЗЗД.
Считат,
че за вредоносния резултат било допринесло и обстоятелството, че пострадалата
като пътник в МПС, не била използвала обезопасителен колан към момента на
настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.
Пострадалата сама се била поставила в опасност, от която за нея били настъпили
вредни последици. Този факт следвало да бъде отчетен при реализиране
гражданската отговорност, в частта за определяне размера на обезщетението,
дължимо на увреденото лице. На основание чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди на увреденото лице следвало да бъде намалено.
На самостоятелно основание се оспорва изцяло
правото на ищеца С.К.П. да получи застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени
вреди, в качеството му на брат на починалото в резултат на инцидента лице.
Излагат
се съображения,че с постановеното на 21/06/2018 г. Тълкувателно решение №1/2016
г. на ОСГНК на ВКС, действително се разширил кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, по това разширяване на кръга на лицата не било
безусловно. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, правото на лицата, извън
посочените в Постановление №4/61г. и Постановление на 5/69 г., да получат
обезщетение не е абсолютно и същото следвало да се допусне като изключение -
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Най-близките на
починалия /по смисъла на двете постановления/ се ползвали с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка било
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата. За
останалите лица, извън посочените в двете постановления на ВС, било необходимо
наличие на изключителни и особени, специални основания за присъждане на обезщетение.
Разрешението, дадено с Тълкувателното решение било, че други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, имали право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, само ако са били създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка. Право да получат обезщетяване и други лица, извън
изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., се допускало
само по изключение и то само за случаите на особена близост между починалия и
лицето.
Ищецът С.К.П.
и починалата са били в родствена връзка, която предполага близост и отношения
на привързаност и обич, но тази родствена връзка трябвало да се характеризира с
изключителност, която излиза извън рамките на обичайните, нормални и естествени
взаимоотношения между брат и сестра, за да обоснове правото на брата да получи
обезщетение за вредите, които търпи от смъртта на сестра си. Разширяването на
кръга на лицата с Тълкувателното решение не означавало автоматично право на
близките родственици да получат застрахователно обезщетение
за вредите от загубата на близък.
Оспорват
се предявените искове и по размер.
Неимуществените
вреди при смърт обхващали болките и страданията от загубата на близък
родственик и поначало били неизмерими в пари, поради което се прилагали
обективни критерии, за да не се допуска неоснователно обогатяване на увреденото
лице. Изхождайки от изискванията за определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, установени с трайната
съдебна практика и в частност с указанията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г.,
считат, че претендираните в настоящото производство суми били завишени и не
отговаряли на обществения критерий за справедливост. Случаят касаел
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от наследник - пълнолетни лица.
Критериите за определяне на справедлив размер били конкретните обстоятелства по
случая - възрастта на починалата при ПТП и тази на ищците, отношенията между
загиналата и родителите и брат й, дали били установили отношения, основаващи се
на привързаност, взаимност и близост. От исковата молба и приложените към нея
доказателства не се установявали факти и обстоятелства, обосноваващи подобен
висок размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Без да се
подценява мъката от загубата на толкова близък човек и факта, че никаква
парична сума няма да замени починалата, считат, че в случая няма данни за
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени
взаимоотношения между роднини, които да налагат определяне на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.
При
условията на евентуалност, в случай че искът бъде уважен срещу „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, предвид разпоредбата на чл. 223 ал.2 от ГПК, се моли
съдът да обсъди в мотивите на решението и направените възражения за принос на
Агенция „Пътна инфраструктура" и на останалите участници в ПТП -водача на
т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР с peг. № РА - Я. Д.Р. и водача
на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР с peг. № РАВС - Г.Д.А. и
евентуално да се определи степен на принос на всеки един от тях, с цел да се
избегнело воденето на отделни производства единствено с предмет установяване на
това обстоятелство.
Постъпила
е допълнителна искова молба от ищците, във връзка с оспорванията, се уточнява,
че на 22.12.2018г. около 6.30 сутринта,
при управление л.а. марка ВАЗ рег.№ PA
застрахованият водач Д.А. бил загубил управление върху автомобила, който се бил
завъртял и навлязъл в насрещната лента за движение където бил последвал сблъсък
с насрещно движещият се микробус рег.№ управляван от Я.Д.Р.. Загубата на
управление сочела, че при избора на скорост на движение водачът не се бил
съобразил с атмосферите условия и състоянието на пътя /чл.20 ал.2 от ЗДП/,
което било довело и до нарушение на задължението му да осъществява непрекъснат
контрол над превозното средство, както и на забраната за навлизане в лентата за
насрещно движение /чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП/ т.е. налице било виновно поведение на
застрахования, което обективно било довело до настъпването на застрахователното
събитие.
Горното
не изключвало да е налице съпричиняване от страна на
АПИ, като стопанин на пътя и/ или от страна на водача на микробус peг.№ и/ или някой
от другите участници в ПТП, но дали и в каква стенен било налице съпричиняване са въпроси чието доказване било в тежест на
ответната страна.
Оспорват
твърдението, че пострадалата като пътник в МПС е била без поставен
обезопасителен колан, което да било съпричинило трагичния резултат и да
представлява основание за намаляване на обезщетенията на осн.
чл.51 ал.2 ЗЗД .
Твърди
се, че ищецът С.К.П. и загиналата му сестра са били в отношения на изключителна
близост и взаимна обич. Не случайно, още приживе пострадалата и нейните деца К.
и А. Г.и са намирали в него и морална и финансова опора и подкрепа в своите
начинания и трудности, което недвусмислено сочело на извода, че разрешението
дадено в TP №1/2016 от 21.06.2018 г.на ОСГНК на ВКС относно разширяването кръга
на лицата имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди било
напълно оправдано в случаи като процесния.
Относно
оспорването размера на предявените искове, следвало да се посочи, че същите
били предявени при съобразяване с всички конкретните обстоятелства и били
обосновани и индивидуализирани за всеки от ищците още при предявяване на
застрахователната претенция.Тези размери напълно отговаряли на критерия за
обществена справедливост и били дори занижени е оглед формираната практика на
съдилищата по чл.52 ЗЗД за подобни случаи.
Постъпил
е допълнителен писмен отговор на исковата молба от ДЗИ- общо застраховане.
По
оспорванията и възраженията в писмения отговор на исковата молба, изрично
заявяват, че поддържат всички възражения в първоначалния писмен отговор срещу
исковата претенция на ищците за изплащане на застрахователно обезщетение.
Голяма
част от изложеното в допълнителната искова молба касаело съществото на правния
спор, поради което считат, че на настоящия етап същото не било предмет на
обсъждане.
Постъпил
е писмен отговор в законоустановения срок от третото
лице помагач - АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" в който заявяват,че иска е
допустим, но неоснователен.
Оспорват
причинно-следствената връзка между твърдяното пътно произшествие и
претендираните неимуществени вреди. Не бил установен по безспорен начин
механизма на осъществяване на 22.12.2018 г. на ПТП при движение по
републикански път II - 84, надлез с.З., а именно:
Не била
установена скоростта, с която са се движили шофьорите на МПС - л.а. ВАЗ peг. № PA ,
управляван от Д.А. Г., насрещно движещият се микробус марка Мерцедес Спринтер с peг. № PA , управляван
от Я. Д.Р., микробус марка Мерцедес Спринтер с peг. № , управляван от Г.Д.А., имало ли е и други участници
в ПТП, както и други протоколи, съставени от контролните органи, имало ли е
изпреварване, колко и къде са заледените участъци, кога са се образували /ако е
имало такива/, техническото състояние на процесиите МПС, спазване правилата за
движение по пътищата, имайки предвид ограниченията за скорост и съобразяване на
скоростта с пътните условия - намалената видимост при гъста мъгла,
здравословното състояние преди катастрофата на шофьора на л. а. ВАЗ 2106
В констативния
протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1006р-15775
от 27.12.2018 г. на ОД на МВР П. било записано като обстоятелства и причина за
ПТП - „Участник 1 на заледена пътна настилка губи контрол, завърта се и се
блъска в Уч. 2" ,което било неясен и недостатъчно конкретизиран механизъм
с оглед тежестта на станалия инцидент.
Релевантна
била метеорологичната обстановка в момента на настъпилото ПТП. Твърдят, че е
имало гъста мъгла - непредвидима по видимост и начин на образуване, която била
изисквала повишено внимание от водачите на МПС и съобразяване на скоростта с
пътните условия.
Твърди
се, че основна причина за настъпилото ПТП била несъобразяване на скоростта на
участниците с пътните условия и конкретните условия на видимост - гъста мъгла.
Отделно, освен ВАЗ peг.
№ PA , нямало друг автомобил, който да е навлязъл в насрещното платно по
необясними причини. Това било и твърдението на ищците декларирано в уведомление
за щета по застраховка „ГО" до ЦУ „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД.
Въпросното
ПТП било станало рано сутринта, около 06.55 ч., при условията на изключително
гъста мъгла. Местоположението на произшествието било почти на най-високата
точка от ж.п. надлеза, т.е. изкачването до върха не е било проблем.
Следователно състоянието на пътната настилка е било такова, че той се е изкачил безпрепятствено до най-високата точка на
съоръжението. Нещо повече — нямало регистрирани други ПТП /освен тези,
следствие от процесното/, нито пък закъсали
автомобили на тази дата и в този период от време, т. е. не е било
възпрепятствано нормалното движение по съоръжението с оглед необработена пътна
настилка, въпреки големия надлъжен наклон при самото съоръжение. Следвало да се
има предвид и високата интензивност на движение, предвид начало на работен
процес. Водачът на л. а. ВАЗ peг. № PA , както и другите участници е следвало да се
съобразят с конкретните условия на видимост и скоростта на движение на
съответния пътен участък, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Скоростта на движение на процесния пътен участък при нормални условия на пътя е 50
км./ч в населено място. В началото и края на надлеза имало поставен пътен знак
В24 - забранено изпреварването. Тоест именно неспазването на правилата за
движение били довели до процесното ПТП, от което били
настъпили и претендираните неимуществени щети. В случая считат, че не е налице
пряката причинно-следствена връзка между състоянието на републиканския път и
вредоносния резултат. Други директни въздействия се явявали пряка причина за
настъпване на ПТП. Описаното дотук, на самостоятелно основание, изключвало
отговорността на АПИ за настъпилия инцидент.
Развити
са подробни доводи по съществото на спора.
Поддържането
на процесния участък: път II - 84, надлез с.З. било
възложено с договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38 - 19/09.10.2015
г., в сила от 17.10.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура"
гр. София и ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и област Пловдив" - с
участници в обединението: „Европейски пътища АД /предишно наименование „Пътища
Пловдив" АД/, „Грома холд"
ЕООД /предишно наименование „Агромах" ЕООД/ и
"Инжстройинженеринг" ЕООД.
Съгласно
договора, на изпълнителя били възложени дейностите по ремонт и поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републиканската пътна мрежа на територията на Южен Централен район,
стопанисвани от АПИ, където попада и процесния
участък -републикански път II - 84, надлез с.З.. Съгласно чл.1 от горе
цитирания договор, Възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши
дейностите по поддържане на участъка цитиран по-горе.
Към
датата на настъпване на процесното ПТП 22.12.2018 г.
се било осъществявало зимно поддържане на републиканската пътна мрежа; по
изпълнение на същото се съставяли месечни отчети по дни с описание на
метеорологичната и пътна обстановка, постигнатите степени и нива на поддържане.
Видно от
представен месечен отчет по дни за зимно поддържане от Изпълнител по договор за
обществена поръчка - поддържаща фирма ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и област
Пловдив" и одобрен от ОПУ П., РПС П. за декември 2018 г., път ІІ-84З. – В.
– В. – Ю. – Я. –Р., дата 22.12.2018 г. било посочено, че са били постигнати
нивото и степента на поддържане на републикански път 11-84. Същите се
определяли с Наредба №РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт
на пътищата, с Оперативния план за зимно поддържане на РПМ на територията на
ОПУ-П. през есенно-зимен сезон 2018/2019 година, както и с Технически правила и
изисквания за поддържане на пътища, одобрени от Изпълнителния директор на ПИ
през 2009 г., съгласно които максималния срок за обработка на пътищата, за борба
със зимната хлъзгавост бил до 2 часа, считано от
момента на снеговалеж /какъвто през последните дни е нямало/ или от момента на
констатиране па заледяването по пътищата, до момента на постигане на
изискванията, дадени в приложената таблица /до 2 часа/.
Още
повече, дните предхождащи датата на ПТП, както и следващите били с положителни
температури. В случая се касаело за произшествие, станало на надлез, при
образувала се изключително гъста мъгла /видимост до 10 м./, ограничаваща
видимостта и е било възможно несъобразяване скоростта на движение на МПС с
пътните условия, техническото състояние на автомобилите, здравословното
състояние на 69 годишния водач на МПС да са довели до процесното
ПТП.
Прави се
евентуално възражение за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалата, в случай, че се установи, че тя не била използвала
обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, с което да е допринесла
за настъпилия вредоносен резултат
Не се
възразява да се допусне поисканата от ответника Съдебномедицинска експертиза от
вещо лице - съдебен лекар, която да отговори на поставения от тях въпрос. От
тяхна страна молят вещото лице да отговори на следния въпрос: Какво е било
здравословното състояние на 69 годишния водач Д.А. Г. на л. а. ВАЗ с peг. № PA , в
който се е возила пострадалата и има ли причинна връзка с настъпилия инцидент.
Претендират
разноски вкл. и юрк.възнаграждение.
Постъпило
е становище от третото лице - „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес науправление гр.София, бул. "Христофор Колумб" №
43, представлявано от Р.Б.– изп.директор и Д.Д. - прокурист, чрез юрисконсулт С.К., в което заявяват,че отсъствало правно основание
за привличането на „ЗД ЕВРОИНС" АД в процеса като трето лице помагач на
страната на ответника. Било видно от приложения към исковата молба констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, че застрахованият в "ЗД ЕВРОИНС"
АД водач, посочен в Констативния протокол за ПТП като „УЧАСТНИК 3" - Г.Д.А.,
не фигурирал в раздел „обстоятелства и причини за ПТП" в протокола. Видно
от описаното, процесното ПТП било настъпило с
участието само на участник „1“ и участник „2“.Алтернативно заявяват, че
исковете били изцяло неоснователни и ги оспорват по основание и
размер.Присъединяват се към всички възражения направени от ответника.
Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва се
наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на водача Д.А. Г..
Оспорват
се твърдените от страна на ищците неимуществени вреди и причинната
им връзка с процесното
застрахователно събитие.Неимуществените вреди не били установени на този
етап от процеса. Поради неизяснения механизъм на ПТП не можело да се направи и
категоричен извод относно наличието на причинна връзка между твърдяното
застрахователно събитие и твърдения от страна на ищцовата
страна вредоносен резултат.
Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата – Р. К. Г.а /починала/. Твърди се, че към момента на
настъпването на процесното ПТП, пострадалата не е
била с поставен предпазен колан.
Развити са подробни съображения по съществото на спора.
Не се
споделят доводите на ответната страна единствено относно изложеното по
отношение на наличието на вина за настъпването на ПТП и вредите от него от
страна на застрахования при третото лице -помагач водач Г.Д.А.. По делото не
били приложени доказателства, от които по безспорен начин да установява, че с
поведението си водачът бил извършил действия, с които да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Оспорват
исковете, като неоснователни.
Постъпило
е становище от третото лице „ЗАД
АРМЕЕЦ“АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Стефан Караджа“ №2, чрез
процесуалния представител юрк. Д.З., в
качеството на трето лице помагач в процеса.
Оспорват
както по основание така и по размер предявените искове.
Оспорва
се материалната легитимация на ищеца С.К.П. да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на сестра му Р.К. Г.а, тъй като не
била достатъчна само формална роднинска връзка, а обезщетяване на лица, извън
изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като
изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Твърди се, че приложените към исковата молба писмени
доказателства не обосновавали в достатъчна степен основание да се направи
изключение от разрешението.
Развити
са подробни доводи и съждения, относно обхвата на - „особено близка, трайна и
дълбока житейска и емоционална връзка с починалия“, което логически изключвало
проявите на отношения от време на време при разделно живеене, дори и те да са
емоционално топли, на доверие, уважение и някаква подкрепа. Събирателния
понятиен най-вече съвместен живот в общо домакинство, т.е. на отношения като
тези в едно семейство и/или поне взаимна или едностранна безвъзмездна грижа,
подпомагане при всяка нужда или пък разчитане един на друг до състояние „единия
да не може без другия", сила на емоционална и духовна привързаност,
сравнима с тази между дете и родител или дори в повече. Оспорва се
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалата му
сродница.
Оспорва
се да са били настъпили за същия сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания в резултат на смъртта на сестра му.
Твърди
се, че била налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищеца С.К.П.,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД.
На следващо място, се оспорва твърдението в исковата молба, че и тримата по
делото ищци търпели твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Не били
представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. При
непозволеното увреждане вредата не се предполагала, а подлежала на пълно и
главно доказване от тази страна, която претендирала обезщетение, в случая -
ищците. Съгласно чл.52 ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължало за вредите, които
са били пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябвало да
са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Не съществувало основание в закона, въз основа
на което, съдът да презюмира действително
претърпените неимуществени вреди. Ответникът не бил обвързван от твърденията на
ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния
размер. При условията на евентуалност, се оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди. Счита се предявените искове за прекомерно и неоснователно
завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социално- икономическите
условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Принципът на справедливостта не бил просто
абстрактно понятие, напротив, при определяне на обезщетението за претърпени
болки и страдания всякога следвало да се има предвид степента на близост между
претендиращите и загиналия им родственик, живели ли са същите в едно
домакинство, каква е била степента на близост между тях. Намират се наведените
в исковата молба твърдения за голословни и недоказани, доколкото същите не били
подкрепени с каквито и да е доказателства.
На
следващо място се оспорва отговорността на водача Я. Д.Р., тъй като същият не
бил реализирал виновно поведение, в резултат на което да са причинени
процесиите вреди, респективно да е причинено твърдяното ПТП. Оспорва се
причинно-следствената връзка между действията на водача Р., респективно твърдяното
ПТП и смъртта на Р. Г.а. Оспорват се твърденията за настъпило ПТП. Счита се, че
възможността им за защита била
ограничена, доколкото не били имали възможност да се запознаят нито с Протокола
за ПТП, нито с останалите доказателства по делото.
Оспорва
се наличието на противоправност на поведението на Я. Д.Р.
- въз основа на твърденията в исковата молба и отговора на искова молба не би могло
да се направи безспорен извод относно нарушения на правилата на ЗДвП от страна
на водача. Оспорва се изцяло описания в исковата молба механизъм на ПТП. Същата
не била окомплектована с годни доказателства, от които обаче не можело да се
направи обоснован извод за механизма на процесното
ПТП, както и вината за неговото настъпване. Липсвали доказателства за пътна
маркировка, не било конкретизирано конкретно място на настъпване на
произшествието, наличието на пътни знаци, регулиращи движението, нямало данни
за скоростта на движение на автомобилите, интензивността на движението, нямало
скица и/или схема на местопроизшествието.
Отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" била
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за вредите
ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.
Твърди
се, че причина за настъпилото ПТП била липсата на опесъчаване
на мястото на ПТП. Пътят, на който е настъпило събитието, било част от
републиканската пътна мрежа и представлявало изключителна държавна собственост.
В тази връзка, Агенция „Пътна
инфраструктура" не били изпълнили задълженията си за конкретния пътен
участък, същият е бил заледен и неопесъчен, което
било станало причина за настъпване на процесното
ПТП.На следващо място, в условията на евентуалност, се твърди наличието на съпричиняване от страна на загиналата Р. Г.а нарушение на
137а от ЗДвП. Твърди се, че пострадалата Р. К. Г.а като пътник в лекия
автомобил е била без поставен предпазен колан. Ако бил използван нямало да
получи увреждания на здравето, несъвместими с живота, алтернативно същите биха
били в по-лека степен. Предвид на което, дължимото на ищеца обезщетение
следвало да бъде намалено. Оспорва се претенцията по акцесорния
иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Неоснователността на главния иск водела и до неоснователност на иска за
присъждане на законна лихва.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Не се спори между страните, че починалият водач на л.а.
ВАЗ 2106, Д.А. Г. е имал валидна застраховка в ответното дружество ДЗИ –общо
застраховане ЕАД.Установява се, от представеното удостоверение за родствени
връзки, че ищците К. и М. П. са родители на починалата пътничка Р. К. Г.а, а третият ищец –С.К.П. е нейн
брат.
Безспорно е, че е налице и проц.предпоставка
да бъде отправена покана от ищците до ответника преди завеждане на исковата
молба, видно от представената молба вх.№2/7.01.2019 година.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищците, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата пътничка в колата
и в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди.Налице ли да други
факти относими към ПТП като състоянието на пътната настилка, поведението на
други водачи и последвало ПТП и имат ли отношение към вредоносният резултат.
От приетият като доказателство протокол за ПТП с
пострадали лица peг. № 1006р-15775 от 27.12.2018 г.
на ОД на МВР П., приложените доказателства от ДП 1420/18г. по описа на РУ МВР П.,
изслушаните свидетели Р. и В. и приетата СавтЕ, която
съдът изцяло кредитира, безспорно се установява механизма на настъпване на ПТП,
а именно:
На 22.12.2018 г. около 06:30
часа по пътя с.З. - с. Б. е имало умерена мъгла, в т.ч. и по протежение на
надлеза над жп линията в с.З., като надлезът бил разположен изцяло в чертите на населено място - с.З..
Наличието на заледяване се
установява от разпита на св.С. В. служител на ОД на МВР и съставил протокола,
според който при пристигане на дежурната кола целият надлез бил заледен и
изкачването станало с максимални усилия.Установява, че Ладата
се е завъртяла преминала е в другото пътно платно и се е ударила в Мерцедес Спринтер, който се е движел в своето пътно
платно.Установява, че едва са слезли на пътното платно поради хлъзгавост /л.307 от делото/.Свидетелят Я. Р., който е
управлявал Мерцедес Спринтер, установява,че пътят бил
хлъзгав и целият мост в лед.Установява, че се движел в своето пътно платно с
около 50 км./ч., когато видял л.а. „Лада-ВАЗ 21061“, да се завърта и преминава
в неговото пътно платно и го удря.Установява, че не е губил контрол над
автомобила си, за надлеза нямало ограничения за скоростта на движение, не е
имало и изпреварване.Св. Р. установява, че движейки се с автомобила не можело
да се усети, че пътят е хлъзгав./л.437 от делото/.
От представената и прието по делото удостоверителна информация от НИМХ - филиал Пловдив температурата към 07:00
ч. на 22.12.2018 в района на републикански път ІІ-84, км 0+850, надлез при с,З.
е била (-)2.8°С,влажност 95 % умерена мъгла и видимост -200 метра.
От
приетата САвтЕ, се установява, че в.л. е посочило,
че надлезът представлява открита
железобетонна конструкция, температурата на която е била отрицателна -
изравнена е тази на въздуха.
При контакта на въздушната
влага /мъглата/ с пътното покритие на надлеза е настъпила десублимация
на водните пари кондензиране на мъглата/ и се е образувал тънък слой лед, т.н. „черен лед“, който е прозрачен и
поради това е бил незабележим. (Възприема се като мокър асфалт.)
В тази пътно-климатична обстановка, около 06:30 часа по
надлеза в посока от с. Б. към с.З., пътувал лек автомобил „Лада-ВАЗ 2106“
(РА5687АН). Скоростта му била около 80 км/ч.След като преминал средата на
надлеза и започнал спускане, шофьорът (вероятно) предприел
снижение на скоростта, но загубил контрол над автомобила, който започнал да се
хлъзга и се насочвал на ляво.След 2-3 лъкатушения
автомобилът, движейки се с дясната си страна напред, се блъснал в идващия (със скорост 40 км/ч) от с.З. автомобил (бус) „Мерцедес Спринтер 308Д“ с регистрационен №. Автомобилът Лада
изпаднал в неконтролируемо въртене и насочвайки се косо на ляво се блъснал в т.а.
"Мерцедес Спринтер" (РА).Произшествието е
станало по тъмно, при движение на участниците на фарове.
Малко
след това отново в посока към с.З. по надлеза преминавал друг бус „Мерцедес Спринтер 310Д“ (РА),
управляван от Г. Д. А..Още докато се
изкачвал А. забелязал, че в неговата лента срещу него се движи камион. Въпреки,
че намалил скоростта, която била около 30-40 км/ч, камионът продължавал да се
движи срещу него в посока към с. Б.. За да се размине с него и за да не се
ударят челно, свил в ляво и навлязъл в насрещната (за А.) лента. Разминали се. Но тогава видял срещу себе си, че има катастрофа.Веднага
пак натиснал спирачка, но усетил, че е заледено. Успял да спре, но усетил, че
опрял в едната от катастрофиралите коли. Бусът му
изгаснал. А. го запалил отново и на аварийни светлини заобиколил
катастрофиралите коли и спрял зад тях (в насрещната лента). Слязъл и отишъл при
катастрофиралите коли.Установява се от експертизата, че в 06:56 ч. водачът А. се
обадил на тел.112. Още докато говорел по телефона чул зад гърба си трясък и
като се обърнал видял, че други кола и бус са се
ударили в другата лента за движение.
При огледа на местопроизшествието
не са установени
спирачни следи за процесният л.а . Лада-ВАЗ 2106“.
Доколкото удара е бил
настъпил в лявата лента за движение, при неочаквано отклонение и навлизане в
лентата за насрещно движение на Лада 2106, вещото лице е приело, че от
техническа гледна точка, няма данни за участие на други лица, които да са
допринесли за ПТП.
Поради липсата на спирачен
път, вещото лице е правило изчисленията по енергийният метод /на деформациите/,
по отношение на скоростта на движение.Преди възникване на опасната пътна ситуация
ВАЗ се е движел със скорост около 82.9
км.ч., а т.а. Мерцедес Спринтер със скорост – 65.2
км/ч.
Опасната
зона за спиране на автомобила при движение с установената скорост е била 92
метра, но липсвал спирачен път.
Според заключението на
в.л. в границите на надлеза, нямало пътни знаци, определящи максимално
допустимата скорост, поради което важало ограничението за населеното място от
50 км./ч..
От заключението се установява още, че
след преминаване на гърбицата на надлеза шофьорът на ВАЗ Г., вероятно е
преценил, че скоростта му е висока за условията на спускане и е предприел- рязко
снижение на скоростта, което е довело до занасяне на автомобила и
невъзможността същият да бъде овладян.Поради което се е завъртял по
вертикалната си ос и е преминал в лявата лента, където се е блъснал в идващият
по нея т.а. Мерцедес Спринтер РА.Вещото лице е направило извод в своето заключение, че ударът за всеки от
водачите е бил предотвратим при движение в рамките на допустимата скорост.
Във връзка със зададени въпроси относно сцеплението на
гумите, при заледен пътен участък и незаледен, вещото лице е отговорило, че с
оглед механизма на настъпване на произшествието опесъчаване
на пътния участък би спомогнало в някаква степен, за избягване на инцидента или
поне за намаляване на риска от занасяне на автомобила.На първо място за
случилото се ПТП, решаващ фактор е била
скоростта на движение и опитността
на водача Г./контролирането на движението на технически изправен автомобил
при движение по хлъзгав път, зависело основно от уменията на водача/.В
приложеното дознание, са направени
разпити и на други водачи и има данни, че непосредствено преди инцидента са
минавали и други превозни средства в т.ч. камиони /ТИР/, автобус и дошлият
пожарен автомобил, безпрепятствено.
От САвтЕ се установява, че
починалата Г.а е пътувала на предна дясна седалка, тъй като ударът е бил
страничен, по инерция тялото за около 0.2 сек. е продължило да се движи на
дясно към зоните на дясната врата и средна колона на автомобила и се е ударило
в тях.Според експерта починалата е била с поставен обезопасителен колан, но той
е бил безполезен при страничният удар и настъпилата незабавна смърт.
Описаният
като участник 3 в констативният протокол за ПТП - Г.Д.А., с автомобил марка „
Мерцедес
“ модел
„ Спринтер“ с регистрационен №Р, няма причинно -следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Съдът кредитира заключението на инж.М. и изцяло възприема неговите
изводи, които кореспондират и с установеното от разпита на свидетелите.
В случая, при така изясненият механизъм на
настъпването на ПТП и установената вина на водача Д.Г. – значително по-висока
скорост на движение /82 км./ч./ и несъобразена с пътната обстановка, съдът
счита, че е нарушил чл. 5, ал. 1, т.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
- чл. 20, ал.2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
- чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h за населено
място, водачът на пътното превозно средство от категория „В“, е забранено да
превишава 50км/час…“, както и са
налице и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в производството са
привлечени трети лица, но няма предявени обратни искове по реда на чл.219 ал.3
от ГПК, поради което възприемайки този механизъм за настъпване на ПТП, съдът
счита, че не следва да обсъжда събираните доказателства относно часът на опесъчаване на пътя
от АПИ, разпита на свидетелката/служител на АПИ/ и протоколите
установяващи поддръжката на пътя по график.Отговорността на ответника е в пълен
обем, дори и да бе установен повече от един деликвент
/както е посочил ищеца в писмените си бележки в този смисъл практиката на ВКС е
последователна – решение 121/18.09.2014г. по т.д.2859/13г. на І т.о. на ВКС,
решение №37/1.09.2015г. по т.д.1070/14г. на ІІ т.о. на ВКС „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него делинквент.
”/.
От приетата по делото СМЕ относно
здравословното състояние на водача Д.Г. на 69 години,се установява, че травматичните
увреждания, които е получило лицето, са в резултат на механизма на действието
на твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия, чрез удар или
притискане с или върху такъв към момента на инкриминираната дата и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.От заключението се установява
още,че при Г. не са установени остри или обострени
хронични заболявания, които да стоят в причинна връзка с възникването на пътния
инцидент и леталния изход на пострадалия.
Установява
се още, че починалата,че смъртта на Р. Г.а е настъпила бързо и е в пряка
причинно-следствена връзка, с настъпилото ПТП, като в конкретният случай е била
и неизбежна.При този страничен удар/в дясната страна на лекият автомобил/, се е
реализирало махаловидно движение на тялото на
пострадалата на дясно, от което е последвала контузия на главата, тежка
деформация на гръдния кош, със счупване на десните ребра по две линии и на
левите от първо до седмо, разчленяване на гръбначния стълб и разкъсване на аортата.След
това тялото се е отклонило на ляво, като е последвал удар, в областта на лявото
рамо – в облегалката на шофьорската седалка или тялото на водача, водещ до
контузия на лявата мишница и счупване на лявата ключица.От силната деформация
на купето и проникването на счупени негови елементи във вътрешността, са се
получили увреждания и по крайниците.Според заключението на вещото лице,
пострадалата вероятно е използвала обезопасителен колан, но поради няколко
дрехи вълнени едни върху други, върху трупа е нямало следи /мекотъканни
увреждания/.
Според
експерта д-р М. при този механизъм на страничен удар, ролята на колана е
скромна, тъй като действието му е да удържи тялото от инерционното движение,
напред при челни удари.Автомобилът ВАЗ фабрично не е разполагал с други
елементи в системата за безопасност.
Предявените искове на К. и М.
П. са частично основателни.
В резултат от противоправното деяние - нарушаване на правилата установени
в ЗДвП – чл.5, чл.20, 21 и сл. - л.а ВАЗ
2106 РА5687АН управляван от водача Г. нарушавайки допустимата скорост
/скоростта от 50 км./ч. определена с табелата за населено място, непосредствено
преди надлеза/ се е изкачил по рампата на моста (по протежение на около 325 метра) и късно /след
гърбицата/ е осъзнал/възприел, че пътното платно е заледено, най
вероятно това довело до по-рязко
снижение на скоростта (натискане на спирачката), без конкретна необходимост, доколкото по
неговата лента не е имало препятствия и е последвало въртене на автомобила и
удар в насрещно движещ се автомобил.Това е довело и до внезапната смърт на Р.
К. Г.а.
Налице са предпоставките за ангажиране
на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. ВАЗ 2106 РА, за настъпване на процесното
ПТП, претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на произшествието – смъртта
на тяхната дъщеря/сестра , както и наличие на застрахователно правоотношение
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Необходимо е да се изследва въпросът какво е
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като при изясняване на
механизма на ПТП, съдът установи,че направеното възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан е
неоснователно.
Основният
принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е
установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените психични увреждания, продължителността
и интензитета им и други страдания и неудобства за здравето - в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV
г.о.
За настъпилите неимуществени вреди са
разпитани свидетели. Св.М. установява,
че двамата ищци К. и М./ /родители много тежко преживели загубата на дъщеря
им.След смъртта й, и двамата се разболяли, като
ищцата М.П. била на легло, а К. вдигал високо кръвно и пиел лекарства.Почти
ежедневно се виждал с тях и те казвали „Ех, ако
дъщеря ни беше тука…., щеше да помага, да е с нас“.
Св.Е. С. сестра на ищцата установява,че
ищците били в прекрасни отношения с дъщеря си Р., посещавали често домовете си
и си помагали.Когато отишли в моргата сестра й М. припаднала, а ищецът К.
изпаднал в стрес, и тежко състояние, като месеци след това и до днес не можел
да излезе.Установява, че след смъртта й, като заговорили за Р., някакви спомени
и двамата започвали да плачат.
Не подлежи на съмнение фактът,
че загубата на дете, независимо от възрастта му и обстоятелството, че е създало
собствено семейство е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителя,
с трайно и неотменимо проявление във времето. Смъртта на дете, независимо, че
то е в зряла възраст и има собствено семейство има за ищците пагубни последици.
Загубата е необратима, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота
им. Ищците са загубили дъщеря си, която е имала общо ежедневие с тях, помагала
им е, а те усещат липсата на незаменимите мигове на внимание, надежди и
очаквания.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, оценявайки връзката в семейството и обстоятелството,
че починалата Р. е била на възраст 60 години, със свое семейство и деца,/вземайки
предвид практиката на съдилищата при сходни казуси/, съдът преценя, че неимуществените вреди за двамата ищци следва да бъдат обезщетени
в размер по 85 000 лева за всеки
един от тях, в който размер исковете се явяват основателни и
доказани, а за разликата от 85 000лв. до пълно предявените размери от 120 000
лева за К.П. и 130 000 лева за М.П. да се отхвърлят.
Върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде присъдена
лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на
сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия –
аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя /която от двете настъпи по-рано/. В конкретния случай, ищците са предявили претенция с вх.№2/7.01.2019 година по която е заведена щета и съдът
приема за дата уведомяване на застрахователя.
Ето защо моментът, в който застрахователят
изпада в забава да изпълни задължението си е изтичане на 15 дни/ по делото е
представен отговор от застрахователя до ищците с изх.№ и дата от 5.04.2019г.,
т.е. след изтичане на 3-те месеца/ от сезирането му.
В случая законната лихва върху така
присъдените обезщетения е дължима, ката както е предявена от 28.01.2019
година, на всеки един от исковете на отделните ищци до изплащане на вземането.
По отношение на имуществени вреди на ищеца С.П.
- брат на починалата, съдът приема
следното:
В настоящият казус съобр. ТР№1/2016г.на ОСНГТК на
ВКС по изключение право да търси обезщетение има и „..всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени..” /т.1 от ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС/. Предпоставките да
се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен
начин,че търсещият обезщетение е
изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща общоприетите
представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета си
болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия „изключителни”, но изхождайки
от мотивите на тълкувателното решение,следва да се възприема,че в тази хипотеза
попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително
негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и
бъдещето му с продължителни негативни емоции,поради липсата на изключително
значим близък.
При преценката налице ли е този критерий съдът намира,че в случая следва да
се отчитат и спецификите на традиционните за българското семейство отношения.
В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Разпитаният св.М. М.
установява, че починалата Г.а имала много близки отношения със своя
брат,независимо че той живеел и работел в Д. от дълги години, на празници
винаги се събирали и били заедно.Установява, че 2-3 пъти си идвал Б., понякога
и по-често. Когато разбрал за смъртта на Р., се прибрал и той направил
погребението и бил много загрижен за децата й, и също им помагал и в момента.Св.С.
установи, че братът С. се върнал веднага и заплатил всички разходи, но през
последните 16 години, той живеел и работел в чужбина.Първо в Г., а сега в Б.
Съдът намира, че между починалата Р. и нейният брат- ищецът С.П. действително е била
налице връзка, но не се установи по естеството си, тя да е надхвърляла
традиционните представи за такава,още повече, че в продължение на 16 години
ищецът живее извън пределите на страната и срещите със сестра му са били два
или три пъти в годината за празници, когато се събира цялото семейство.Свидетелите
на установиха, ищецът да е понесъл неимуществени вреди, морални болки и страдания,
които да надхвърлят като интензитет и продължителност, нормалните характерни
чувства от настъпилата внезапна смърт на сестра/брат.
Поради така приетото, следва
предявеният иск от С.П. да се отхвърли
изцяло.
На основание чл.
78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения в размер
на 6800
лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Разноските направени от ищеца С.К.П.,
остават за негова сметка при този изход на делото.
На третите лица помагачи, които също
са претендирали разноски, съобр. чл.78 ал.10 от ГПК,
не се дължат разноски.
На двамата ищци К. и М. П.на които исковете са частично уважени, е
осъществено процесуално представителство по реда на чл. реда на чл.38 ал.1 т.2
от ЗАдв. за безплатно оказана адв.помощ от адв.В.К., който
е направил изявление в последното открито съдебно заседание и моли съдът да
определи размера на възнаграждението.
На адвоката, оказал безплатна правна помощ,
се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ, в
т.см. определение № 515/2.10.2015 г. на тричленен състав на І т.о. по ч.гр. д.
№ 2340/2015 г. на ВКС, в което е прието, че за уважаване на искането по чл.38,
ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни
за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2
ЗА; заявление/може и устно/, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават.В т.см. е и соченото от
ищеца определение №163/13.06.2016г. по ч.гр.д.2266/2016г. на І г.о. на ВКС.
Процесуалният представител на ищците има
право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в
размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и уважената част от материалния интерес по двете обезщетения,
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците адв.В.К., сумата от по
3080 лева или общо за двете обезщетения - 6160 лева.
Ответникът „ДЗИ - общо застраховане“
ЕАД е направил разноски в размер на 660 лева, съобразно представеният списък по
чл.80 от ГПК от които депозит свидетел - 50 лева, депозит СМЕ -150 лева,
депозит САвтЕ - 150 лева, ДТ за съдебно удостоверение
-10 лева, юриск.възнаграждение - 300 лева.От така
представеният списък следва да бъде извадена сумата от 50 лева/депозит
свидетел/, тъй като подлежи на връщане на ответната страна, след представяне и
посочване на банкова сметка.
***, на ответника „ДЗИ - общо застраховане“ ЕАД, от общият размер разноски
от 610 лева се полагат разноски в размер на 264.33 лева, които следва да се изплатят общо от ищците К.С.П. и М.С.П..
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша"
89Б, представлявано от К.Ч.- главен изп. директор и Б.В.
- изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г., да заплати на ищците К.С.П. с ЕГН **********,
М.С.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв.В.К., на основание чл.432
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от по 85 000 лева, за всеки един от
тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди - болки и
страдания причинени от смъртта на тяхната дъщеря Р. К. Г.а - настъпила
в резултат на ПТП, /осъществило се на 22.12.2018 г., на път
ІІ-84, надлез с.З., в 6.30 сутринта с л.а. марка ВАЗ 2106, с рег.№ , управляван
от Д.А. Г., който се блъснал насрещно движещият се микробус марка Мерцедес Спринтер peг. №, управляван от Я.
Д.Р./, ведно със законната лихва, върху всяко едно от обезщетенията, считано от 28.01.2019 година, до
окончателното изплащане на главниците, като
за разликите над 85 000лв. до пълния
предявен размер от К.С.П. в размер на 120 000 лева и на М.С.П. за
разликите над 85 000 лева до предявеният
размер от 130 000 лева, ОТХВЪРЛЯ исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ иска на
С.К.П.
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** адв.
В.К., Адвокатско дружество „К. и съдружници", срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от
К.Ч.- главен изп. директор и Б.В. - изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г., с който се иска да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва считано от 28.01.2019г.,
представляващи болки и страдания причинени от смъртта
на неговата сестра Р. К. Г.а - настъпила
в резултат на ПТП, /осъществило се на 22.12.2018 г., на път
ІІ-84, надлез с.З., в 6.30 сутринта с л.а. марка ВАЗ 2106, с рег.№ , управляван
от Д.А. Г., който се блъснал насрещно движещият се микробус марка Мерцедес Спринтер peг. №, управляван от Я.
Д.Р./,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул.
"Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- главен изп.
директор и Б.В. - изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г.
да заплати по
сметка на Окръжен съд П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в
размер на 6800 лева/като
указва, че при своевременното им внасяне, следва да се представи банков
документ/.
ОСЪЖДА
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул.
"Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- главен изп.
директор и Б.В. - изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г.,
да заплати на адвокат В.Ц.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/ в размер на
6160 лева, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА К.С.П. с ЕГН **********, М.С.П. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, адв.В.К., да заплатят общо на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от
К.Ч.- главен изп. директор и Б.В. - изп. директор, чрез юрисконсулт В.Г., разноски в размер на 264.33 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Делото е разгледано
с участието на трети лица помагачи
на страната на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с
адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- главен изп. директор и Б.В. - изп.
директор, а именно: Агенция „Пътна инфраструктура", с адрес гр. София,
бул. „Македония" №3, чрез пълномощник Я.Б. юрист началник отдел „АО“,ЗАД
„Армеец" АД, БИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа"
№2,чрез юрк. Д.З. и
ЗД „Евроинс" АД,с ЕИК *********, с адрес
гр.София, бул. "Христофор Колумб" № 43 представлявано от изп.директор Р.Б.и Д.Д. прокурист
чрез юрк.С.К..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: