Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 5686 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ.
Ищецът - Н.А.ЗА П. (НАП)
твърди, че с Решение от 16.10.2015 г. по т.д. № 3482/2014 г. на СГС била обявена на основание
чл. 630, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на ответника „Е.В.Д.“ ЕООД, ЕИК ********,
и срещу последния било открито производство по несъстоятелност. Сочи, че
решението било вписано по партидата на ответника в ТР под № 20151020144950. Твърди,
че с молба изх. № 26-С-248/14#19 от 18.11.2015 г. ищецът предявил в
производството по несъстоятелност на ответника публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 376 214,49 лв., с основания за
възникването им, както следва: Ревизионен акт № **********/26.03.2013 г.
издаден от ТД на НАП - С., частично отменен и потвърден с Решение №
1329/01.08.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – С., влязъл в сила;
Ревизионен акт № **********/01.04.2014 г., издаден от ТД на НАП - С.;
Справка-декларация вх. № 22141374246/08.05.2012 г.; Справка-декларация вх. № 22141387662/13.06.2012 г.;
Справка-декларация вх. № 22141395566/12.07.2012 г.; Справка–декларация вх. №
22141405730/13.08.2012 г.; Справка-декларация вх. № 22141410103/09.09.2012 г.;
Справка-декларация вх. № 22141426857/15.10.2012 г.; Справка–декларация вх. №
22141433698/13.11.2012 г.; Справка-декларация вх. № 22141443303/13.12.2012 г.;
Справка-декларация вх. № 22141454838/14.01.2013 г.; Справка–декларация вх. №
22141473959/14.03.2013 г.; Справка-декларация вх. № 22141483520/15.04.2013 г.;
Справка-декларация вх. № 22141502466/14.06.2013 г.; Справка–декларация вх. №
22141511947/15.07.2013 г.; Справка-декларация, вх. № 22141532354/16.09.2013 г.;
Справка-декларация вх. № 22141557011/11.12.2013 г.; Справка-декларация вх. №
22141570827/14.01.2014 г.; Справка-декларация вх. № 22141579584/13.02.2014 г.;
Справка-декларация вх. № 22141608584/12.05.2014 г.; Справка-декларация вх. №
22141623709/15.06.2014 г.; Справка-декларация вх. № 22141626201/04.07.2014 г.;
Справка-декларация вх. № 22141641643/12.08.2014 г.; Справка-декларация вх. №
22141657212/15.09.2014 г.; Декларация образец 6 вх. № 220021106382090 за м. 10/2011 г.; Декларация образец 6 вх. №
220021106971899 за м. 11/2011
г.; Декларация образец 6, вх. № 220021200552760 за м. 12/2011 г. Поддържа, че за обезпечаване на тези публични
вземания срещу ответника, ищецът претендирал в производството по
несъстоятелност наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки с Постановление изх. № 1453-00-2456#1/14.03.2013 г., Постановление
изх. № 1453-00-2456#5/13.05.2013 г., Постановление изх. №
1453-00-5726/02.07.2014 г., Постановление изх. № 1453-00- 5726/10.09.2014 г.,
Постановление изх. № 1453-00-5726/09.10.2014 г., Постановление изх. № 1453-00-5726/08.10.2014
г. и Постановление изх. № 7379/2014/000013/18.02.2015 г., издадени от публичен
изпълнител при ТД на НАП - С., вписани в
ЦРОЗ.
Твърди, че в ТР по
партида на ответника под № 20160118101703 бил обявен, изготвен от синдика,
списък на приетите вземания на кредитори на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ,
като в списъка били включени изцяло предявените от ищеца с молба изх. №
26-С-248/14#19 от 18.11.2015 г. публични вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски и била предвидена поредност на удовлетворяването им по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Сочи, че ответникът депозирал възражение срещу списъка, в
частта му относно предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ на приетите публични вземания в общ размер на 376 214,49 лв., а с
Определение № 3423 от 22.06.2016 г. по т. д. № 3482/2014 г. на СГС, съдът по
несъстоятелността одобрил списъка на приетите вземания на кредитори на
ответника, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като изменил поредността на
удовлетворяване на вземанията на ищеца от чл. 722, ал. 1, т. 1 на чл. 722, ал.
1, т. 6 ТЗ по отношение на публични вземания за данъци и осигурителни вноски в
общ размер на 376 214,49 лв., в това число главници и лихви за забава,
начислени до 17.11.2015 г. Поддържа, че определението било вписано в ТР по
партида на ответника под № 20160627161637. Твърди, че съдът по несъстоятелността приел за
установено, че постановленията за налагане на обезпечителни мерки, с които се
обезпечавали изцяло предявените с молба изх. № 26-С-248/14#19 от 18.11.2015 г.
публични вземания в общ размер на 376 214,49 лв., били вписани в ЦРОЗ.
Поддържа, че съдът по несъстоятелността приел, че действието на чл. 722. ал. 1,
т. 1 ТЗ следвало да намери приложение единствено по отношение на постъпилите
суми от реализация на запорираното по реда на ДОПК имущество от публичния
изпълнител в рамките на шестмесечния срок, определен от чл. 193, ал. 4 ДОПК,
след изтичането на който имуществото следвало да бъде предадено на синдика за
извършване на продажба по общия ред. Поради това ищецът моли на основание чл.
694 ТЗ да бъде постановено решение, с което да бъде установена поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 376 214,49 лв., от които
главници - 272 760,64 лв. и лихВ.- 103 453,85 лв., начислени до 17.11.2015 г.,
включени в списък на приетите от синдика вземания на кредитори на ответника,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като обезпечени със запори, наложени по
реда на ДОПК с Постановление изх. № 1453-00-2456#1/14.03.2013 г., Постановление
изх. № 1453-00-2456#5/13.05.2013 г., Постановление изх. №
1453-00-5726/02.07.2014 г., Постановление изх. № 1453-00-5726/10.09.2014 г.,
Постановление изх. № 1453-00-5726/09.10.2014 г., Постановление изх. №
1453-00-5726/08.10.2014 г. и Постановление изх. № 7379/2014/000013/18.02.2015
г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП - С., вписани в ЦРОЗ.
Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът „ЕМ В.Д.“ EООД, ЕИК ********, не е подал писмен отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
Синдикът е изразил становище за основателност на иска.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
Решение от 16.10.2015 г. по т.д. № 3482/2014 г. на СГС е била обявена на основание
чл. 630, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на ответника „Е.В. Д.“ ЕООД, ЕИК ********
и е било открито производство по несъстоятелност.
С молба изх. № 26-С-248/14#19 от 18.11.2015 г. ищецът е предявил в производството по несъстоятелност на
ответника публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 376 214,49 лв. от които главници - 272 760,64 лв. и лихви - 103 453,85
лв., както следва: за данъци общо 375720,77лв., от които : 272 430,69лв.-
главница, 100 863,91лв. лихви до датата на откриване на ПН и 2426,17лв.
лихви след тази дата, до предявяването и общо 493,72лв. задължителни
осигурителни вноски, както следва:329,95 главница; 160,83 лихва до датата на
откриване на ПН и 2,94 лв. след тази дата, до предявяване на вземането
Видно
от отразеното в ТР по партида на
ответника под № 20160118101703 бил обявен, изготвен от синдика, списък на
приетите вземания на кредитори на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, като в
списъка били включени изцяло предявените от ищеца вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски и е била предвидена поредност на
удовлетворяването им по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С
Определение № 3423 от 22.06.2016 г. по т. д. №
3482/2014 г. на СГС, съдът по несъстоятелността е
изменил поредността на удовлетворяване на вземанията на ищеца от чл. 722, ал.
1, т. 1 на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на публичните вземания в общ размер 376 214,49 лв. : за приходи от данъци - 373 294,60лв.(272 430,69лв.
главница и 100 863,91лв. лихви до датата на откриване на производството);за
осигурителни вноски в общ размер на 490,78 лв.( 329,95лв. – главница и 160,83лв. лихви); вземания на НАП за приходи за
лихви върху невнесени данъци в размер на 2 426,17лв. и невнесени
осигурителни вноски в размер на 2,94 лв. след датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност.
Определението е било обявено в ТР
на 27.06.2016 г., а исковата молба е била депозирана на 04.07.2016 г., т.е. в
срока по чл.694, ал.1 ТЗ(изм.) и следователно искът е допустим.
Предмет на делото е само
съществуването на привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за посочените в
определението вземания.
Между страните не се спори относно
фактическите обстоятелства твърдяни в исковата молба. Спорът е правен и се отнася
до наличието на привилегия по чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ на процесните публични
вземания.
Когато съществува възможност върху един и същ имуществен обект да бъде
насочено принудително изпълнение от различни органи или лица, възниква въпроса
за конкуренцията – кой орган и по какъв ред да осъществи изпълнението.
Съгласно правилото на Чл.
193, ал.1 и 4 от ДОПК имущество,
върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са
наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, се реализира от публичния
изпълнител при условията и по реда ДОПК. Ако в срок до 6 месеца
от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният
изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния
изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.
Следователно само по отношение на посочената категория вещи и вземания за
законовия 6м. период, конкуренцията е решена в полза на публичния изпълнител.
След това за него възниква задължение да
предаде имуществото, а реализирането му е по правилата на несъстоятелността. Разпределението
се извършва при спазване на привилегиите
по чл.722, ал.1 от ТЗ. Тази норма предвижда, че вземания обезпечени със запор ( относимата към настоящия случай
хипотеза)
вписан по реда на Закона за особените залози
- от получената сума при реализацията на обезпечението.
Разпоредбата на чл.26,
ал.3, т.11 от ЗОЗ(изм) предвижда, че на вписване подлежи на запорът наложен по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Към настоящия
момент, с изм. на ЗОЗ ( ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) такова правило
липсва. §49 от ПДР на ЗИЗОЗ предвижда запазване на действието само на вписаните
особени залози. Следователно всички останали вписвания не го запазват. Тъй като
привилегията се определя към момента на извършваната от съда преценка, следва
да се направи извода, че тази законова предпоставка по чл.722,
ал.1 от ТЗ
не е налице и кредиторът не се ползва с привилегията на първи ред.
Извън горното, по принцип
налагането на запор върху движими вещи или вземания на
длъжника не създава привилегия за кредитора инициирал налагането на
обзепечение. Той не създава право на предпочитателно
удовлетворение от цената на това имущество,
нито е правопрепятстващ факт за останалите кредитори да се присъединяват и да
налагат запори или да
искат изпълнение върху това имущество. Само цели да гарантира съхранение на
имуществото на длъжника(чл.452 ГПК), без да създава право на предпочитателно
удовлетворение.
Чл.722, ал.1, т.2 ТЗ обаче включва привилегия свързана с такова процесуално обезпечение, вписано по
реда на ЗОЗ. В правната теория(напр. „Актуални въпроси на производството по
несътоятелност“) се застъпва тезата от необходимост от корективно тълкуване на
предоставения в полза на публичния взискател първи ред на удовлетворяване, само
във връзка с допуснатото в производство по несъстоятелност продължаване на
изпълнението по ДОПК. При продължаващото в хода на производството по
несъстоятелност (ПН) публично изпълнение, събраните средства ще послужат за удовлетворяване
само на публичните вземания и евентуално противопоставимите на държавата
специални привилегии, които следва да бъдат зачетени на осн. чл.194 ДОПК, така
както и чл.722, ал.1, т.1 ТЗ предписва. Няма да могат да получат плащане, тъй
като не са предвидени за присъединяване по чл.213 ДОПК кредиторите от трети,
четвърти и пети ред от чл.722, ал.1 ТЗ. Именно спрямо тях е уредена
привилегията в първи ред, за да може държавата да усвои постъпленията от
запорираните и възбранени имущества, ако успее да проведе ефективното си
изпълнение в рамките на периода по чл.193, ал.4 ДОПК. В случай, че имотите не
се реализират по реда на публичното изпълнение и се предадат на синдика,
публичните вземания следва да се удовлетворят
в предвидения от законодателя ред 6.
Запазването на привилегията в производството по несъстоятелност би накърнило
правата на останалите кредитори, които са били предпочетени от законодателя.
Горното налага извода за
неоснователност на иска.
Ищецът не дължи държавна такса, тъй
като предмет на делото са публични задължения.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХЪВРЛЯ предявения от Н.А.ЗА П., гр.С., ул.“*******иск
по чл.694 ТЗ, за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ, вместо по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, на публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 376 214,49 лв., от които
главници - 272 760,64 лв. и лихви - 103 453,85 лв. а по пера : за приходи от данъци
- 373 294,60лв.(272 430,69лв. главница и 100 863,91лв.
лихви до датата на откриване на производството);за осигурителни
вноски в общ размер на 490,78 лв.( 329,95лв. – главница и 160,83лв.
лихви); вземания на НАП за приходи за лихви върху невнесени данъци в размер на
2 426,17лв. и невнесени осигурителни вноски в размер на 2,94 лв. след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност
, включени в списък на приетите от синдика вземания на кредитори на „Е.ВИ Д.“ ЕООД, ЕИК ********, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: