№ 341
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване
на сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило след сключване на брака по вина на ответницата.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от А.Х. А. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет** ап** срещу М. М. Е. с ЕГН ********** с
адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет** ап**. Ищеца твърди в исковата си молба, че страните са
съпрузи, като сключили гражданския брак на **/**/****г., който бил втори по ред за
двамата. От брака си нямали родени деца. Преди сключването му съжителствали от ****г.,
като отглеждали и роденото от предишна връзка на съпругата дете. Ищецът осигурявал
финансовите средства за семейството, като ответницата не е работила никога. М. заминал за
Г през ****г., където работил постоянно. Сключения брак през ****г. бил основно с цел да
си осигурят социални помощи в Г. След връщането на семейството обратно в Б
отношенията между съпрузите се влошили и настъпило отчуждение, като не осъществявали
контакти помежду си от много години. Твърди се, че ищецът бил изгонен от семейното
жилище , като след това правил опити за заздравяване на брака, но без успех. В заключение
моли съда да постанови решение по делото, с което да прекрати брака между страните по
вина на съпругата си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответницата, която не депозирала писмен отговор в срока даден от съда.
В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Н.Т. от ШАК, като се
поддържа исковата молба. Моли се да се постанови решение, с което да се уважи
предявения иск и съдът да прекрати брака между страните по вина на ответницата.
Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като не депозира и
молба по хода на делото или искане за неговото отлагане, поради уважителни причини.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна: Първоначално страните живели във фактическо съжителство през ****г., като
заедно се грижили за синът на ответницата от предходен брак – Месут. През ****г. ищецът
1
заминал да работи в Г, като изпращал пари за издръжка на близките си. През ****г. при него
заминали ответницата и синът й, но се върнали след няколко месеца в Б. Страните са
съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на **/**/****г. в гр.Ш, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № **** от **/**/****г., от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община – Ш. Брака бил втори по ред и за двамата, като
бил сключен с цел получаване на социални помощи в Г. След завръщането на всички
обратно в Б станало ясно, че между тях е настъпило отчуждение. Имало скандали, като
отношението към ищеца било лошо. Въпреки грижите, които полагал за двамата, както и
осигуряването на финансовите средства за издръжката им, той бил изгонен от семейното
жилище, представляващо общинско жилище, предоставено на съпругата. Опитите на мъжа
за заздравяване на брака били неуспешни и към момента страните нямат контакт помежду
си.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свид. Т Ш С –
колега на ищеца, който разказва, че докато живеел заедно със съпругата си, ответникът бил
напрегнат и във влошено емоционално състояние. Причина за това било лошото и
неблагодарно отношение на неговата съпруга и синът й. Съпругата му все теглила бързи
кредити, които изплащал той. Накрая го изгонила от общинското жилище, където живеели и
повече не го потърсила. След раздялата ищецът споделял, че се чувствал по-добре и желаел
категорично да се разведе.
Съдът, кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като кореспондират с
останалите събрани доказателства и са вътрешно безпротиворечиви.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна: Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, както и желание за съвместен живот. Съдът основава изводите си в
тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства. Предвид всичко изложено,
съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание, като между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, изчезнали
са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен.
За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съдът намира,
че от събраните по делото гласни доказателства, кредитирани по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че ответницата с поведението си е допринесла за разстройството на брачните
отношения, като е била в основата на всеки скандал и трудност за преодоляване. С грубото
отношение към партньора, включително и изгонването от семейното жилище, е допринесла
за разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването
на брака. Изложените в исковата молба твърдения не се опровергаха от страната на
ответницата, като не бяха ангажирани доказателства, водещи до друг извод. С оглед
изложеното съдът приема, че ищеца е доказал дълбокото и непоправимо разстройство на
брака по вина на ответницата, която е причина за разстройството на брачната връзка и съдът
следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има именно съпругата.
Семейното жилище е общинско жилище, предоставено на ответницата от Община
Ш, като ищецът го е напуснал и няма претенции за ползването му. Ответницата не е
променяла фамилното си име след развода, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
На основание чл.** т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
заплатена от ответницата, след приспадане на първоначално внесената такса от ищеца в
размер на 25 лв. на основание чл.329, ал.1 от ГПК, а така също и 5 лв. при евентуално
2
издаване на изпълнителен лист.
С оглед отправеното искане и на основание чл.329, ал.1 ГПК, направените по делото
съдебно-деловодни разноски от ищеца следва да се възложат на ответницата, поради което
последната следва да му заплати сумата от 626.13 лв., включваща 26.13 лв. внесена
държавна такса и такса за банков превод и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Ш районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А. Х. М. с ЕГН ********** и М. М. Е. с
ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет** ап**, сключен на
**/**/****г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Ш, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ****/**/**/****г., на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има жената М. М. Е.
на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет.**
ап.6 и представляващо общинско жилище се предоставя на жената, като мъжът го е
напуснал и няма претенции за ползването му.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв. (петдесет
лева), като констатира, че ищецът е внесъл такса в размер на 25 лв..
ОСЪЖДА М. М. Е. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ШРС сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, както и 5 лв. /пет лева/ при евентуалното издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. М. Е. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. М. с ЕГН
********** сумата от 626.13лв. (шестстотин двадесет и шест лева и тринадесет стотинки),
представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски под формата на
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл.329, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, като на ищеца се връчи
на съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
3