Решение по дело №3259/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 589
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20181630103259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта

№ 589 / 9.10.2019 Г.

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 09.10.2019 Г.

                                                                         

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и. деветнадесета година, в състав:.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:.КАЛИН   ИВАНОВ

                  

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 3259 по описа на РС-Монтана за 2018 Г., за да се произнесе, взе предвид следното:.

 

Разглеждат се субективно съединени установителни искове с. правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с. чл. 415, ал. ГПК, вр. с. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

         Предявени са субективно съединени положителни установителни искове от ,. с. Е. 1. със седалище и. адрес на управление:. г.  1. р. О.. у. Й., представлявано от Изпълнителния директор Г. А. Б. ЕГН xxxxxxxxxx срещу:.1.М.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес:.гxxx-поръчител по нотариално заверен Договор за заем №3-1333/05.02.2015Г., с. реГ.№ 702/06.02.2015Г. на удостоверените върху него подписи по общия регистър на нотариус И.. Л. с. р. на действие-РС-Враца, вписан под № 339 в регистъра на НК; 2.Б.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx-поръчител по същия договор и. 3. В.Л.П., ЕГН  xxxxxxxxxx,xxx-поръчител по същия договор за признаване за установено, че същестува вземане на дружеството-ищец към ответниците/солидарно/както следва:. 400,02евро-непогасени 3 броя месечни вноски с. падежи през месеците от декември 2017Г. до февруари 2018Г., по чл.5, ал.2 от Договор за заемДоговор за заем №3-1333/05.02.2015Г., с. реГ.№ 702/06.02.2015Г. на удостоверените върху него подписи по общия регистър на нотариус И.. Л. с. р. на действие-РС-Враца, вписан под № 339 в регистъра на НК; 800,00евро-еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума, съгласно чл.18 от Договора за заем, както и. законната лихва върху главницата,,считано от датата на подаване на заявлението/16.02.2018Г./ до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:.

На 05.02.2015Г. между М. и. ,. А. Е. xxxx  /старо наименование,,З. К. Т. със седалище и. адрес на управление:.обл.. О.. 3., у., представлявано от управителя С. М. Л.-заемател, е подписан процесния договор за заеМ. По силата на договора, дружеството-ищец е предоставило на  заемателя ,. А. паричен заем в размер от 4000,00евро за извършването на ремонт регистрация на автомобил, разрешителни,еко и. други такси и. материали.

Заемната сума е предадена чрез банков превод на заемателя.

Съгласно договора, заемателят се задължил да върне заемната сума на 48 бр. равни месечни вноски по 133,34 евро, платими до 6-то число на съответния месец, считано от 06.03.2015Г. до 06.02.2019Г., включително, съгласно погасителния план, приложен по делото.

Въпреки многократните покани до длъжника, са погасени от заемателя единствено суми, до М. ноември 2017Г.

Наред с. това, на основание чл. 19 от Договора за заем,  с. оглед неплащане от страна на длъжника на в срок на три поредни месечни вноски, ,,М. има право да претендира еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума от 4000,00евро.

Задължението по договора за заем е обезпечено с. поръчителството на посочените три физически лица, срещу които се насочва искА.

Във вр. с. горното, срещу дружеството-заемополучател и. поръчителите е депозирано заявление от ищеца по реда на чл. 417 от ГПК до МРС, за исковите суми, който го е уважил изцяло, като е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и. изпълнителен лист срещу длъжниците солидарно.

Поръчителите са депозирали възражение срещу заповедта в законния срок, а ,. А. не е, поради което спрямо това юридическо лице е преклудирана възможността да оспорва заповедта и. спрямо него е влязла в сила, като няма правен интерес да предява иск срещу това дружество, а само срещу трите физически лица-поръчители.

С. исковата молба са направени доказателствени искания.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок не са постъпили  писмени отговори на исковата молба от нито един от тримата ответници, поради което, спрямо тях са настъпили законовите последици, а именно процесуалните преклузии, предвидени в чл. 133 от ГПК.

 

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с. чл.12 от      ГПК, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:.

Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и. срещу надлежни страни в производсвото, в установения срок.

Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни, КАТО ПОГАСЕНИ.

Съображенията на Районния съд са следните:.

Постъпила е от ,,М. молба с. вх.№ 11434/12.09.2019Г., с. която заявяват, че в хода на настоящото дело ответниците са погасили изцяло претендираните с. исковата молба суми, поради което образуваното срещу тях изпълнително дело във връзка с. процесните суми е прекратено.

Въпреки, че към горепосочената молба не са приложени писмени доказателства за извършеното плащане, тъй като по същество се касае за признание от ищеца за неизгоден за него факт, а именно погасяване на исковите суми, съдът следва да го зачете, без да събира доказателства за товА.

             Мотивиран от горното, съдът намира, че не е нужно да излага мотиви по съществото на делото.

При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на дружеството-ищец, направените от него деловодни разноски в исковото производство, тъй като са погасили исковите суми в хода на делото, а не преди това, като по този начин са дали повод за завеждане на настоящото дело. Съдът не присъжда направените от ищеца деловодни разноски в заповедното производство, тъй като такова искане не е направено.

         Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 и. ал.3 ГПК, чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с. чл. 79, ал.1 ЗЗД,

                                                    Р  Е  Ш  И.:.

                                

         ОТХВЪРЛЯ предявените от ,. с. Е. 1. със седалище и. адрес на управление:. г.  1. р. О.. у. Й., представлявано от Изпълнителния директор Г. А. Б. ЕГН xxxxxxxxxx срещу:.1.М.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес:.гxxx 2.Б.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. 3. В.Л.П., ЕГН  xxxxxxxxxx,xxx  за признаване за установено, че същестуват вземания на дружеството-ищец към ответниците/солидарно/както следва:. 400,02евро-за непогасени 3 броя месечни вноски с. падежи през месеците от декември 2017Г. до февруари 2018Г., по чл.5, ал.2 от Договор за заем №3-1333/05.02.2015Г., с. реГ.№ 702/06.02.2015Г. на удостоверените върху него подписи по общия регистър на нотариус И.. Л. с. р. на действие-РС-Враца, вписан под № 339 в регистъра на НК; 800,00евро-еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума, съгласно чл.18 от Договора за заем, както и. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението/16.02.2018Г./ до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяване на вземанията в хода на делото.

ОСЪЖДА:. М.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес:.гxxx, Б.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. В.Л.П., ЕГН  xxxxxxxxxx,xxx       ДА ЗАПЛАТЯТ  на М., с. Е. 1. със седалище и. адрес на управление:. г.  1. р. О.. у. Й., представлявано от Изпълнителния директор Г. А. Б. ЕГН xxxxxxxxxx  сумата от общо 527,00лв. деловодни разноски по гр.д.№3259/2018Г. по описа на РС-Монтана за заплатена държавна такса и. адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.