№ 270
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000390 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, предявена от В. ИВ. К.,
непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители ИВ. КР. К. и Л.
М. ИТ., чрез упълномощен адвокат Г. Р. Г., против определение №
260362/18.04.22 г., постановено по т.д. № 157/2021 г. по описа на ОС
Пловдив, с което като неоснователна е оставена без уважение молба вх. №
263377/29.03.22 г. за изменението на постановеното по делото решение в
частта му разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца адв. Г. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска същото да
бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв в
полза на процесуалния представител на ищеца.
От противната страна ЗАД „О** - З.“ АД чрез адв. Т.Т. е постъпил
отговор, в който частната жалба се оспорва като неоснователна и се иска
обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
1
Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания, намира за установено следното:
С обжалваното определение е оставена без уважение молба за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските с
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Прието е, че не са
налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на
възнаграждение на пълномощника на ищеца, тъй като до приключване на
устните състезания не е представен договор между ищеца и пълномощника
му, отразяващ постигнато съгласие за оказване на безплатна правна помощ,
липсва и друг документ, от който да се направи извод за конкретната
хипотеза по чл. 38, ал.1,т.1-т.3 от ЗАдв, липсват волеизявление на ищеца, с
което е възложено оказване на безплатна адвокатска защита пред съда, както
и изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да осъществява
такава защита.
Настоящият съдебен състав споделя като основателни оплакванията
за незаконосъобразност на обжалваното определение, изложени в частната
жалба. Действително, по делото не е представен писмен договор за правна
помощ, но тази липса само по себе не е пречка за уважаване на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Законът не
изисква писмена форма за действителност на договора за правна помощ. В
случая е налице изявление от процесуалния представител на ищеца, че е
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1 от ЗАдв, което се
съдържа в представения списък на разноските. Списъкът е бил представен в
открито съдебно заседание преди приключване на устните състезания и не е
бил оспорен от противната страна. Наличието на конкретно основание по чл.
38, ал.1 от ГПК не се нуждае от доказване и не подлежи на служебна
проверка от съда, ако не е направено съответно оспорване от противната
страна. В случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Г., тъй като по делото е осъществена правна
помощ без данни за договорено възнаграждение по чл. 36, ал.2 от ЗАдв,
2
същевременно е налице заявление, че правната помощ е оказана безплатно и
не са налице данни за обратното, както и са налице условия за ангажиране
отговорността на противната страна за разноски предвид уважаването на иска
за неимуществени вреди до размер на 27 500 лв. Посоченото кореспондира и с
принципа по чл. 36, ал.1 от ЗАдв, че адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд. В хипотезата на чл. 38, ал.2 от същия закон това
възнаграждение се определя в рамките на предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобразно
уважения размер на иска, при прилагане правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от
цитираната наредба, в случая същото възлиза на 1355 лв.
Предвид посоченото настоящият състав на ПАС намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което в полза на процесуалния представител на ищеца се
присъди възнаграждение в размер на 1355 лв., поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260362/18.04.22 г., постановено по т.д. №
157/2021 г. по описа на ОС Пловдив,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „О**-З.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Р.
Г. - АК Х. възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1 от Закона за
адвокатурата в размер на 1355 лв.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3