РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110212787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. Н. срещу електронен фиш серия К №
5674939, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен. Поддържа, че в електронния фиш не е
посочена конкретната хипотеза, при която нарушението е извършено
повторно, за да може жалбоподателят да разбере
административнонаказателното обвинение. Поддържа се, че не е посочено
конкретно мястото на нарушението, че липсват данни къде се е намирало
АТСС. Сочи се, че липсват данни каква точно скорост е измерило АТСС.
Счита се, че липсват доказателства, че уредът е бил насочен в контролираната
посока, както и че е съставен протокол. Оспорва се техническата изправност
на АТСС. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител, като са депозирани
1
писмени бележки.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2022г. в 11.51 часа в гр. София по бул. „История
Славянобългарска“ срещу номер 5 с посока на движение от бул. „Рожен” към
ул. „Каменоделска” лек автомобил „Ф с ДК № се движел със скорост от 68
км/ч при ограничение на разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място.
Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
номер 11743ее, преминала техническа проверка на 5.10.2021г. съгласно
съставен от Български институт по метрология протокол.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен
носител – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен
номер на превозното средство.
Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към
14.03.2022г. същото е собственост на А. Г. Н..
С електронен фиш серия К № 5674939 на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на
МПС „М” с ДК № , удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
протокол от проверка № 44-СГ-ИСИС/05.10.21г., ежедневна форма на отчет,
справка картон на водача, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на
вътрешните работи, както и веществените доказателствени средства -
снимков материал с конкретно отчетени стойности на заснетото МПС, както и
снимка, отразяваща позиционирането на техническото средство.
Събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата
от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
2
жалбата е основателна.
Жалбата е процесуално допустима, продадена е от процесуално
легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
който подлежи на обжалване. По същество жалбата е основателна.
Съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на атакувания електронен фиш.
На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което се твърди, че е
извършено повторно, като му е наложена глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Нормата на чл. 182, ал. 4
ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1-5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлявал МПС за срок от три месеца. В атакувания електронен фиш не е
посочено конкретно по коя от изброените хипотези е извършено повторно
нарушението, за да може жалбоподателят да узнае в какво се обвинява.
Поради това и не може да се установи дали правилно е приложена
санкционната норма и правилно и законосъобразно ли е определено
административното наказание, което се предвижда за повторност. В
процесния случай нарушението не е квалифицирано прецизно, като не е
посочена приложимата в случая хипотеза, при която се твърди, че
нарушението е извършено повторно. Отделно от това при словесното
описание на нарушението липсва отразяване на обективни признаци, тъй като
при положение че се твърди, че нарушението е извършено повторно, не е
посочено кога предходният акт е влязъл в сила и за какво нарушение е бил
санкциониран жалбоподателят, за да се прецени наличието на повторност.
Само в този случай може да се направи преценка дали действително
нарушението е извършено в рамките на една година от влизане в сила на
съответния акт, дали нарушението е същото по вид, респективно дали е
налице повторност.
В случая в ЕФ липсва конкретно посочване по коя от изброените в
нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП хипотези е извършено нарушението и не е ясно
на коя разпоредба се е позовал наказващият орган, за да наложи глоба в
3
размер на 100 лева. Освен това липсват данни на коя дата е влязъл в сила
предходният акт, обуславящ наличието на повторност, както и за какво
нарушение е бил санкциониран жалбоподателят с този акт. Описаното
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, както и пречка за съда да извърши
преценка за правилното приложение на материалния закон.
Останалите възражения в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения не се споделят от съда.
Мястото на нарушението е ясно, коректно и точно посочено – населено
място, улица, посока на движение на заснетото МПС, както и конкретния
номер на улицата, където е извършено заснемането.
Оспорва се, че е изготвен протокол за използване на АТСС, но същият е
приложен към административнонаказателната преписка и приобщен като
писмено доказателство. От него се установява мястото, където е било
разположено АТСС, същото е отразено и на вещественото доказателствено
средство – снимка. Координатите на заснемане са отразени и в снимката,
заснела процесното МПС.
Липсва неяснота относно скоростта, с която се е движело заснетото
МПС. За наказуема скорост в ЕФ е приета скоростта от 68 км/ч, като изрично
във фиша е отразено, че наказуемата скорост е опредЕ. след приспадане на
3% толеранс при отчитане на допустимата грешка на АТСС. Измерената
скорост на заснетото МПС е безспорно установена и отразена във
вещественото доказателство – снимка, извлечена от паметта на АТСС, на
която е заснето процесното МПС.
При наличието на посоченото по-горе съществено процесуално
нарушение обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен следва да
бъде отменен.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
жалбоподателят не е бил представляван в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5674939, издаден от СДВР, с
който на А. Г. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5