Р Е
Ш Е Н
И Е № 260079
гр. Шумен, 08.04.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на девети март две хиляди
и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 93 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258
и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Б.Н.Б.,
действащ чрез пълномощника адв. К. П. от ДАК срещу решение № 260300/21.12.2020
г. по гр.д. № 2572/2020 г. по описа на ШРС, с което е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие над Ц.В.Б., наложена му е забрана да
приближава същото лице, дома й в гр. Шумен, местоработата й и местата й за
социални контакти и отдих за срок от три месеца, наложена му е глоба в размер
на 200.00 лева и е осъден да заплати 25.00 лева държавна такса и 150.00 лева –
разноски на молителя.
Жалбоподателят намира решението за неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата
му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго,
с което да отхвърли молбата на Ц.В.Б. като неоснователна и недоказана и му
присъди извършените по делото разноски.
Ответната страна по
жалбата Ц.В.Б. не е изпратила отговор.
Депозирана е и насреща
въззивна жалба от Ц.В.Б., действаща чрез пълномощника адв. С. Д. от ШАК, срещу
посоченото по-горе решение на ШРС в частта, в която е определен срока на
постановените от съда мерки за защита.
Жалбоподателката счита
решението за неправилно в тази му част, поради което моли въззивният съд да го
измени като определи по-дълъг срок на действие на мерките за защита от домашно
насилие, а именно 12 месеца.
В срока по чл.17, ал.4
от ЗЗДН въззиваемият по жалбата Б.Н.Б., действащ чрез пълномощника адв. К. П.
от ДАК е депозирал отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Въззивните жалби са подадени в срок, от
надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и
допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни,
поради следното:
С
обжалваното решение първоинстанционният съд задължил Б.Н.Б. да се въздържа от
извършване на домашно насилие над Ц.В.Б., забранил му да приближава същата,
дома й на адрес: гр. Ш..., местоработата й – Детска ясла „ Радост „, гр. Ш...и местата
й за социални контакти и отдих, за срок от три месеца и му наложил глоба в
размер на 200.00 лева. Със същото решение съдът отхвърлил молбата за издаване на
заповед за защита в частта й за налагане на мерките по чл.5, ал.1 и ал.3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца, осъдил ответника да заплати държавна такса по сметка
бюджета на съдебната власт в размер на 25.00 лева, както и деловодни разноски в
полза на ищцата в размер на 150.00 лева, съответно - ищцата да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 150.00 лева.
При извършена проверка
по чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.
По същество, възприе
следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по молба на Ц.Б., в която е посочила на 13.11.2020 г.
Б.Б. е упражнил физическо и психическо насилие върху нея, поради което моли
съдът да постанови заповед за защита от домашно насилие, с която да задължи
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие и му забрани да
приближава нея, жилището, в което живее, находящо се в гр. Ш..., местоработата й – Детска ясла „
Радост „, находяща се гр. Ш..., както и местата й за социални контакти и отдих
за максималния срок от 18 месеца и й присъди извършените деловодни разноски.
Към молбата си ищцата е
представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗДНН, в която е посочила, че с
ответника са съпрузи от 1990 г.. Поради влошаване на отношенията им, напуснала
семейното им жилище в гр. Г.Т. и се установила при дъщеря си и зет си в гр. Ш.,
където започнала работа в детска ясла „ Радост „, считано от 23.09.2020 г.. На
13.11.2020 г., тръгвайки за работа към 6.30 часа, била пресрещната на главната
улица от кола, от която излязъл ответника.
Същият я попитал троснато и малко
грубо къде отива, при което тя му казала, че отива на работа, като до този
момент не го била уведомила, че е започнала такава, тъй като не искала да й
създава проблеми на работното място. Ответникът й казал да се качва в колата и да не мисли за
глупости и, че, ако не се качи ще я убие. След отказ от нейна страна и
възникнал спор, ответникът я хванал за ръцете и насила я хвърлил на предната
седалка, като затворил вратата блъскайки я.
След това се качил в колата и започнал да шофира из улиците на града. Уж
щял да я кара на работа, а в един момент се озовали на пътя за паметник „ 1300
години България „, като същият постоянно я заплашвал и обиждал. След като го
умолявала да спре, ответникът наистина спрял колата и със заповеднически тон й
казал да се обади на зет си, за да й кажел, че вече не я иска и да се маха от
къщата му. Уплашена и притеснена, тя се обадила на зет си, като първоначално му
казала къде е и с кого е и го попитала дали я искат при тях или не, при което
той отрекъл и й казал да не говори глупости. Разбирайки, че го е хванала в
лъжа, ответникът й се разкрещял, отново я вкарал в колата и подкарал към града.
На кръстовището до ДЯ „ Радост „ я оставил и тя отишла на работа. Докато
изпълнявала задълженията си, поглеждайки през прозореца видяла, че ответникът обикаля покрай оградата
и се оглежда. След това минал отпред на входната врата и позвънил на звънеца.
Излязла служителка от яслата и той започнал да разпитва дали е на робата,
приключили ли са приема на деца и др. такива, като не й позволявал да затвори
вратата. Служителката, на име Ц. отишла при нея и я предупредила, че един мъж я
търси, при което тя й разказала за случилото се по-рано през деня. Малко
по-късно видяла ответника отново да обикаля покрай яслата и да се оглежда,
което засилило притесненията й и звъннала на тел. 112. Когато дошъл служител на
полицията ответникът си бил тръгнал. Докато давала обяснения обаче, видяла едно
такси да минава покрай яслата и като вътре бил ответника, за което казала на
полицая. След приключване на разговора й с този полицай, малко по-късно й се
обадил друг полицай и я попитал за телефона на ответника, а тя му го дала.
Малко след това в яслата отново дошъл полицай и я помолил да отиде в
Полицейското управление, за да я разпитат и да даде обяснения. След като
уведомила директорката, отишла в полицията, където била разпитана в присъствие
на психолог и психиатър. Тогава й бил връчен протокол за уведомяване на
пострадало лице и протокол за предупреждение на ответника да не упражнява
домашно насилие над нея. Също така ищцата е приложила и протокол за уведомяване
на пострадал от престъпление и протокол за предупреждение, издадени от
полицейски орган при РУ на ОДМВР – Ш. на 13.11.2020 г..
Ответникът е оспорил
твърденията на ищцата, както и основателността на молбата й за защита от
домашно насилие.
Същият е представил надлежно
заверени копия от протокол за предупреждение от 13.11.2020 г. на полицейски
орган при РУ на ОДМВР – Ш., с който е предупреден да не упражнява домашно
насилие над съпруга си, да не й отправя закани за саморазправа и убийство и да
не й нанася физически и психически тормоз; протокол за обиск на лице, протокол
за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и
протокол за претърсване и изземване в неотложи случаи с последващо съдено
одобрение от 13.11.2020 г., от които се
установява, че при обиск на посочената дата у него и в автомобила му не са
намерени огнестрелно оръжие или боеприпаси, като и искова молба вх. №
260945/04.12.2020 г. на РС – Г.Т., с която ищцата е поискала прекратяване на
брака им по негова вина.
По делото е разпитан
свидетелят И.Т.И., от показанията на който се установява, че ищцата напуснала
семейното им жилище с ответника в гр. Г.Т. през м. юли 2020 г. и се установила
в гр. Ш., където живее и в момента. Откакто е в гр. Ш. същата е била посещавана
от ответника и свидетеля около 5 - 6 пъти, обикновено в събота и неделя. При
срещите им съпрузите демонстрирали добро отношение един към друг и разговаряли
основно във връзка с влошените им отношения и възможностите за подобряването им,
като не е имало случаи на скандали помежду им. Свидетелят знае, че в края на м.
октомври – началото на м. ноември 2020 г. ответникът идвал веднъж в гр. Ш. сам,
тъй като дъщеря му се обадила и му казала, че са болни от корона вирус и той
трябва да отиде при тях. Тогава ответникът тръгнал за гр. Ш. рано сутринта с личния автомобил на свидетеля.
За този ден ответникът му споделил, че когато пристигнал в града се обадил на
зет си и разбрал от него, че никой не е болен. Същия ден се видял със съпругата
си и разговаряли тя да се върне при него и да не разваля семейството на дъщеря
си, защото била без работа. Зет му обаче му казал, че тя е започнала работа. В
този ден ответникът решил да закара ищцата до работа и просто я качил в
неговата кола. Тъй като обаче и двамата не познавали града, преди де стигнат до
работата й се объркали из улиците. След като оставил ищцата на работа,
ответникът се видял с внучката си и се прибрал в дома си.
Въз основа на съвкупната
преценка на посочените доказателства, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
Законът за защита от домашното насилие урежда ред за защита на лица
пострадали от домашно насилие. Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН като домашно насилие
се квалифицира всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗЗДН,
пострадалият от домашно насилие може да търси съдебна защита срещу извършителя
в срок до един месец от извършването му.
Лицето, което иска да му
бъде предоставена защита по реда на ЗЗДН дължи да установи в съдебното
производство, при условията на пълно и главно доказване твърдения акт на
насилие, неговия вид, място и дата на извършване, както и извършителя на
деянието и неговата вина. Законът позволява доказването на посочените факти да
се извърши посредством всички предвидени в ГПК доказателствени средства, както
и с посочените в чл.13, ал.2 писмени доказателства, като допуска, когато няма
други доказателства, съдът да издаде заповед за защита само на основание
приложена декларация по чл.9, ал.3. Нормата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН придава
самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай,
че по делото липсват други доказателства. С оглед на специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, на пострадалия е предоставен
улеснен ред за доказване акта на домашно насилие като представи декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и, въз основа на
която съдът може да издаде заповед за защита при липса на други доказателства, доколкото
в нея се съдържа конкретно и ясно описание на твърдяното насилие, като
посочване на датата, мястото, времето, конкретните действия, с които е
извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и лицето, които ги е
осъществило. В този случай, доказателствената тежест на ответника при
оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й
стойност. ЗЗДН изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по
реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗЗДН, с възможност за събиране на
доказателства от страните. По този начин е охранено и правото на защита на
ответника в производството, който има възможност и следва да опровергае
доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН чрез представяне
на съответни доказателства – чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да отпадне само на базата на
простото й оспорване, без провеждане на доказване в противната насока. При
оспорване на декларацията обаче, за ищеца също възниква задължение за
представяне на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако
такива са представени и от ответника в противния смисъл/. В тежест на ищеца е
да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства, които са
оспорени, за да бъде постановено издаването на заповед за защита.
В настоящия случай се
претендира защита от домашно насилие, упражнено от съпруг спрямо неговата
съпруга, като молбата за закрила е депозирана в преклузивния срок по чл.10,
ал.1 от ЗЗДН, редовна и допустима.
По основателността й,
съдът взе предвид следното:
За обосноваване на
твърденията си молителката представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са
описани конкретни актове на упражнено върху нея физическо и психическо насилие от страна на ответника на
13.11.2020 г.. Презумираната от закона доказателствена стойност на декларацията
не се опровергава от събраните по делото
доказателства. Напротив, извършването на насилствени действия от ответника
спрямо ищцата на посочената дата се потвърждава от приложения по делото
протокол за предупреждение, с който, по повод възникнал на същата дата инцидент
между двамата ответникът е бил предупреден от полицейските органи да не
упражнява домашно насилие над ответницата, да не й отправя закани за
саморазправа и убийство и да не й нанася физически и психически тормоз. Единственото
доказателство в обратния смисъл са показанията на свид. Ивелин Иванов, които
обаче съдът отказва да кредитира като напълно достоверни, тъй като по отношение
на случилото се между страните на 13.11.2020 г. те се основават не на преки впечатления на
свидетеля, а на разказаното му от ответника.
В съответствие с горното,
съдът приема за доказано, че на 13.11.2020 г. ответникът е упражнил описаните в
декларацията по чл.19, ал.3 от ЗЗДН актове на физическо и психическо насилие
над ищцата, изразяващи се в принудителното й качване в управлявания от него лек
автомобил, възпрепятстване правото й на свободно придвижване, отправяне на обиди
и заплахи за живота и здравето й и упражняване на психически тормоз, включая на
работното й място, които действия се квалифицират като домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1, съответно ал.2 от ЗЗДН и обосновават правния интерес на
молителката от предоставяне на търсената защита по ЗЗДН.
Що се отнася до мерките за
защита, като съобрази факта, че страните са съпрузи в процес на развод, което
обстоятелство не е спорно помежду им и се потвърждава от приложената искова
молба по чл.49 от СК, обективните причини за възникналата ситуация, в основата
на които са влошените отношения между тях, както и характера на осъщественото
от ответника домашно насилие, което е с ниска степен на реална опасност за
живота и здравето на ищцата и е било оценено от нея като силно стресиращо
по-скоро под влияние на минали впечатления от поведението на съпруга й и на
сегашното им затруднено и обременително общуване, съдът намира, че защитата на
пострадалото лице следва да се осъществи чрез налагане на мерките по чл.5, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно задължаване
на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата и
забрана да приближава нея, дома й и работното й място в гр. Шумен, както и
местата й за социални контакти и отдих за срок от три месеца от влизане на
решението в сила.
Относно срока, за който
следва да бъде предоставена защитата по ЗЗДН, във връзка с който са направени
оплаквания в насрещната въззивна жалба,
счита, че срок по-дълъг от определения от съда не би бил съответен на
обективната нужда от защита, а от друга страна, какъвто и срок да бъде
постановен, той никога не би бил достатъчен, ако страните нямат намерение и
воля да променят отношението и поведението си един спрямо друг.
На основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН и съобразно тежестта на допуснатото от него неправомерно поведение, на
ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева.
Съобразно изложените
мотиви, настоящата инстанция заключава,
че в частта, с която са постановени мерки за защита от домашно насилие по чл.5,
ал.1 и ал.3 от ЗЗДН за срок от 3 месеца и е отхвърлено искането за налагането
им за срок от 12 месеца, както и в частта за разноските първоинстанционното
решение е правилно и следва да се потвърди. В останалата част, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода от правния
спор, направените във въззивното производство разноски следва да бъдат
възложени в тежест на страните така,
както са извършени от всяка от тях.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН жалбоподателите следва да заплатят държавна такса за въззивно обжалване в
размер на по 6.25 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
21.12.2020 г. по гр.д. № 2572/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен в обжалваните
части.
В останалата част, с
която молбата по ЗЗДН е отхвърлена по отношение определяне срок на мерките над
12 месеца до 18 месеца решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б.Н.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***. ....да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 6.25 лева
– държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Ц.В.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд – Ш. сумата от 6.25 лева –
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.