№ 7647
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110148891 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Чайка“ ЕООД е предявило срещу „Хидроинженеринг груп“ ЕООД осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 9000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор от 23.10.2018
г. за изпълнени услуги по заваряване на технологични тръбопроводи на обект
„Пречиствателна станция за отпадни води“ – гр. Асеновград, за което е издадена фактура №
.... г., сумата в размер на 2399,13 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на
възнаграждението съгласно раздел VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от 23.01.2018 г., сумата в
размер на 4478,69 лева, представляваща невъзстановена гаранция за добро изпълнение
удържана през 2018 г., сумата в размер на 2399,13 лева, представляваща неустойка за
забавено възстановяване на удържаната през 2018 г. гаранция съгласно раздел VI, чл. 8, ал. 3
от Договор от 23.01.2018 г., сумата в размер на 3898,77 лева, представляваща
невъзстановена гаранция за добро изпълнение удържана през 2019 г. и сумата в размер на
2399,13 лева, представляваща неустойка за забавено възстановяване на удържаната през
2019 г. гаранция съгласно раздел VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от 23.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2021 г.
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на Договор от 23.01.2018 г. ответникът му възложил да
изпълни на свой риск и със собствени средства и труд всички дейности по заваряване на
технологични тръбопроводи на обект „Пречиствателна станция за отпадни води“ – гр.
Асеновград. Поддържа, че изпълнил задълженията си по договора, за което били подписани
двустранни протоколи Акт обр. 19, като по всеки протокол издал фактура за дължимото
възнаграждение. Посочва, че ответникът заплатил част от дължимото възнаграждение, като
останала незаплатена част от възнаграждението обективирано във фактура № ... г. в размер
на 9000 лева. Поддържа, че съгласно чл. 5, ал. 7 от договора, между страните било
уговорено, че от всяко дължимо плащане, ответникът удържал гаранция в размер на 5% от
дължимата сума, която представлявала гаранция за добро изпълнение. Посочва, че в ал. 8
било уговорено, че гаранцията се възстановява на ищеца след подписване на окончателен
приемо-предавателен протокол. Твърди, че въпреки надлежното изпълнение от негова
страна на задълженията по договора, ответникът не му възстановил удържаните суми за
гаранция за 2018 г. в размер на 4478,68 лева и за 2019 г. в размер на 3898,77 лева.
Поддържа, че ответникът направил извънсъдебно признание за дължимостта на процесните
1
суми с писмо с потвърждение на разчети от 26.01.2021 г. На следващо място посочва, че на
основание раздел VI, чл. 8, ал. 3 от договора страните уговорили неустойка в размер на 0,5%
от стойността на възлагателното писмо за всеки ден забава на плащанията, но не повече от
10% от стойността на съответното възлагателно писмо. Твърди, че задължението за
неустойка за забава за възстановяване на дължимите гаранционни суми за 2018 г. и 2019 г.
на сумата в общ размер на 4798,26 лева, а неустойката за забавено плащане на остатъка от
възнаграждението по договора била в размер на 2399,13 лева. По така изложените
съображения предявява разглежданите искове, като претендира и направените в исковото и
обезпечителното производство разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
искова молба.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към
нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени разноски в исковото производство в общ
размер на 2582,96 лева, от които 982,96 лева – за платена държавна такса и 1600 лева – за
платено адвокатско възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
претендираните и направени в обезпечителното производство разноски, образувано въз
основа на издадената обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 1415/2021 г., по описа на РС-
Ловеч. Дължимите такива възлизат на сумата в общ размер на 1638 лева, от които 40 лева –
за платена държавна такса и 498 лева – за платени такси по изпълнителното дело и 1100 лева
– за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Хидроинженеринг груп“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Григор Пърличев“ № 5, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Чайка“ ЕООД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ № 13,
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 9000 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по Договор от 23.10.2018 г. за изпълнени
услуги по заваряване на технологични тръбопроводи на обект „Пречиствателна станция за
отпадни води“ – гр. Асеновград, за което е издадена фактура № .... г., сумата в размер на
2399,13 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на възнаграждението съгласно
раздел VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от 23.01.2018 г., сумата в размер на 4478,69 лева,
представляваща невъзстановена гаранция за добро изпълнение удържана през 2018 г.,
сумата в размер на 2399,13 лева, представляваща неустойка за забавено възстановяване на
удържаната през 2018 г. гаранция съгласно раздел VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от 23.01.2018
г., сумата в размер на 3898,77 лева, представляваща невъзстановена гаранция за добро
изпълнение удържана през 2019 г. и сумата в размер на 2399,13 лева, представляваща
неустойка за забавено възстановяване на удържаната през 2019 г. гаранция съгласно раздел
VI, чл. 8, ал. 3 от Договор от 23.01.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията от
датата на подаване на исковата молба – 24.08.2021 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2582,96 лева – разноски по делото и сумата в
размер на 1638 лева – разноски в обезпечителното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
2
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3