Р Е Ш Е Н И
Е № 260234
гр. Пловдив 06. 12. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 22.10.2021 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с
участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 110
по описа на ПАС за 2021 г.,
установи следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Същото е започнало по повод
изходяща от „А.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П.въззивна жалба против постановеното по т.
дело № 946/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което са отхвърлени исковете на „А.“ ЕООД,
ЕИК ***, гр. П., ул. „К.Р.“ № 56, ет. 2, офис 265 против „Е.“ ЕАД, *** за
заплащане на сумата 43 752, 62 лв.,
представляваща сбор от разликата между дължимата преференциална цена в
размер 567,41 лв./kWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули
над 30 kW до 200 kW и реално платената цена за произведеното и продадено
количество електрическа енергия от ФЕЦ „А.“ за периода 01.11.2016 до 30.09.2019
г., включително, по договор № 979/30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа
енергия произведена от възобновяеми източници, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаване на исковата молба на 07.11.2019 г. до окончателното
плащане, както и исковете за заплащане общо на сумата 7300 лв. като обезщетение
за забавено плащане на главниците за периода 01.12.2016 г. до 06.11.2019 г. и „А.“
ЕООД, ЕИК *** е осъдено да заплати на „Е.“ ЕАД, *** сумата от 700 лв. съдебни разноски.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго уважаващо исковете.
Въззиваемата
страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач „Н.“ ЕАД, ***
е на същото становище.
Съдът,
като се запозна с обжалваното решение и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намери за установено, следното:
На 07.11.2019
г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „А.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П.искова
молба против „Е.” ЕАД, ***.
В
обстоятелствената част на същата на първо место са изложени твърдения, че
ищецът експлоатира Фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност до
98 KWp, находяща се в УПИ ***- за фотофолтаична централа № 3, масив 017 по КВС
на с. Д., м. „Ю.“, Община К..
В качеството си на производител
на ел. енергия сключил с ответното дружество договор за изкупуване на
електрическа енергия произведена от възобновяеми източници с № 979 от 30. 01.
2013 г. В него имало постигната договорка, че произведената активна енергия от
възобновяеми източници се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР
преференциална цена съобразно приложимото законодателство в съответствие с вида
на енергийния обект. Цената следвало да се заплаща в срок от 10 дни от
получаване на оригинална фактура и подписан протокол за количеството
произведена електроенергия.
По-надолу в ИМ се твърди, че
малко след сключване на горната сделка законодателят и ДКЕВР предприели редица
мерки за намаляване на преференциалната цена на произвежданата енергия от ВЕИ,
което било в противоречие на залегналите в Закона за енергията от възобновяеми
източници принципи.
В тази връзка се споменава за
Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което по отношение на производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници считано от 18.09.2012 г. били
определени временни цени за достъп до съответните мрежи. Този акт на ДКЕВР бил отменен
от ВАС, а ВКС в редица свои решения приел, че отмяната на акта имала обратно
действие и отменяла последиците от същия ,т.е. следва да се счита, че той не е
приет.
Така описаната отмяна на
решението от 2012 г. станала причина да се приеме на основание пар.17 от ПЗР на
ЗИДЗЕ /обн. в ДВ, бр. 56 от 2015 г./, Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. С
него било установено нетното специфично производство /НСП/ на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени. Сочи се, че произвежданата от ФЕЦ на ищеца
електроенергия се изкупува на цена 567, 41 лв. за МWh /без ДДС/ и същата е предвидена
за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Като
такава тя попада в обхвата на т.2. 14 от цитираното решение на КЕВР.
По- надолу в ИМ се сочи, че с
оглед на същото ответникът изкупувал произведената електрическа енергия от ФЕЦ
на ищеца по определената преференциална цена от 567, 41 лв. за МWh /без ДДС/до
размер на 1 188 кWh, а количеството произведена енергия над този размер се
изкупувало на по-ниски цени. Ищецът обаче е на мнение, че цялото количество произведена
енергия следвало да се изкупува на спомената цена от 567, 41 лв. за МWh /без
ДДС/ и прави извод за неизпълнение на поетото от ответното дружество
задължение, т.е. за плащане на сума по- малка от реално дължимата. Във връзка
със същото е направена разбивка на платеното по- малко по месеци в периода ноември
2016- септември 2019 г., както следва:
м. ноември на 2016 г. сумата от 4049,98
лв., м. декември на 2016 г. сумата от 4055,87
лв., м. септември на 2017 г. сумата от 3353, 69 лв., м. октомври на 2017 г.
сумата от 6378,86 лв., м. ноември на 2017 г. сумата от 3146,27 лв., м. декември
на 2017 г. сумата от 3632,47 лв., м. септември на 2018 г. сумата от 2264,93 лв.,
м. октомври на 2018 г. сумата от 5982, 99, м. ноември на 2018 г. сумата от 2530,29
лв., м. декември на 2018 г. сумата от 2985,42 лв. и м. септември на 2019 г.
сумата от 5371,87 лв. Общо дължимата сума е определена на 43 752, 62 лв.
Във връзка със забавеното плащане
на горните суми е изразено мнение, че ответникът дължи и обезщетение по 86 от
ЗЗД начислено върху всяка една от тях за времето от падежирането им да
завеждане на исковата молба в общ размер на 7 300 лв.
В подкрепа на това си становище
ищецът сочи, че Решение № СП-1 от 31.07. 2015г. на КЕВР е отменено в частта му
по т.2.14 с решение № 4937/20.07. 2014 г. по адм. дело № 3247/ 2016 г. на АССГ,
което пък е било потвърдено с решение №14886/ 03.12.2018г. по адм. дело
№10757/2017г. на ВАС. Изразено е мнение,
че отмяната на акта на КЕВР има обратно действие и заличава последиците от същия.
Това пък водело до извод, че цялото произведено количество електроенергия от
ФЕЦ следва да бъде заплатено по преференциални цени, а не само до определеното
в т.2.14 от отмененото решение на КЕВР количество.
На тази база е отправено искане
за осъждане на ответника са му заплати посочените по- горе суми в общ размер от
43752,62 лв. равняващи се на разликата между дължимата и платена от ответника
цена на енергията и сумата от 7 300 лв. обезщетение по 86 от ЗЗД
Ответникът е подал отговор в предвидения
по ГПК срок.
В него той не оспорва
съществуването на описания в ИМ договор с ищеца за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници. Не оспорва и това, че той е е
производител на електрическа енергия от описаната в ИМ фотоволтаична централа с
обща мощност до 98 kWр, построена в УПИ ***- за ФЕЦ №3, масив 017 по КВС на
село Д., м. „Ю.“, общ. К.. Не се оспорва и отмяната с влязло в сила съдебно
решение на Решение № СП-1 от 31.07. 2015
г. на КЕВР в частта му частта му по т.2.14.
Сочи обаче, че след отмяната на
Решение № СП-1 от 31.07. 2015г. на КЕВР, комисията е приела ново решение № СП-2
от 06.03. 2019 г., с което определила нетно специфично производство /НСП/ за
обекти за производство на електрическа енергия като този на ищеца и то било в
същия размер, както този по Решение №СП-1 от 31.07. 2015 г. НСП съответно било определено
считано от 31.07. 2015 г. Това и фактът, че този акт на КЕВР подлежал на
предварително изпълнение му давало основание да твърди, че е платил всички дължимо
по сключения с ищеца договор и че не може да се приеме, че за исковия период за
ФЕЦ на ищеца няма определено нетно
специфично производство.
На второ място ответникът твърди,
че процесният договор е действал между страните само за определени периоди от
време - ноември и декември 2016 г., 01-14
септември на 2017 г., 01-21 септември на 2018 г. и 01 - 11 септември на 2019
г. което време ответникът определя като
„първи период“. През останалото време от исковия период, определено от
ответника като „втори период“ той е на
мнение, че не дължи плащане на цена на произведената от ищеца ел. енергия, тъй
като не я е изкупувал, а ищецът я е продавал на трети лица - търговци на
електрическа енергия съгласно дадената му за това възможност от чл.31 ал.12 от
ЗЕВИ на цени по свободно договаряне. За този период ищецът не е бил член на
балансиращата група на ответника, която е напускал и в която се е връщал отново
и не му е продавал произвежданата ел. енергия, а на основание чл.100 ал.1 от ЗЕ
я е продавал на друго лице - търговец на електрическа енергия по свой собствен
избор.
По отношение на цената, на която
трябва да изкупува произведената от ищеца ел. енергия през „първия период“ ответникът
счита за приложима разпоредбата на чл.31 ал.5 т.2 от ЗЕВИ /по преференциална
цена се изкупуват само количествата електрическа енергия до размера на
определеното НСП/, а количествата над този размер по цена за излишък на
балансиращия пазар. Счита, че НСП е приложимо за процесния обект дори и след
отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. ФЕЦ на ищеца не е сред
обектите, изрично изключени от приложението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ. Твърди, че
платените суми, представляващи цена на произведената електроенергия са такива,
регламентирани с договора между страните, а не на основание отмененото Решение
№ СП-1 на КЕВР. Твърди, че в случая преференциалната цена, по която ответникът
е длъжен да изкупи електроенергията, не се определя свободно, а се определя от
КЕВР според чл.31 ал.1 и ал.11 от ЗЕВИ.
Посочва, че страните в чл.30 от договора са предвидили възможността за
изменение на срока, преференциалната цена и други условия на договора да бъде
извършено по силата на нормативен акт или административен акт на компетентен
орган, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение за
приложението на тези промени в отношенията между страните. Счита, че по силата
на нормативен акт / чл.31 ал.5 от ЗЕВИ/
е определено, че преференциална цена се дължи само за количествата до
НСП. Поради тази причина е на мнение и
че евентуалната отмяна на Решение № СП-1, с което се установява размер на НСП
не засяга приложението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ. Твърди, че след отмяната на
Решение №СП-1 от 31.07. 2015г. на КЕВР с друг акт на КЕВР е установено същото
НСП за ФЕЦ на ищеца, а дори и да не е било сторено, счита, че НСП е
определяемо, тъй като са налице данни за производителността на инсталацията
според вида на технологията и използваните ресурси, а НСП има своята легална
дефиниция в пар.1 т.29 от ДР на ЗЕВИ.
С
отговора е поискано по делото като трето лице помагач на ответника да бъде
конституирано „Н.“ ЕАД, гр. С..
В допълнителната искова молба
ищецът основно е взел отношение по цитираното в отговора Решение № СП - 2 от
06.03.2019 г. на КЕВР. В тази връзка той твърди, че то е нищожно с оглед
издаването му в нарушение на изричното правило на чл.177, ал.2 от АПК и в
недопустимо производство по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че не е породил
правно действие.
Тази нищожност и отмяната на
Решение № СП – 1 от 31.07. 2015 г на КЕВР му дават повод отново да твърди, че с
обратна сила е отпадало основанието, на което ответникът е заплащал
преференциална цена само за определеното в решението НСП. Възразява НСП да може да се определя от всеки и счита,
че това е само от компетентността на КЕВР, който се произнася с решение. В
подкрепа на това си становище се позовава на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ и пар.17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ. Така е направено заключение, че липсата на валидно решение на
КЕВР за НСП налага цялото количество произведена електроенергия да се изкупува
по преференциалните цени.
По отношение извършеното в
отговора разделение на отношенията между страните на периоди е посочено, че
договорът е действал и за т.н. втори период.
Във отговор на ДИМ са оспорени направените
в ДИМ защитни възражения.
По отношение искането за
конституиране на трето лице помагач съдът с определение от 05.12.2019 г. е
допуснал същото, като с него е приел за разглеждане и предявения от ответника
против третото лице обратен иск.
В него от страна на ответника се
сочи, че ако бъде осъден да заплати на ищеца претендраните с исковата молба
суми, то счита, че „Н.“ ЕАД следва да бъде осъдена да му заплати сумата 11 911,
91 лв. неплатен остатък от цената на продадена в периодите: м.ноември и
м.декември 2016 г., 14.09.2017 г., 21.09 2018 г. и 07-11.09.2019 г.
електроенергия, както и за сумата 2855, 05 лв. – неустойка за забава в
плащането на горното парично задължение за периода от 28.01.2017 г. до 02.12.2019
г.
Видно от обстоятелствената част в
този иск главницата по него се търси на основание чл.94 от ЗЕ, според която
крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата ел.енергия,
която са закупили по чл.31 ЗЕВИ по цената, по която са я закупили. Ищецът по
обратния иск твърди, че считано от 05.07.2013 г./влизане в сила на
разпоредбата/, продава на „Н.“ ЕАД закупената от него електрическа енергия по
същите цени, по които я закупува. Посочва, че на 01.11.2016 г. между страните е
сключен договор за продажба на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство, съгласно
който ищецът е продал на ответника цялата произведена и закупена от ищеца по
главните искове електроенергия за периода, в който договорът с последния е бил
действащ. В тази връзка се сочи, че ако се приеме, че количеството, произведена
електроенергия от ищеца по главния иск е следвало да му се заплаща изцяло по
преференциална цена и е дължима разликата между тази цена и стойността на
същите количества изчислена по цена за излишък то следва и „Н.“ ЕАД да му заплати
сумата 11 911, 91 лв. представляваща разлика между платена и дължима цена
уточнена по периоди в исковата молба.
По отношение на неустойката е казано,
че се дължи съгласно чл.11 от договора между страните и забавата е факт от деня
следващ този на падежа за плащане.
С подадения по делото отговор „Н.“
ЕАД е изразил становище за неоснователност, както на обратния иск, така и на
главния такъв, който го обуславя.
В тази връзка се сочи, че
искането за заплащане на преференциална цена за процесните количества
електрическа енергия произведени над определеното нетно специфично производство
и изкупени от крайния снабдител по цена за излишък, за противоречащо на чл.31
ал.4 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./. Посочва, че законът /пар.1 т.29 от ДР на
ЗЕВИ/ регламентира какво е нетно специфично производство. Счита, че отмяната на
т.2.14 на Решение № СП-1 от 31.07. 2015 г. няма за последица отпадане на
нетното специфично производство за конкретните обекти, сред които попада и този
на ищеца. Позовава се и на обстоятелството, че след отмяната на т.2.14 от
горното решение КЕВР е приела Решение № СП-2 от 06.03. 2019 г., с което е
установила считано от 31.07. 2015 г. НСП в размер на 1188 кWр въз основа на
което е определена преференциална цена за ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр в размер
на 567, 41 лв. на мегават час. Намира, че Решение №СП-2 от 06.03. 2019г. на
КЕВР има обратно действие и подлежи на предварително изпълнение с оглед на което
е приложимо към настоящия казус. Посочва, че с това решение се установяват
факти и обстоятелства касаещи отношения възникнали преди датата на издаване на
акта, които продължават за съществуват с оглед сключените между крайните
снабдители или обществения доставчик и производителите на енергия от
възобновяеми източници дългосрочни договори за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяеми източници. По предявения обратен иск в частта, с която
се претендира неустойка твърди, че Н. не е допуснала закъснение в плащането на
фактурираните суми по цени за излишък, а и не се твърди такова закъснение. В
този смисъл счита претенцията за неустойка за неоснователна.
Съответно съдът след събиране на поисканите
от страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет
на обжалване.
В него
след анализ на събрани по делото доказателствен материал и действащата
нормативна уредба на първо место е прието, че за периодите 15.09.2017 г. -
31.12.2017 г., 22.09.2018 - 31.12.2018 г.
и 12.09.2019 - 30.09.2019 г. ищецът е продавал електроенергия на
посочените на дружества различни от ответното и последното няма качеството на
купувач и не дължи заплащане на цена по договора.
За останалите периоди на исковата
молба е прието, че ценообразуването и заплащането на изкупените от ответника
количества електроенергия е извършено съобразно изискванията на закона и
договора, поради което вземане за допълнителна цена в полза на ищеца не
възниква и за периодите, в които същият е продавал електроенергия над НСП на ответника.
Това е
дало основание да се приеме, че не е налице неизпълнение и така предявените
главни и акцесорни искове във връзка с твърдяното такова са отхвърлени.
Недоволен
от този акт на първоинстанционния съд, ищецът е подал жалбата станала причина
за започване на настоящето производство.
В нея се излагат подробни
съображения за неправилна интерпретация на закона и неправилност на изводите,
че преференциалната цена за изкупуване не касае цялото количество произведена
от ищеца електроенергия, а само това до размера на НСП. В тази връзка се
преповторени изложените в ИМ и ДИМ доводи за действието на актовете на КЕВР. По
повод на същите се споменава и за допуснати процесуални нарушения във връзка с
отказа да се извърши инцидентен контрол за нищожността на издадения
административен акт / СП 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР/ и искането за спиране на
делото до приключване на висящ спор пред АССГ
за законосъобразността на този акт.
Видно
от изложеното по- горе съдът е сезиран с обективно съединени искове с основание
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ и акцесорни такива по чл.
86 от ЗЗД.
В
тази връзка е нужно да се преповтори, че по делото не е спорен въпроса, че
ищецът експлоатира Фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност до
98 KWp, находяща се в УПИ ***- фотофолтаична централа № 3, масив 017, по КВС на
с. Д., м. „Ю.“, Община К..
Не се спори и по това, че той в
горното си качество е сключил с ответното дружество договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници с № 979 от 30. 01.
2013 г.
В чл. 5, ал.1 от договора
страните са се уговорили, че произведената активна ел. енергия от възобновяеми
източници се изкупува от купувача по определена от ДЕКВР преференциална цена
действаща в конкретния случай съобразно приложимото законодателство в съответствие
с енергийния обект, който се определя от продавача, чрез подаване до купувача
на декларация по образец.
В чл. 30 пък е постигнато
съгласие, че ако по силата на нормативен или административен акт на компетентен
орган се променят условията, при които се сключва договора и новите условия са
задължителни за страните то те ще се прилагат в отношенията между тях, без да е
нужно подписване на допълнително споразумение.
Преференциалната цена за изкупуване
на енергия произведена от ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр е определена в т.14 от
Решение №Ц-18/20.06. 2011г. на ДКЕВР /КЕВР/ и е в размер на 567, 41 лв. без ДДС
на мегават час.
Това на пръв поглед води до
извод, че цялата изкупена енергия от ответника би следвало да се изкупува на
тази цена.
В случая обаче следва да се има
предвид, че според чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ общественият доставчик, съответно
крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници при следните условия:
1.По преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР,
2. по цена за излишък на балансиращия
пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1.
Тази разпоредба е с посочената
по- горе редакция считано от 24.07.2015
г. и е приложима в отношенията между страните при условие, че спорният период е
след тази дата.
В пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ,
бр.56, в сила от 24.07.2015г./ е казано, че в срок до 31.07. 2015 г. в
съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което установява
нетното специфично производство на електрическа енергия въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 от ЗЕ не се
прилага.
В изпълнение на тази разпоредба
КЕВР с Решение СП-1 от 31.07. 2015 г. е определила нетното специфично
производство на електрическа енергия. В т. 2.14 от този акт е посочено, че НСП
възоснова, на което са определени преференциални цени в Решение №Ц-18 от 20.06.2011г.
на КЕВР е в размер на 1188 kWh при определена цена 567, 41 лева/ МWh /без ДДС/,
предвидена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW,
каквато е процесната ФЕЦ.
Това съобразено със споменатата
уговорка в чл. 30 от договора сочи, че дължимата цена за изкупената енергия до
1188 kWh е преференциалната такава, а за енергията над това количество се дължи
цена за излишък на балансиращия пазар.
Именно по този начин е действал и
ответникът за процесния период.
Ищецът обаче счита, че тези
негови действия са неправилни по причина, че с влязло в сила на 03.12.2018 г.
решение № 4937 от 20.07.2017 г. постановено по адм. дело № 3247/2016 г. на АССГ
е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта, с която с т. 2. 14
е определено нетното специфично производство на електрическа енергия.
Това и обратното действие на
отмяната на ИАА дават основание на ищеца да твърди, че за исковия период няма
определено нетно специфично производство и цялата изкупена енергия следва да се
заплаща по преференциални цени.
Отмяната на акта обаче не променя
факта, че от 24.07.2015 г. съгласно чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ общественият доставчик,
съответно крайните снабдители са длъжни да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциални цени до размер на определеното
нетно специфично производство. Не променя и задължението на КЕВР вменено му с пар.17 от
ПЗР на ЗИДЗЕ за определяне на нетното специфично производство на електрическа
енергия. Това сочи, че КЕВР след отмяната му дължи издаване на нов акт, с който
да уреди този въпрос, както и въпросите свързани със възникналите с оглед
допуснатото със закон предварително изпълнение на отменения ИАА отношения между
производител и купувач на енергия от процесиня тип. Последното за ПАС следва и
от факта, че именно адм. орган с оглед предвижданията на чл. 301 от АПК дължи действията
по отстраняване на последиците от допуснатото със ЗЕ незабавно изпълнение на отменения
ИАА.
Това е сторено с приемането на
Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР. С него считано от 31.07. 2015 г. е
установено нетно специфично производство за обекти за производство на
електрическа енергия като този на ищеца. Определеното е в същия размер, както
това прието в Решение №СП-1 от 31.07.2015г. - 1 188 кWр.
Това решение на КЕВР също е било
обжалвано от ищеца и други засегнати дружества. Жалбата е била предмет на разглеждане
по адм. дело №3661/2019г. на АССГ , което е завършило с решение отхвърлящо
същата. То е било обжарвано пред ВАС, където с решение №7152/14.06. 2021 г. по
адм. дело №4746/ 2020г. ВАС първоинстанционният акт е бил оставен в сила. Това
води до извод, че вече със СПН е разрешен въпроса за ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на адм.
акт /Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР/. Той вече е стабилен и
задължителен в отношенията между страните, а и за съда и не може да бъде
пререшаван-чл.296 и сл. ГПК.
Това, фактът, че според § 1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ, НСП подлежи на определяне от КЕВР и разпоредбата на чл. 31 , ал.5 от ЗЕВИ
определяща условията за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници за
исковия период сочи, че преференциални цени за такава се дължат за количествата
до 1188 kWh, а за тези над тях енергията се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Именно при тези условия са
извършвани плащанията на ищеца за исковия период, което прави исковата
претенция за плащане на по- висока цена за изкупеното количество енергия
напълно неоснователна.
Казаното от своя страна изключва
нуждата от обсъждане и на другите защитни възражения на ответника и по – точно
тези свързани с това, че за част от периодите по исковата молба той не е имал
задължение за изкупуване. Независимо от това ПАС намира за нужно да посочи от
съдържанието на представените по делото договори, протоколи и
фактури /стр. 230 и сл. от делото на ПОС/ следва извод, че ищецът е продавал за
части от исковия период произведената от неговата ФЕЦ електроенергия и на
търговци на електрическа енергия различни от ответника, каквато възможност е
предвидена в чл.31 ал.12 от ЗЕВИ. Така за тези периоди не може да се приеме, че
ответникът е имал задължение за изкупуване и респ. такова за плащане на каквато
и да е цена.
Това от своя страна прави неоснователни
и акцесорните претенции по 86 от ЗЗД
Така изложеното изключва нуждата
от разглеждане на обратните искове срещу конституираното трето лице помагач „Н.“
ЕАД, *** при условие, че те са предявени при условията на евентуалност.
В този смисъл е решението на ПОС
и то следва да се потвърди, а въззиваемата страна ще бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за въззивното производство в размер
на 890, 68 лв. На третото лице помагач съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК разноски
не се дължат.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело №
946/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което са отхвърлени исковете на „А.“ ЕООД,
ЕИК ***, гр. П., ул. „К.Р.“ № 56, ет. 2, офис 265 против „Е.“ ЕАД, *** за
заплащане на сумата 43 752, 62 лв.,
представляваща сбор от разликата между дължимата преференциална цена в
размер 567,41 лв./kWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули
над 30 kW до 200 kW и реално платената цена за произведеното и продадено
количество електрическа енергия от ФЕЦ „А.“ за периода 01.11.2016 до 30.09.2019
г., включително, по договор № 979/30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа
енергия произведена от възобновяеми източници, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаване на исковата молба на 07.11.2019 г. до
окончателното плащане, както и исковете за заплащане общо на сумата 7300 лв.
като обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 01.12.2016 г. до
06.11.2019 г. и „А.“ ЕООД, ЕИК *** е осъдено да заплати на „Е.“ ЕАД, *** сумата
от 700 лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., ул. „К.Р.“ № 56, ет. 2, офис
265 да заплати на „Е.“ ЕАД, *** сумата от 890, 68 лв. направени разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на „Н.“ ЕАД, ***, в качеството му на трето лице помагач на страната
на ответника.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.