Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на осми май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 716 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.Б.Д. срещу постановление за
възлагане на недвижим имот от 27.12.2018 г. по изпълнително дело № 20127180403323
по описа на частен съдебен изпълнител Станимира Костова - Данова, с което е
възложен недвижим имот, представляващ магазин в сграда с идентификатор 10135.2563.350.1, находящ се в град Варна – местност
„Свети Никола“ /Бриз/ № 60-г с площ от 33,46 кв.м с предназначение за търговска
дейност, състоящ се от търговско помещение, ведно с 1,5625 % идеални части от
сградата и от правото на строеж върху мястото, където е изградена същата.
В жалбата се излага, че атакуваното постановление за възлагане е
незаконосъобразно, тъй като наддаването не е извършено надлежно, както и
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Сочи се, че
определената от ЧСИ цена за имота – предмет на принудителното изпълнение - не е
била правилно определена, поради което и това се е отразило на законосъобразното
провеждане на наддаването. Също така се твърди, че не е редовно уведомявана за
извършените действия по изпълнителното дело, за които е узнала едва с
връчването на съобщението за изготвено постановление за възлагане чрез
работодателя й, поради което и е била поставена в невъзможност да реализира
правата си по член 491 от ГПК. Излага, че не е била надлежно уведомена за
датата на описите на имотите, както и, че ЧСИ не е извършил реален опис, поради
което и не е могла да обжалва оценката. Навежда доводи, че преди имотът да бъде
описан, оценен и изнесен на публична продан собствениците – длъжници са
извършили вътрешно преустройство, което се изразява в отнемане на съблекалнята
от магазина и приобщаването й към апартамента, където е превърната във втора
тоалетна с коридор пред нея, като в резултат на това квадратурите на двата
имота се явяват различни от тези, посочени в нотариалния акт, но това не е
отразено в АГКК. Твърди се, че за двата се явяват собственост на трето лице и
това води на основание член 499 от ГПК до недействителност на публичната
продан. Иска
се отмяна на постановлението за възлагане.
Взискателят по делото е изразил становище по жалбата, в което счита, че
същата е неоснователна, защото наведените доводи не касаят самата публична
продан, а предхождащи я действия, а основната част от изложеното в жалбата е
неотносимо към спора.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са
приложени мотиви от ДСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното
пред него изпълнително производство и мотиви за неоснователност на жалбата.
При преценка
на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки
нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2012
г., с който С.Б.Д., Ивайло Маринов Иванов и Богданка Николова Иванова са осъдени
да заплатят солидарно на взискателя „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата от 277 775,03
CHF, равняваща се на 450 706,65 лева, както и законна
лихва, считано от 05.04.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 9 014,13
лева, представляваща разноски по делото и 5 948,48 лева адвокатски хонорар.
ГПК възприема принципа за изчерпателност на обжалваемите действия,
основанията за обжалване и имащите право на жалба лица. В конкретният случай жалбоподателката
е активно легитимирана да обжалва постановлението за възлагане, доколкото има
процесуалното качество на длъжник. Жалбоподателката обосновава правото си на
жалба, твърдейки, че е наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно, както и, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена,
тоест позовава се на член 435, алинея 3, предложение трето от ГПК.
Съобразно точка 8 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд връчването на поканата
за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта
подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от
наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на
страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и
наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с
фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на
проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена
цена.
С оглед на това изложените в жалбата доводи са извън предмета на
проверката, а именно: че не е уведомявана за извършените действия по
изпълнителното дело; че цената за имота – предмет на принудителното изпълнение
- не е била правилно определена; че ЧСИ не е извършил реален опис;
Твърдението, че преди имотът да бъде описан, оценен и изнесен на публична
продан собствениците – длъжници са извършили вътрешно преустройство, което се
изразява в отнемане на съблекалнята от магазина и приобщаването й към
апартамента, където е превърната във втора тоалетна с коридор пред нея, като в
резултат на това квадратурите на двата имота се явяват различни от тези,
посочени в нотариалния акт, но това не е отразено в АГКК, е извън предметния
обхват на проверката на въззивния съд. А ако този довод се прави с оглед
установяване на довода, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена,
то следва да се отбележи, че разпоредбата на член 435, алинея 3 от ГПК няма
предвид достигане на най-високата възможна цена на продавания имот, а
най-високата предложена цена, тоест при наличие на няколко наддавателни
предложения всички процесуални действия на съдебния изпълнител да са извършени
законосъобразно, така че да не влияят върху възможността имуществото да
постигне най-високата предложена цена.
Изложеното води до извод, че при извършване на публичната продан наддаването
е извършено надлежно, както и, че имотът не е възложен по най-високата
предложена цена, поради което атакуваното постановление за възлагане следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 437
от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за възлагане на
недвижим имот от 27.12.2018 г. по изпълнително дело № 20127180403323 по описа
на частен съдебен изпълнител Станимира Костова - Данова, с което е възложен
недвижим имот, представляващ магазин в сграда с идентификатор 10135.2563.350.1, находящ се в град Варна –
местност „Свети Никола“ /Бриз/ № 60-г с площ от 33,46 кв.м с предназначение за
търговска дейност, състоящ се от търговско помещение, ведно с 1,5625 % идеални
части от сградата и от правото на строеж върху мястото, където е изградена
същата.
Решението не подлежи
на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение последно от ГПК.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ за прилагане към изпълнителното дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.