МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 260050 от 28.ІХ.2021 год. по НОХД № 01691/2020г.
по описа на ПРС.
С Обвинителен акт на Районна
прокуратура–гр.Перник е повдигнато обвинение на подсъдимия Н.Я.М.-род. на ***г. в гр.П., постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***,, ЕГН:********** за престъпление по:
* чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК, за това, че на 09.VІ.2020г. в ***, чрез нанасяне на удар
с юмрук в носа /причинил на С. В. И./, Средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК,
изразяваща се „в многофрагментно счупване на носната кост с
изместен в ляво септум, прилепнал до долна носна конха с изместване на ляво на
носната преграда със силно нарушена проходимост в ляво“, довела до затруднение на
носното дишане, причинило му „постоянно
разстройство на здравето,НЕопасно за
живота“.
За съвместно разглеждане в съдебното
производство НЕ е приет за разглеждане
предявеният от пострадалия- С. В. И., срещу подсъдимия Н.Я.М. Граждански иск.
ПОСТРАДАЛИЯ-С. В. И. НЕ е конституиран, като Граждански ищец по делото.
Приета е и Молбата на пострадалия С. В. И. за участие в съдебното производство, като Частен
обвинител и
същият е конституиран в това процесуално качество, като същия се представлява
се адв.П.В.-ПАК,като повереник.
В съдебните прения представителят на Районна
прокуратура-Перник,поддържа повдигнатото обвинение и предлага, след като подсъдимия бъде признат за виновен в
извършване на престъплението по-горе, да му бъде наложено наказание “Лишаване
от свобода” за срок от 6/шест/месеца, изпълнението на което да НЕ бъде отложено на основание чл.66 от НК и му
бъде определен първоначален „ОБШЩ“ режим.
Частният обвинител– С. В. И., чрез повереника си по делото– адв.П.В.-ПАК, поддържа обвинението и пледира за налагане на
съответстващо по тежест наказание за извършеното престъпление, като относно
тежестта и начина на изтърпяването му подкрепя становището на прокурора.
Подсъдимия
Н.Я.М. НЕ се признава за виновен,като дава обяснения.
Защитникът му–адв.М.М.-ПАК/служебно назначена от
съда/,пледира подзащитния и да бъдат признат за НЕвиновен и оправдан по
обвинението по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК, като излага съображения за недоказаност на
обвинението по несъмнен начин.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.Я.М.-род. на ***г. в гр.П., постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, българин, българско
гражданство, женен, средно образование, работи-ж.п, осъждан, ***, ***,, ЕГН:**********.
Подсъдимият Н.Я.М.
до процесното деяние е ОСЪЖДАН,
както следва:
1. С Присъда № 367/2010г. на СГС по НОХД №
3276/2010г., Влязла
в сила на 08.ХІІ.2010г. за извършено деяние на 31.І.2009г. на осн. чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.-Іво
вр. чл.20 ал.2
вр. чл.29 ал.1 б“а“ от НК му е наложено определено
общо най-тежко наказание на осн.
чл.25 вр.
чл.23 ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3/три/години при определен първоначален
режим „“СТРОГ“.
2.С Присъда № 15/2010г. на СГС по НОХД №
394/2010г., Влязла в сила на 31.І.2010г. за извършено деяние на 10.І.2009г. на осн. чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
пр.-Іво вр. чл.20
ал.1 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.29 ал.1
б“а“ от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
3/три/години при
определен първоначален режим „“СТРОГ“.
3. С Присъда на СГС по НОХД № 8016/2002г., Влязла в сила на 01.ХІ.2003г. за извършено деяние на 06.ІІІ.2002г. на осн. чл.198 ал.4 пр.ІІ-ро вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/години
и 6/шест/месеца при определен първоначален
режим „“ОБЩ“.
С Протоколно определение по НОХД №
1016/2003г е
определено общо най-тежко наказание на осн.
чл.25 вр.
чл.23 ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от
6/шест/години при определен първоначален
режим „“СТРОГ“ по НОХД №
1016/2003г., и НОХД №
8016/2002г.
4. С Присъда № 4/2003г. на СГС по НОХД №
1016/2003г., Влязла в сила на 16.І.2007г. за извършено деяние на 28.VІІ.1995г. на осн. чл.198
ал.1 пр.-Іво вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“а“ от НК му е наложено наказание определено общо най-тежко наказание на осн. чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/години при определен първоначален
режим „“СТРОГ“.
5. С Присъда на СРС по НОХД №
3761/1997г., Влязла в сила на 03.ІІ.1998г. за извършено деяние 26.Х.1994г.-10.V.1995г. на осн. чл.195 ал.1
т.3 пр.І-во т.4,пр.2 и 3 т.5 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/година
и 10/десет/месеца при
определен първоначален режим „“ОБЩ“.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.06.2020г. подсъдимия Н.Я.М.-
ЕГН ********** ***,
където има апартамент/и към момента на деянието/ и в който преди години живеел /към момента живее в
кв.Драгичево-общ.Перник/ за да се срещне с роднини.
В същия
вход на Бл.11 на Ет.1 живеели св.Е.Е.Р. по прякор „***“, св.Д.Д.С., св.Ц.М.С., С.С.В.,
св.С.В.И./пострадалия/,които присъствали по време на инцидента, както и находящия се там св.В.М.А., който бил на гости
на свой братовчед живущ в посочения по-горе блок и вход на първия етаж.
Около
21.00ч. на 09.06.2020г. свидетелката Д.С. и внукът и свидетеля С.С.В./малолетен-13г.
към момента на деянето/ се прибирали в дома си от града. Заедно с двамата
живеел и св.С.В.И./пострадалия/-син на
св.Д.С. и баща на малолетния св.С.В..
На
стълбищната площадка във Вх.“В“ на Бл.11 на ул.“***“в гр.Перник било
поставено Ел.таблото на входа, което захранвало блока в който имало редица
живущи със спряно електричество/което не било нещо необичайно във връзка с
което във времето назад, имало практика живущи самоволно да се закачат от
ел.таблото, не по установения ред и да ползват незаконно електричество.
Пред таблото
/към момента на идването на свидетелката Д.С. и внукът и свидетеля С.С.В./малолетен-13г./,
същите видяли качил се на стол св.Е.Е.Р. по прякор „***“, който бил отворил
таблото и проверявал електрическия ток с фазомер.
До него
стоял св.Ц.М.С., който му давал съвети-мнение, относно електричеството и принадлежащите
връзки.
Във
входа нямало осветление и св.Е.Е.Р. по прякор „***“ и св.Ц.М.С. си светели с фенерчетата на
мобилните си телефони.
Виждайки
двамата свидетелката Д.С. отишла до ел.таблото
за да види дали св.Е.Е.Р. по прякор „***“ евентуално не е свързал кабел
от техния електромер към електромера на св.Д.С. /във входа, както се каза по
горе се случвало да се ползва електрическа енергия без да се заплаща със
неправомерно присъединяване/, като се обърнала към него и го попитала защо пипа
ел.таблото без да има право за това. До нея бил внука и св.С.С.В. /малолетен/.
В
резултат на поставените въпроси, свидетеля Е.Е.Р. по прякор „***“ и св.Д.С.
се скарали при което възникнал вербален скандал в хода на който св.Е.Е.Р.
бутнал св.С.В. и ударил по гърба св.Д.С., като и казал да се маха от там.
Подсъдимия Н.Я.М.
и св.В.М.А.
чули, че съседите им Е.Р., Ц.С. и Д.С. се карат и влезли в коридора на първия
етаж на посочения по-горе вход и блок за да видят, какво се случвало.
С оглед
на възникналия скандал и случилото се, свидетелката Д.С. се обадила по телефона
на сина си-св.С.В.И./пострадалия/ на
когото разказала ситуацията и съмненията и, който веднага тръгнал да се прибира
и след като пристигнал в блока, също отишъл да види Ел.таблото с оглед
възникналите съмнения, което било вече заключено и тръгнал по стълбите да се
прибира в дома си, като казал високо: “Ще изключа всички, които са се свързали
незаконно“.
В този
момент Е.Е.Р. по прякор „***“, св.Ц.М.С., св.В.М.А. и подсъдимия Н.Я.М.- ЕГН **********,които чули думите на св.С.В.И./пострадалия/ и с оглед,че били
употребили известно количество алкохол се събрали пред входната врата на
жилището му като започнали да си разменят реплики при кото св.Е.Е.Р. по прякор
„***“ замахнал и се опитал да удари с
юмрук в лицето на св.С.В.И./пострадалия/, но той поставил ръка пред лицето си и се
предпазил от удара на св.Е.Р..
Подсъдимия Н.Я.М. се насочил към св.С.В.И./пострадалия/ и замахвайки
към лицето му, го ударил с юмрук в носа от който удар носа на св.С.В.И. се
счупил и потекла кръв, която изцапала ръцете на подсъдимия.
Свидетелката Д.Д.С. виждайки кръвта потекла от
носа на пострадалия се развикала на подсъдимия
Н.Я.М. и му казала да спре, при което подсъдимия Н.Я.М. я изблъскал, като изцапал якето на св.Д.Д.С. с кръв, след което ударил с юмрук и внука и С.С.В./малолетен-13г./.
Свидетелката Д.Д.С. виждайки кръвта по сина си,
веднага се обадила във Второ РУ-Перник, след което обаждане пристигнала СМП и пострадалия
С.В.И. бил откаран първоначално в МБАЛ-Перник, след което бил приет в
УМБАЛ“Царица Йоанна-ИСУЛ“ЕАД-София. В последствие било образувано досъдебно
производство и относно полученото увреждане, била назначена съответна
съдебно-медицинска експертиза.
Видно
от приложената медицинска документация, както и от заключението на изготвената СЪДЕБНА МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА на 09.06.2020г. св.С.В.И./пострадалия/
е получил следните увреждания: “…многофрагментно
счупване на носната кост с изместен в ляво септум, прилепнал до долна носна
конха с изместване на ляво на носната преграда със силно нарушена проходимост в
ляво“, довели до „затруднение на
носното дишане, причинило му постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота“.
„Описаните травматични увреждания-счупване на
носни кости са получени в резултат на действието на тъп предмет,какъвто би
могъл да бъде и човешки крайник/Ръка,крак/ със значителна по интензитет
травмираща сила по механизма на удар от или върху такъв предмети е възможно да
са получени по начин и време, както сочи пострадалия“ е посочило назначеното
Вещо лице.
Състава
възприе именно изложената по горе
фактическа обстановка, предвид че същата е единствено възможната и логически /времево,
хронологично и мотивационно стикована/ обезпечена със наличните по делото
доказателства, установени факти и обстоятелства, чрез юридическите средства на
НПК, изхождайки от следното:
-налице е категорично увреждане на лице-С.В.И. с
характер на Средна телесна повреда, която не може да се получи без външна
интервенция от друго лице,а е необходимо
е прилагане на сила макар и не задължително голяма такава.
-необходим е физически удар-контакт, който да
проникне във вътрешната повърхност в
хлътналата част на носа, предвид разликата в равнините на предна лицева
част/чело, нос и вътрешната такава/ тъй
като НЕ са в една равнина-повърхност.
-единствения човек, осъществил пряк директен контакт
със лицевата част в частност носа на пострадалия /непосредствено, след който
същия получава посочените болки в процесната лицева област и бива окървавен/
който би могъл да доведе до настъпилите последици, видно от събраните
доказателства по делото е единствено и само подсъдимия: Н.Я.М..
-видно от категоричните показания на пострадалия: С.В.И. и свидетелите-очевидци: св.Д.Д.С., св.С.С.В./малолетен/ към момента
на увреждане е единствено
подсъдимия: Н.Я.М., който му нанася локалния еднократен удар в лицето.
-липсват каквито и да е било безспорно обективно доказателство за друга причина, рес. автор на причинените
увреждания /логически безсмислено е да не бъде посочен конкретния извършител от
пострадалия, ако хипотетично има друго такова лице,още повече че нечелото на
инцидента е поставен от други лица респ.
няма разумно основание да се прикрива друго такова-ако има друг
извършител от страна на пострадалия/ в областта на лицето на пострадалия, както
в цялото досъдебно производство, така и в с.з.
-установеното в дадения случай еднократно увреждане е характерно при нанасяне на еднократен удар/от
едно лице-не от множество/-извод обезпечен, както от обективно установеното
така и от експертното становище на двамата лекари/ “по механизма на действие чрез удар с юмрук, както се съобщава в
материалите по досъдебното производство”/. Травмата отговаря да е получена
в резултат от нанасяне наеднократен удар с ръка /юмрук/ в лицевата област на
пострадалия”/видно от представените:д-р К.Ч./Съдебен ординатор и д-р С.Б.Р./ Началник „УНГ“ при МБАЛ“Рахила А.“-Перник-заключения кореспондиращи изцяло на посочените показания от горните свидетели-очевидци, писмените документи /Епикриза/ и които НЕ може да бъдат
отхвърлени, краен извод който се налага
обективно и логически.
Евентуалното НЕ възприемането на тази
фактическа обстановка,би означавало да се ИГНОРИРАТ:
-показанията на непосредствения пострадал С.В.И., който посочва категорично лицето нанесло му удара
в пострадалата област/лице в лице/ и довело до настъпилите
последици, без да има каквато и да е установена обективна причина /видно от
материалите по делото/ да визира именно него, като реален извършител /липсват доказани
някакви предходни отношения довели до неприязън, именно между пострадалия и подсъдимия/.
-показанията на св.Д.Д.С., св.С.С.В. /малолетен/- всички очевидци, кореспондиращи на изложеното от пострадалия и
не търпящи поставяне същите под съмнение, поради необективност /същите имат
скандал със св.Е.Е.Р. по прякор „***“ и евентуална необективност е логично да
се насочи към него, а не към подсъдимия/ в който смисъл същите се третират като
отговарящи на обективната истина/съпоставени с останалите такива/ от състава.
-снетата анамнеза в приложената Епикриза, също отразява-
Какво е станало, Кога, По какъв начин,С какви средства-без противоречие с
приетата фактическа обстановка и събраните доказателства в цялост.
Да се
игнорират горните съображения, пък означава:
-да се приеме за автор на деянието, друго лице/а/, което
да е причинило процесното увреждане/в противовес на изложеното от пострадалия/
за което липсват каквито и да е обективни доказателства, относно друга
интервенция-няма причина и логика да не бъде посочен евентуален друг извършител от пострадалия било
в хода на досъдебното или цялото
наказателно производство до момента.
-евентуално самоувреждане- за което, НЕ само липсват
каквито и да е било данни, но и технически е почти невъзможно да бъде
осъществено с оглед характера на увреждане.
Приетата
фактическа обстановка обоснована от цялостния доказателствен материал категорично
НЕ обосновава виждане, хипотеза или
съображение в насока, че настъпилите неблагоприятни последици са в резултат
на поведението на
пострадалия /евентуално падане, самоувреждане и др./. Наличните данни и
доказателства еднозначно говорят за
еднократен удар в лицевата област от друго лице по отношение на пострадалия,
а изложеното от самия пострадал /чието увреждане е отпред лицево-не от зад/ персонифицира
същото относно авторство, механизъм и характер.
Всяко друго третиране и интерпретиране
на наличните доказателства и горепосочена фактология би изкривил тяхната
същност откъсвайки ги от тяхната
взаимовръзка и индивидуална същност, довеждайки до неоснователна ”юридическа
еквилибристика” обосноваваща една
евентуална защитна теза, но НЕ и
обективната реалност, поради което не се споделя от състава.
По тези съображения състава възприе
именно горната фактическа обстановка.
Горе изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин с оглед изложените съображения, вземайки в предвид обясненията на
подсъдимия и показанията на разпитаните в с.з свидетели: пострадалия С.В.И., св.Д.Д.С.,
св.С.С.В. /малолетен/-очевидци/, св.Ц.М.С. и св.В.М.А. приетите писмени доказателства приложени по Досъдебно
производство № 229/2019г. по описа на 02
РУ-МВР-гр.Перник
писмени документи: Справка съдимост-л.11, Протокол
за Доброволно предаване-л.22, Докладна записка-л.26, Епикриза-л.40, Съдебно
Медицинска експертиза-л.64, както и въз основа на
заключението по изготвената Съдебно-Медицинска експертиза устно потвърдена в
с.з от разпитаните Вещи лица.
Събраните гласни и писмени доказателства
взаимно се подкрепят и допълват, като всестранно и пълно изясняват всички релевантни
за делото обстоятелства.
Предвид горното, състава не споделя доводите на защитата за недоказаност на
повдигнатото обвинение с оглед изложеното по горе.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Въз основа на цялостните доказателствени
материали по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в
тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдът прие по съображения
посочени по горе за доказано по несъмнен начин, че деянието предмет на настоящото обвинение е извършено
именно от подсъдимия: Н.Я.М., а не от друго лице.
Между страните изобщо НЕ се оспорва факта на
увреждане, както и характера на това увреждане, изпълващо състава на чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Относно тези факти по делото са събрани
достатъчно по брой писмени и гласни доказателства /Епикризи, Експертиза
медицинска документация и др./, подробното обсъждане на които не е необходимо,
предвид позицията на страните по-горе.
От страна на защитата се оспорва описания в
обвинителния акт механизъм на
причиняване на увреждането, авторството както и че е възможно последици свързани със здравето на пострадалия да са настъпили по
описания начин предизвикани именно от подсъдимия.
Тази теза защитата от една страна обосновава с противоречия /според защитата-липса на
осветление в коридора/ в показанията на:
пострадалия С.В.И. /„Познавам подсъдимия.Ние сме просто
познати. До случая не съм имал проблеми с него. Нямам някакви взаимоотношения с
него. Вечерта стана, в тъмната
част на деня. Беше миналата година лятото. Аз се прибирах вечерта от работа.
Живея на този адрес с майка ми, детето ми, сестра ми. Детето ми С. е на
15години в момента. …… получих обаждане от майка ми, че е била ударена по
главата от един от свидетелите. Майка ми го посочи, но аз имената не му знам.
Прякорът му е „***“. Той живее на нашия етаж. На етажа има около
10-12апартамента. Неговия апартамент е по-настрани от нашия. Той е ударил майка
ми. По телефона майка ми каза, че пипат
в ел.таблото, това е общо табло-електрическо. На площадката-коридора има табло.
Там е осветено от части. Пред всеки апартамент има лампа. Самия коридор
няма самостоятелно осветление. След като ми се обади майка ми аз след
10-15минути се прибрах и реших да видя дали не са се закачили към електромера,
имам предвид „***то“. Самото табло се заключва от „***“. Ние нямаме ключове от
таблото. Когато отидох до таблото то беше заключено, нямаше други хора в
коридора. Дадох като съвет на майка ми да се обади на Енергото или да извика
полиция. Майка ми беше с мен, когато отивах към таблото, синът ми също беше с
мен. Други хора нямаше към този момент. От таблото тръгнахме към апартамента и
казах на майка ми или да извика полиция или да се обади на Енергото. И
въпросния господин „***“ в един момент пиян тръгна към мен, даже не видях
откъде идва. Той видимо е
пиян, мирише на алкохол. Той беше с Н. /свидетелят сочи подсъдимия/ и още
2-3човека. Те дойдоха като
групичка, не видях откъде дойдоха. Бяха общо 3-4човека. „***то“ ми налетя да ме удари но
не успя,аз се предпазих от него. Като идваха към мен не ми казаха нищо, аз
също нищо не съм им казвал. Не мога да съм сигурен дали другите са употребили
алкохол. След него ми налетяха и другите. Аз се предпазих. След това ме
събориха на земята, майка ми Д. се развика, синът ми беше до нея пред вратата,
пред нас. Между нашата врата и таблото разстоянието е горе-долу десетина метра.
Събориха ме на земята и всички налетяха да ме удрят. Всички ме удряха по тялото
с юмруци и шутове. В лицето ме
удари само Н. /свидетелят сочи подсъдимия/. Видях Н. как ме удря в лицето. Докато ме удряха другите по тялото и аз се опитвах да се предпазя от тях майка
ми се опитваше да ги отдръпне, Н. тогава удари детето ми, аз се опитвах да стана и Н. ме удари в носа. След този
удар някакси за секунди/така ми се стори/ дойдоха органите на реда и ги
раздърпаха. Те избягаха и останаха
само Н. и „***“ и част от комшиите, които бяха дошли да видят какво става……….Да,категоричен съм, удари ме Н. в носа………………….По тялото ме удряха другите. …….. Аз бях
целия в кръв от носа със скъсана фланелка. Дойде Бърза помощ и ме откараха в
болницата. ……..Н. ме удари с гола ръка в носа, с юмрук………..Това се случи пред вратата на апартамента
ни……..Само нашата лампа светеше тогава
пред нашия апартамент. Като свети нашата крушка 5-6 метра осветява………..„***“
ми налетя, след това още трима души……….Човекът, който ми налетя е „***“. Всички
ме биха. Не мога да кажа кой колко пъти ме е ударил…………..Тя е пура и е някъде
около 40 см. и да, тя светеше тогава……………..Освен Н. никой друг не ме е удрял в носа………… Да, това е моя подпис.……../, Д.Д.С./“Познавам подсъдимия-Н.. Той е комшия. Познаваме
се може би от около четири години като съседи, нямаме никакви личностни взаимоотношения. …….. …….И прибираме се и
в дъното на коридора при таблото стояха Цеци и Е.. Имам предвид Ц.М. и Е.Р..
Прякорът на Е. е „***“. Те се бяха качили горе и нещо правеха с фазомер, не
знам точно какво. Ел.Таблото беше отворено. …………. Отидох там да видя дали някой
не се е закачил на жицата, на моята жица. Аз имам електричество в апартамента,
той също има. Беше се качил Е., а Ц. стоеше до него и светеше с телефона. Аз
погледнах моята жица и той Е. слезе от горе и бам-бам шамар. Там в таблото няма електромер, там има жици. …… И
погледнах и той Е. слезе и ми удари шамарите и ми каза, че нямам право да стоя
там. Аз излязох навън с децата и му казах, че ще извикам полиция. Извиках
полицията и казах и на двамата ми сина какво се е случило.Обадих се по телефона на С. и му казах така и така нашамариха ме заради
таблото. Той каза „Викай полиция, аз сега ще дойда да видя какво се случва“.
И той дойде преди да дойде полицията. Отидохме до таблото като дойде С., но то
вече беше заключено и нямаше никой. Прибираме се вътре, обаче преди да влезем
вътре, Е. излиза от апартамента на брат му-С.мисля, че се казва, като С.живее в
друг апартамент-от дясната страна като влизате, но втората или третата врата не
знам, та Е. излиза с още няколко–с един с червена шапка-беше В., аз не им знаех
имената, но впоследствие в полицията като ни разпитваха им ги научих, те бяха
много, бяха се събрали там да пият. Това там е редовно, господине. Излизат и Е.
„***то“ хваща ей така детето ми – С. и Н. му се нахвърли да го удря и след това на сина-С.
потече кръв и така се наведна. Когато му
потече кръв видях, че Н. го удари. Да, след този удар му потече
кръв. Н. го удряше, потече му кръв, детето ми се наведна/свидетелката плаче/, сви се долу и всички бяха върху него и тогава Н.
почна да удря внучето ми-С.. Виках „Н. какво правиш“ и пищях и дойде полиция и
всички избягаха. Като дойде полицията всички избягаха. С. го откарахме в
болницата, после в полицията и после в София в болницата. С. работи. Тогава
излезе болничен. Беше дълго време болничен-месец или два, не
помня…………….Да,категорична съм………..В лицето
само Н. го удари……………….. Н. се
нахвърли първо и след това, като му потече кръвта от носа моя син клекна долу и след това
всички бяха върху него. ………….Да за него знаех, че се казва Н.…/, С.С.В. /“Това се
случи на 09 юни 2020г. вечерта към 20,30-21,00часа. Аз бях с баба ми,прибирахме
се към дома й. Пристигнахме пред вратата на апартамента й и видяхме, че някой
рови в таблото й. Отидохме, за да погледнем, тъй като това често се случва
някой да се закача. Аз живея на центъра, но тогава–петък, събота, неделя седях
при нея. Бяхме само аз и баба ми. Отидохме до таблото, то е на първия етаж, в
края на коридора. В коридора имаше лампи, които светеха. Като отидохме до таблото
видяхме, че Е. беше там и пипаше нещо. Таблото беше отворено. Е. беше сам. Отидохме да видим, какво става.
Той заплаши, че ще удари баба. Заплаши и мен, че ще ме пребие. Е. удари баба ми с ръка по главата. Баба ми извика по телефона полиция. …… Каза на тате, че
е станала случката с таблото, че Е. ни заплашва. Баща ми дойде след
десетина-петнадесет минути. Той дойде преди полицията. Само той дойде. Ние
бяхме отвън пред блока и там го чакахме.Когато тате дойде заедно с него
отидохме до таблото, за да видим какво става, но вече всичко беше
заключено.Тръгнахме да се прибираме и от апартаментите излязоха няколко хора. Е.
отиде при баща ми, почна да се заяжда нещо с него и го бутна настрани. В това време Н. удари баща ми в лицето в носа. Н. ме дръпна и мен и ме удари.Когато Н. удари тате, тате седна на пода, сви се, заобиколиха го няколко
роми и през това време Н. ме удари мен в лицето и в корема ме удари. Аз паднах на земята. Видях, че
тате лежи на земята.Полицията дойде тогава. Всички се разбягаха. По Н. имаше по ръцете и по тениската кръв, а по тате по носа имаше много
кръв. Баба се разпищя
тогава. Тя имаше кръв по дрехите и по ръцете от носа на тате. Само Н. удари по носа баща ми, аз лично видях това. Дойде полицията, всички се
разбягаха и това беше.При таблото видях Е., който има прякор „***“./, а от друга се позовава на
обясненията на подсъдимия Н.Я.М. /“Държа да кажа в самото начало, че аз не живея в
този блок. Със сигурност в последните три години не живея там. Апартаментът там е мой и аз впоследствие дадох ключ на моя брат, който
живееше там по време на инцидента. ……….. Познавам С. от доста години, може би го познавам
от малък, защото аз още от 2000г. живея в този блок. От 2000г. познавам цялото
му семейство. Отначало бяхме в нормални съседски отношения, но държа да кажа,
че отношенията ни се развалиха, тъй като той е последовател на господин Адолф
Хитлер и дори там е изрисувал негови символи и от този момент аз не мога да
общувам с такива хора.Майка му много пъти е идвала при мен, поне 3 пъти си
спомням лично, имам предвид свидетелката Д.. Тя е идвала за помощ при мен и ми
се е молила да й пускам ток. Аз никога не съм пипал, защото от електротехника
не разбирам и се страхувам, но там си има две момчета, включително и това по
прякор „***“, те са дежурните техници в кавички. Срещу определена почерпка, аз
лично съм давал 10лв. на този дежурен техник, за да пусне ток на майка му на С..В
случая бях отвън тогава. Наистина чух, че става нещо вътре. Беше още светло,
било е след 19 часа вечерта. Беше юни месец миналата година. Чухме наистина,
чухме викане, пищене и с на Катя брат й този свидетел В., той беше с мен отвън
тогава.Ние влязохме, ама влязохме последни, повярвайте ми. Влязохме вътре на
първия етаж, то е един дълъг коридор с 19апартамента живущи. Нямаше лампи и никъде не свети. Аз самия
включих и моя телефон. Коридорът няма прозорци и стъкла, само стени и е
пълна тъмница. Когато приближих вече там вече боя беше приключил, видях 5-6дебели
жени ромки, които си викаха, пищяха, а С. наистина го видях и беше в кръв.
Спомням си го наистина аз това.С. беше в кръв и майка му му помагаше, още си го
спомням, имам предвид свидетелката Д.. Тя го придържаше и това малкото момче
отзад и го изведоха навън. Веднага след тях дойде полиция и първите арестувани
бяхме тези, които влязохме последни. По избор на полицията бяхме задържани.
Казаха ни дайте лични карти и в районното ще преценим кой е виновен, след което
отидохме в полицията и си спомням много добре, господин съдия, че свидетелят Е.Е.Р.
по прякор „***“ разказа пред седем полицаи от Второ РУ, той си призна, той
каза, че е разбил носа на С., че му го е счупил, сбили са се заради тока,
всичко е станало на таблото и си призна пред полицаите. Държа да го кажа. Защо
сега аз съм обвиняем и защо не бях извикан на проведено нормално следствие идея
си нямам. Моите деца живеят с мен в кв.„Църква“. Разпитваха ме в
полицията. Имам четири деца, сега имам бебе на 6месеца. Живея със съпругата си
в кв. „Църква“. В момента работя към ж.п.-то. В момента ме тестват и предполагам, ако ме харесат,
ще ми предложат постоянен договор. Искам да кажа, че ние със С. по-рано сме се
срещали, дори веднъж се ступахме отвън. Ама то беше два часа през нощта. Той ми
е съсед и пишеше отзад на майка му Д. с приятеля. Пиеха ракия и слушаха много
силна сръбска музика отзад.Никога не упражнявам физическо насилие, а само когато е самозащита. В случая тогава те ме напсуваха,
заплашиха ме, защото им направих забележка за по-тихо. Аз нямам нищо против да
седят там и да пият, но имах против силната музика, след което те ме поканиха
отвън да изляза и да се разберем. Мен не ме беше страх и излязох. Аз съм спортувал борба. Служа
си с дясната ръка. С лявата ръка не си служа. Абсолютно категоричен съм, че никога не съм
удрял С.. В този случай, в този момент, аз не бях, господин съдия. Върнах се от
чужбина. Те ме познават много добре. Мислят си, че имам много пари. Това е стар
изпитан трик. Двадсет години на мен ми беше изключително трудно там - 8етажа,
всички са различни жители, много ми беше трудно да поддържам реда, но тогава
там никога не са се продавали наркотици. Докато аз бях там имаше ред и
дисциплина. Не съм бил домоуправител. Свидетеля Т. ме е викал да ходя да
разтървавам пияни роми. Моята дума тежеше. Невинен съм, господин съдия.“/ и свидетелските показания на св.Е.Е.Р. /“Познавам Н. от около 10години, приятели сме. Комшии
сме, през една врата
горе-долу живеем. Спомням си случая. Датата не помня. Беше миналата година,
есента мисля, че беше, не съм сигурен. Към 21,30-22,00часа вечерта беше. Аз бях
в коридора. Не бях употребил алкохол. Моя прякор е „***“. Брат ми се казва С.Е.Р.. Той живее на същия етаж, до неговия апартамент
стана случая. Аз бях
пред входа с други момчета и си говорех. Тогава пих бира–1-2
бири, с приятели пих бира. Чух, че се сбиха. Аз бях навън извън коридора. Чух, че почна да се вика.
Влязох вътре, лампи не светеха, нито една лампа не светеше. Аз тогава закрих
момчето/свидетеля сочи частния обвинител/ с якето си. Ние сме комшии. Не му
знам името, забравих го. Той даже не живее там. Защитих го с якето си. Много
бяха вътре. Н. беше и той там. Когато се биеха аз скочих и закрих с якето си момчето. В. беше там, Ц. беше също там, малкото дете беше, М.С. беше там. Мен ме заключиха, когато бях
върху него. Не съм видял скъсани дрехи и кръв по момчето, което закрих с якето
си. Не съм видял от него нещо да тече. Това е, което мога да кажа……………Да, това,
което ми прочетохте вярно е записано………./,
и Ц.М.С.-/“От 20години живея на този адрес. Познавам С.,
по съседски се познаваме, той идваше рядко там. Познавам подсъдимия. Нямаме
някакви отношения, съседи сме. Не съм имал проблем с двамата. На С. майка му е
на този етаж, на който живеех аз. Подсъдимият е от Даскалово, той не живее там.
Беше отдавна, беше миналата година, преди около 6-7 месеца, детето ми беше на
3-4 месеца.Датата не помня. Беше след обяд, аз се бях прибрал от работа.
Прибирам се към 17,30-18,00часа. Тъкмо беше тръгнало да се стъмва, то беше
пролетта или нещо такова. Не казах, че е било шести месец, а че е било преди
6-7месеца. Аз си бях вкъщи, обаче чух, че се тряска много, ама там често се
случва. Излязох с жена ми да видя какво
става, защото имам малко дете. Когато излязох видях, че там бяха много хора,
аз, вуйчо ми, В., те бяха много. Аз като излязох полицаите вече извеждаха Н., вуйчо ми, мен и съпругата ми. С. го видях
като дойде вече линейката. Линейка дойде, защото момчето беше пострадало. Аз не видях къде е пострадал. Не съм видял кой е
удрял момчето. Пред блока бяхме заключени сигурно седем човека минимум. Не видях момчето в какво състояние беше.
Около него бяха майка му детето му. Линейката като дойде го взеха, а нас ни
откараха във Второ районно. Аз като се прибрах от работа и се бях изкъпал. Не
съм видял в какво състояние беше момчето. В коридора никога няма осветление. От
1 до 8 етаж няма осветление. Хората светят със запалки в коридора. Даже
полицаите светеха с фенери. Това е там ежедневие. Там е джунгла……….Атанас още
от Англия, като дойде не живее там, той живее в Даскалово с жена му, където си
имат къща. Идваше в нашия блок само за
1-2часа, за да се види с приятели. …/ ,чиито обяснения и показания/ св.Е.Е.Р.“***то“ и Ц.М.С. / дадени, след повече от една
година очертават малко по друга обстановка и които състава не приема за
достоверни и логично обосновани, поради следните съображения:
-подсъдимия и св.Е.Е.Р./***то/ са приятели, същия има причина
да не е обективен с оглед,че си е позволил физически действия, спрямо майката
на пострадалия и сина му-обстоятелства за които в показанията му- няма и намек/бяло
петно/.
-въпросния свидетел по същество е инициирал конфликта и
няма никакъв интерес да бъде обективен,поради което състава не дава вяра на
показанията му.
-същите са неточни
дори и по отношение времето на конфликта/дата,месец,сезон,часово време/
и по скоро кореспондират на твърдението на пострадалия, че към момента на
деянието същия е бил под въздействие на алкохол от колкото,че е предприел
каквито и да е било действия „за защита“ на пострадалия.
- по отношение показанията на Ц.М.С., също не
се приемат за меродавни с оглед,че същия не
е бил очевидец,не е присъствал по време на физически контакт,като показанията
му са „пост-фактум“ след събитието,когато конфликта е преустановен.
-що се отнася до липсата на осветление в коридора/респ.
нарушена възможност за възприятия/,то това не е причина да няма визуални възприятия,след като е
възможно да се пипа по електричеството /дейност опасна за живота/ на осветление
от фенерчета от телефона,то едва ли има причина да не се види лицето,което те
удря в носа на една ръка разстояние-максимум/става въпрос за време с най-голям
ден в светлата част,когато се стъмва около 22,00ч-м.Юни/.
Що се отнася
до показанията на св.И.В.Т./“От края на 2007г. работя в системата на МВР. Работил съм на различни
длъжности. На последната длъжност съм от 2013г. и към момента, а именно
полицейски инспектор в кв.„Мошино“ на град Перник.В това си качество познавам
добре подсъдимия Н.М.. Познавам го от около 5години, може и да са малко
повече.За конкретния случай, доколкото знам, става дума за сбиване в 11блок на
първия етаж. За конкретния случай не мога да дам много информация, тъй като не
съм присъствал.Знам, че е проведено досъдебно производство във Второ РУ-Перник.
Доколкото знам основно за извършени престъпления телесни повреди, за друго не
знам, може да има и други престъпления включени в досъдебното производство.
Това е вследствие на масов бой между повече от двама човека. По други случаи
съм работил може би веднъж с подсъдимия, но иначе го познавам като човек от
„Мошино“. Преди 4-5години съм работил с него за нещо дребно, когато се
запознахме. Когато работих с него, доколкото си спомням, беше за някакви
заплахи от негова страна, но мисля, че не се намериха достатъчно данни, нямам
спомен точно.“/, същия
нито е присъствал на инцидента, нито дава конкретни данни и обстоятелства имащи
пряко отношение към случая.
Свидетеля е допуснат
и разпитан по искане на подсъдимия, относно факти и обстоятелства назад във
времето и неотносими към процесното деяние.
За разлика от показанията на горните свидетели, обаче в
показанията си свидетелите-С.В.И., Д.Д.С.,
св.С.С.В.-очевидци/, логично
и в хронологична последователност, възпроизвеждат личните
си
възприятия от началото до края на инцидента, изяснявайки повода за него,
описвайки детайлно поведението и действията на участници в него /респ.
подсъдимия/. Изявленията им, кореспондиращи си изцяло и допълващи се взаимно,
позволят ясно да бъде очертана фактическата обстановка, а оттук и да се формира
несъмнен извод по въпросите съставляващи предмет на доказване. Свидетелите са
категорични, че настъпилото телесно увреждане е в резултат на действията на не
кого и да е, а именно на подсъдимия Н.Я.М., категорични са относно време на
получаване, мотив и начин- увереност и категоричност, която се подкрепя от
обективно-медицинските констатации на съответните специалисти/по отношение
механизъм и характер на увреждане/. Ако са налице отделни несъответствия /не
противоречия, а отделно различие не изключващо се взаимно/ в изявленията им, те
в никой случай НЕ са съществени до степен обосноваваща обратен извод или
основание за недостоверност. Същите касаят незначителни детайли, които са
обясними от гледна точка отдалечеността във времето на установяваните събития,
конкретния момент на възприятие във времето, позицията на възприемане и
концентрацията на отделния свидетел, както и на индивидуалните възможности /възрастови
и зрелостни/ на всеки от тях да запаметява и
възпроизвежда възприетото, които са обективен критерии за достоверност
на свидетелски показания. Принципно не съществуват две идентични обективни
свидетелски показания, това е така, поради съответните специфики на човешките
възприятия и ако са установи евентуално
такава идентичност то същата неминуемо
е юридическо или волево напасване
с цел представяне на конкретна ситуация, но НЕ и обективно съществуваща такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че горната група свидетели -С.В.И., св.Д.Д.С., св.С.С.В.-очевидци/ интерпретират действителни
възприятия /пречупени през призмата на отделните индивидуалности/, при това
обективно и достоверно. Затова и при формиране на изводите си от фактическа
страна, съдът изцяло дава вяра на показанията им/относно време, авторство и
механизъм/, като ги намира за логични, последователни, изясняващи в пълнота и
по убедителен начин фактите и обстоятелствата, съставляващи предмет на
доказване.
Съдът не намира каквото и да било основание да им бъде вменявана
недобросъвестност при излагане на фактите, респ. да бъдат упрекнати в каквато и
да е необективност /макар и отчитайки роднинската връзка между същите-същата
неминуемо само би катализирала чувството за възмездие по отношение, именно на
извършителя/ от потвърждаването на неверни такива. Интерпретацията на случилото се дадена от
всеки от тях, останала непротиворечива в хода на производството, изцяло
кореспондира на заявеното от останалите по отделно, както и на писмените
доказателства по делото/Съдебно медицинска експертиза,становище на Вещите лица/
и е логически и обективно обоснована.
Мотивиран от горните съображения и събрания
доказателствен материал съдебният състав приема, че са налице достатъчно
събрани годни доказателства, позволяващи несъмнен извод за това, че с
действията си подсъдимия: Н.Я.М. е осъществил от обективна страна,
състава на престъплението по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК за което е предаден на съд, за това, че на 09.VІ.2020г. в ***, чрез нанасяне на удар
с юмрук в носа /причинил на С. В. И./, Средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК,
изразяваща се „в многофрагментно счупване на носната кост с
изместен в ляво септум, прилепнал до долна носна конха с изместване на ляво на
носната преграда със силно нарушена проходимост в ляво“, довела до затруднение на
носното дишане, причинило му „постоянно разстройство на здравето,НЕопасно за живота“.
Доказана и субективната страна на престъплението. Подсъдимия Н.Я.М. е действал при пряк умисъл, като субективното му отношение към деянието и последиците от
него ясно се обективира в действията му-нанасяне на удар с ръка не къде и да е, а в областта на лицето-главата
/област изключително уязвима и чуствителна-наситена с жизненоважни органи и
възли/ по конкретно в областта на носа за което категорично същия е бил наясно,че
ще предизвика настъпилите наблагоприятни последици, което е искал и е станало в
резултата на извършените от същия действия.
Умисълът на подсъдимия се обективира в
поведението му–начина и средствата, с които са причинени уврежданията, насоката
на ударите /по тялото към лицево-ностната област на пострадалия/, които в съвкупност сочат за
наличие на ясна представа за деянието и за причинната връзка, между него и
целените и искани увреждащи последици.
От обективна
страна деянието
е извършено чрез действие–чрез нанасяне на удар с ръка-юмрук в областта на предната
част на лицето от който е последвало Средна
телесна повреда,
изразяваща се в „в многофрагментно счупване на носната кост с
изместен в ляво септум, прилепнал до долна носна конха с изместване на ляво на
носната преграда със силно нарушена проходимост в ляво“, довела
до състояние на „постоянно разстройство
на здравето, НЕопасно за живота“.
Причини за извършване на деянието са
относително не високото правно съзнание, незачитане телесната неприкосновеност
на личността, както и втъкани във времето навици за насилствено решаване на
въпроси, което се подкрепя от характера на множеството осъждания на подсъдимия
в които основен „компонент“ е използване
на сила/деяния по чл.199 вр. чл.198 НК/, макар
в обясненията си подсъдимия, категорично да отрича използването на
насилие от негова страна /твърдения които допълнително обосновават извод за
резервирано отнасяне към изложеното от същия/.
С оглед
установеното от фактическа страна и съображенията по-горе, съдът прие,като
краен извод, че с деянието си подсъдимият Н.Я.М. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК, за
това, че на 09.VІ.2020г. в ***, чрез нанасяне на удар с юмрук в носа
/причинил на С. В. И./, Средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК,
изразяваща се „в многофрагментно счупване на носната кост с
изместен в ляво септум, прилепнал до долна носна конха с изместване на ляво на
носната преграда със силно нарушена проходимост в ляво“, довела до затруднение на
носното дишане, причинило му „постоянно разстройство на здравето,НЕопасно за живота“.
Съдът, след като призна подсъдимия Н.Я.М. за виновен по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК и
съобрази всички изисквания на
чл.54 от НК, като взе предвид и целите на наказанието по чл.36 от НК, го осъди на наказание “ПРОБАЦИЯ”
със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 12
/дванадесет/месеца и периодичност от 2/два/ пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от 12 /дванадесет/месеца.
Ръководейки се от всички относими към
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, както и от принципа залегнал
в чл.35 ал.3 от НК, при конкретните
обстоятелства на казуса, съдът намери, че срока на определеното и заменено
наложено наказание над минимума, отговаря на целите посочени в чл.36 от НК,
съответства на тежестта на престъплението на личността на дееца и адекватно би
съдействал за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция.
Предвид така определеното наказание и
обстоятелството, че подсъдимият Н.Я.М. е осъждан за престъпление
от общ характер и след като намери, че за постигане целите на наказателната
репресия и преди всичко за поправянето му в конкретния случай,намира ,че и
най-лекото предвидено наказание би било неимоверно тежко,поради което счита,че най-адекватно, следва да му бъде наложено наказанието,
определено от съда, като се замени наказанието „Лишаване от свобода“, а именно с
наказание “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 12
/дванадесет/месеца и периодичност от 2/два/ пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от 12 /дванадесет/месеца в посочения размер.
Съдът прие, като смекчаващи отговорността обстоятелства, семейния
статус на подсъдимия, наличието на две малолетни деца за които същия, следва да
се грижи в качеството му на глава на семейство, трудово ангажиран.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства намери,правния му статус на осъждано лице и
безцеремонната употреба на сила, мотивирана от някакви свои разбирания за
„лидерска позиция“.
Съда не се съобрази със становището на
РП-Перник за налагане на наказание „Лишаване от свобода“,тъй като в конкретната
ситуация едно определяне на такова наказание и то ефективно би било неимоверно
завишено с оглед социалния статус на подсъдимия/издържа жена и две малолетни
деца/ още повече в настоящата здравна и икономическа обстановка, докато
поставянето му под контрол в рамките на
година от органите на правоохранителните органи би спомогнало предупредително и
възпиращо спрямо същия и би му дало последна възможност/на него и на
семейството му/. Очевидно задържането в местата за задържане/затвора/ към
момента не е дал очаквания резултат,поради което евентуалното му изпращане
повторно в затвора би „наказало“ по тежко семейството му отколкото самия него,
поради което съда не възприе виждането на РП-Перник.
Относно възраженията и доводите на защитата за
недоказаност на обвинението по отношение авторство, съда както вече взе
отношение по съображения изложени по горе, НЕ
ги приема и не смята за необходимо да се повтаря. Застъпените
съображения от страна на защитата, състава приема от гледна точка процесуалната
функция на същата но не като обективна и резонна.
ПО разноските по делото
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, с оглед изхода на делото подсъдимия Н.Я.М.-род. на *** в гр.П.,
постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, българин, българско гражданство, женен,
средно образование, работи-ж.п, осъждан, ***, ***,, ЕГН: **********, бе осъден да
заплати сумата от 483,12/четиристотин осемдесет и три лева и дванадесет
стотинки/лева по сметка на ОДП-МВР-Перник,
представляващи направени разноски в ДО
съдебното производство за
Експертизи, а по сметка на ПРС сумата от 120/сто и
двадесет/лева представляващи направени разноски за Вещи лица.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
15.Х.2021год.
гр.Перник СЪДИЯ:............
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВДС