Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

 

Номер   239     Дата   17.07.2019    година

 

 

           Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети  търговски състав       

                               

                                                                                                                                Председател:Красимир Коларов                                                                                                                                              

Членове:   Георги  Чамбов                                                                                                                                                                      Емил Митев

 

 

    Секретар: Златка Стойчева

    открито съдебно заседание на   22.05.2019 г.

    разгледа докладваното от Емил Митев

    въззивно  търговско дело  № 216 по описа за 2019 година

 

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК. 

         Образувано е по въззивната жалба на  ответника  З.  „Б.В.И.Г. ЕИК …,представлявано от  изпълнителните директори  Н. Ч. и К. Р. против Решение № 40/18.01.2019 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд  по  търг. дело № 411/ 2018 г.по описа на съда.

         По силата на обжалваното решение  съдът  е  осъдил З. „Б.В.И.Г.“ ЕИК … да заплати на  „К.И.“ЕООД ЕИК … сумата  29 974.08 лв, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по  сключен между  страните застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № … от … г. по застраховка „Б. К. С.“, със срок на валидност от … г. до … г.,вследствие на  на настъпилото в

периода 03.09.2016 г. до 4.09.2016 г. застрахователно събитие КРАЖБА на застраховано  моторно –превозно  средство – лек

 

 автомобил „… – …“, с рег.№ …,ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 31.05.2018г.до окончателното му изплащане, както и да заплати сумата 4515.68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 26 000 лева, която лихва се дължи за времето от 09.09.2016 г. до 31.05.2018 г., на която дата е заведена исковата молба в съда.

          По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният  от  „К.И.“ЕООД  иск по чл.405,ал.1 от КЗ  за заплащане на застрахователно обезщетение  за разликата над уважения размер 29 974.08 лв. до пълния предявен размер от 31 368 лева  или за сумата от 1393.92 лв, с която сума е извършено прихващане  с неплатени вноски  по  застрахователния  договор / втора, трета и четвърта вноски/.

          Във въззивната жалба се поддържа ,че   съдът неправилно е присъдил застрахователно обезщетение, като не е отчел, че в случая не е налице застрахователно покритие по риска „кражба“,поради това, че застрахованият не е монтирал допълнителен имобилайзер.

        Поддържа се оплакването, че  съдът в нарушение  на чл.372,ал.2  ГПК е  допуснал  увеличение на иска  от 26 000 лв на 31 368 лв и като е уважил иска в увеличения размер е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили в тази му част.

        Въззиваемия “ К.и. „ЕООД, представлявано от управителя А. Ш. чрез пълномощника си адвокат Д.  С. поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната  жалба е неоснователна. Според становището на   въззиваемия застрахователното покритие започва действието си     след   заплащане на  застрахователната  премия или  първата вноска от  същата.  След като  застрахованият е  изплатил първата вноска и същата е приета от застрахователя е  налице покритие по риска „ Кражба“, както  правилно е приел  съда.

           Пловдивският  апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

         Предявени са обективно съединени искове,от които главният иск  е  по чл.405,ал.1 от КЗ  и  акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.

 

        По делото  е установено , че  ищецът „ К.И.“ЕООД е собственик  на  автомобил модел  „…  “,  с рег.№ ….

         Безспорно е установено ,че между  страните по делото е възникнало  валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Б. К. С.“ със   срок на действие от … г. до … г. Договорът  е  обективиран в застрахователна полица № … от … г., като  неразделна част от договора са  Общите условия  по застраховка „ Б. К. С.“

        В застрахователната полица е отразено ,че  по нея  се покриват рисковете  по клаузата „Пълно Каско“, която включва  и рисковете „Кражба“ и „Грабеж“.

        Няма спор, че  ищецът е уведомил своевременно  застрахователя затова, че  в периода от … г до … г.е настъпило застрахователното събитие – противозаконно отнемане  на процесното МПС.

        Във връзка с подаденото заявление за  настъпило  застрахователно  събитие при   застрахователя е образувана щета № …

        С писмо  изх.№ … от  … г.  застрахователят   е уведомил  молителя, че отказва да  изплати  застрахователно обезщетение, тъй като  застрахованият  не е изпълнил писменото изискване да монтира имобилайзер от фирма „…“. След като не  е изпълнил това задължение, предвидено в Общите условия,то рискът „Кражба“ е  останал  непокрит.

          Действително, в т.1 от втори  раздел „ Специални изисквания“от Общите условия  е предвидено , че при  сключване на  застрахователния договор застрахователят има правото  да   поиска МПС да бъде снабдено с изправна и функционираща алармена система и /или имобилайзер,и/ или система за активно проследяване.  При прегледа на техническото състояние на автомобила  застрахователят е преценил, че  алармената система на процесния автомобил  е изправна и няма нужда от нова.

       Констатирал е ,че процесния  автомобил има имобилайзер,но застрахователят е преценил, че има нужда от нов, поради което в  застрахователната полица  изрично  е отразено, че е  необходимо да се монтира  нов имобилайзер от фирма „ …“.

 

 

          Застрахованият  е бил  наясно с това изискване на застрахователя, както и с  последиците от неизпълнението му.

          Съгласно т.1.2 от раздел Втори „Специални изисквания“ монтажът  на допълнителното устройство се извършва при посочени от    застрахователя специализирани фирми и сервизи,

 като  до  извършването му не се  покриват събития по рисковете „Кражба „  и  „ Грабеж „. Това  изискване е съществено и е възпроизведено  на лицевата страна на застрахователната полица в която  се съдържа текст „ Предупреден съм, че застраховката влиза в сила след оглед  и заснемане на МПС от представители на застрахователя,а рисковете „ Кражба“ и Грабеж „ се  покриват след  оборудването на МПС със  „имобилайзер“ .

        В случая по делото е безспорно, че   застрахованият не е изпълнил  изискването на застрахователя и не е монтирал нов имобилайзер.  Първоинстанционният съд  е  уважил  исковете и е приел, че  застрахователят неоснователно е  отказал да  изплати застрахователно обезщетение за  риска „Кражба“. Приел е, че след като  ищеца е заплатил  първата вноска от застрахователната премия и  това плащане  е било прието от застрахователя , то договорът е влязъл в сила и е породил правните си последици.

          Аргументирал е  становището си с разпоредбата на чл.351,ал3 от КЗ, съгласно която  освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след изплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията.

          Разпоредбата обаче е диспозитива и в случая  страните са уговорили  нещо друго. Съгласно  в т.1.2 от раздел втори „Специални изисквания“ от Общите условия е предвидено изрично, че  до извършването  на монтажа на допълнителното устройство / имобилайзер/ не се покриват събития по рисковете „Кражба“ и „Грабеж“. Уговарянето на такова условие, с което  страните определят изрично  началният момент в който  застрахователното покритие   ще започне да действа  е напълно  допустимо, предвид диспозитивната разпоредба на чл.351,ал.2 КЗ.   

        По тези  съображения  въззивният съд приема, че към момента на настъпване на застрахователното събитие риска „Кражба“ не е бил  покрит.

 

 

         Безспорно е, че към  към този момент застрахованият не е изпълнил предписанията на  застрахователя за  монтаж на нов имобилайзер, което  задължение е приел при сключването на  договора. Поради това и ПАС приема ,че  няма основание застрахователят да изплаща застрахователно обезщетение за риск, който  не е бил покрит.

         Следва да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови въззивно решение , с което да се отхвърлят обективно съединените искове по чл.405,ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно  обезщетение  в размер на  31 368 лв,както и акцесорния  иск по чл.86 ЗЗД за  сумата 4 515.68 лева, представляваща  лихва за забава.

        При този  изход на спора  ищеца  следва да заплати направените от ответника съдебни разноски, за присъждането на които  е направено  изрично искане.

        Пред първата инстанция ответника е направил разноски в размер на 300 лв, от които 200 лв,представляват юрисконсултско възнаграждение. Пред въззивната инстанция ответника е направил разноски в размер на 890 лв.,в които се включва и 200 лв юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на разноските ,направени от ответника пред  двете инстанции е 1190 лв.

          По тези   съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                                   Р    Е    Ш    И :

 

         ОТМЕНЯ  Решение № 40 от 18.01.2019 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 411/2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „К.и. „ЕООД ЕИК … против  З. „ Б.В.и.Г.“***

ЕИК … иск по чл.405,ал.1 КЗ за сумата 31 368 лв, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор,обективиран в полица №…/… г.по застраховка „Б. К. С.“, дължимо вследствие на настъпилото в периода от … г. до …г.. застрахователно  събитие – Кражба на  застраховано  МПС – лек

 

 

 автомобил „…“ с рег.№ …,ведно със законната  лихва върху претендираната сума, считано от 31.05.2018 г. до окончателното и изплащане, както и  

          ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за  сумата 4 515.68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за времето на забавата ,считано от … г. до … г.  

          ОСЪЖДА „К.и. „ЕООД ЕИК … да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ЕИК … сумата  1 190 лева ,представляваща  съдебни разноски,направени от ответника пред двете съдебни инстанции.

          Решението  подлежи на  обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок, считано от връчването му.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ:1.                2.