Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер /08.04.2022
год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в публичното заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина
Г., разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 2627 по описа за 2020 год., и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.46 ал.5 от ЗОбС и е
образувано по жалби от И.Х.Г., ЕГН **********, Ц.Х.Г., ЕГН **********, Г.Д.Г.,
ЕГН **********, и Н.Г.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв.Я.Я. ***,
против Заповед №ЖН-27/26.10.2020г на кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна,
с която на осн.чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС, чл.21 ал.1 т.3 пр.1 от НУРУЖНГНПОЖ,
Решение №4-4-1/25.08.2020г на Комисията по чл.6 от НУРУЖНГНПОЖ и т.28.4.3 от раздел
VI от Договор
за отдаване под наем на общински жилищен имот от 18.11.2015г, е прекратено
наемното правоотношение между Район „Аспарухово“, Община Варна, и
жалбоподателите за недвижим имот – частна общинска собственост, представляващо
общинско жилище в гр.Варна, ***. Жалбоподателите твърдят допуснати съществени
процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон при издаване
на оспорената Заповед. Твърдят, че в случая липсва нарушаване на добрите нрави
от тяхна страна – поведение в нарушение на реда в сградата или
противообществени прояви, които да са в разрез с морала и нравите в обществото;
от друга страна сочат, че възникналите конфликти в сградата не се дължат на
тяхното поведение, както е прието със заповедта, т.е. не е налице възприетото
от издателя на заповедта материалноправно основание по чл.46 ал.1 т.3 от ЗОбС;
а дори да се приеме, че един от тях е проявил лошо отношение към част от
живущите в сградата, това не съставлява основанието по цитирания текст. Считат,
че фактическата обстановка не е изяснена по см.чл.35 и чл.36 от АПК така, че да
се приеме, че всеки един от тях е нарушавал добрите нрави, поради което в
резултат на допуснатото съществено процесуално нарушение кметът на района
незаконосъобразно е упражнил правомощието си. Сочат и наличието на личен
конфликт с кмета на района, който в предходен разговор им казал да не забравят,
че са в общинско жилище и че ще прекрати наемните им правоотношения. Твърдят,
че заповедта е издадена в противоречие с чл.8 от ЕКЗПЧОС, тъй като с нея е
осъществена намеса в правото им на личен и семеен живот, и правото да ползват
необезпокоявани жилището си, още повече, че са принудени да го обитават поради
незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на Община Варна,
съборили собственото им семейно жилище на ***. С тези съображения настояват за
отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание адв.Я. поддържа изцяло
жалбата и позовавайки се на събраните на съдебното дирене доказателства сочи,
че не е доказано доверителите му да са причина за оплакванията на съседите, тъй
като тези проблеми са започнали след 2018г, т.е. след настаняването на други
две семейства на приземния и на втория етаж на общинската сграда. Претендира
присъждане на разноските в производството.
С придружаващото адм.преписка писмо ответникът – кмета
на Район „Аспарухово“ е изразил становище по същество на жалбата, излагайки
подробни аргументи за неоснователност на всяко от поддържаните от тях
възражения. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ст.ю.к.М.К.
оспорва жалбата, с позоваване на събраните в производството доказателства сочи,
че описаното в заповедта материалноправно основание за издаването й е доказано,
настоява за отхвърляне на неоснователната жалба и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните в производството релевантни
писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №ЖН-49/13.11.2015г на кмета на Район
„Аспарухово“ на осн.чл.43 ал.1 от ЗОбС жалб.И.Г. е настанена в общинско жилище,
находящо се на ***, състоящо се от четири стаи, кухня, баня-тоалет, коридор,
тераса, с жилищна площ 55.57 кв.м., полезна площ 88.94 кв.м., актувано с АОС
№6715/12.12.2011г, заедно с членовете на домакинството й: жалбоподателите Г.Г.
– съпруг, Н.Д. – син, и Ц.Г. - сестра. Заповедта е издадена със срок на
действие 3 години от датата на връчване – 18.11.2015г, когато е сключен и Договора
за отдаване под наем на общинския жилищен имот от фонд „Настаняване на
наематели“. Съгл.чл.28 ал.4 т.3 договорът се счита за прекратен от наемодателя
преди изтичане на срока му с едномесечно предизвестие поради нарушаване на
добрите нрави. Със Заповед №ЖН-50/19.12.2018г на кмета на район „Аспарухово“
жалбоподателката и семейството й са пренастанени в същото общинско жилище за
срок от 3 години, което е отразено в Договора от 15.11.2015г чрез анекс,
сключен на 19.12.2018г.
От изложеното в решение №1180/04.06.2018г по
адм.д.№2322/2017г по описа на Административен съд – Варна (стр.11-16 по
адм.д.№981/21г по описа на ВАС – София) и от показанията на свидетелките И. Г..
и С.Ж., както и от изявлението на ст.ю.к.К. в о.с.з. на 16.0.2021г. се
установява, че преди наводнението в кв.“Аспарухово“ през 2014г. семейството на
жалбоподателите е обитавало собствено жилище в квартала, чието разрушаване е
било незаконосъобразно наредено от администрацията на район „Аспарухово“, в
следствие на което първоначално са били настанени във фургони, а след това и в
общинското жилище на ***. От събраните в производството доказателства се
установява, че сградата е триетажна, състои се от приземен, първи и втори етаж,
като семейството на жалбоподателите обитават първия етаж. Според св.Ж. –
дългогодишна колежка и приятелка на жалб.Г., в жилището живеят И. и съпругът й Г.
в едната спалня, майка му К.Б., която е инвалид с 94% намалена трудоспособност
с ампутирани крака (ЕР №3989 от 03.11.2008г на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Марина“ ЕОД –
Варна по адм.д.№981/21г на ВАС – София) с чужда помощ - пожизнено, и сестра й
жалб.Ц.Г., която е с втора група инвалидност с диагноза лека олигофрения (ЕР
№317 от 03.03.1983г), също пожизнено, обитават втората спалня, а синът Н. –
третата стая, като освен тях в жилището има и кухня. Според свид.Г.. –
приятелка на другия син на семейството Д. (удостоверение за съпруга и родствени
връзки изх.№АУ117 458АС/04.12.2020г на район „Аспарухово“), от когото има дете,
и той живее в това жилище, а и самата тя често нощува там.
От началото на 2019г различните живущи в сградата на ***
семейства започнали да сезират районната администрация за проблеми помежду си, постъпвали
и жалби от живущи в района граждани от тяхното поведение. С жалба
рег.№РД19000056АС от 03.01.2019г до кмета жалб.И.Г. е посочила, че година
по-рано на приземния и на втория етаж на същата сграда били настанени две
семейства, с които не могли да установят добри отношения – напротив, още от
началото започнали да живеят в постоянен шум и музика, но били търпеливи с
надеждата, че след като се установят, това ще престане. Нищо такова не се
случило, на втория етаж се чували непривични шумове (игра на футбол, цепене на
дърва и пр.), тропането и музиката не спирали до малките часове на нощта, като
опитите им да се разберат със семейството завършвали с обиди и заплахи от
страна на семейството отгоре, конкретно на обитателката Н., която според св.Г..
и св.Ж. ги наричала „гяури“, сочат прояви на вербална агресия и заплахи,
възбудили у тях основателен страх.
С жалба от 15.07.2019г 43 граждани, а в последствие –
и повторна такава от 19.08.2020г 28 граждани, живущи в бл. 77 на ул. „Народни будители“,
кв. „Аспарухово“, адресирани до кмета на
район „Аспарухово“, до началника на ІV РПУ – Варна и до Районна прокуратура –
Варна, поискали съдействие и извършване на проверки. Според изложеното в жалбите
наемателите на общинското жилище на ***грубо нарушават обществения ред и
спокойствие – денонощно пускат високо музика, така че живущите в блок 77 не
чуват дори телевизорите си, пият постоянно, устройват скандали помежду си и се
бият, събират се нощем по петнадесетина човека на тротоара (мъже и жени) и се
разправят на висок глас, форсират колите си като пускат и в тях високо музика
посред нощ, обиждат хората, които се опитват да им направят забележка, сменят
регистрационните номера на автомобилите си, събират се нощем на детската площадка,
която е в близост до блока, и там също пият алкохол, слушат силна музика и се
дрогират, като много често живущите от блока намират сутрин площадката пълна с
боклуци, бутилки и спринцовки. В жалбите не се цитират конкретни имена на
нарушители, а са насочени общо срещу живущите в жилищната сграда на ***.
Доколкото се съдържат някакви по-конкретни оплаквания срещу определени лица, те
са изложени само в първата жалба от 15.07.2019г. и се отнасят до наемателите на
приземния етаж от сградата, за които жалбоподателите твърдят, че притежават
голяма куче (доберман или булдог), което пускат без намордник и каишка, както и
че точно при тях идват и заминават по цели нощи коли и че имат съмнение, че на
приземния етаж се извършват различни престъпления – държане, употреба и
продажба на наркотици, сводничество, проституция и т.н. В сигнал, получен на
електронната поща на район „Аспарухово“ от 17.04.2020г също е отправено искане
за предприемане на спешни мерки спрямо шума, произвеждан от обитателите на общинската
сграда, като се сочи, че вероятно лицето, което ги озвучава с чалга, крясъци,
денонощно форсиране на автомобил и караници със съседите е Н., настанен на
първия етаж, като се твърди, че са свидетели на запои, наркомански истерии и
редовно въдворяване от полиция и спешна помощ.
От изложеното в писмо рег.№442000-13636/18.09.2019г на
началника на ІV РПУ при ОДМВР- Варна е видно, че през 2019г при тях са
регистрирани четири жалби и сигнали от граждани, живущи във близост до
общинското жилище на ***, които във всички случаи коментират непристойни
действия от страна на наемателите или техни гости, а най-честите оплаквания са
във връзка с неправомерен шум и нарушение на нормите за чистота и хигиена на
обществени места, и конкретно – за района на и около намиращата наблизо детска
площадка. Посочено е, че спрямо наемателите са съставяни протоколи за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР, и са предприети допълнителни мерки посредством
засилен контрол от полицейските служители, ежедневно обхождащи района в
различно време на денонощието. До момента на изготвянето на справката липсват
данни за извършни престъпления, но е налична информация за асоциално поведение
и ннеспазване на обществения ред от наемателите. Сочи се конкретно, че на
единият от тях К.Я.П. и на брат му Киро Янков Панов са съставени актове за
нарушение на нормите на шум. Обобщено е, че повечето от ползвателите на
общинското жилище са лица с нисък социален статус, склонни към извършване на
нарушения на обществения ред.
По административната преписка са приложени два
протокола за предупреждение от 24.09.2019г на И.Г. и на Г. Г., които са с бланкетно съдържание
– да не употребяват нецензурни думи, ругатни, псувни и др. на обществени места,
да не отправят обиди и закани и да не пристъпват към физическа саморазправа
спрямо други лица, да не извършват непристойни действия, нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, да не замърсяват с битови и
други отпадъци района около сградата на *** и детската площадка във близост, да
не провеждат битови мероприятия в жилището, създаващи силен шум, смущаващ
обитателите на другите жилища извън интервала от 8 – 14ч и 16-22ч. Въпреки
дадените указания за представяне на допълнителни доказателства, по делото не бе
установено по какъв повод и/или по чие оплакване срещу съпрузите са били
съставени тези протоколи, това е неустановимо и от бланкетното им съдържане, а
не е ясно и дали такива протоколи са съставени само на тях, или и на други настанени
в жилищната сграда.
Същевременно от приложения по преписката констативен
протокол от 13.08.2020 г. се установява, че на тази дата комисия от район
„Аспарухово“, съвместно с инспектори от ІV РПУ-Варна, е извършила проверка на
общинското жилище на ***. Относно жилището на първия етаж, обитавано от
семейството на И.Х.Г., в протокола е вписано, че при проверката са установени
съпругът на И. – Г., синът й – Д. ( в момента под домашен арест), негов приятел,
и майката на Г. – К.Б., която плачейки, молела да й дадат друго жилище.
Посочено е, че по информация от съседи, живущи в същата сграда, описана в жалби
от м.януари и м.октомври 2019г, обитаващите това жилище са в непрестанни
конфликти помежду си и с останалите наематели. Посочено е, че те системно
нарушават обществения ред в жилищната сграда и околния район, агресивни са,
често създават скандали, акохолни запои, отправят заплахи към живущите наоколо
и нарушават спокойствието им ежедневно. Горецитираните жалби от съседите на Г.
от м.октомври 2019г са приложени по адм.преписка, като в тази на Ж.А.от
09.10.2019г се твърди, че Н.Д. ги заплашил с нож, че вечер когато пие усилва
музиката, тропа по вратата и по прозорците им, че хвърлят по тях предмети от
горния етаж, че е влязъл в дома на леля й Н. на втория етаж и ги е заплашвал с
брадва и т.н. Подобни факти се съдържат и в жалбите от 09.10.2019г и от
15.10.2019г от Н. Ибрям, която живее със семейството си на втория етаж на
сградата.
На заседание, проведено на 25.08.2020г., назначената
със заповед № 32/11.03.2020 г. на кмета на район „Аспарухово“ комисия по чл.6
от НУРУЖНГНПОЖ за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани разгледала
горецитираните жалби на граждани от 15.07.2019г, 17.04.2020г и от 19.08.2020г,
с оплаквания от настанените на първия етаж на общинското жилище на ***, с
примери за побоища, крясъци посред нощ, силна музика, съмнения за употреба и
продажба на наркотици, сводничество. С тези съображения е прието решение 4-4-1,
с което комисията предлага на кмета на район „Аспарухово“ за издаде заповед за
прекратяване на наемното правоотношение с И.Х.Г. на осн.чл.21 ал.1 т.3 от
НУРУЖНГНПОЖ. Видно от съдържанието на протокола, комисията е взела решения да
не удовлетворява заявленията на останалите настанени на същия адрес Н. К.И., М.И.Х.,
М.Д.Х., Д.К.М.и Ж.С.А.(повечето от тях автори на жалбите срещу И.Г. и
семейството й), настанени в сутерена и на втория етаж от сградата, за
удължаване срока на настанителната заповед, и са предложили на кмета на район
„Аспарухово“ да издаде заповеди за прекратяване на наемните им правоотношения
на осн.чл.21 ал.1 т.5 от НУРУЖНГНПОЖ. От справката в деловодната система на
Административен съд – Варна се установява, че образуваните по жалбите на Н. К.И.,
М.И.Х.,
М.Д.Х. и Ф.Р.М., и Ж.С.А.производства по оспорване на заповедите за
прекратяване на наемното правоотношение на всеки един от тях са приключили с окончателни
съдебни решения за отмяната им.
С оспорената понастоящем Заповед №ЖН-27/26.10.2020г
кметът на район „Аспарухово“ е посочил, че след настаняване на И.Г. и
семейството й в общинското жилище, в районната администрация са постъпили
редица жалби и сигнали срещу действията и поведението на живущите в общинското
жилище на ***, като са цитирани жалбите от 15.07.2019г, от 17.04.2020г и от 19.08.2020г,
както и жалбите от 11.01.2019г (неприложена по делото) и от 15.10.2020г от
съседите им на приземния и на втория етаж. Посочено е, че сигналите от граждани
касаят нарушаване на тишината и обществения ред, замърсяване на района около жилището,
конфликтни ситуации и битови свади между самите обитатели на адреса. Прието е,
че в семейството са налице остри битови скандали и свади, смущаващи
спокойствието на останалите граждани в района. Цитиран е и протоколът от
13.08.2020г с констатацията, че те системно нарушават обществения ред в
жилищната сграда и околния район, агресивни са, често създават скандали, алкохолни
запои, отправят заплахи към живущите наоколо и нарушават спокойствието им
ежедневно; както и съставените на 24.09.2019г два предупредителни протокола
срещу И.Г. и Г.Г.. Цитирано е и посоченото в писмото от 16.09.2019г на
началника на ІV РУ на МВР, че преобладават оплакванията срещу Н.Г.Д., който е
син на титуляра по настанителната заповед. С тези мотиви на осн.чл.46 ал.1 т.3
от ЗОбС, чл.21 ал.1 т.3 пр.2 от НУРУЖНГНПОЖ и Решение №4-4-1/25.08.2020г на
Комисията по чл.6 от НУРУЖНГНПОЖ, вр.чл.28.4.3 от Договора от 18.11.2015г за
отдаване под наем на имота, кметът е прекратил наемното правоотношение между
район „Аспарухово“ и И.Г., Г.Г., Н.Д. и Ц.Г., и те са задължени да опразнят
жилището на *** ет.1 в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта.
С определение №1264/01.02.2021г по адм.д.№981/2021г на
ВАС – София, ІV отд., е отменено определение №2588/01.12.2020г по настоящото
дело, и вместо него е спряно допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорената заповед.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка,
тези по адм.д.№981/21г на ВАС – София, приобщените в хода на съдебното дирене,
както и на показанията на свидетелите И. Г.., С.Ж. и С. Д., които са
последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимирани субекти –адресати на оспорения акт, и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се
преценява и като основателна.
Съгл.чл.46 ал.2 от ЗОбС наемното правоотношение се
прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в
заповедта задължително се посочва основанието за прекратяване. В случая заповед
№ ЖН-49/13.11.2015г за настаняване на жалб.И.Г. и семейството й в общинското
жилище на ул.“Кишинев“№17, ет.1, е издадена от кмета на район „Аспарухово“,
което кореспондира на изискването на чл.13 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ. С оглед нормата
на чл.46 ал.2 от ЗОбС, възпроизведена в чл.21 ал.3 изр. първо
от НУРУЖНГНПОЖ, именно кметът на район „Аспарухово“ е компетентният
административен орган да прекрати възникналото на основание заповед № ЖН-49/13.11.2015г.
наемно правоотношение. Поради това издадената от него и оспорена по делото
заповед № ЖН-27/26.10.2020г. е акт на компетентен по материя и териториален
обхват административен орган, а заповедта е издадена и в изискуемата за
вадидността й писмена форма, т.е. не е нищожна.
С излагането на възприетите фактически
установености и правни основания в заповедта е удовлетворено изискването на
чл.46 ал.2 изр.второ от ЗОбС, възпроизведено в чл.21 ал.3 изр. второ от
НУРУЖНГНПОЖ, и кореспондиращо с регламентираното с чл.59 ал.2 т.4 от АПК общо
изискване когато административният акт се издава в писмена форма, той да
съдържа фактически и правни основания за издаването.
Към момента на издаване на оспорената заповед е
била действаща нормата н ачл.168 ал.4 и ал.5 (нови - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) от АПК, според
които Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие
на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт, в който случай съдът отменя акта и изпраща преписката
на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията
по чл.146 т.4 и 5. Безспорно от доказателствата по делото в настоящия случай се
установява, че жалбоподателите не са били уведомени за образуваното съдебно
производство, не им е била осигурена възможност за участие в него и за
ангажиране на доказателства, т.е. допуснати са нарушения по чл.26, чл.35 и
чл.36 от АПК. Към момента на настоящото произнасяне, след отмяната на ал.4 и
ал.5 на чл.168 от АПК с ДВ бр.15 от 2021г, това процесуално нарушение вече не е
абсолютно, и тежестта му следва да бъде преценяВ. каузално. В този случай
предвид обстоятелството, че на жалбоподателите е осигурена възможността да
реализират в пълен обем правото си на защита в хода на производството пред
първоинстанционния съд, същият намира, че допуснатото процесуално нарушение е
извън обхвата на съществените такива – тези, чието избягване би резултирало в
различно произнасяне по същество на административния орган. Други такива
процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна, не се установяват в този случай.
По приложението на материалния закон: Съгл. чл.42
ал.1 от ЗОбС общинските жилища се групират по
предназначението си в общо четири групи: за настаняване под наем на
граждани с установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на
бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени; и резервни.
Според чл.43 от ЗОбС една от категориите лица, които се настаняват в жилищата
за отдаване под наем, са лицата с жилищни нужди, установено по реда на
наредбата по чл.45а ал.1 от ЗОбС. За Община Варна това е Наредба за условията и
реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на
общински жилища, приета от ОбС – Варна с решение № 1518-3(24) от
09.03.2005 г.
Видно от основанието за издаване на заповед № ЖН-49/13.11.2015 – чл.43 ал.1 от ЗОбС, и изричното
указване в нея, че И.Х.Г. отговаря на условията по чл.4 от НУРУЖНГНПОЖ, считано
от 18.11.2015г. (датата на връчване на заповедта) жалбоподателката и тримата
членове на домакинството й са настанени за срок от три години в общинско жилище
по чл.42 ал.1 т.1 от ЗОбС поради факта, че се явява лице от категорията на тези
с установени жилищни нужди. Идентичните правни основания, на които е издадена
Заповед №ЖН-50/19.12.2018г на кмета на район „Аспарухово“ мотивиран извод, че
жалбоподателката и членовете на домакинството й са отговаряли на тези
изисквания и към момента на продължаване на договора за наем за следващите три
години.
В чл.46 ал.1 от ЗОбС при неизчерпателно изброяване
са регламентирани основанията за прекратяване на наемните правоотношения с
предмет отдаването под наем на жилища от общинския жилищен фонд, като в
неговата т.3 е посочено нарушаването на добрите нрави – същото основание е
възпроизведено в чл.21 ал.1 т.3 от НУРУЖНГНПОЖ. Съдът намира, че в настоящия
казус не се събраха достатъчно убедителни и категорични доказателства,
установяващи такова поведение на жалбоподателите, противоречащо на общоприетите
морални норми, незачитащо правата на останалите граждани, системно нарушаване
на обществения ред и други подобни.
В мотивите на оспорената заповед в противоречие с
наличните доказателства по делото е прието, че жалбите на съседите от бл.77 от
м.07.2019г и от м.08.2020г да насочени срещу жалбоподателите. В никоя от тези
жалби няма такива твърдения, напротив – посочено е общо, че оплакванията са от
действията и поведението на обитателите на общинското жилище, в което, както
беше посочено по-горе, живеят три семейства – това на жалбоподателите на първия
етаж, а на приземния и на втория етаж – две други семейства в роднинска връзка
помежду си. От жалбата от м.07.2019г е очевидно, че проблемите са свързани с
живущите на приземния етаж – при тях по цяла нощ идват и заминават коли, въртят
гуми и пускат силно музиката; понякога стоят до 2-3ч пред нощта, говорят на
висок глас и слушат музика; там се извършват различни престъпления, те имат и
голямо куче, което пускат на улицата без намордник и каишка. В жалбата от
19.08.2020г изобщо липсва конкретика – оплакването е, че живущите в къщата на ***
не спазват обществения ред, от където не може да се обоснове извод, че конкретно
жалбоподателите по настоящото дело извършват тези нарушения. В писмото от
18.09.2019г от началника на ІV РУ при ОДМВР-Варна до кмета на район
„Аспарухово“ са цитирани четири преписки от 2019г, образувани по жалби срещу
действията на наемателите на общинското жилище и техните гости, но отново
липсват данни нарушенията да са извършвани от настоящите жалбоподатели,
напротив – единствените посочени там лица са К.Я.П., живущ на приземния етаж, и
брат му, който не обитава адреса. Единствената данна в насока нарушения на
обществения ред се съдържа в постъпилия онлайн сигнал от 17.04.2020г., където е
посочено, че жалб. Н.Д., който е настанен на първия етаж, е лицето, което ги
озвучава с караници със съседи и висока музика, което на практика представлява
единствения сигнал от външни лица за такива прояви, осъществени от един от
жалбоподателите.
Съдът намира, че не следва да кредитира като такива
доказателства жалбите от съседите – наематели, настанени на приземния и на
втория етаж от общинската сграда. Очевидно е, че между тях съществуват
конфликти – това се установява както от многобройните жалби между двете групи
съседи (не всички от тях приложени по делото, но в наличните документи се
съдържат данни и за други подавани жалби и извършвани по този повод проверки),
които си разменят идентични обвинения за разменяни обидни думи, заплахи и
тормоз едни спрямо други. Вярно е, че свидетелките Г.. и Ж. следва да се считат
заинтересовани от изхода на делото, понеже са близки на семейството, но от
показанията им се потвърждава извода за наличен и изострен конфликт между
семейството на И.Г. и останалите обитатели в сградата. Поради това изложеното в
жалбите на обитателите на приземния и на втория етаж, които при това са
роднини, не следва да бъде възприемано като достатъчно и убедително
доказателство, че именно жалбоподателите са инициатори и/или главни участници на
тези проблеми. По-изложените по-горе съображения съдът намира, че и приложените
по адм.преписка предупредителни протоколи не са достатъчни доказателства – от
съдържанието им не става ясно по какъв повод и за какво са били предупредени
жалбоподателите И. и Г. Г. от една страна, а от друга съгл. писмото от
м.09.2019г от началника на ІV РУ такива протоколи са били съставяни на всички
обитатели в сградата – известно е, че такава е практиката спрямо всички
участници в установен конфликт, без значение кой го е инициирал или кой е
отговорен за него.
В обобщение на изложеното съдът намира, че
административният орган е обосновал извода си за нарушаване на добрите нрави от
жалбоподателите на негодни да установят този факт доказателства, а именно –
жалбите на гражданите от бл.77 и предупредителните протоколи, които не съдържат
такива данни, жалбите на съседите им, настанени на приземния и на втория етаж,
които не могат да бъдат възприети като достоверни, и предупредителните
полицейски протоколи, които са неконкретизирани и не съдържат релевантна
информация, т.е. при липса на достатъчни и убедителни доказателства за такива
нарушения. Единствено сигналът от 17.04.2020г съдържа обвинения за непристойни
действия от страна на жалб.Н.Д., но според настоящия съдебен състав те не са
достатъчни, за да обосноват извод за системност на нарушенията, които могат да
бъдат квалифицирани като нарушаване на добрите нрави, още по-малко – да бъдат
възприети като основание за прекратяване на договора с титуляр жалб.И.Г., и то
при липса на достоверни доказателства, че тя, съпругът й или сестра й, т.е.
останалите, с които е настанена в жилището, имат прояви, нарушаващи добрите
нрави.
В подкрепа на този извод е и факта, че от момента
на настаняването им през м.11.2015г, през пренастаняването им през 2018г за още
3-години, и до 2019г, т.е. в 4-годишния период преди началото на жалбите,
спрямо семейството на жалб.И.Г. не е имало никакви оплаквания и никакви сигнали
за нарушения или противообществени прояви. Всъщност ако такива данни биха
съществували през 2018г, кметът на район „Аспарухово“ не би продължил
настаняването им с още 3 години. Изложеното подкрепя извода, че не
жалбоподателите са причинителите на неудобствата за живущите в съседство
граждани, т.е. за липса на основание спрямо тях за прекратяване на наемното им
правоотношение на осн.чл.46 ал.1 т.3 от ЗОбС, съотв.чл.21 ал.1 т.3 от
НУРУЖНГНПОЖ, респективно – и чл.28 ал.4 т.3 от Договора им за наем на общинското
жилище.
Не на последно място съдът намира, че оспорената
заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от ЕКПЧОС, съгласно
който всеки има право на зачитане на
неговия личен и семеен живот. Личния живот на едно лице е съвкупност от множество
фактори и отношения. Един от тези фактори е домът на лицето, който му осигурява
подслон и възможност за задоволяване на ежедневните човешки потребности и
общуване между членовете на семейството.
Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно личния му
живот, а също така рефлектира и на семейния му живот в случаите, когато лицето
има семейство, още повече в настоящия случай - когато между настанените лица
има инвалид (жалб.Ц.Г.), а с тях живее още един инвалид – К.Б., майка на жалб.Г.Г.. Правото на зачитане на личния
и семейния живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от
държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал.2 на
чл. 8 от Конвенцията. За да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена
в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал.2 на чл.8 от
Конвенцията и да е пропорционална. Безспорно обжалВ.та заповед засяга
неблагоприятно правната сфера на жалбоподателите, а в конкретния случай
намесата в личния им живот е предвидена в закона и преследва легитимна цел, но съдът
приема тази цел за недоказана, поради което и е непропорционална.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалВ.та
заповед е незаконосъобразна като издадена при неправилно приложение на
материалния закон и в противоречие с целта му, което квалифицира жалбата против
нея като основателна и налага уважаването й.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателите,
на осн.чл.143 ал.1 от АПК в тяхна полза
следва да се присъдят направените в съдебното производство доказани по размер и
като извършени разноски, както следва: На И.Г. – 312.50лв. (10лв. ДТ за
жалбата, 2.50лв. такса за призоваване на свидетел и 300лв. адвокатско
възнаграждение); на Г.Г. – 312.50лв. (10лв. ДТ за жалбата, 2.50лв. такса за
призоваване на свидетел и 300лв. адвокатско възнаграждение); на Ц.Г. – 12.50лв.
(10лв. ДТ и 2.50лв. такса за призоваване на свидетел); и на Н.Д. – 12.50лв.
(10лв. ДТ и 2.50лв. такса за призоваване на свидетел).
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №ЖН-27/26.10.2020г на кмета
на Район „Аспарухово“, Община Варна, с която на осн.чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС,
чл.21 ал.1 т.3 пр.1 от НУРУЖНГНПОЖ, Решение №4-4-1/25.08.2020г на Комисията по
чл.6 от НУРУЖНГНПОЖ и т.28.4.3 от раздел VI от Договор за отдаване под наем на
общински жилищен имот от 18.11.2015г, е прекратено наемното правоотношение
между Район „Аспарухово“, Община Варна, и И.Х.Г., ЕГН **********, Ц.Х.Г., ЕГН **********,
Г.Д.Г., ЕГН **********, и Н.Г.Д., ЕГН **********, за недвижим имот – частна
общинска собственост, представляващо общинско жилище в гр.Варна, ***.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.Х.Г., ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 312.50лв. (триста и дВ.десет лв. 50ст).
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 312.50лв. (триста и дВ.десет лв. 50ст).
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ц.Х.Г., ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 12.50лв. (дВ.десет лв. 50ст).
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 12.50лв. (дВ.десет лв. 50ст).
Решението е окончателно на осн.чл.46 ал.5
от ЗОбС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: