№ 339
гр. Русе, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200912 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД
против Наказателно постановление № 3/21.03.2025 г., издадено от ВПД Директора на ОД на
МВР - Русе, с което на основание чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на заложните къщи /НДЗК/ на дружеството жалбоподател е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 30, т. 1 от НКДЗ, както и административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 3 от НКДЗ.
В жалбата се излагат съображения касателно неправилността на обжалваното
наказателно постановление и нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази
насока се моли последното да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от адв. В. Х. от АК - Русе, която поддържа жалбата по подробно изложени съображения и
моли за нейното уважаване. Претендира за присъждането в полза на нейния доверител
сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Районна прокуратура - Русе, редовно призовА., не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирА. административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
- постановлението е получено от жалбоподателя на 16.05.2025 г., а жалбата е подадена на
30.05.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се
1
явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледА. по същество относно нейната
основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:
От фактическа стрА.:
„ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД стопанисвало търговски обект
- заложна къща, находящ се в гр. Русе, ул. „Рила“ № 44.
На 15.11.2024 г. около 9:55 ч. свидетелят С. М. С. и Т. Л. К. - служители на Второ РУ
при ОД на МВР-Русе посетили горепосочения търговски обект във връзка с извършване на
процесуално-следствени действия по досъдебно производство № 322/2024 г., по описа на
Второ РУ – гр. Русе. По това време в обекта се намирала свидетелката А. А. С., заемаща
длъжността комисионер в дружеството-жалбоподател. След като се легитимирали,
полицейските служители уведомили св. С., че са посетили заложната къща за извършване на
процесуално-следствени действия претърсване и изземване и представили заповед. Св. С.
намерила за необходимо да уведоми управителя на заложната къща за действията на
полицейските служители, в резултат на което започнала да се опитва да се свърже с нея по
телефон. За времето от 9:55 ч. до 10:20 ч. св. С. отказала достъп до търговските помещения
на заложната къща, до изричното разрешение/явяване на управителя на дружеството. След
пристигане на управителя на дружеството-жалбоподател в 10:20 ч. бил предоставен достъп
на полицейските служители, които извършили съответните процесуално-следствени
действия. След тях служителите на Второ РУ при ОД на МВР упражнили правомощията си
по контрол за спазване на Наредбата за дейността на заложните къщи и установили, че в
заложната къща не е обявено на видно за потребителите място информация за методите на
оценяване и условията за съхранение на приетите залози.
Гореизложеното било обективирано в Констативен протокол УРИ 3393р-
15974/15.11.2024 г., както и в изготвена от св. С. Докладна записка рег. № 3393р-
16199/20.11.2024 г.
На база изготвената докладна, свидетелят Л. А. Н. приел, че по този начин
дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбите на чл. 30, т. 1 и чл. 4,
ал. 1, т. 3 от НКДЗ като в тази връзка съставил АУАН № 3/16.01.2025 г. (бл. № 478450), който
бил връчен срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател, като същият
отбелязал, че има възражения. В законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН такива не били представени.
Въз основа на така съставения АУАН, ВПД Директор на ОД на МВР-Русе, в
качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били
възприети фактическо описание и правна квалификация на деянията, идентични с тези,
съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1, в. чл. 37, ал. 2 от
НДЗК на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 30, т. 1 от НКДЗ, както и
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 4, ал. 1, т. 3 от НКДЗ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – Докладна записка рег. № 3393р-16199/20.11.2024 г., Констативен протокол УРИ
3393р-15974/15.11.2024 г., АУАН № 3/16.01.2025 г. (бл. № 478450), Наказателно
постановление № 3/21.03.2025 г., Заповед № 8121з-1336/08.12.2020 г. на Министъра на
2
вътрешните работи, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Л.
А. Н. (актосъставител), С. М. С. и А. А. С..
Противоречие съществува в показанията на св. С. и св. С. единствено в частта
относно обстоятелството били ли са поставени на информационното табло в заложната къща
методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози. Св. С. подробно и
обстоятелствено пресъздава пред съда спомените си, относно това каква информация са
установили на информационното табло. От показанията на същия свидетел се установява, и
че при съставяне на констативния протокол в присъствието на управителя, същата е била
изрично запитА. обявена ли е на видно място тази информация, като тя е отговорила
отрицателно. Съдът не констатира никакви обстоятелства, поради което да постави на
съмнение достоверността на показанията на св. С., поради което ги кредитира изцяло.
Св. С., твърди, че на въпросното табло е била обявена информация как се съхраняват
заложените вещи (но не и относно оценяването им) – без да конкретизира дата.
Същевременно, процесуалният представител на жалбоподателят в о. с. з. представи
фотоснимки на информационно табло и поиска същите да бъдат приети по делото. Съдът
остави без уважение доказателственото искане, поради невъзможността от същите да бъде
установено нито времето, нито мястото на тяхното заснемане, както и дали същите са
относими към датата на проверката. В тази част съдът намира, че показанията на св. С. са
обременени от защитата теза на нейния настоящ работодател и жалбоподател в
производството, от който е икономически зависима и при който работи повече от седем
години. Житейски нелогично е и ако действително се е съдържала изискА.та в чл. 4, ал. 1, т.
3 от Наредбата за дейността на заложните къщи информация, защо управителят при
съставения констативен протокол, в случай, че информацията е била обявена, на зададения
въпрос относно наличието на същата е отговорил отрицателно, вместо да се защити.
По отношение на всички остА.ли части изброените доказателствени източници са
логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по
аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен А.лиз
и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да
бъдат кредитирани в цялост.
От правна стрА.:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК
предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от
Министъра на вътрешните работи, съответно от Председателя на Комисията за защита на
потребителите. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи
наказателните постановления се издават от Министъра на вътрешните работи, съответно от
Председателя на Комисията за защита на потребителите, или упълномощени от тях
длъжностни лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител - служител на ОД на
МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО - Директора на
ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1336/08.12.2020 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
3
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни
признаци на съставите, за които е ангажирА. отговорността на дружеството- жалбоподател.
По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви
конкретни нарушения е ангажирА. административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриването на нарушителя. От своя стрА. обжалваното наказателно
постановление е постановено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална стрА..
По изложените съображения настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН-
а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде
формиран извод, че дружеството-жалбоподател не е осъществило нарушението на
разпоредбите на чл. 30, т. 1 от Наредбата за дейността на заложените къщи, за което е
ангажирА. и административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи същите
обявяват на видно за потребителите място методите за оценяване и условията за
съхраняване на приеманите залози.
Съгласно чл. 29, т. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи контролът за
спазването й се осъществява от длъжностни лица, определени от Министъра на вътрешните
работи.
Съгласно чл. 30 т. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи контролните
органи по чл. 29 имат право на свободен достъп в търговските помещения на заложната
къща.
В процесния случай от събрА.та по делото доказателствена съвкупност по
категоричен начин се установи, че на посочената в наказателното постановление дата
полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР-Русе посетили заложна къща, находящ
се в гр. Русе, ул. „Рила“ № 44 и стопанисвА. от "ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ
ГРУП" ЕООД. Същите изискали да им бъде предоставен достъп до търговските помещения
за извършване на процесуално-следствени действия – претърсване и изземване.
От приложената по делото Заповед № 312Ц-1336/08.12.2020 г. е видно, че
длъжностните лица от Областните дирекции към Министерство на вътрешните работи са
били оправомощени да осъществяват контрол по спазване на Наредбата за дейността на
заложните къщи. Тоест полицейските служители, които са посетили заложната къща, се
явяват компетентни да извършват проверки по реда на Глава V от Наредбата за дейността на
заложните къщи, а именно Контрол върху дейността на заложните къщи.
Предмет на тези проверки (по реда на Глава V от Наредбата за дейността на
заложните къщи) е спазването на реда и условията за предоставяне на парични заеми,
4
обезпечени със залог върху движими вещи, с оглед защита на заемателите. В процесния
случай изисканият свободен достъп до търговските помещения на заложната къща не е бил
с цел извършване на подобен контрол, а в изпълнение на упражняване на функции по Закона
за вътрешните работи и НПК и по-конкретно – извършване на процесуално-следствени
действия претърсване и изземване по досъдебно производство № 322/2024 г., по описа на
Второ Русе - гр. Русе. Същото безпротиворечиво се установява от разпита на св. С. и св. С.,
а именно, че легитимацията на служителите на МВР била с цел извършване на претърсване
и изземване и в синхрон с констатираното в докладна записка и констативния протокол –
извършване на процесуално-следствено действие по ДП № 322/2024 г. по описа на Второ
РУ, ОДМВР Русе. Изрично в настоящото производство се установи, че на служителката е
била предявена и заповед за извършване на претърсване и изземване. В тази насока съдът
намира, че полицейските служители не са извършили проверка и не са упражнили
правомощията си по чл. 30, т. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, доколкото
същите се упражняват с оглед на установяване на нарушения на реда и условията за
предоставяне на парични заеми срещу залог на движими вещи. С оглед на така изложеното
следва да се приеме и че за дружеството-жалбоподател не е възникнало задължение да
предостави свободен достъп в търговските помещения на заложната къща на контролните
органи по чл. 29 от наредбата, което от своя стрА. прави несъставомерно от обективна стрА.
и нарушението, във връзка с което е била и ангажирА. административнонаказателната му
отговорност. В процесната хипотеза полицейските служители са изпълнили задълженията си
при спазване на реда, предвиден в Глава XIV, раздел 5 от НПК. Съгласно чл. 270, ал. 1 от
НК, физическо лице, което противозаконно пречи на орган на властта да изпълни
задълженията носи наказателна отговорност. В процесния случай жалбоподателят не може
да носи административнонаказателна отговорност за действията или бездействията на своя
служител св. С. и не се явява годен субект на настоящото административнонаказателното
производство. За пълнота, следва да се отбележи, че възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за неправилно посочване на нарушената нормативна
разпоредба – чл. 30, т. 1, вместо чл. 30, т. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи са
неоснователни, доколкото безспорно се установи, че не е изисквА. информация, а достъп до
търговските помещения.
За осъществяване от обективна стрА. на второто административно нарушение се
изисква субектът – стопанисващ заложната къща да не е обявил на видно за потребителите
място методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози. В
настоящия случай се установи, че заложна къща с адрес гр. Русе, ул. „Рига“ № 44 е
стопанисвА. към дата на нарушението – 15.11.2024 г. от „Заложна къща Монарх кредит
груп“ ЕООД, с управител Ц. С.. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие,
т.е. изисква се правният субект да не е предприел действия по обявяване на видно място
методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози. В процесния
случай от показанията на св. С. и св. С. се установи, че в търговското помещение е имало
поставено информационно табло с обявени лихви и такси. Същото изпълва
характеристиките на понятието „видно място“ за потребителите на заложната къща.
Нарушението е формално, на просто извършване. На същото табло, нито на друго видно
място към момента на извършване на проверката на процесната дата и място не са били
поставени методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози. В този
смисъл същите не са били обявени на видно за потребителите място, от което същите да
имат възможност да ги възприемат.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че изпълнителното
деяние на второто нарушение е било налице.
Нарушената разпоредба на императивна норма е такава, с която се въвежда изискване
към дейността на заложните къщи. Макар и нарушението да е формално, на просто
извършване и да липсват данни от него да са произтекли конкретни вредни последици,
5
същото няма белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла
на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Съдът намира, че санкционираното дружество е лице, което по
занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, т.е. извършва
финансова дейност. За лицата, извършващи кредитна дейност в законодателството
съществуват завишени изисквания и ограничения, които не важат за остА.лите търговци.
Всички законови изисквания към дейността на заложната къща, уредени с Наредбата
представляват еднакво задължителни правила за поведение. Неспазването на което и да е от
тях е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца -
заложната къща, който като осъществяващ финансова дейност, е натоварен с по-големи и
широки задължения от остА.лите търговци.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че второто констатирано
нарушение е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква
настъпването на вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на
нарушението. Поради това, липсата на вредоносен резултат е ирелевантна за извършване на
нарушението и не е в състояние да мотивира маловажност на същото. Липсват и каквито и
да било други смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид.
Поради изложеното съдът не намира, че е налице маловажен случай.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
частично основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
частта, с която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 30, т. 1 от Наредбата за
дейността на заложните къщи и потвърдено в частта, в която е санкциониран за нарушение
на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В АПК, както и в ГПК, към който той препраща по силата на чл. 144 от АПК, във вр.
с чл. 248 от ГПК, не се предвижда позитивна правна уредба, която да дава отговор на
въпроса какъв размер от разноските, пълен или пропорционален се дължи в случай като
настоящия - наказателното постановление е отменено в една своя част изцяло, а в другата е
потвърдено. При това положение настоящият състав намира, че разпоредбите на ГПК и АПК
са неприложими и следва да се приложи чл. 189, ал. 3 от НПК, т.е. в случая жалбоподателят
няма право на разноски от другата стрА., тъй като е признат за виновен по едно от общо
двете обвинения, а съответно това право на разноски има административно-наказващия
орган. Изводът за приложимост на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, а не на АПК и
ГПК следва изрично и от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на
ОСНК – т. 2 б. „б“ от диспозитивната му част.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски
и не е представил доказателства за направени такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1, вр. ал.
6
2, т. 5, вр. ал. 9, във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3/21.03.2025 г., издадено от ВПД Директор
на ОД на МВР-Русе, с което на „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД, с
ЕИК: *********, на основание чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на заложните къщи е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 30, т. 1 от Наредба за дейността на
заложните къщи.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3/21.03.2025 г., издадено от ВПД
Директор на ОД на МВР-Русе, с което на „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“
ЕООД, с ЕИК: *********, на основание чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. чл. 37, ал. 2 от
Наредба за дейността на заложните къщи е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба за
дейността на заложните къщи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7