№ 208
гр. Шумен, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200752 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-003417 от 30.11.2022 год. на
Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Ж. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.******************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП
за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, тъй като твърди, че нито той, нито
собственика на автомобила са били уведомени за служебно прекратената регистрация на
автомобила. В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
За Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“ -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява. По
делото е депозирана писмена молба, в която излага становище по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката В. Ж. М. на 28.03.2022 год. управлявала лек автомобил марка
„Мерцедес Е 300 Д“ с рег. №Н5972КА, собственост на Ж.М.Д. с ЕГН**********, като се
движела в гр.Шумен, по ул.“Станционна“ в посока ЖП гара. Около 16.10 часа на същия ден
в района на Автогара-Шумен била спряна за извършване на проверка от служители на РУ
към ОД на МВР – Шумен. Било констатирано, че управляваното от жалбоподателя моторно
превозно средство е с прекратена регистрация, считано от 23.11.2021 год. По този повод на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA,
№574739 от 28.03.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да
изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.
След съставяне на акта административно-наказателното производство е било
прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
25.10.2022 год. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била
върната на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №22-0869-003417 от 30.11.2022 год. на Началник група към ОД
на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Ж. М., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.Шумен, ул.******************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че
по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради
2
което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче от материалите по делото не се установява собственикът на
автомобила или пък жалбоподателя да са били уведомени по някакъв начин за
обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Това
обстоятелство е било установено от извършената от служебна проверка в базата данни. В
подкрепа на този извод е приложеното по делото писмено доказателство – Докладна записка
рег.№869р-4247/06.07.2022 год., от което се установява, че собственикът на лек автомобил
марка „Мерцедес Е 300 Д“ с рег. №Н5972КА – Ж.М.Д. с ЕГН********** не е бил уведомен,
че регистрацията на автомобила е служебно прекратена и на коя дата е станало това. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е
доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това
обстоятелство.
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на
проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на
посоченото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на
изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и
само на това основание подлежи на отмяна.
В подкрепа на този извод е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 год. по
ТД №3/2022 год. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно
което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
3
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. В тази връзка при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 400 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер към
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба / в сила към
датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. С оглед на изложеното
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 400 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0869-003417 от 30.11.2022 год. на
Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Ж. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.******************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП
за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на
В. Ж. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.******************** сумата
от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направени в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5