Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. С Решение №184 от 23.02.2015 година, постановено по ГР.Д.№ 3021 по описа за 2014 година на В.районен съд, е прието за установено по отношение на “Е. П.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В. №2., че „В. К.–В. Т.”, ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул.“Н. Г.“ №24, не дължина “Е. П.” , ЕИК-....., сумата 242.40 лв., представляваща начислена корекционна сума по фактура за периода 20.06.2014 г. – 17.09.2014 г.; осъдено е “Е. П.” -гр. В., ЕИК-...., да заплати на „В. К. Т.”, ЕИК-....., сумата 350 лв., представляваща направени разноски по делото. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от „Е. П.” , ЕИК-....., чрез процесуалния представители по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане, да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. С него е заето становище, че се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Направено е искане, да бъде оставена жалбата без уважение и потвърдено обжалваното решение. Изложени са съображения във връзка със заетото становище и направеното искане. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираното от последния вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Съображенията за този извод са следните: С огледвида на търсената защитаи разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. Със Закон за енергетиката и с Правилата за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приложими на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закон за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., които Правила са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година, са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, а ответникът е оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува,трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със Закон за енергетиката и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена с ПИКЕЕ в чл.48, ал.1, б.”А” и б.”Б”. В настоящия казус не е осъществен един от съществените кумулативно изискуеми се юридически факти от сложния фактическият състав, от който възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ПИКЕЕ в чл.48, ал.1. Този юридически факт е регламентиран с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ във вр. с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, а именно: В хипотезата, визирана с разпоредбата на чл.47, ал.6, изречение второ от ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване и операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, какъвто е настоящия казус, КОРЕКЦИЯТА по ал.1 на чл.48ПИКЕЕ се извършваСАМО въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,който ОСВЕН, че трябва да отговаря на изискванията по чл.47, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, ТРЯБВА да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Аргумент чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ е императивна. От нея произтича извод: За да възниÛне правото на „корекция” и правото на вземане, изчислено по методологията, регламентирана с разпоредбите на чл.48, ал.1 отПИКЕЕ, трябва намесата в измервателната система, а именно: наличието напромяната на схемата за свързване и възстановяване правилната схема на свързване от операторът на съответната мрежа, да се установи САМО по посочения по горе начин. Факта, че не е спазено изискването, визирано с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ – констативният протоколда е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях, е доказан чрез съдържанието на приетия в първоинстанционното производство като писмено доказателство „Констативен протокол”. За да има констативният протокол обвързваща доказателствена сила, каквато е прогласена с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, е необходимо изрично в протокола да е удостоверено следното: Всички действия - констатиране промяна на схемата за свързване, възстановяване правилната схема на свързване от оператора, съставянето на констативния протокол за установяване намесата в измервателната система, даса извършени в присъствието на органите на полицията. Освен удостоверяване на посочените факти, за да има констативният протокол обвързваща доказателствена сила е необходимо изрично в протокола да са вписани трите имена и длъжността на органите на полицията, които са подписали протокола, и които са присъствали при установяване и удостоверяване на посочените по-горе факти – т.е. да е удостоверено с протокола, че лицето, подписало протокола, го е подписало в качеството на орган на полицията, както и изрично да е вписана длъжността му, като такъв орган. Изложеното обосновава извод, чесъс свидетелски показания е недопустимо да се установяват горе изложените обстоятелства. Това е така, защото с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ изрично е прогласено правото да се извърши корекция по ал.1 на чл.48 от ПИКЕЕ САМО ВЪЗ ОСНОВА на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В настоящия казус не е изпълнено нито едно от посочените изисквания, а „е направен опит” осъществяването на обстоятелствата, които правната норма изисква да бъдат установени чрез констативен протокол, да се установяват чрез свидетелски показания и то служители на ответника. Липсата на съставен протокол по изискуемия се начин, посочен и обсъден по-горе,и разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ обосновават извод за невъзникване правото на „корекция”, прогласено с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Освен товавещото лице в проведеното в първоинстанционното производство последно съдебно заседание изрично заявява, че „при констатираната промяна на схемата в СТИ, не е възможно да бъде определена първоначалната дата на отчитането на електромера в обратна посока”. Този факт обосновава извод, че чрез софтуерното протичане на паметна на процесното СТИ на отчетената електроенергия в обратна посока, удостоверено чрез „Разпечатката, приложена на л.66 от първоинстанционното дело, не може да се приеме за установено действителното количество консумирана електроенергия за процесния период. Факта наневъзникване на правото на „корекция” по методологията, визирана с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, и факта нанеустановяване действителното количество консумирана електроенергия за процесния период са достатъчниза да се направи извод за основателност на исковата претенция. Изложено‗о обосновава извод, че направените във въззивната жалба възражения и изложени твърдения са неоснователни. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответник жалба направените разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №184 от 23.02.2015 година, постановено по ГР.Д.№3021 по описа за 2014 година на В. районен съд. ОСЪЖДА “Е. П.” , ЕИК-......, със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, В. Т. Г, бул.”В. В.” №2., да заплати на „В. К.–В. Т.”, ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул.“Н. Г.“ №24, направените разноски във въззивното производство в размер на 300 лв. /триста лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2._____________ |