РЕШЕНИЕ
№ 1989
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110200014 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
ХХХХХсрещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-009741 от
01.06.2022 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложена „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150А, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото наказателно постановление. Като самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт се сочат допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с пълно, точно и
ясно описание на вмененото нарушение и на обстоятелствата, при които е
1
извършено, с което е ограничено правото на защита на санкционираното лице.
В съдебно заседание за жалбоподателя – редовно призован, се явява
надлежно упълномощен процесуален представител - адв.А.В., която
поддържа изложеното в жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено. Същата пояснява, че наказателното постановление се обжалва в
тази част, в която на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДВП е
наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150А, ал.1 от
ЗДвП. В останалата част от НП по отношение на деянието по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, за което на жалбоподателя не е наложено наказание с процесното НП,
адв.В. посочва, че материалите са били изпратени на 06 РУ –СДВР по
компетентност, а след това е било издадено друго НП, което също са
обжалвали пред съда. С оглед изхода на делото, процесуалният представител
на жалбоподателя моли да му бъдат присъдени разноски за осъществената
безплатна правна помощ по делото по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия
GA № 12159 от 13.05.2022 г. на Т. М. Т. на длъжност инспектор при ОПП -
СДВР е установено, че на 12.05.2022 г. около 23:35 часа, в гр.София, на
бул.“Черни връх“, жалб. В. А. В. управлявал личния си лек автомобил “Нисан
Кашкай”, с рег. номер ХХХХХ, с посока на движение към кв.“Драгалевци“,
като при извършената му проверка на кръстовището с ул.“Ламар“, водачът не
представил свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. От извършена
справка с ОДЧ било установено, че свидетелството за управление на МПС на
водача било обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато.
2
В акта е отразено, че с горното е нарушена разпоредбата на
чл.150А,ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно №
22-4332-009741 от 01.06.2022г. на Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.1, т.2
от ЗДВП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.
150А, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Т. М. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПС
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При така установената фактическа обстановка и след служебна
проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място
процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.4, респ.
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на извършеното нарушение
не е в достатъчна степен на конкретизация, а от друга страна същото не
кореспондира на посочената за нарушена разпоредба на ЗДвП.
Видно от обстоятелствената част на акта, което е пренесено и в
издаденото наказателно постановление, водачът не представил свидетелство
за управление на МПС /СУМПС/. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП, визирана като нарушена, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за съответната категорията и спадащо към
управляваното от него превозно средство. Налице е съществено
несъответствие в описанието на нарушението и дадената на същото правна
квалификация, което съдът намира за непреодолимо по силата на чл.53, ал.2
от ЗАНН, доколкото е довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН изисква да се
посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под
съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Посочването единствено на общи признаци на
3
състава на нарушението, не съответства на изискването на чл.42 от ЗАНН.
На следващо място, в акта за установяване на административно
нарушение е посочена датата на извършване на процесното нарушение –
12.05.2022 г.. В издаденото наказателно постановление при същото описание
на нарушението, както в акта, е посочена дата на извършването му –
13.05.2022 г..
Тези нарушения, допуснати при съставяне на акта, а впоследствие и
при издаване на НП досежно датата на деянието, са съществени, доколкото
ограничават възможността на лицето, привлечено към административно-
наказателна отговорност да разбере в какво нарушение е обвинено, кога е
извършено то, респ. как да организира защитата си срещу него и са
самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт.
Процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление
прави безпредметно обсъждането на неговата материална законосъобразност,
поради което не е необходимо изследването на въпросът дали е извършено
вмененото административно нарушение.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. Съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, има право
да получи възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл. 18, ал. 2,
във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на А. В. сумата в размер на 400 лева, за предоставена безплатна
правна помощ на жалбоподателя.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-009741 от
01.06.2022 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
ХХХХХ на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ -
Отдел пътна полиция да заплати на адвокат АНИ В. В. от Софийска
адвокатска колегия, № ********** със съдебен адрес гр.София,
жк.“Лозенец“, ул.“Банат“ бл.16А, ет.2, ап.4А, сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5