Р Е Ш Е Н И Е
№ 146 22.04.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 292 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б.Е.Ф. *** срещу Наказателно постановление № 45-0000270 от 28.12.2018 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева по чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по Член 12, Параграф 7, б. „а”, т. i и изр. последно от същата буква от Пр. „Контролен уред“ от AETR, обн. ДВ бр. 28/1995 г. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от жалбоподателя, че НП не отговаряло на изискванията по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следвало да съдържа. Твърди, че не бил извършил описаното нарушение, тъй като в дните преди проверката разполагал с необходимите за извършване на превоза документи, конкретно изброени в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, упълномощен да го представлява по делото.
Административнонаказващият орган – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 23.11.2018 г. в град Хасково, в района на автогарата, свидетелите С.И.К. и Д.М.П., двамата на длъжност „инспектор” в РД „АА”, град Хасково, на работа по график по същото време, извършили проверка на автобус марка „Сетра”, с рег. № *********, собственост на „Джебел туризъм” ООД, град Джебел, управляван от жалбоподателя Б.Е.Ф. и извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут град от град Ескишехир, Република Турция до град Кърджали, Република България, видно от Разрешително № ********** и според отбелязаното в Разписание за редовна международна автобусна линия към него. След проверка на транспортните документи се установило, че водачът на превозното средство, с което бил извършван обществения превоз на пътници и което било оборудвано с аналогов тахограф марка „Siemens“, тип 1324.5120, не можел да представи тахографски листи за предходния ден – 22.11.2018 г. респ. ръчен запис, карта на водач или удостоверение за дейности по образец. С оглед на това, на същата дата, в негово присъствие, срещу водача Б.Е.Ф. бил съставен от свид. С.И.К. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018, бл. № 251495, който жалбоподателят подписал лично, а в съответната графа за обяснения или възражения по акта вписал, че бил болен и забравил да направи удостоверяване.
Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от него, станало на същата дата, лично срещу подпис на лицето, сочно, като нарушител, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Представена в производството пред Районен съд – Хасково и приета като писмено доказателство е Заповед № 32 от 09.11.2018 г. на представляващия превозвача „Джебел Транспорт” ООД, с която е разрешено на жалбоподателя Б.Е.Ф. ползването на 11 дни платен годишен отпуск, считано от 09.11.2018 г. до 23.11.2018 г., включително. Представени са Удостоверение за психологическа годност № 494506 на Б.Е.Ф. и тахографски листове за периода от 02.11.2018 г. до 09.11.2018 г. и от 23.11.2018 г. до 30.11.2018 г., както и Удостоверение за дейности от 10.11.2018 г.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели С.И.К. и Д.М.П., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на Член 12, Параграф 7, б. „а”, т. i и изр. последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1, при всяко поискване от инспектор трябва да е в състояние да представи: (i) тахографските листове от текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните 15 календарни дни; (ii) картата на водача, ако притежава такава; и (iii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущата седмица и предходните 15 календарни дни, съгласно изискванията на тази спогодба. От датата на прилагане, определена в член 13 bis на тази спогодба, периодите от време, посочени в подточки (i) и (iii), включват текущия ден и предходните 28 календарни дни. По силата на чл. 93в, ал.17 от ЗАвтПр, наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, сред които попадат и тези по т. 1 от цитираната разпоредба - тахографски листи, и/или т. 2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на това основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Описанието на нарушението е пълно и точно откъм всички съставомерни признаци, характеризиращи го от обективна страна, а дадената правна квалификация е релативна на твърденията за факти в санкционния акт. В пълен унисон с цитираната по – горе норма на Член 12, Параграф 7, б. „а”, т. i и изр. последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, в чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр е уредено, че се наказва с глоба 1500 лева водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни тахографски листове. Възраженията на жалбоподателя в тази насока за неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление, освен бланкетно изложени в жалбата, след служебната проверка на съда на законосъобразността на санкционния акт, се оказват и изцяло несъстоятелни.
От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят, като водач на автобус,
марка „Сетра”, с рег. № *********, собственост на „Джебел туризъм” ООД и
извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут
град от град Ескишехир, Република Турция до град Кърджали, Република България,
видно от Разрешително № ********** и според отбелязаното в Разписание за
редовна международна автобусна линия към него, оборудван с аналогов тахограф
марка „Siemens“, тип 1324.5120 при извършена от контролните органи проверка на
транспортните документи не успял да представи представи тахографски лист за
предходния ден – 22.11.2018 г., съответно ръчен запис, карта на водач и/или
удостоверение за дейности по образец. Посочените документи за регистриране
времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни попадат, по силата на цитираните по – горе норми
от европейското и вътрешно законодателство, сред тези, които водачът е
необходимо да представи пред контролните органи. Нещо, което в случая не е
изпълнено при извършване на проверката, поради което правилно актосъставителят
е достигнал до извод за допуснато нарушение на това задължение и в съответствие с материалния закон е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушението, визирано в НП.
Нарушението е формално по своя характер и е извършено виновно от дееца, като
липсва съмнение относно авторството. Жалбоподателят е установен като водач на автомобил
за обществен превоз на пътници, към момента на извършване на проверката,
попадащ в приложното поле на AETR
и се явява в това си качество адресат на задължението по Член 12, Параграф 7,
б. „а”, т. i и изр. последно от същата буква от Приложение „Контролен уред“ от
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози /AETR/ относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт. Следователно е субект на нарушението по чл.
93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтПр, установено от обективна страна. Извод, който не се
променя от представения с жалбата документ - Заповед № 32 от 09.11.2018
г. на представляващия превозвача „Джебел Транспорт” ООД, с която е разрешено на
жалбоподателя Б.Е.Ф. ползването на 11 дни платен годишен отпуск, считано от
09.11.2018 г. до 23.11.2018 г., включително, както и Удостоверение за
психологическа годност № 494506 на Б.Е.Ф. и тахографски листове за периода от
02.11.2018 г. до 09.11.2018 г. и от 23.11.2018 г. до 30.11.2018 г., съответно
Удостоверение за дейности, които очевидно е следвало да бъдат на разположение у
водача към датата на извършване на проверката, за да е в състояние да ги
представи пред контролните органи от състава на ОО „АА“, град Хасково, а представянето
им в последствие не заличава противоправния характер на деянието. Съвсем
отделен, но съществен се явява въпросът, че макар съгласно цитираната по – горе
заповед, жалбоподателят да е бил в разрешен от работодателя отпуск до
26.11.2018 г., той е изпълнявал трудова функция на 23.11.2018 г., което поставя
необходимост да се отчете възможността за предположение относно евентуалната
причина той да не представя процесните заповед и удостоверение за дейности -
тази, че те са съставени за целите на процеса.
На следващо място, деянието в конкретната хипотеза не се отличава с по –
ниска степен на обществена опасност от други случаи на нарушения по чл. 93в,
ал. 17, т. 1 от ЗАвтПр, което да обоснове преценка на съда за наличие на
хипотеза по чл. 28 ЗАНН - маловажен случай, а по отношение вида и
размера на наложеното наказание в конкретната хипотеза обаче, законодателят не
е предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед неговото фиксиране
в цитираната разпоредба. В случая същата е правилно приложена и не е налице
нарушение на материалния закон и в този аспект, поради което жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-0000270 от 28.12.2018 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.