№ 532
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20243110204245 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на
Д. Г. К. ЕГН **********, против НП №24-0819-001826/24.07.2024г., с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 600.00 лв. И лишаване от правоуправление за срок от 6/шест/
месеца, на основание чл. 182 ал.5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДП.
В жалбата въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено от
некомпетентен за това орган, твърди и за допеснати нарушения при издаване
на АУАН. Оспорва се извършването на нарушението и дадената правна
квалификация.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Депозирано е писмено становище на адв. Св.С. от АК Варна, в
което поддържа жалбата оспорва представените в с.з. доказателства и по
същество иска отмянана атакуваното НП. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Депозирано е писмено становище, с което се оспорва жалбата и по същество
се иска потвърждаване на ЕФ. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
1
следното:
На 24.12.2023г. около 10.26часа в Община Аврен, на път Първи клас № I-
9, въззивника управлявал л.а. „БМВ Х5 Х Драйв“ 30Д с рег.№ СВ4455ТХ,
негова собственост. Движението се осъществявало извън населено място по
описания път с посока от гр.Бургас към гр.Варна, като преди кръстовището за
„Хепи ленд“ се движел със скорост 98км.час , при максимално допустима
скорост за движение от 60.00км.час, след приспадане от 3% до 100км.час за
точност на измервателното средство.
На така описаното място ограничението на скоростта за движение е въведено
с пътен знак В 26 от ЗДвП. Скоростта е била измерена, фиксирана и заснета от
АТСС ARH CAM S1 №11743с9, записано като нарушение №26954 от ЕЦОН.
Във връзка с нарушението въззивниък е подал декларация по чл.188 от
ЗДвП в която установява, че именно той е управлявал автомобила.
След извършена справка е установено, че нарушението е извършено в
условията на системност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К
№5203562 и ЕФ К №5407873 – влезли в сила на 03.04.2024г.
На техническото средство е била извършена метрологична проверка на
05.06.2023г. със срок на валидност 1 година. /По делото е приложено копие от
протокола от извършената проверка от БИМ/. Приложена е и фото снимка по
делото, надлежно заверена, откоято се установява, че порцесният автомобил
се е приближавал към техническото средство измерващо скоростта и същият е
заснет отпред.
При преминаване покрай техническото средство приближавайки се към
него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 101 км.час, при
разрешени 60 км./ час, като било засечено превишаване на разрешената
скорост на движение от 98км./час, след приспадане на процента грешка, с
който работи уредът (в полза на жалбоподателят).
При обработка на заснетите данни, е установено извършеното
нарушение.
На 24.07.2024г. било издадено НП, с което на въззивника, като водач на
собствения си автомобил, била наложена глоба в размер на 600.00лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.
2
21, ал. 2 от ЗДП на основание чл. 182 ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденият ЕФ относно законосъобразността и обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в срок и е процесуално
допустима.
В случая съдът констатира, че АУАН и НП отговарят на формалните
изисквания описани в ЗАНН и имат съответното съдържание. Твърденията,
за допуснати процесуални нарушения съдът намира за неоснователни. АУАН и
НП са издадени от компетентни за това лица. По делото е приложена Заповед
№8121з 1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР на РБ. Приложени са
доказателства, че на процесното място монтираното устройство за
видеозаснемане е било коректно разположено, описано е в НП начина на
установяване на нарушението, посоката на движение на МПС, установено е
по надлежния ред, кой е бил водача на автомобила и са описани двата ЕФ,
които определят квалифициращия елемент системност на извършваното
нарушение.
Съдът намира за неоснователни направените възражения в тези насоки.
АНО е приложил справка от която се установява, че нарушението е
било установено с автоматизирано техническо средство, представляващо
видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване и монтаж на триножник от одобрен тип, а именно
АТСС ARH CAM S1. Липсват данни, които да установяват, че АТСС е
използвано неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и
ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както
засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила. Следва да се има предвид, че в Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на Закона за движение по пътищата определя, че
„Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
3
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени,
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха
доказателства, установяващи различни от посочените в електронния фиш
факти, касаещи авторството на извършеното нарушение. Такива факти не се и
твърдят от въззивника. Мястото на нарушението също е безспорно и
категорично установено – посочени са джи пи ес координати. Волята на АНО
е ясна и безпротиворечиво формирана. От приложение по делото Протокол
№11743С9 oт 24.12.2023 се установява, че протокола за използването на
автоматизираното техническо средство е свален от инсп. Ст.Д и същия е
надлежно проверен от ст. инспектор С.С. – Началник Група в ОД МВР Варна,
Сектор Пътна полиция.
Съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата за
нарушение на процесуалните правила при издаването на АУАН. Същия
съдържа предвидените в закона реквизити. Мястото на нарушението е
индивидуализирано по възможно най - точния начин, приложени са и фото
снимки, нарушението е описано достатъчно ясно. Глобата наложена на
въззивника е законосъобразно определена, съгласно фиксирания в ЗДП
размер, съответно НП е законосъобразно, обосновано и издадено в унисон с
4
материалният закон и административнонакзателните правила. За съдът е
доказано от приложената справка за това, че процесните два бр. ЕФ с №№ К
№ 5203562 и К №5407873 са влезли в сила на 03.04.2024г.
Предвид изхода на делото съдът намира, че направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като
предвид трудността на делото и размера на глобата следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от наредбата
размер – 80.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0819-001826/24.07.2024г., с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 600.00 лв. И лишаване от правоуправление за срок от 6/шест/
месеца, на основание чл. 182 ал.5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Варна
сумата от 80.00 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненския
административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщенията, че решението и мотивите са изготвени, по реда на
Административно-наказателния кодекс.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5