РЕШЕНИЕ
№ 1972
гр. Пловдив, 16.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 1634 по описа
за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е
по жалба на „ТМТ Глобълфарм“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Т.Д. К., против Решение № 159/14.05.2019 г. на Директора на Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, с
което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. № С190016-023-0001406/30.04.2019
г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – гр. Пловдив.
В жалбата си и чрез
процесуалния представител адвокат К.Т.
оспорващият навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и
иска отмяната му от съда. Твърди се, че актът за налагане на мярката и
решението на контролния орган не съдържат мотиви и конкретна преценка за
съразмерността на наложените обезпечителни мерки. Поддържа се, че
незаконосъобразно са засегнати права и законни интереси на жалбоподателя в
степен над необходимата.
3. Директорът на ТД
на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото
производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването и
срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.
ІІІ. За фактите:
6. Срещу „ТМТ Глобълфарм“ ЕООД е образувано ревизионни производство по
заповед № Р-16001619001880-020-001/26.03.2019 г. за установяване на
допълнителни задължения за данък върху добавената стойност.
7. Въз основа на искане по чл. 212 от ДОПК изх. № Р-16001619001880-039-001/25.04.2019г.
е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. № С190016-023-0001406/30.04.2019г. от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, с което за обезпечаване на публичните вземания по
ревизията в предполагаем размер от 314796,60 лв. – главница е наложен запор върху наличните и
постъпващи суми по банкова сметка ***анка.
8. Видно от представената
по делото справки за притежавани от ревизираното лице активи (недвижими имоти,
превозни средства, машини и техника) стойността им не е отчетната им стойност
не е достатъчна да обезпечи пълния размер на публичното вземане. Също така
според приложена декларация от ревизираното лице към 19.04.2019г. се
установява, че същото има непогасени задължения към трети кредитори в значителни
размери.
9. В хода на съдебното
дирене се установи, че спрямо дружеството – жалбоподател са висящи още три
ревизионни производства, образувани със: ЗВР №
Р-16001618007191-020-001/23.11.2018г., ЗВР
№ Р-16001619000534-020-001/25.01.2019г., ЗВР
№ Р-16001619001880-020-001/26.03.2019г. и ЗВР №
Р-160016190033434-20-001/27.05.2019г. За обезпечаване на предполагаемите
вземания по тези ревизии на жалбоподателя са наложени предварителни
обезпечителни мерки в общ размер на 385494,21 лв. Също така се установи, че във
връзка с процесното ревизионно производство е издадено и последващо
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С190016-023-0001730/30.05.2019г., с което е наложен запор за обезпечаване на
предполагаеми публични вземания в размер на
436627,56 лв.
10. По жалба на „ТМТ Глобълфарм“ ЕООД, директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив е издал Решение
№ 159/14.05.2019 г., с което е потвърдил наложените с постановлението обезпечителни
мерки. В мотивите
си контролният административен орган е приел, че обжалваното
постановление е законосъобразно и отговаря на изискванията на ДОПК, издадено е
при съществуване на обезпечителна нужда – обезпечава публични задължения. Обсъдено
е възражението на оспорващия за несъразмерност на обезпечението като е прието,
че притежаваните от ревизираното лице активи са недостатъчни за обезпечаване
пълния размер на вземането. В този аспект са съобразени и декларираните от
дружеството големи задължения към трети кредитори. Контролният
административен орган е посочил, че целта на предварителната обезпечителна мярка,
върху единствената банкова смета на ревизираното лице, е да се гарантира
бъдещото удовлетворяване на Държавата като публичен взискател.
По отношение съразмерността на мярката е отбелязана и възможността по чл. 229
от ДОПК длъжникът да продължи да оперира с паричните си средства в случай на
необходимост от неотложни плащания във връзка с дейността му.
11. Пред съда,
жалбоподателят не предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа, за да бъде отменена наложената
предварителна обезпечителна мярка при условията на чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
IV. За правото:
12. Съгласно чл. 121 ал.1 от ДОПК, в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Терминът “може” сочи на възможност, която при осъществяване следва да
е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по
случая. Според закона искането следва да е мотивирано. В този случай преценката
за наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се прави с оглед
очаквания размер на задълженията, като техния окончателен размер ще бъде
определен при издаване на ревизионния акт като е възможно, с оглед събраните
доказателства в хода на ревизионното производство, да не се стигне до
установяване на публични задължения. Тази характеристика сочи привременния
характер на предварителните обезпечителни мерки, чието предназначение е да
гарантират събирането на публичните вземания, като се предотврати извършването
на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането
на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна
нужда.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с
постановление на публичния изпълнител. Предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. Според чл.195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините, установени или установяеми по
реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в
писмена форма и следва да съдържа изброените в чл. 196, ал. 1 от ДОПК
реквизити.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
По правното си естество обезпечаването на публични вземания, уредено в чл.
195 и сл. от ДОПК, в хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК означава предприемане
на конкретни процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято
цел е да се гарантира събирането на едно установено по основание и размер
предполагаемо публично вземане. От това на първо място следва, че
основателността на тези процесуални действия пряко зависят от наличието на
годно основание - образувано ревизионно
производство и надлежно искане от публичния изпълнител за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер. Налагането
на предварителни обезпечителни мерки пряко засяга правната сфера на длъжника.
Поради тази причина, законодателят е предвидил определени предпоставки и
критерии във връзка с приложението на обсъждания институт. Една от тях е пряко
приложение на принципа на съразмерност, закрепен в нормата на чл. 195, ал. 7 вр. чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Все в тази насока следва да се
посочи, че органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица в производствата по този кодекс, а административните актове
следва да бъдат основавани на действителните факти от значение за случая (чл. 3 ДОПК). На следващо място според чл. 6, ал. 2 – 5 АПК, приложим в настоящото
производство по препращане от §2 ДОПК, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Органът е длъжен от две или
повече законосъобразни възможности при спазване на изброените правила да избере
тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото, като всички административни органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.
13. От установената по делото фактическа обстановка, отнесена към приложимите
правни норми, се установява, че процесната обезпечителна мярка е наложена в
предвидената от закона писмена форма, от снабдения с правомощията за това орган
на приходна администрация, при спазване на производствените правила. В
процесуален аспект регламентираният реда за налагане на обезпечителната мярка
формално е спазен, предвид наличието на висящо ревизионно производство и
поставено искане от орган по приходите, извършващ ревизията. На следващо място
се констатира и наличието на материалната предпоставка – предполагаеми публични
вземания, установени в хода на ревизионно производство. Необходимостта от
издаване на процесното постановление се основава на безсъмнени факти, сред
които и задължения, декларирани от самото ревизирано лице. Преписката съдържа
достатъчно данни, за да се направи анализ на имущественото състояние на
длъжника и да се формира обоснования извод, че събирането на публичните
задължения ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Наложената
обезпечителна мярка върху банковата смета на длъжника освен необходима се явява
и единствена гаранция за събирането на публичното вземане, предвид
обстоятелството, че активите на ревизираното лице далеч не са достатъчни, за да
покрият публичните му задължения и задълженията му към трети лица, надхвърлящи
един милион лева. Тук следва да се отбележи, че наличието
и на други предварителни обезпечителни мерки спрямо ревизираното лице не води
до незаконосъобразност на процесната мярка, тъй като всички те са насочени към
един и същ актив – единствената банкова сметка ***, с цел да обезпечат пълния
размер на всички публични вземания, установени в хипотезата на чл. 121 от ДОПК.
Що се отнася до съразмерността на наложената обезпечителни мерки съдът
изцяло споделя изводите на ответника. Правилото на чл. 229 от ДОПК гарантира
дейността на ревизираното лице, когато се налагат неотложни плащания. Към настоящия
момент запорът върху банковата сметка на задълженото лице е единствения
ефективен способ за гарантиране бъдещото събиране на публичните вземания. Оспорващият
не твърди да притежава други материални активи, върху които би могло да бъде
насочено обезпечението, нито предоставя обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. При това положение съдът
намира, че наложената обезпечителна мярка е законосъобразна и необходима, без
да е налице противоречие с принципа за „съразмерност“ установен в чл. 6 от АПК.
V. За разноските:
14. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на
150 лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1 да
намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на
този кодекс.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТМТ Глобълфарм“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Т.Д. К., против Решение № 159/14.05.2019 г. на Директора на
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – гр.
Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С190016-023-0001406/30.04.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА „ТМТ Глобълфарм“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
- гр. Пловдив съдебни разноски в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: