Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на 12.02.2018г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар
:СЛАВЕЯ ЯНЧЕВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
в.гр.
дело № 2580 по описа за 2017г.
Производството
е образувано по въззивна жалба от К.М.М., С.П.Т., К.П.М.- наследници на П.М. М„.,
починал в хода на процеса, предявена от процесуалния представител адвокат Х.Х.,
срещу решение № 4033/ 12.10.2017г. постановено по гр.д.№ 6859/ 2016г. на
Районен съд-Варна , XVIIIс. ,
с което са отхвърлени предявените искове: -предявеният
срещу В.Т.М., за прогласяване нищожността на завещанието на наследодателя Н.М. М„.,
поради неспазена форма на саморъчното завещание, на основание чл.42 б.б от ЗН
вр. чл. 25, ал.1 от ЗН;- предявеният
срещу Е.Л.С., за допускане до делба на недвижим имот- апартамент № 55, в
гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл.62, вх.А, ет.4, прилежащо избено помещение и идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място,
при квоти: по 1/6 ид.ч. за К.М.,С.Т. и К.М., и ½ ид.ч. за Е.Л.С., на
основание чл. 34 от ЗС; -за осъждане
на В.Т.М. да заплаща на 500лв.месечно, представляваща обезщетение за ползите ,
от които ищците са лишени поради едноличното ползване на имота от ответницата,
на основание чл. 344,ал.2 ГПК.
По изложените
съображения претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което да
бъдат уважени исковете с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН и чл.34 от ЗС.
Въззиваемите страни-В.Т.М.
и Е.Л.С., чрез адвокат Р.В., оспорват жалбата като неоснователна по повдигнатите
възражения срещу решението.
Съдът, съобразно становищата на страните и
доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и
чл.235, ал.2 ГПК , констатира :
Производството е
образувано по предявените от П.М. М„. срещу В.Т.М. и Е.Л.С., искови претенции с
правно основание чл. 34 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН, за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание на наследодателя на ищеца и първата ответница- Н.М. М„., за допускане до делба на имота, придобит по
дарение от втората ответница Е.Л.С., между съделителите при равни квоти, и на
основание чл. 344, ал.2 от ГПК за присъждане на сумата 500лв.месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от правото му на ползване на имота.
В хода на процеса, на
основание чл.227 от ГПК, са конституирани като ищци наследниците на П.М„.- К.М.М.-съпруга,
и деца-С.П.Т. и К.П.М., които поддържат предявените искове на посочените
основания.
Между страните няма
спор относно следните факти и обстоятелства:
По писмени данни,
основани на приобщени и неоспорени от страните доказателства, ищецът П.М. М„. и
ответницата В.Т.М. са наследници по закон на Н.М. М„., починал на 30.10.1989г.,
съответно брат и преживяла съпруга.
С договор № 1553 от
20.03.1073г. Н.и В. М„.и са закупили по време на брака си жилище- апартамент в
гр.Варна, кв.Чайка / предишно наименование „Рупи“/, бл.62, вх.А, ет.4, по реда
и при условията на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд.
Имотът е в режим на съпружеска имуществена общност, предопределящ равни права
на съпрузите след прекратяване на брака.
Съгласно
удостоверение издадено от Нотариална служба при ВРС, молба и протокол,
приложени на с.62-64, 70 , под № 4871/
08.01.1989г. е обявено оставено от наследодателя саморъчно завещание № 4870/
24.10.1989г., с което завещава на съпругата си собствената ½ ид.част от
апартамент № 55 с подробно описание и местоположение, и ½ ид.част от
покъщнината и движимото имущество.
С безвъзмездна сделка
по нот.акт № 156, том XVII, д.5949/ 18.04.1994г.
В.Т.М. прехвърля придобития чрез покупка
и завещание апартамент на дъщеря си Е.Л.С..
Спорът е относно
действителността на саморъчното завещание, респективно на разпоредителната
сделка извършена с имота след смъртта на наследодателя. Ищецът се позова на
неспазена форма и порок на завещанието, поради изписване на текста с няколко
почерка, неизписването му саморъчно от завещателя, с препратки към разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Закона за
наследството.
Ответниците оспорват
предявените искове като неоснователни по възраженията за недействителност на
саморъчното завещание. Заявяват, че е валидно извършено от завещателя,
изготвено изцяло и саморъчно изписано от него, датирано, не съдържа
задрасквания , зачерквания и поправки. Осъществената след смъртта на
наследодателя сделка с целия имот е валидна и поражда правните си
последици,имотът към датата на иска за делба принадлежи на едно лице. В
евентуалност навежда твърдения за придобиването му по давност, при упражнявано от
втория ответник добросъвестно владение, на основание чл.79, ал. 2 ЗС. При
завеждане на исковата молба е изтекъл и изискуемият от закона десетгодишен
период, считано от 18.04.1994г. , на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Доколкото
ищецът не притежава самостоятелни права върху имота, неоснователно е
предявеното искане за обезщетение.
Условията за
действителност на саморъчното завещание са изчерпателно посочени в чл. 25 от ЗН- завещанието следва да бъде изцяло ръкописно написано от самия завещател, да
съдържа означение на датата, на която е съставено, подписът на завещателя
трябва да е поставен след завещателните разпореждания.
Завещанието отговаря
на изискванията за форма, предвид приложеното копие, и за автентичност на
изписания текст и подпис , съобразно констатациите по първото заключение на СГЕ
с вещо лице Емил Атанасов, потвърдени от заключението на допуснатата във
въззивно производство СГЕ с вещо лице В.В.. Експертизата на оригиналния
документ е извършена след анализ на сравнителния материал, представен от
страните. Вещите лица са категорично, че ръкописният текст, с който е изписано
завещанието и подписът положен на втория лист срещу „ завещател“ в „ Саморъчно
завещание от 24.10.1989г. по нот.дело № 4871/ 1989г. по описа на СВ при Районен
съд- Варна“, са изпълнени от Н.М. М„..
Разликите в началото и в края на саморъчното завещание при изписване на
буквите са резултат от различно темпо и нарушена координация на движенията,
която се дължи на умора или на загуба на способността за изписване на писмени
знаци,т.н.“атаксия“, при която треморните движения са с висока амплитуда.
Обсъдени са изчерпателно в двете заключения
при сравнителното изследване на почерка в завещанието и по представените
образци, и допълнително в съдебно заседание.
Заключенията, при
направените идентични изводи, се ценят като обективни и компетентно дадени.
Наличните данни
обосновават по същество правилен извод за неоснователност на предявения иск за
нищожност на саморъчното завещание, на основание чл. 42, б.“б“ от ЗН.
Саморъчното завещание обективира ясно и недвусмислено волята на завещателя.
Завещателното разпореждане с имота / съответната идеална част от него/ не
съдържа добавки и зачерквания, които биха породили съмнение за валидността на
завещанието.
Разпоредителната
сделка с целия имот, притежаван в еднолична собственост от съпругата В.Т. по
силата на прекратената имуществена общност със смъртта на наследодателя, и по завещание, е валидна и поражда правни
последици в полза на Е.Л.С..
По наведеното в
евентуалност възражение за придобивна давност, също са налице убедителни данни
за осъществявана фактическа власт в периода от 1994г. до завеждане на исковата
молба през 2016г., които покриват фактическия състав на придобивното основание
по чл.79, ал.2 от ЗС, респективно и по чл. 79, ал.1 от ЗС.
Обсъдените факти
изключват придобити по наследяване права от ищеца /конституираните по
заместване негови наследници/ върху процесния имот.
Решението, с което предявените
искове са отхвърлени като недоказани и неоснователни с идентични правни
съображения, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в
полза на въззиваемите страни следва да се присъдят разноски, които са доказани
в размер на 1100лв., по договор за правна защита и съдействие.
Съдът, на основание чл. 271 ГПК и
чл.280, ал. 3 ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4033/
12.10.2017г. по гр.д.№ 6859/ 2016г. на Районен съд-Варна , XVIIIс.
ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН- **********,
С.П.Т., ЕГН- **********, К.П.М.,ЕГН- **********, да заплатят в полза на В.Т.М.,
ЕГН-**********, и Е.Л.С., ЕГН- **********, сумата 1100/ хиляда и сто/ лева, направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.