Решение по дело №37/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 30
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Мария Димчева Иванова-Георгиева
Дело: 20205600600037
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 30

гр. Хасково, 11.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Окръжен съд - Хасково, НО, I-ви въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                                                          МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Петя Делчева и прокурора Делчо Лавчев, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНОХД № 37 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 79 от 26.11.2019г., постановена по НОХД № 1324 по описа за 2019г. на Районен съд – Хасково, подсъдимият Р.Я.Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 02.11.2019г. в град Х., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда ЦРБ“ с рег. № *******,  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,54 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер“ №7410 с № АRRE 0341, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца и на наказание „Глоба“ в размер на 190 (сто и деветдесет) лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 (три) години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Р.Я. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен принудително от това право по административен  ред, считано от 02.12.2019г.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П.Т., упълномощен защитник на подсъдимия Я., с която постановената присъда се обжалва като неправилна и несправедлива. Моли съда да измени присъдата и да постанови нова, с която да наложи на подсъдимия наказание, което да е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В срока по чл. 320, ал. 3 от НПК след запознаване с мотивите на първоинстанционния съд е подадено допълнение на жалбата, с което се уточнява, че присъдата е постановена при нарушаване на материалния закон. Посоча, че в диспозитива на обжалваната присъда е допусната очевидна фактическа грешка като неправилно било посочено приспадането на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по реда на чл. 59, ал. 4 от НК да се счита от 02.12.2019г. вместо 02.11.2019г., когато действително подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право. С АУАН № GA 104160 от 02.11.2019г. на подсъдимия Я. били отнети СУМПС № ********* и контролен талон към него с № 48860. С оглед на това моли настоящата съдебна инстанция да измени обжалваната присъда в частта, с която на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Я. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 02.12.2019г. и да постанови, че приспадането се счита от 02.11.2019г. На следващо място допълва изложените в първоначално депозираната молба твърдения за несправедливост на наложеното наказание, като уточнява, че те касаят наказанието по чл. 343г от НК. Намира наложеният размер на това наказание за несъобразен с ниската обществена опасност както на деянието, така и на дееца. При индивидуализацията на наказанието не била отчетена трудовата заетост на подсъдимия. Пледира за изменение на присъдата в тази част като бъде намален размерът на наложеното по чл. 343г от НК наказание.

В законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени възражения.

Пред въззивния съд Окръжна прокуратура – Хасково намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна в частта, в която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и са му наложени така индивидуализираните по вид и размер кумулативни наказания. Не споделя изложените твърдения за несправедливост на присъдата и допуснати нарушения на материалния закон, касаещи определянето на наказанията. Но представителят на ОП-Хасково намира жалбата за основателна в частта, с която се иска изменение на датата, от която да се счита приспадането на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по реда на чл. 59, ал. 4 от НК. Съответно пледира за изменение на присъдата в тази част.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия, адвокат Т., пледира за изменение на присъда досежно размера на наложеното наказание по чл. 343г от НК и на датата, от която се приспада наложеното по административен ред наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Моли настоящата въззивна инстанция да постанови съдебен акт в посочения смисъл.

В своя защита подсъдимият Р.Я.Я. изразява съгласие с казаното от защитника му.

В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

В хода на въззивното производство не са искани, допускани и събирани нови доказателства и доказателствени средства.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Против подсъдимия Р.Я. е предявено обвинение за това, че на 02.11.2019г. в град Х., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда ЦРБ“ с рег. № *******,  с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,54 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер“ №7410 с № АRRE 0341 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В проведеното на 26.11.2019г. разпоредително заседание защитникът направил искане да бъде изменен процесуалния ред за разглеждане на делото и същото да премине по реда на глава 27 от НПК, а подсъдимият заявил, че признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, както и вината си и иска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, като се отказва от протичането му по общия ред. С оглед направените волеизявления на страните първоинстанционният съд допуснал предварително изслушване на страните, разяснил същността на диференцираната процедура за провеждане на съдебното следствие на подсъдимия Я., правата му по чл. 371 от НПК, последиците от направено самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК и привилегиите по чл. 373, ал. 2 от НПК. В хода на предварителното изслушване подсъдимият Я. заявил, че е наясно с правата си и разбира последиците от разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно следствие и желае такова да бъде проведено. Заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен за тези факти да не бъдат събирани доказателства. Изразил съгласие направеното самопризнание заедно със събрания доказателствен материал в досъдебното производство да се използват за постановяване на присъдата. Същото е заявено и от неговия защитник. Предвид изразените становища и изявлението на подсъдимия Я., че се признава за виновен и признава фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт на РП-Хасково, както и че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателство с определение по чл. 372, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК е допуснал провеждане на съкратено съдебно следствие и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При така проведеното съдебно следствие не се установяват нарушения на процесуалния закон, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на някоя от страните. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон с оглед гарантиране на правото на защита на подсъдимия при провеждане на диференцирана процедура по провеждане на съдебното следствие.

От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства, е установено следното:

Около 03:30 часа на 02.11.2019г. в гр. Х., на бул. „Г.С.Р.“ управляваното от подсъдимия Р.Я. моторно превозно средство (лек автомобил марка „Хонда ЦРБ“ с рег. № *******) било спряно за проверка от полицейските служители в РУ-Х. – свидетелите П. П. и Б. Д., които били на работа по утвърден график за времето от 20:30 часа на 01.11.2019г. до 08:30 часа на 02.11.2019г.

В хода на проверката полицейските служители установили, че процесното МПС било собственост на Р.Я.Я. с ЕГН **********. При проведения с шофьора разговор, свидетелите П. и Д. усетили силен мирис на алкохол, поради което поискали съдействие от ОДЧ при РУ-Х. и на място пристигнали свидетеля А. А. и В. Г.*****    **********. На подсъдимия Я. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с № АRRE 0341. Техническото средство отчело над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на водача чрез измерване на съдържанието му в издишания от подсъдимия въздух.

След приключване на проверката на подсъдимия Я. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от 02.11.2019г., серия GA №104160 за допуснати от същия нарушения на ЗДвП, а именно на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН били иззети, притежаваните от Я. СУМПС № ********* и контролен талон към него с № 48860, като АУАН бил подписан без възражения. Със заповед № 1970з-1224/02.11.2019г. била наложена принудителна административна мярка спрямо подсъдимия временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

На подсъдимия Я. бил издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване серия № 0051128 от 02.11.2019г. за явяване в „Спешно отделение“ при МБАЛ – гр. Х. Подсъдимият заявил, че приема показанията на техническото средство и саморъчно отбелязал това в издадения талон. Полицейските служители придружили Я. до лечебното заведение за осъществяване на кръвното изследване, но същият отказал да даде кръв.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед № 1970 от 02.11.2019г. подсъдимият Я. бил задържан за срок от 24 часа в РУ МВР – Х.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява по безспорен начин по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК от направените самопризнания от страна на подсъдимия Р.Я., които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

Въз основа на фактите и доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че подсъдимият Р.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, а именно по категоричен начин е установено, че подсъдимият е управлявал лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда, което било установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“ с номер ARRE 0341, като е съзнавал обществената опасност на извършваното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвиждат две наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Индивидуализирайки пределите, в които наказанията лишаване от свобода и глоба следва да бъдат отмерени, първоинстанционният е преценил всички фактори, които снижават и отегчават отговорността на подсъдимия Я.. Към първата категория са отнесени ниската обществена опасност на дееца, която се извежда от чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни (няма криминалистически регистрации, заявителските материали и се ползва с добро име сред съседите си). Същевременно подсъдимият е имал добро процесуално поведение, както във досъдебната фаза на наказателното производство, така и в съдебната. Изявил е критичност към извършеното. Също така инкриминираното деяние не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че така изброените смекчаващите вината обстоятелства са многобройни и предпоставят приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 27 от НПК, а именно при съкратено съдебно следствие.  Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Следователно при индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление са били налице условията на чл. 58а, ал. 1 – 3 и чл. 55 от НК. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наложените наказания, доколкото съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, когато едновременно са налице условията на чл. 58а, ал. 1-3 и тези на чл. 55 от НК, се прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен. Наложените от първоинстанционния съд наказания „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца и глоба в размер на 190 (сто и деветдесет) лева са под определения минимум в приложимата разпоредба от Особената част на НК. Едновременно с това наказанието „лишаване от свобода“ е определено в размер близък до минималния размер, който изобщо се предвижда за този вид наказание – чл. 39, ал. 1 от НК.

Налице са били предпоставките за налагане на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок, тъй като видно от приложената справка за съдимост подсъдимият не е осъждан, а наложеното наказание е за срок по-малък от три години. Първоинстанционният съд правилно и съобразно всички обстоятелства по делото е намерил, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително наложеното наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи, поради което е отложил изпълнението на същото за срок от 3 години. Направените изводи в тази насока изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция.

Съгласно чл. 343г от НК при извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК съдът следа да постанови и наказание лишаване от право на управление на МПС (по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК),  а при преценка на съда може да се наложи и наказание лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност. Първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца. Така определеното наказание е оспорено с въззивната жалба, като се счита, че същото е несправедливо.

Настоящата въззивна инстанция не споделя твърденията, че при индивидуализацията на наказанието по чл. 343г от НК не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства. Съгласно чл. 49, ал. 1 от НК наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на НК. Доколкото наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ се налага едновременно с наказанието „лишаване от свобода“ приложима е разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, която урежда размерът на наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, когато се налагат заедно с наказание „лишаване от свобода“ като се предвижда, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ може да надминава срока на последното най-много с три години. Следователно в настоящия случай максималният размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е 3 години и 4 месеца. Константна е съдебната практика, че в случаите, когато наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК се налага заедно с наказанието „лишаване от свобода“, то не може да бъде по-малко по размер от лишаването от свобода, тоест в настоящия случай не може да бъде по-малко от 4 (четири) месеца. По този начин се определят минималният и максималният размер на това наказание. Първоинстанционният съд е наложил размер на наказание под средния и близък до минималния – 8 (осем) месеца. Този размер на наказанието настоящата въззивна инстанция намира за справедлив.

Не споделя изложените от защитника на подсъдимия твърдения, че при определянето му не са съобразени обстоятелствата, имащи значение за степента на обществена опасност на деянието и дееца. Напротив първоинстанционният съд е индивидуализирал първо наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл. 55, ал. 1 от НК като по-благоприятни за подсъдимия и по този начин е определил минималния размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. А конкретният размер на същото е съобразен с всички обстоятелства по делото. Изразените в съдебно заседание възражения, че при определяне размера на оспореното наказание не е взета предвид местоработата на подсъдимия, не се споделя от настоящата инстанция. От доказателствения материал единствено се установява, че подсъдимият Я. ***, но без да е посочена конкретна месторабота. Обясненията на подсъдимия Я., че размерът на наказанието по чл. 343г от НК е завишен, поради това, че точната му месторабота, помпена станция на „ВиК“ ЕООД – Х., се намира на 10 км от град Х., не се възприема от въззивната инстанция. Евентуалните затруднения, който подсъдимият би изпитвал при изтърпяване на наказанието, не са обстоятелства, които следва да се преценяват при определяне на размера му. Такива са посочените в чл. 54, ал. 1 от НК, а именно степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наличието на предходни нарушения на ЗДвП, свързани с употребата на алкохол при управление на МПС, видно от справката за нарушения, не могат да не бъдат отчетени като отегчаващи вината. Ето защо наложеният размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца е справедливият размер. 

Налагането на наказание за извършване на престъпление има конкретни цели, посочени в чл. 36 от НК и те са да се поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съгласно чл. 57, ал. 2 от НК когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите на наказанието. Настоящата въззивна инстанция намира, че единствено така наложените кумулативно наказания в размера, определен от първоинстанционния съд, биха постигнали целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Когато се налага наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, срокът започва да тече от влизането на сила на присъдата. Това правило намира приложение и когато свидетелството за правоуправление е било отнето за същото деяние по административен ред. В тези случаи обаче на основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне периодът на отнемането по административен ред. Първоинстанционният съд е постановил извършването на това приспадане, но неправилно е посочил периода му. В тази част подадената въззива жалба е основателна.

Видно от АУАН серия GA № 104160 от 02.11.2019г. на същата дата са иззети притежаваните от подсъдимия Я. СУМПС № ********* и контролен талон към него с № 48860, а със заповед № 1970з-1224/02.11.2019г. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка спрямо него - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. Ето защо постановеното от първоинстанционния съд приспадане на основание чл. 59, ал. 4 от НК на времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 02.12.2019г., е необосновано. Присъдата в тази част следва да бъде изменена като периодът, който следва да се приспадне на основание чл. 59, ал. 4 от НК, трябва да се счита от 02.11.2019г.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НК правилно районният съд е възложил в тежест на подсъдимия направените в наказателното производство разноски.

 Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. с  чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 79 от 26.11.2019г., постановена по НОХД № 1324 по описа за 2019г. на Районен съд – Хасково в частта относно извършеното приспадане на основание чл. 59, ал. 4 от НК, на времето, през което подсъдимият Р.Я.Я. е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство по административен ред, като ПОСТАНОВЯВА периодът на приспадане да се счита от 02.11.2019г., вместо от 02.12.2019г., както е посочено в присъдата.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.