Решение по дело №2094/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2016 г. (в сила от 4 април 2017 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20164430102094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

 гр.Плевен, 19.04.2016г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     

     ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 19.04.2016 година, в състав:

                                                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: *** НИКОЛОВА

 

      като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д.№2094 по описа                     за 2016 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

         Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.

         Делото е образувано въз основа на депозирана молба от Р.И.Д., ЕГН **********, постоянен и настоящ, адрес: ***, понастоящем настанена в Кризисен център за жени и деца, преживели насилие –*** против Ф.С.Ф., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, в която се твърди следното :  молителката е на 15 години. Живее в дома на дядо си по майчина линия, находящ се  в ***, заедно с по – малкия й брат ***, на 12 год. Баща й починал когато била на 6 години. Една година след смъртта му, майката *** Д. образувала съжителство на семейни начала с лице от ***, криминално проявен - Ф.Ф..

От 15.10.2015 г. Ф. започнал да упражнява сексуален тормоз върху молителката, изразяващ се в блудствени действия против желанието й. Целувал я по устата и гениталиите, опипвал гърдите й, принуждавал я да съблича бельото си и да го гледа докато се самозадоволява. Срещите им се осъществявали през ден или два, на запустели места в гр.Долни Дъбник след телефонни заплахи от негова страна. Ф. я заплашвал, че ако не се съгласи  ще окаже физическо насилие върху майка й. Понякога успявала да отклони желанието му за тези срещи, но не и за продължителен период от време.

Молителката  твърди, че до момента не е имало сексуален контакт между нея  и лицето Ф., но последният настоява когато стане на 16 години това да се случи, което е причина много да се страхува и да поиска помощ.

Молителката споделила на майка си за блудствените действия от страна на Ф., но тя не предприела нищо поради страх за живота си. Това станало причина тя и брат й *** да се преместят да живеят в дома на дядо си по майчина линия - *** в гр.Долни Дъбник.

Молителката твърди, че не посмяла да съобщи за случващото се на никого поради страх за живота и здравето на майка й. Често била свидетел на драстично физическо насилие спрямо майката й от страна на Ф..

Твърди, че преживяното я кара да се чувства неспокойна и изплашена, страда от безсъние, не може да се съсредоточи по време на учебните часове.

Излага, че от края на месец декември се среща с лицето *** – на 24 години от с. Бъркач. След като споделила  за проблемите си с него и с негова подкрепа, подала сигнал за извършените блудствени действия от страна на Ф. до Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Д. Митрополия.От същия ден институциите реагирали и е настанена в Кризисен център за жени и деца, преживели насилие.

Молителката заявява, че  е притеснена за бъдещето си и  се страхува за живота си.

Моли съда да приложи чл.18 ал.1 от ЗЗДН и да бъдат приложени мерки по ЗЗДН срещу Ф.С.Ф., както следва:

На основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие прямо нея;

На основание чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН – забрана на извършителя да приближава пострадалото лице Р.И.Д.; да не доближава местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, при условия и срок, определени от съда.

На основание чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН – Ф.С.Ф. да посещава специализирани програми за извършители на насилие в Център „Отворена врата“ ***;

На основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН – насочване на пострадалото лице към програма за възстановяване.

          С Определение от 25.03.2016год. съдът е издал заповед за незабавна защита на основание чл.18 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение молителката.

          В о.с.з. молителката се явява, заедно с адв. Е. *** – назначена за неин особен представител.

          Ответникът по молбата Ф.С.Ф., редовно призован, не се явява, не се представлява.

          За Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Долна Митрополия, редовно призована, се явява соц. служител Е. ***.

          За КЦЖДПН ПЛЕВЕН „ОТВОРЕАН ВРАТА“ – ПЛЕВЕН, редовно призован, се явява *** Д. – Директор.

 

 

 

          Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на страните и характера на производството по реда на ЗЗДН намира, че искането  на молителката за защита по реда на този закон се явява основателно, като следва да се наложат исканите мерки за защита, такива, каквито са определени от съда във временната заповед.

          По делото се установява, че молителката е напуснала жилището на майка си и нейния съжител /ответникът по молбата/ още през м.октомври 2015год., преместила се да живее при дядо си по майчина линия, но въпреки това  упражнявания спрямо нея сексуален тормоз от страна на Ф.Ф. не   престанал. От изслушването й се установява, че причина, за да не подаде  сигнал за извършеното спрямо нея престъпление толкова дълго време, бил страхът, който й бил насаден от ответника и то най-вече, заплашвайки я, че ако се оплаче на някого, ще изостави, респ. ще малтретира майка й. Непълнолетната споделя, че в един момент се престрашила и казала за случващото се на майка си, при което напуснали дома си и заминали в с.Якимово. Тогава Ф.Ф. съобщил на майката, че е сгрешил и след около месец тя и децата й отново се върнали при него. След последния път, когато детето споделило на майка си за сексуалния тормоз от страна на  Ф.Ф., последната  й казала, че не може да й помогне, но се съгласила детето да подаде сигнал за това в  съответната институция. От изложеното от детето при изслушването му се установява, че се налагало да закъснява за училище, да пропуска часове, заради  необходимостта да се грижи за братята и сестрите си /майката на непълнолетната Р. има общо 5 деца/. Същевременно се установява /от изложеното от самото дете и от социалния служител Е.***/, че майката /както и Ф.Ф./ не работи и получава социална помощ за децата си общо около 1400лв. Установява се, че дядото на детето по майчина линия, който  не  е на преклонна възраст, макар да е приютил непълнолетната Р. в своя дом, също се страхува от Ф.Ф. и на практика не е успял да предотврати случващото се с неговата внучка. Последната заявява, че в един момент му е съобщила, че има притеснения от страна на Ф.Ф..

            На ответника по молбата е указана възможността и срока да сочи доказателства- в случай, че оспорва молбата. Същият не се явява в о.с.з. и не ангажира становище, не сочи доказателства.

            От изложеното от соц. служител Е.***  става ясно, че е предприета мярка за закрила на непълнолетната Р. по реда на Закона за закрила на детето, с искане за настаняването й в КЦЖДПН-*** за срок от  3 месеца. Съдът, след служебна проверка, установи, че действително в тази връзка е образувано гр.д. №2178/2016год., обявено за решаване към днешна дата.

           За да постанови решението си съдът взе предвид изложеното от  молителката и заявеното от страна на соц.служител Е.***/ с характер на устно изготвен социален доклад по делото/; изложеното от Д.Д. в о.с.з.

           Съдът приема, че молбата за защита по реда на  ЗЗДН е основателна и  доказана и следва да бъде уважена. Молителката е представила Декларация, изисквана от  ЗЗДН-л.4 от делото, а по отношение на ответника е изискано и приложено по делото свидетелство за съдимост - л.24 и сл. от делото. От последното се установява, че ответникът има няколко осъждания. По делото е постъпило  писмо от  прокуратурата /л.46 от делото/, от което се установява, че по повод жалбата на молителката е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.150 ал.1 от НК. Прави впечатление при изслушването, че непълнолетната е видимо притеснена и разстроена, като от  това /макар и единично/ наблюдение, което съдът може да добие се налага  извод, че  детето е интелигентно, възпитано и с развито чувство на дълг и привързаност към семейството и по-конкретно към майката. При изслушването непълнолетната твърди, че може да получи подкрепа от страна на майка си, но после /с видима горчивина/ заявява, че има съмнения за това-по причина, че майката не е в състояние да се противопостави на своя съжител. Следва да се отбележи, че майката не се явява в о.с.з., което от една страна може да се тълкува като дезинтересирането й от това, което се е случвало и се случва с нейното дете. От друга страна, съобразено с изложеното от социалния служител и от самото дете, може да се предположи с голяма степен на вероятност, че неявяването на майката е продиктувано от оказано й влияние от страна на ответника. Така или иначе обаче, няма искане за  призоваването й като свидетел и в тази връзка съдът прие, че не следва да отлага делото за изслушването й. Това е така, т.к. от изявлението на непълнолетната Р. се установява, че майката също има страх от  ответника; не е предприела в миналото  каквито и да било простъпки, за да защити дъщеря си; на този етап не може да вземе решение да му се противопостави, а и респективно - да защити явно и непоколебимо дъщеря си; поставила е под съмнение в известен момент казаното от  непълнолетната Р..

          По реда на този закон се търси временна защита /изключая мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН/. Съгласно чл.2 от Закона за защита срещу домашното насилие такова е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая изложеното от молителката за извършено  сексуално  и психическо насилие от страна на ответника е от такова естество, че не е ставало достояние на други лица. Установява се дори, че самата майка не е подозирала /на този  етап това са изнесените данни/, че дъщеря й е тормозена по описания от нея начин и то не от някой друг, а именно от съжителстващото с нея лице Ф.Ф.. Молителката твърди, че насилието спрямо нея било системно, продължило повече от година и накрая събрала смелост, за да сигнализира Дирекция“Социално подпомагане“ Д.Митрополия. Ответникът не се явява и не представя доказателства, няма искания в тази връзка, което мотивира съда да приеме молбата за доказана. Следва да се наложат мерки, идентични с постановените във временната заповед, като за тези, за които съгласно закона е визиран срок, следва да се определи максималния от 18 месеца. Установява се, че в момента върви наказателно разследване по случая, предприети са мерки за защита на непълнолетната по реда на ЗЗДетето, а при необходимост от последваща  защита, същата  може да подаде  молба,вкл. по реда  и на  ЗЗДН.

           При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв. и глоба в минимален размер- 200лв.

          Воден от горното, съдът

  

      Р   Е   Ш   И   :

 

           ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение Р.И.Д., ЕГН **********, постоянен и настоящ, адрес: ***, понастоящем настанена в Кризисен център за жени и деца, преживели насилие –***, както следва:

           ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18 ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН Ф.С.Ф., ЕГН **********, настоящ адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Р.И.Д., ЕГН **********.

          ЗАБРАНЯВА на основание чл.18 вр. чл.5 т.3, пр.1-во и 2-ро от ЗЗДН на Ф.С.Ф., ЕГН **********, с адрес *** 1Д да приближава пострадалото лице, както и мястото на временното й настаняване – Кризисен център за жени и деца, преживели  насилие – ***, както и жилището на адрес: *** – на не повече от 20/двадесет/ метра – за срок от 18месеца.

               ДА СЕ ИЗДАДЕ  ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.  

          ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

           СЪГЛАСНО  чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

          СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

          ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН Ф.С.Ф., ЕГН **********, с адрес *** 1Д ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200лв.

          ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 16 ал.3 от ЗЗДН на  РУП по местоживеенето на молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.

          Решението може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :